What do you think?
Rate this book
Ортодокс
В дебютния роман на Григор Гачев „Ортодокс“, родителите на малкия Петърчо го оставят в манастир, понеже въпросите му им идват прекалено големи. Ще се превърне ли Петърчо в образцов монах? Или ще се насочи по път със самодиви и караконджули, еретични думи като „електричество“ и „холография“, други светове и същества с неизмерима мощ... че и нова сестричка? И докато двамата сеят купища весели поразии, ще смогнат ли да научат по нещо сериозно за достойнството, щастието и човешката същност?
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.
ebook
First published December 4, 2018
2 people are currently reading
52 people want to read
About the author
Григор Гачев
25 books18 followersБиография в БГ-Фантастика.
Съавтор на разказа Бонанза, поместен в брой 2 на списанието за книги-игри Мегаигра и по-късно в книгата-игра Гримоар под псевдонима Грег Гатлинг
Съавтор на разказа Бонанза, поместен в брой 2 на списанието за книги-игри Мегаигра и по-късно в книгата-игра Гримоар под псевдонима Грег Гатлинг
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
October 27, 2025
След „Войната на таралежите“ не съм попадал на друга българска книга, в която толкова да се влюбя в героите деца.
Ако искате да се влюбите и вие, поискайте си я от (например) Човешката библиотека:
https://choveshkata.net/blog/?page_id...
А с Григор наскоро си писахме:
There the road begins
Where another one will end
Добавка от 12.12.2018: По време на премиерата на 8 декември представихме „Ортодокс“ с... четене по роли. Чуйте ни, вижте ни. (Видеозаписът е в линка най-долу.)
Познахте ли Мел? А Мирослав Моравски? Ами
Ако искате да се влюбите и вие, поискайте си я от (например) Човешката библиотека:
https://choveshkata.net/blog/?page_id...
А с Григор наскоро си писахме:
Впрочем това навярно ще е последната книга в поредицата ни, в чието случване съм безкрайно щастлив, че имам пръст. Те не са толкова много: „Последният еднорог“, „Дивна“, „Слънце недосегаемо“, „За спасяването на света“, „Пентаграм“, „Зелени разкази (ама наистина)“, „Как спасяваме света“, „Разкажи ми приказка“ и „Момичето от квартала“. И сега „Ортодокс“. Но всяка от тях ми стига, за да се усмихна на смъртния си одър. Като ...
There the road begins
Where another one will end
Добавка от 12.12.2018: По време на премиерата на 8 декември представихме „Ортодокс“ с... четене по роли. Чуйте ни, вижте ни. (Видеозаписът е в линка най-долу.)
Познахте ли Мел? А Мирослав Моравски? Ами
January 4, 2019
Усмихваща и стопляща книга, може би една идея по-тромава като действие за привикналия ми към задъхани сюжети вкус, но безспорно от най-грамотно написаните съвременни родни фантастики. Разбрах, че е циркулирала свободно в интернет пространството и все пак се радвам за излизането ѝ на хартия с прекрасните корица и илюстрации на Петър Станимиров. Харесаха ми и т.нар. допълнения с концептуални авторови бележки за вселената, в която се развива действието, дори при четенето процедирах така - отмятах една част от романа и прехвърлях един раздел от бележките, и може би инстинктивно намерих най-правилния начин, по който трябва да се "скалпира" това книжно тяло, ха-ха.
