What do you think?
Rate this book
Sovietistan: A Journey Through Turkmenistan, Kazakhstan, Tajikistan, Kyrgyzstan and Uzbekistan
Erika Fatland takes the reader on a journey that is unknown to even the most seasoned globetrotter. The five former Soviet Republics' Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan, Turkmenistan and Uzbekistan all became independent when the Soviet Union fell apart in 1991. How have these countries developed since then?
In the Kyrgyzstani villages Erika Fatland meets victims of the widely known tradition of bride snatching; she visits the huge and desolate Polygon in Kazakhstan where the Soviet Union tested explosions of nuclear bombs; she meets Chinese shrimp gatherers on the banks of the dried out Aral Sea and she witnesses the fall of a dictator. She travels incognito through Turkmenistan, a country that is closed to journalists. She meets exhausted human rights activists in Kazakhstan, survivors from the massacre in Osh in 2010, German Menonites that found paradise on the Kyrgyzstani plains 200 years ago. During her travels, she observes how ancient customs clash with gas production and she witnesses the underlying conflicts between ethnic Russians and the majority in a country that is slowly building its future in Nationalist colours.
In these countries, that used to be the furthest border of the Soviet Union, life follows another pace of time. Amidst the treasures of Samarkand and the bleakness of Soviet architecture, Erika Fatland moves with her openness towards the people and the landscapes around her. A rare and unforgettable travelogue.
490 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2014
802 people are currently reading
11561 people want to read
About the author
Erika Fatland
12 books674 followersErika Fatland is a Norwegian anthropologist and writer who has written multiple critically-acclaimed books, including Sovietistan and The Border. Fatland was born in Haugesund, Norway, in 1983, and studied at the University of Oslo and the University of Copenhagen.
Fatland is best known for her travel writing and has written several books: Her first travel book Sovietistan, published in 2015, was an account of her travels through five post-Soviet Central Asian nations, Kazakhstan, Tajikistan, Kyrgyzstan, Turkmenistan and Uzbekistan. It has been translated into 12 languages. This was followed by The Border: A Journey Around Russia Through North Korea, China, Mongolia, Kazakhstan, Azerbaijan, Georgia, Ukraine, Belarus, Lithuania, Poland, Latvia, Estonia, Finland, Norway, and the Northeast Passage, an account of her travels around Russia's border, from North Korea to Norway. Both books have been translated into English by Kari Dickson, and both received critical acclaim from reviewers in the US and UK.
She wrote two earlier books: The Village of Angels (2011) about the Beslan massacre and The Year Without a Summer about the Utoya massacre. She has also written the children’s book The Parent War.
She has received numerous awards, among them the Norwegian Booksellers’ Prize for Nonfiction and the Wesselprisen (2016). She speaks eight languages including Norwegian, English, French, Russian, German, Italian, and Spanish. She lives in Oslo.
Fatland is best known for her travel writing and has written several books: Her first travel book Sovietistan, published in 2015, was an account of her travels through five post-Soviet Central Asian nations, Kazakhstan, Tajikistan, Kyrgyzstan, Turkmenistan and Uzbekistan. It has been translated into 12 languages. This was followed by The Border: A Journey Around Russia Through North Korea, China, Mongolia, Kazakhstan, Azerbaijan, Georgia, Ukraine, Belarus, Lithuania, Poland, Latvia, Estonia, Finland, Norway, and the Northeast Passage, an account of her travels around Russia's border, from North Korea to Norway. Both books have been translated into English by Kari Dickson, and both received critical acclaim from reviewers in the US and UK.
She wrote two earlier books: The Village of Angels (2011) about the Beslan massacre and The Year Without a Summer about the Utoya massacre. She has also written the children’s book The Parent War.
She has received numerous awards, among them the Norwegian Booksellers’ Prize for Nonfiction and the Wesselprisen (2016). She speaks eight languages including Norwegian, English, French, Russian, German, Italian, and Spanish. She lives in Oslo.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 885 reviews
March 31, 2022
LONTANISTAN
Un’opera dell’artista kazaka Amalgul Menlibayeva.
