What do you think?
Rate this book
Ключ
96 pages, Paperback
Published January 1, 1991
29 people want to read
About the author
Блага Димитрова
61 books126 followersEN: Blaga Dimitrova
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и 2ри вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и 2ри вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.
Започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950-1958). Романът — „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те“. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ — първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
March 8, 2023
9
Сънища — подслон за безпризорната.
Най-силната любов не свърта дом.
Витае тя в отворени селения.
От дъжд и вятър си плете гнездо.
От птичия си нокът драскотината
сама разчопля — да не зарасте.
Сама си изкълвава тя зениците,
изпречва се пред себе си сама.
И гонена с нагон на самохищница,
опазва вечни само мимолетности.
И най-потайната й глъбина
от най-повърхни полъхи се буди.
12
Прости ми, дом, че те превърнах
в кръстовище на ветрове,
в оброчище на облаци,
в странноприемница за сънища,
в гнездо на стихове —
ту пълно, ту напуснато.
Прости, гнездо на стихове,
че те изплетох над комин
сред кухненските пушеци,
сред саждените грижи
и с птици ту прелитащи,
ту пак отлитащи, и пак…
Млъкни, сподавен вик за дом!
13
Дом — дим. Дом — ад. Дом — дар.
Руша го безспир и пак го градя
с разбитите тухли от себе си.
Ах, тресне ли болест, несрета, страх —
как топло е да сме заедно,
как липово лъха лечебният чай,
как тихо, благословено е
любов да прелива очи в очи,
сред развалините от думите
без думи сгово̀рно да се приютим
и в сумрака на покрусата
сами да си бъдем крепост — дом.
Дом — скут. Дом — срут. Дом — свят.
Блага Димитрова, из „Дом“
Сънища — подслон за безпризорната.
Най-силната любов не свърта дом.
Витае тя в отворени селения.
От дъжд и вятър си плете гнездо.
От птичия си нокът драскотината
сама разчопля — да не зарасте.
Сама си изкълвава тя зениците,
изпречва се пред себе си сама.
И гонена с нагон на самохищница,
опазва вечни само мимолетности.
И най-потайната й глъбина
от най-повърхни полъхи се буди.
12
Прости ми, дом, че те превърнах
в кръстовище на ветрове,
в оброчище на облаци,
в странноприемница за сънища,
в гнездо на стихове —
ту пълно, ту напуснато.
Прости, гнездо на стихове,
че те изплетох над комин
сред кухненските пушеци,
сред саждените грижи
и с птици ту прелитащи,
ту пак отлитащи, и пак…
Млъкни, сподавен вик за дом!
13
Дом — дим. Дом — ад. Дом — дар.
Руша го безспир и пак го градя
с разбитите тухли от себе си.
Ах, тресне ли болест, несрета, страх —
как топло е да сме заедно,
как липово лъха лечебният чай,
как тихо, благословено е
любов да прелива очи в очи,
сред развалините от думите
без думи сгово̀рно да се приютим
и в сумрака на покрусата
сами да си бъдем крепост — дом.
Дом — скут. Дом — срут. Дом — свят.
Блага Димитрова, из „Дом“
April 19, 2022
“Дом—дим. Дом—ад. Дом—дар. Руша го безспир и пак го градя с разбитите тухли от себе си.”
“И пак приижда неизбежната предутринна мержелина над пролома от Беше до Ще бъде.”
“Радости ведри, възвишени, гоних ви носталгично далеч, а пък вие били сте редом. Като цвете съм стъпквала чудото, дето най-чудното му било: всеки божи ден да възкръснеш. Да разтвориш двукрило прозореца, да ти кимне едно дърво, в дело делнично да се запретнеш. Вечер на глътки в приятелски разговор под резбован потон от асма гроздето на звездите да зобнеш. И с мъртвите да се срещнеш насън.”
“И пак приижда неизбежната предутринна мержелина над пролома от Беше до Ще бъде.”