Почти не съзрях логически пукнатини, нещо рядко срещано не само при нашите, но и при чуждите фантасти. Е, леко ме подразни фактът, че не усетих никаква емоционална привързаност на Петърчо към семейството му в Ортодокс. Няма как дете на тази възраст толкова лесно да позволи да бъде откъснато от семейство му, пък макар и да е било най-непопулярния, ако можем да използваме този съвременен лаф, негов член. Големият ми син се казва Петър и след десет дена ще стане на 9 години, точно като адаша си от романа, та представих си как го хващам за ухото, отвеждам го в Петлевския манастир, а той приема всичко съвсем спокойно и не се запъва като муле на портата, облян в сълзи и сополи... ами прозвуча ми крайно недостоверно; също както и почти моменталното съгласие на Петърчо с осиновяването му от семейството на Христина в Академия... ми нѐма шанс... Другият леко смутил ме момент (макар и аргументиран в допълненията) беше сцената с раздрънкания, изпускащ масло автомобил на Васил. Ясно е, че Академия има облика на Земята от края на ХХ в., но някак не мога да си представя, че в свят поддържащ трансмитери за преходи към други светове, автомобилите ще бъдат толкова зле поддържани. Ясно е, че е търсен комичния ефект, но за мен лично тук имаше "пресоляване на манджата" и убиване на усещането за сетинг. А си позволявам да бъда толкова дребнав, защото Григор Гачев е написал роман почти без кусури. Крайна присъда - 4,5 и едно хубаво начало на читателската ми 2019
Почти не съзрях логически пукнатини, нещо рядко срещано не само при нашите, но и при чуждите фантасти. Е, леко ме подразни фактът, че не усетих никаква емоционална привързаност на Петърчо към семейството му в Ортодокс. Няма как дете на тази възраст толкова лесно да позволи да бъде откъснато от семейство му, пък макар и да е било най-непопулярния, ако можем да използваме този съвременен лаф, негов член. Големият ми син се казва Петър и след десет дена ще стане на 9 години, точно като адаша си от романа, та представих си как го хващам за ухото, отвеждам го в Петлевския манастир, а той приема всичко съвсем спокойно и не се запъва като муле на портата, облян в сълзи и сополи... ами прозвуча ми крайно недостоверно; също както и почти моменталното съгласие на Петърчо с осиновяването му от семейството на Христина в Академия... ми нѐма шанс... Другият леко смутил ме момент (макар и аргументиран в допълненията) беше сцената с раздрънкания, изпускащ масло автомобил на Васил. Ясно е, че Академия има облика на Земята от края на ХХ в., но някак не мога да си представя, че в свят поддържащ трансмитери за преходи към други светове, автомобилите ще бъдат толкова зле поддържани. Ясно е, че е търсен комичния ефект, но за мен лично тук имаше "пресоляване на манджата" и убиване на усещането за сетинг. А си позволявам да бъда толкова дребнав, защото Григор Гачев е написал роман почти без кусури. Крайна присъда - 4,5 и едно хубаво начало на читателската ми 2019
May 19, 2020
Отново благодаря на Човешката библиотека за този неочакван подарък, предложението да имам възможност да се запозная с книги, които винаги са ми били любопитни. Оказа се, че наистина попаднах на диаманти!^^
Та... Това, което (поне лично според мен) може да отблъсне човек от "Ортодокс", е вероятно корицата. Колкото и хората да не съдят за книгата по корицата, в случаи като този смятам, че има какво да се желае, защото книгата може лесно да бъде набедена за силно религиозен, каноничен роман, или нещо подобно.
А пък изобщо не става дума за това. "Ортодокс" се оказа прекрасно произведение в жанра на фантастиката. Главният герой е великолепно будно и любознателно дете, което очарова. Целият свят на Ортодокс е страхотно и внимателно изграден, с прекрасно умение. Не мисля, че авторът си е поставял граници пред възможността да изгради цяла нова реалност - и това е страхотно, защото светът на Ортодокс наистина оживява пред читателя. Свят, в който някак наистина не очакваш, че едната тема съжителства толкова елегантно с другата. Признавам си, че имах някакви резерви, дали заради корицата или пък защото в началото и аз не знаех какво ме очаква, но г-н Гачев ми ги разби, защото се оказа талантлив, свеж и добър разказвач на истории. Искрено му пожелавам да продължава да успява.
Та... Това, което (поне лично според мен) може да отблъсне човек от "Ортодокс", е вероятно корицата. Колкото и хората да не съдят за книгата по корицата, в случаи като този смятам, че има какво да се желае, защото книгата може лесно да бъде набедена за силно религиозен, каноничен роман, или нещо подобно.
А пък изобщо не става дума за това. "Ортодокс" се оказа прекрасно произведение в жанра на фантастиката. Главният герой е великолепно будно и любознателно дете, което очарова. Целият свят на Ортодокс е страхотно и внимателно изграден, с прекрасно умение. Не мисля, че авторът си е поставял граници пред възможността да изгради цяла нова реалност - и това е страхотно, защото светът на Ортодокс наистина оживява пред читателя. Свят, в който някак наистина не очакваш, че едната тема съжителства толкова елегантно с другата. Признавам си, че имах някакви резерви, дали заради корицата или пък защото в началото и аз не знаех какво ме очаква, но г-н Гачев ми ги разби, защото се оказа талантлив, свеж и добър разказвач на истории. Искрено му пожелавам да продължава да успява.
