Семейството на Ани е пред разпадане. Доника очаква внуче. Ваня е бременна. Росица живее спокойно и хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.
Книгата съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа. Те са дълбоко интимни и съвсем конкретни със своите чувства, страхове, сънища, обрати и, разбира се, добри и злощастни срещи с нашето здравеопазване. Това е книга за оптимизъм и победа. Защото авторката е една от тези жени.
„Годината на осемте химии“ определено не е леко четиво, но в никакъв случай не и мрачно. Това не е книга за смъртта, а за израстване и надежда, за смелостта да приемеш, че животът ти никога няма да е същият, но може да стане дори по-добър. За силата да погледнеш навътре в себе си и честно да си признаеш, че много от изборите ти всъщност не струват. Да се разпаднеш на парчета и след това да имаш сили да ги събереш в едно по-добро Аз.
“Годината на осемте химии” на Петя Накова е чудесна и здравословна книга - и да, такова нещо може да бъде казано дори за книга, посветена на страшната битка с рака на гърдата. Тежка, трудна и въпреки това прекрасна книга.
От една страна, в началото ми се искаше веднага да я оставя, да спра да чета и да “скрия главата си в пясъка” - навярно това е съвсем нормална човешка реакция, свързана със заблудата, че когато не си даваш сметка за нещо, то няма да те засегне. Същата, заради която стотици жени не посещават профилактичните прегледи всяка година.
Колкото повече напредвах, обаче, толкова повече исках да се добера до един завършек, според който е постижимо да погледнеш (възможността за) болестта в очите, да преодолееш спектъра на обичайните емоционални реакции при дълбока криза и да постигнеш по човешки възможна победа.
Победата е възможна, уверява ни тази книга през разказите от първо лице на пет жени, зад които са събрани личните изповеди на осем пациентки, вкл. авторката, самата тя минала през изпитанието “рак на гърдата”... Прочетете цялото ревю за книгата тук: https://bit.ly/2kFaycg
Това сме ти и аз, приятелките ни, майките и сестрите ни. Онази учителка, на която винаги сме се възхищавали. Съседката, която не спира да се усмихва или изглежда винаги умислена. Една на всеки осем. Това е майка ми, която на 23 напипва бучка в гърдата си, която слава Богу, се оказва доброкачествен тумор. И споменът ѝ 40 години след това за биопсията.
Това са историите, които Петя Накова смело разказва – в една битка срещу рака на гърдата, който удря като шамар и променя светове. „Все някога се изправяш срещу това, от което дълго си бягал и бързата помощ си самият ти.“ https://podmosta.bg/review-knigi/pety...
Прекрасна книга! Петя Накова е страхотен разказвач и може би за това книгата ми се стори много кратка... Дано има и втора, за да предаде пак така интересно и в дълбочина битките, радостите и надеждите на всички, срещнали се с рака.