Nel 1991, quando l’Unione Sovietica è crollata, si è aperta e sfaldata, sgretolata, Erika Fatland aveva otto anni.
Più tardi, con gli studi per la laurea, si è resa conto che i 196 km di confine tra il suo paese natale, la Norvegia, e la Russia, separano due paesi estremamente diversi.
Questo le ha dato curiosità e stimolo per intraprendere i viaggi e le ricerche su cui poggia questo libro (che è facile percepire avrebbe facilmente potuto avere il doppio delle pagine se solo Fatland non avesse scremato i ricordi e gli aneddoti di viaggio).
Il poligono di Semipalatinsk in Kazakhistan dove per 40 anni l’URSS ha testato le sue bombe atomiche. Inutile dire che gli abitanti muoiono tutti di cancro, che 50 anni sono un’aspettativa di vita quasi utopica.
Con Sovietistan (e ancor più scherzosamente con Lontanistan) indica quella parte di mondo collocata in Asia centrale, una zona dell’atlante così vasta e poco conosciuta da far pensare ad Artide e Antartide.
Solo che, invece, le cinque repubbliche prese in esame, sono molto più geo-politicamente centrali. Ma rimangono misteriose, poco conosciute, pittoresche.
Il lago Turpal Kol in Kyrgyzstan.
La più grande delle cinque, quella più a nord, più dentro il territorio dell’ex madre Russia, il Kazakistan, da sola è nove volte l’Italia, ma con una popolazione di soli 18 milioni.
È quella parte di mondo che termini recentemente rientrati in voga evocano: Via della Seta.
E anche Grande Gioco.
Douchanbe in Tagikistan.
Una parte di mondo che cominciò a far parte dell’impero russo circa tre secoli fa: un cambiamento che lasciò sostanzialmente inalterato il loro modo di vivere.
Fino a che la Russia non si trasformò in Unione Sovietica: allora il cambiamento da Medioevo a ‘modernità’ arrivò repentino e traumatico, afferrò tutto nel giro di una manciata di anni, e quella popolazione nomade ha dovuto smettere di spostarsi e vagare (come aveva fatto per millenni) per trasferirsi a vivere nelle fattorie collettive.
La Torre Bayterek ad Astana in Kazakhstan.
Spostamenti collettivi di masse di persone, popolamenti e spopolamenti, laghi grandi come un mare (Aral) svuotati e trasformati in giganteschi stagni, esperimenti atomici (il Nevada dell’URSS). Uno stravolgimento drastico a base d’ideologia e asfalto+cemento.
In una terra immensa fatta (sopra) di steppa, deserto e catene montuose più che altissime – e sotto di tante (tante!) miniere, materie prime, ricchezza pressoché infinita.
Ashgabat in Turkmenistan.
Erika Fatland ha imparato il russo e ha voluto capire e studiare non solo la trasformazione post 1991, ma anche capire e studiare cos’è quest’immensa parte della terra che d’estate non si può visitare perché le temperature più che scoraggianti sono punitive (meglio i 50° sotto zero dell’inverno, più aggirabili).
Si muove tra il reportage e il saggio storico, ricorda molto Kapuściński, che lei stessa indica come uno dei suoi fari ispiratori. Il suo io narrante è divertente, intelligente, curioso, spiritoso, riesce a far sentire il lettore dentro la narrazione, parte del viaggio, semplifica la comprensione.
La mitica Samarcanda, Uzbekistan.
Città nate nella steppa, semideserte ma piene di edifici ultramoderni e ville sfarzose abitate dai nuovi despoti; dittature elettorali con maggioranze da far impallidire le leggendarie bulgare; rapire una donna è meno grave che rubare una pecora; tappeti e i bazar, cavalli e i cammelli, miseria e povertà, come se fossimo ancora fermi a secoli fa. Un contrasto stridente, affascinante, che Fatland racconta con passione e competenza.
Erika Fatland fotografata durante i suoi viaggi.
Un’opera dell’artista kazaka Amalgul Menlibayeva.
Nel 1991, quando l’Unione Sovietica è crollata, si è aperta e sfaldata, sgretolata, Erika Fatland aveva otto anni.