December 11, 2018
Преди много, много години, в една далечна галактика... Не всъщност това беше нещо друго. Сега отиваме не преди, а след много, много (пък знае ли човек, може и по-скоро да е) години, в една друга галактика. Не казвам далечна, защото във възможното бъдеще екстраполирано от автора вечният въпрос "Що е то реалност?" придобива съвсем, ама съвсем друго значение. Реални ли са всички светове или съществуват само в паметта на безтелесните... Обаче май се отплеснах, заговорих ви за различните светове, за безтелесни, за релейни възли, за трансмитерите и комуникаторите между световете... А идеята ми беше да разкажа за Ортодокс, а после вие сами да си намерите допълнителните материали, а защо не и да създадете ваш собствен свят, който да закачите към Резервата. Все пак проектът е с отворен код, всички са поканени да се присъединят.
Действието в повестта се развива на два свята - (псевдо)средновековния, църковнославянски Ортодокс и изцяло отдадения на науката Академия. Главните герои са Петърчо и Христина - немирни пакостници, които бързо печелят сърцата ни, забърквайки се в различни приключения. Стилът е простичък, с прекрасни диалози, майтапи и весели случки усмихващи се от всяка страница. Какво ли наистина не може да се случи, ако едно дете прекарало живота си в тъмните векове попадне в "бъдещето", където трябва да ходи на училище, да се къпе всеки ден (бррр), да яде такива вкусотии, които у дома дори по Коледа не се готвят. А ако заведем едно момиченце израснало в стерилната среда на "бъдещето" в типичното село с калта, въшките и къщите с външен клозет. Където млякото не се купува в супермаркета, а се дои от кравите и чиниите не се самоизмиват. Е няма как да не съпреживеем с двете деца културният шок и не може да не се учудим с родителите им, че дете на десетина години не притежава знания по физика на ниво поне Нютон или пък не може ни копче да зашие, ни да сготви боб.
Но да се върнем на момента, в който започват да се създават световете в "Резервата". Тъй като всеки свят си има своите особености, е логично и хората, които ще го населят да бъдат подходящи за околната среда. Така например Ортодокс започва своето съществуване с идеята да си остане на константно техническо ниво. Единият начин да стане това е посредством строгите закони, забраняващи всичко с по-сложно устройство от воденично колело да речем. Другото, по-важно ограничение е сред обитателите на света да няма аугментирани. Така де, за какво да ти забраняват калкулатора, ако можеш да сметнеш наум корен кубичен от осемцифрено число. Това условие вече е малко трудно за спазване. Няма как да скриеш шестото пръстче на крака си, но съвсем друго е да скриеш телепатичните си умения. Така или иначе сред първите заселници на Ортодокс е имало скрити аугментирани и Петърчо се пада пряк потомък на някой от тях. Помните ли "Рейнман"? Е, той е нещо като бета версия на Петърчо.
От друга страна на Академия никога не е имало такива ограничения. Още повече, че първите заселници на този свят (както показва и името) са учени, учени и пак учени. Безтелесните, отговарящи за този възел от Резе��вата са изпитвали съмнения ще могат ли учените да се справят с реалния живот, но бъдещето показва, че "мързеливите" хора, отдадени на науката могат да се занимават и с доста по-прозаични неща като жив��тновъдство например. Но все пак основната цел на техния свят си остава разгадаване смисъла на живота, вселената и т.н... За да изпъкнеш в този свят трябва да си наистина на много високо ниво, а Тинчето макар и да не обръща нужното внимание на повечето учебни дисциплини с компютъра ляга и с него става. И притежава две от най-важните качества на истинския хакер - неизчерпаемо любопитство и пакостливост!
Един свят обаче няма как да съществува без управници (т.е. не че няма как, но сякаш не сме дозрели за него), а както често става, истинските кукловоди са в сянка. Безтелесните като създатели на системата са достатъчно могъщи да правят каквото си поискат и имат достъп до всяко нейно кътче. На някои светове това е обществено достояние (Академия), на други безтелесните са забулени в мистицизъм, а на трети малцина знаят за тяхното съществуване (Ортодокс). Но истината е, че хората на никой от световете нямат ясна представа какво поражда действията на безтелесните и каква е тяхната цел.