“Радости ведри, възвишени, гоних ви носталгично далеч, а пък вие били сте редом. Като цвете съм стъпквала чудото, дето най-чудното му било: всеки божи ден да възкръснеш. Да разтвориш двукрило прозореца, да ти кимне едно дърво, в дело делнично да се запретнеш. Вечер на глътки в приятелски разговор под резбован потон от асма гроздето на звездите да зобнеш. И с мъртвите да се срещнеш насън.”
January 24, 2020
“Радости ведри, възвишени,
гоних ви носталгично далеч,
а пък вие били сте редом.
Като цвете съм стъпквала чудото,
дето най-чудното му било:
всеки божи ден да възкръснеш.
Да разтвориш двукрило прозореца,
да ти кимне едно дърво,
в дело делнично да се запретнеш.
Вечер на глътки в приятелски разговор
под резбован потон от асма
гроздето на звездите да зобнеш.
И с мъртвите да се срещнеш насън.”
гоних ви носталгично далеч,
а пък вие били сте редом.
Като цвете съм стъпквала чудото,
дето най-чудното му било:
всеки божи ден да възкръснеш.
Да разтвориш двукрило прозореца,
да ти кимне едно дърво,
в дело делнично да се запретнеш.
Вечер на глътки в приятелски разговор
под резбован потон от асма
гроздето на звездите да зобнеш.
И с мъртвите да се срещнеш насън.”
July 26, 2019
Между всичките тези объркани ключове
къде те изгубих, пиринчен ключ,
отлят от слънце, да открехнеш детството,
а в него — всички тайни и чудеса,
и с теб да отключа най-сетне себе си.
***
Радости ведри, възвишени,
гоних ви носталгично далеч,
а пък вие били сте редом.
Като цвете съм стъпквала чудото,
дето най-чудното му било:
всеки божи ден да възкръснеш.
Да разтвориш двукрило прозореца,
да ти кимне едно дърво,
в дело делнично да се запретнеш.
Вечер на глътки в приятелски разговор
под резбован потон от асма
гроздето на звездите да зобнеш.
И с мъртвите да се срещнеш насън.
къде те изгубих, пиринчен ключ,
отлят от слънце, да открехнеш детството,
а в него — всички тайни и чудеса,
и с теб да отключа най-сетне себе си.
***
Радости ведри, възвишени,
гоних ви носталгично далеч,
а пък вие били сте редом.
Като цвете съм стъпквала чудото,
дето най-чудното му било:
всеки божи ден да възкръснеш.
Да разтвориш двукрило прозореца,
да ти кимне едно дърво,
в дело делнично да се запретнеш.
Вечер на глътки в приятелски разговор
под резбован потон от асма
гроздето на звездите да зобнеш.
И с мъртвите да се срещнеш насън.
September 13, 2024
Ако искате да изпитате тоталността на депресията, но по един красив и първичен начин, моля, заповядайте.
Четирите поеми в сборника продължават тематиките от "Забранено море" - загубата на любовта, загубата на близките, загубата на дома, печалната носталгичност, копнежа по миража на дома, истинния и неистинния живот.
Поемите в сборника са:
- Ключ - спирална поема
- Дом - тема с вариации
- Стражица - балада
- Ритъм - лирическа фуга
Ключ и Дом са шедьоври. Последните две не дръпнаха правилните струни в душата ми през цялото време, но пък са и най-кратките, та сборникът остава смиряващият поглед навътре, назад и отвъд, какъвто беше и "Забранено море".
Четирите поеми в сборника продължават тематиките от "Забранено море" - загубата на любовта, загубата на близките, загубата на дома, печалната носталгичност, копнежа по миража на дома, истинния и неистинния живот.
Поемите в сборника са:
- Ключ - спирална поема
- Дом - тема с вариации
- Стражица - балада
- Ритъм - лирическа фуга
Ключ и Дом са шедьоври. Последните две не дръпнаха правилните струни в душата ми през цялото време, но пък са и най-кратките, та сборникът остава смиряващият поглед навътре, назад и отвъд, какъвто беше и "Забранено море".
Displaying 1 - 5 of 5 reviews