Più tardi, con gli studi per la laurea, si è resa conto che i 196 km di confine tra il suo paese natale, la Norvegia, e la Russia, separano due paesi estremamente diversi.
Questo le ha dato curiosità e stimolo per intraprendere i viaggi e le ricerche su cui poggia questo libro (che è facile percepire avrebbe facilmente potuto avere il doppio delle pagine se solo Fatland non avesse scremato i ricordi e gli aneddoti di viaggio).
Il poligono di Semipalatinsk in Kazakhistan dove per 40 anni l’URSS ha testato le sue bombe atomiche. Inutile dire che gli abitanti muoiono tutti di cancro, che 50 anni sono un’aspettativa di vita quasi utopica.
Con Sovietistan (e ancor più scherzosamente con Lontanistan) indica quella parte di mondo collocata in Asia centrale, una zona dell’atlante così vasta e poco conosciuta da far pensare ad Artide e Antartide.
Solo che, invece, le cinque repubbliche prese in esame, sono molto più geo-politicamente centrali. Ma rimangono misteriose, poco conosciute, pittoresche.
Il lago Turpal Kol in Kyrgyzstan.
La più grande delle cinque, quella più a nord, più dentro il territorio dell’ex madre Russia, il Kazakistan, da sola è nove volte l’Italia, ma con una popolazione di soli 18 milioni.
È quella parte di mondo che termini recentemente rientrati in voga evocano: Via della Seta.
E anche Grande Gioco.
Douchanbe in Tagikistan.
Una parte di mondo che cominciò a far parte dell’impero russo circa tre secoli fa: un cambiamento che lasciò sostanzialmente inalterato il loro modo di vivere.
Fino a che la Russia non si trasformò in Unione Sovietica: allora il cambiamento da Medioevo a ‘modernità’ arrivò repentino e traumatico, afferrò tutto nel giro di una manciata di anni, e quella popolazione nomade ha dovuto smettere di spostarsi e vagare (come aveva fatto per millenni) per trasferirsi a vivere nelle fattorie collettive.
La Torre Bayterek ad Astana in Kazakhstan.
Spostamenti collettivi di masse di persone, popolamenti e spopolamenti, laghi grandi come un mare (Aral) svuotati e trasformati in giganteschi stagni, esperimenti atomici (il Nevada dell’URSS). Uno stravolgimento drastico a base d’ideologia e asfalto+cemento.
In una terra immensa fatta (sopra) di steppa, deserto e catene montuose più che altissime – e sotto di tante (tante!) miniere, materie prime, ricchezza pressoché infinita.
Ashgabat in Turkmenistan.
Erika Fatland ha imparato il russo e ha voluto capire e studiare non solo la trasformazione post 1991, ma anche capire e studiare cos’è quest’immensa parte della terra che d’estate non si può visitare perché le temperature più che scoraggianti sono punitive (meglio i 50° sotto zero dell’inverno, più aggirabili).
Si muove tra il reportage e il saggio storico, ricorda molto Kapuściński, che lei stessa indica come uno dei suoi fari ispiratori. Il suo io narrante è divertente, intelligente, curioso, spiritoso, riesce a far sentire il lettore dentro la narrazione, parte del viaggio, semplifica la comprensione.
La mitica Samarcanda, Uzbekistan.
Città nate nella steppa, semideserte ma piene di edifici ultramoderni e ville sfarzose abitate dai nuovi despoti; dittature elettorali con maggioranze da far impallidire le leggendarie bulgare; rapire una donna è meno grave che rubare una pecora; tappeti e i bazar, cavalli e i cammelli, miseria e povertà, come se fossimo ancora fermi a secoli fa. Un contrasto stridente, affascinante, che Fatland racconta con passione e competenza.
Erika Fatland fotografata durante i suoi viaggi.
May 24, 2024
I imagine the author of this lengthy work, a Norwegian journalist and anthropologist, excelled during her studies. Her teachers must have loved her, given her facility with Developing a Theme. She also knows how to Write Supporting Paragraphs and Inject Local Color. This is usually an adequate approach for writing a half-page newspaper article; its shortcomings become obvious when stretched across a 470-page book, however. I realize that a travel book will necessarily be episodic, but this generally felt like a series of disjointed, individual essays. It's unclear what ties this all together or what her goals were in setting out on this admittedly difficult journey.