А след като вече знаем що за хора (така де, деца) са главните действащи лица мисля на всички ще е интересно да проследим тяхната история и множеството им приключения. Григор е изградил един пълнокръвен свят (всъщност светове), като единственият минус на Ортодокс е, че се чете на един дъх, а продължението му не се знае кога ще бъде написано. Всъщност донякъде зависи и от читателите - ако Ортодокс ви хареса, свържете се с автора за следващата част.
Действието в повестта се развива на два свята - (псевдо)средновековния, църковнославянски Ортодокс и изцяло отдадения на науката Академия. Главните герои са Петърчо и Христина - немирни пакостници, които бързо печелят сърцата ни, забърквайки се в различни приключения. Стилът е простичък, с прекрасни диалози, майтапи и весели случки усмихващи се от всяка страница. Какво ли наистина не може да се случи, ако едно дете прекарало живота си в тъмните векове попадне в "бъдещето", където трябва да ходи на училище, да се къпе всеки ден (бррр), да яде такива вкусотии, които у дома дори по Коледа не се готвят. А ако заведем едно момиченце израснало в стерилната среда на "бъдещето" в типичното село с калта, въшките и къщите с външен клозет. Където млякото не се купува в супермаркета, а се дои от кравите и чиниите не се самоизмиват. Е няма как да не съпреживеем с двете деца културният шок и не може да не се учудим с родителите им, че дете на десетина години не притежава знания по физика на ниво поне Нютон или пък не може ни копче да зашие, ни да сготви боб.
Но да се върнем на момента, в който започват да се създават световете в "Резервата". Тъй като всеки свят си има своите особености, е логично и хората, които ще го населят да бъдат подходящи за околната среда. Така например Ортодокс започва своето съществуване с идеята да си остане на константно техническо ниво. Единият начин да стане това е посредством строгите закони, забраняващи всичко с по-сложно устройство от воденично колело да речем. Другото, по-важно ограничение е сред обитателите на света да няма аугментирани. Така де, за какво да ти забраняват калкулатора, ако можеш да сметнеш наум корен кубичен от осемцифрено число. Това условие вече е малко трудно за спазване. Няма как да скриеш шестото пръстче на крака си, но съвсем друго е да скриеш телепатичните си умения. Така или иначе сред първите заселници на Ортодокс е имало скрити аугментирани и Петърчо се пада пряк потомък на някой от тях. Помните ли "Рейнман"? Е, той е нещо като бета версия на Петърчо.
От друга страна на Академия никога не е имало такива ограничения. Още повече, че първите заселници на този свят (както показва и името) са учени, учени и пак учени. Безтелесните, отговарящи за този възел от Резе��вата са изпитвали съмнения ще могат ли учените да се справят с реалния живот, но бъдещето показва, че "мързеливите" хора, отдадени на науката могат да се занимават и с доста по-прозаични неща като жив��тновъдство например. Но все пак основната цел на техния свят си остава разгадаване смисъла на живота, вселената и т.н... За да изпъкнеш в този свят трябва да си наистина на много високо ниво, а Тинчето макар и да не обръща нужното внимание на повечето учебни дисциплини с компютъра ляга и с него става. И притежава две от най-важните качества на истинския хакер - неизчерпаемо любопитство и пакостливост!
Един свят обаче няма как да съществува без управници (т.е. не че няма как, но сякаш не сме дозрели за него), а както често става, истинските кукловоди са в сянка. Безтелесните като създатели на системата са достатъчно могъщи да правят каквото си поискат и имат достъп до всяко нейно кътче. На някои светове това е обществено достояние (Академия), на други безтелесните са забулени в мистицизъм, а на трети малцина знаят за тяхното съществуване (Ортодокс). Но истината е, че хората на никой от световете нямат ясна представа какво поражда действията на безтелесните и каква е тяхната цел.
