Уки уки, Япония

Истории от Япония #2

by Юлияна Антонова-Мурата

“Уки уки, Япония” е втората книга на Юлияна Антонова-Мурата след “Моши моши, Япония”. Eдин емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, на чийто страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна. Разберете Япония така, както може да я разкаже само приятел, който я обича и чувства като свой втори дом и родина.

Genres: Japanese Literature

208 pages, малък формат, меки корици

Published November 15, 2018

Reviews

[Viktoria · Rating 1 out of 5]

Има чудесни книги и разкази за Япония.Да кажем че тази не е от тях( за мен ).

[Velizar · Rating 1 out of 5]

Не бих я препоръчал. Много далече от реалния живот. Имам чувството, че авторката си живее в нейн личен свят и чрез книгата иска да ни убеди, че нещата в Япония са такива, каквито тя ги описва. Нищо общо няма. Не знам, защо е толкова превъзнасяна и хвалена. Според мен, рекламата е тази, която продава книгата, не и съдържанието. Ако се абстрахираме от интернет въздишките на групички близки до авторката, от книгата едва ли би се впечатлил литературен критик, който да напише рецензия или любителите на сериозната литература. Да се чуди човек, как автор като Мария Касимова се е съгласила да редактира това книжно недоразумение. Самата авторка твърди, че не е писател, но защо тогава се е захванала да пише и толкова ударно да се рекламира и продава? Книгата е безразлична и куха. Има по-добри книги за Япония. Не си губете времето с тази.

[Deni Bo · Rating 4 out of 5]

“Уки уки, Япония” е втората книга на Юлияна Антонова-Мурата след “Моши моши, Япония.” Истината е, че започнах отзад напред, типично за мен, и прочетох първо нея, а след това се прехвърлих на "Моши моши."

Япония е интригуваща страна. Япония със застаряващото население, където правителството издига секс хотели с държавни пари само и само да вдъхнови младите хора да се отдадат на здравословни страсти. Япония с гората на смъртта. Япония със земетресенията и тайфуните. Япония с най-странните и страшни филми на ужасите. Япония със смахнатите "улични легенди". Япония, където хората се преработват до смърт. Япония, Япония, Япония...

Япония на Юлияна Антонова е нежна, ефирна, изключително чиста и подредена, всяко нещо на място, нищо излишно, всички са усмихнати и приветливи, всички са доволни, всички спазват етикета, никой не смее да излезе от рамките, а и никой не вижда смисъл да го прави - всичко е перфектно както е.

След първите няколко разказа усетих как бунтарската ми по рождение душа започна да се свива и развива. Прекалено много правила, прекалено много перфекционизъм, прекалено много възхвала. Трябваше да си напомня, че гледам през очите на автора и така се оставих свободно на разказа.

Историите събрани в книгата са лични, интересни, на моменти хумористични, носещи се по течението като листенца от сакура. Всяка една показва характера на японците и тяхната култура "отвътре", не просто написана от посетител, а от човек "потопен" в обичаите и малките им странности. От всяка една струи много обич, уважение, преклонение пред Япония.

Книгата наистина е написана с любов и сърце, защото, както твърди авторката, не може да има наслада без тези две така важни съставки.

[Ивайло Костов · Rating 5 out of 5]

Ако в тази книга търсите Семов, недейте, няма да го намерите! Нито тук, нито в "Моши моши, Япония". Не защото няма истории, случки и преживявания, напротив! Просто Юлияна Антонова-Мурата е успяла да усети със сърцето и душата си Япония и нейният народ такива, каквито са! И най-важното, да ни предаде това усещане и на нас, читателите, за да можем да се докоснем поне мъничко до тази велика страна. За мен това е един "пътепис" на душата на човека, на вътрешното опознаване и възприемането на Япония и енергията, нравите и ценностите на хората там.

П.П. Не се подлъгвайте по коментари от тук и там, че книгите на Юлияна Антонова-Мурата са просто едни постове във Фейсбук, които тя е събрала в книги! Така за малко и аз щях да пропусна да прочета тези произведения и със сигурност щях да загубя!

[Виляна Христова · Rating 3 out of 5]

Япония( заедно с Корея) винаги е представлявала голям интерес за мен . Тази страна ме е пленявала с умението си да съчетава минало и бъдеше, да пази и почит миналото, традициите, но да не престава да се развива. винаги съм искала да надникна така да се каже зад завесата на туриста, да видя страната такава каквато я виждат хората които живеят там, да с се потопя в ежедневието им. Затова и посегнах към тази книга. Помислих ето сега авторката ще ме преведе през тази граница и ще надникна зад рекламите, зад туристическите забележителности и ще видя ежедневната Япония.

Да, ама не ! Получих едни разпокъсани ,несвързани и според мен леко преувеличени истории на една жена която сякаш просто бе отишла на почивка за един два месеца примерно там, а не е живяла години в страната. Не усетих нищо от духа на Япония, чувствах се все едно бях на кафе с приятелка и тя просто ми разказваше някакви моменти които са и направили впечатление по време на екскурзията на която е била. Просто нахвърлени някакви факти и случки, без никакво вложено чувство. И това постоянно повтаряне на "Уки, уки" и обясненията колко са възхитителни и възвишени японците ми дойде в повече. Да тези хора са уникални и имат много по-различно разбиране за света от нас, но аз исках да видя обикновения човек, как един обикновен японец живее живота си и вижда света. Авторката сякаш си живее в някакъв неин розов балон и не вижда извън него.
Давам три звезди само защото ми хареса начина на разказване, както казах все едно си седнал с позната на кафе.

[Boryana · Rating 4 out of 5]

Случки-"приказки" от Япония. Всяка със своята поука или извод. Да, вярно е, че е написана изключително и само от положителна гледна точка, но това не я прави лоша. Напротив, просто такава е гледната точка на автора.
Това е лека, малка и приятна книжка за добрите примери и човечността, за жестовете един към друг, за уважението към другите, към природата, към себе си.
Чете се бързо, леко. За добро настроение :))

[Valeri Dmg · Rating 3 out of 5]

The good thing about this book is that it shows you a slightly different world from the imagined life based in west country. However, the decribed life and stories seem to be far also from a normal life of an eastern culture.

[Slavi Todorov · Rating 4 out of 5]

I liked better than Moshi Moshi. The stories are shorter. The book shows the life of Japan and it's goood for thoose who have interest in it.

[Des · Rating 4 out of 5]

Доста по-поетично художествено изобразяване, отколкото в първата книга (на места дори звучи малко прекалено). Интересно четиво за всеки, който се интересува от японската култура.

[Georgi Lyubenov · Rating 5 out of 5]

Както и от първата, така и от втората научих много за Япония и хората в държавата.

[Ангѣлъ]

Както и първата книга, тази съдържа етюди, импресии, есеистични форми, които не казват много-много за Япония.