А след като вече знаем що за хора (така де, деца) са главните действащи лица мисля на всички ще е интересно да проследим тяхната история и множеството им приключения. Григор е изградил един пълнокръвен свят (всъщност светове), като единственият минус на Ортодокс е, че се чете на един дъх, а продължението му не се знае кога ще бъде написано. Всъщност донякъде зависи и от читателите - ако Ортодокс ви хареса, свържете се с автора за следващата част.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 20, 2019
„Ортодокс” е български фантастичен роман за деца (а според мен - и възрастни), който след години на безплатно разпространяване в интернет се появява и на хартия. Дебютът на Григор Гачев е издаден от добрите хора от „Човешката библиотека”, издателство „Сердика ИТ“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Приключенията на малкия Петърчо пристигат илюстрирани от неговия талантлив съименник -художника Петър Станимиров. В книгата са включени и обилно количество любопитни „бонус материали” от автора. „Ортодокс” притежава всички качества на добрата фантастика и страхотната детска литература – тази, която те впечатлява още като хлапе и остава с теб за цял живот, карайки те да обикнеш жанра като цяло. Завиждам на днешните млади читатели, които тепърва ще открият тази страхотна книга. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
July 27, 2019
В света на вярата някой задава неудобни въпроси…: http://knigolandia.info/book-review/o...
Ортодокс е свят от миналото – технологиите са забранени дори за споменаване, църквата е всевластна, а нуждата от нея е належаща в борбата с дяволските създания, които тормозят хората. Петърчо е хитро хлапе, което не се вписва в този тих и спокоен свят, в който иконите наистина лекуват по неведом начин – той задава още и още, и още, и ОЩЕ въпроси – спомни ми за един герой, Наско Защото, за когото бях чел като дете. Той е здравият разум и научният интерес сред общество, което ги е отхвърлило изцяло – и някак става неизбежно да бъде пратен в манастир, където монасите да укротят бесовете на любознателността му.
Библиотека "Съзвездие BG"
http://knigolandia.info/book-review/o...
Ортодокс е свят от миналото – технологиите са забранени дори за споменаване, църквата е всевластна, а нуждата от нея е належаща в борбата с дяволските създания, които тормозят хората. Петърчо е хитро хлапе, което не се вписва в този тих и спокоен свят, в който иконите наистина лекуват по неведом начин – той задава още и още, и още, и ОЩЕ въпроси – спомни ми за един герой, Наско Защото, за когото бях чел като дете. Той е здравият разум и научният интерес сред общество, което ги е отхвърлило изцяло – и някак става неизбежно да бъде пратен в манастир, където монасите да укротят бесовете на любознателността му.
Библиотека "Съзвездие BG"
http://knigolandia.info/book-review/o...
December 17, 2018
Поредните пет звезди за вечерта! :) Да подкрепим поредния автор! Действайте смело — ако корицата на Петър Станимиров не ви грабне, то така любимият на мало и голямо в последно време БГ-сетинг ще ви очарова. Обещавам! :) Кой би могъл да устои на „малкия Петърчо“?! Така де, това да не ви е някакъв си там Джончо или Джоузефчо?! :) :) :) Да ударим по капиталистическите ценности със здравия юмрук на средновековната българска култура! :)
October 9, 2021
Първото, което ме впечатли, беше още в предговора — че Петърчо е станал най-любимият герой на редакторката. Бързо разбрах защо. Възхитена съм от умението на автора да погледне всички тези неща, които ни заобикалят, с очите на неудържимо любопитно дете от предишна епоха. Даже бих попитала автора сигурен ли е, че не се е срещал с някое истинско такова дете през някоя машина на времето, та да се сети всичките тези неща! Безкрайно се забавлявах с тази книга. И дори си мисля, че би могла да бъде много по-ценна като обучение за родители от специализираната литература.
Въпреки, че е фантастика, през цялото време я четях като просто съпоставка на сегашното спрямо преди стотина години. Дори си представях срещата на Петърчо с противоепидемичните мерки и въпросите, които би задавал и как на властите и СЗО би им станало наистина лошо. 😁 Фантастичните елементи бяха просто добавка. Затова и допълнението след самия разказ, обясняващо цялата система на измисления свят, ми беше скучно - сухи факти, които така или иначе не ме интересуваха особено в историята. Но ако има нови разкази от същата вселена, вероятно биха били полезна информация.
В ученията на отец Самуил в църквата с децата бяха обяснени на дълго и широко по толкова прекрасен начин някои от нещата от живота, че трябва просто всеки да ги прочете! Аз ще си ги извадя в блога и ще си ги чета така периодично за напомняне. Събирах кратки цитати, които да добавя тук, но няма начин да предам цялостта им и се отказах. Затова пък оставям два откъса като дразнител, който евентуално да накара някого да се запознае с Петърчо.
Въпреки, че е фантастика, през цялото време я четях като просто съпоставка на сегашното спрямо преди стотина години. Дори си представях срещата на Петърчо с противоепидемичните мерки и въпросите, които би задавал и как на властите и СЗО би им станало наистина лошо. 😁 Фантастичните елементи бяха просто добавка. Затова и допълнението след самия разказ, обясняващо цялата система на измисления свят, ми беше скучно - сухи факти, които така или иначе не ме интересуваха особено в историята. Но ако има нови разкази от същата вселена, вероятно биха били полезна информация.
В ученията на отец Самуил в църквата с децата бяха обяснени на дълго и широко по толкова прекрасен начин някои от нещата от живота, че трябва просто всеки да ги прочете! Аз ще си ги извадя в блога и ще си ги чета така периодично за напомняне. Събирах кратки цитати, които да добавя тук, но няма начин да предам цялостта им и се отказах. Затова пък оставям два откъса като дразнител, който евентуално да накара някого да се запознае с Петърчо.
— Това какво е?
— Паста за зъби. Като сапун, но специално за зъби. Ей тая капачка се отвинтва и тубата се стиска… Стиска се полека. Остави, аз ще избърша стената… Ъ… и какво сега, вкусна ли е?
— Като листа от джоджен. И още нещо, не знам какво.
— Харесва ти, значи?
— Много! Може ли да си хапна още малко?
— Пастата не е за ядене, Петърчо. Само за миене е. И… ей, ей! Една туба е множко за едно миене!
— Язък! Толкова е вкусна, пък да не е за ядене! А нея от машини ли я берете? Или всъщност как я правите? И как сте я вкарали в това? То какво е? — Зачоплих тубата с нокът. — Аха! Метално е под боята!… Сетих се! Това са черва от машина! И ги пълните с пастата като суджуци. Нали? А как колите машините? И как после ги дерете и нарязвате? Не се ли чупят ножовете?
— Тука какво правят хората?
— Спортуват.
— Това какво ще рече?
— Ами тичат, вдигат тежести…
— Това хубаво, ама какво вършат? Закъде тичат? И защо? И какви тежести вдигат, жито ли товарят? Или камъни местят? Нещо строят ли? Или товарят и разтоварват?
— Правят го ей така. Да са здрави и силни.
Това не можах да го разбера.
— Тичат и вдигат тежки неща ей така, без да правят нищо? Че защо тогава не правят нещо полезно? Да хванат примерно да градят къщи или църкви — ще има камъни и тухли за вдигане колкото щат. Или като така и така тичат, да носят каквото има да се пренася? Цяла такава сграда, построена специално за да се върши сума ти работа нахалост? Това не го разбирам.
— Ами… така е прието, Петърчо. Така са свикнали.
July 28, 2019
Реших да прочета "Ортодокс" заради несъответствието, което виждах в потресаващата корица и оценката на книгата до сега. Идеята ми беше поне да видя няма ли как да се стигне до по-добра визия за книгата от този трагичен опит. Вместо (или по-скоро освен) това открих страшно симпатични герои, с необичайна история, изпълнена с много хумор, в доста добре изграден свят. Определено се изненадах и очаровах от цялото нещо, особено имайки предвид, че отдавна не бях чела на български, а още по-отдавна - някой български автор. Накратко, не очаквах да седя в Лондон, чакайки на спирката на автобуса за работа, и смеейки се с глас на описания за караконджули и самодиви, и на Бог-внук и Бог-правнук. Операта пък направо ме съсипа!
December 23, 2018
Страхотна история, като още по-страхотното е, че се развива в свят, който всяки може да развие и обогати.
Единственото, което не ми хареса е, че историята завършва твърде бързо. Искам още.
Единственото, което не ми хареса е, че историята завършва твърде бързо. Искам още.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 30, 2022
Едно прекрасно връщане към детето в нас, поднесено с любов и чудесен хумор!
Displaying 1 - 11 of 11 reviews