I'm mildly obsessed with Central Asia and have read some excellent books describing it. The contrasts between those books and this one is too glaring to ignore. If you want an excellent overview, read Colin Thubron's The Lost Heart of Asia and Shadows of the Silk Road, or Tom Bissell's Chasing the Sea.
For starters, one would expect a journalist to at least have the facts right. I don't know whether to blame the author or the translator, or both, but there were so many glaring errors I started tracking them:
Another problem is that this book was just published this year (2020), but apparently her travel took place around 2012. She'll write a big long section about a president who has seized the reins of power and will be impossible to dislodge, and then a footnote will pop up that says, "He was forced from office in 2014." Wha--?
[NOTE: Thanks to Anastasiya, I have since learned that it was published in Norway back in 2014, though this information was omitted in my hardback copy of the book.]
Of course, there are good parts as well, or I never would have finished it. She is at least good at historical research and finding good quotes. I like this excerpt:
She also saves one of the best parts until the end, which is a visit to an art museum in the middle of a vast desert in western Uzbekistan. This was the result of tireless efforts by a Russian artist named Igor Savitsky; I was completely ignorant of him before reading this.
Still, there's better books out there if you want to learn about this vast, thinly-populated part of the world.
I'm mildly obsessed with Central Asia and have read some excellent books describing it. The contrasts between those books and this one is too glaring to ignore. If you want an excellent overview, read Colin Thubron's The Lost Heart of Asia and Shadows of the Silk Road, or Tom Bissell's Chasing the Sea.
For starters, one would expect a journalist to at least have the facts right. I don't know whether to blame the author or the translator, or both, but there were so many glaring errors I started tracking them:
p. 163: At each end of the field, a circle is drawn that is about a metre and a half deep and three metres across. (Uh, wouldn't that make it an oval?)
p. 186: The test site covers an area that is a little smaller than Wales. We could have driven for several days without crossing the whole site. (I think you could ride a child's tricycle across Wales in only a few hours.)
p. 187: Even though I know it is impossible to feel radiation, my entire body seemed to be fizzing and buzzing. (Oh, please.)
p. 205: Several factors helped to make Medeu the world’s best skating rink….sometimes the wind came down off the mountain and gave the skaters a tailwind all the way around the rink. (The author is from Norway. Does she really not understand the ring-like structure of a skating rink? Or does she fail to understand the basic nature of wind?)
p. 227: Even though Dushanbe lay at the eastern limit of the empire, on the border with China and Afghanistan, the Soviet authorities provided the city with its own opera and ballet. (This one's really egregious, as Dushanbe, the national capital of Tajikistan in which she apparently spent quite a lot of time, is actually on the western border, several hundred miles from China) Note: A reader named Isabel comments below that this appears to be an error by the translator and not the author.
Another problem is that this book was just published this year (2020), but apparently her travel took place around 2012. She'll write a big long section about a president who has seized the reins of power and will be impossible to dislodge, and then a footnote will pop up that says, "He was forced from office in 2014." Wha--?
[NOTE: Thanks to Anastasiya, I have since learned that it was published in Norway back in 2014, though this information was omitted in my hardback copy of the book.]
Of course, there are good parts as well, or I never would have finished it. She is at least good at historical research and finding good quotes. I like this excerpt:
p. 307: After a long winter at the Pamirsky Post, the Russians’ first military garrison in Pamir, Captain Serebrennekov, was fed up. In summer 1804, he wrote about his melancholy in his diary: “…we were all so tired of the vast, monotonous Pamir, which would be the ideal landscape for a pessimist, should he ever have need. In fact, I cannot think of a more fitting image of the most extreme melancholy than a pessimist reading Schopenhauer in the Pamir. It is a place without hope.”
She also saves one of the best parts until the end, which is a visit to an art museum in the middle of a vast desert in western Uzbekistan. This was the result of tireless efforts by a Russian artist named Igor Savitsky; I was completely ignorant of him before reading this.
Still, there's better books out there if you want to learn about this vast, thinly-populated part of the world.
April 19, 2025
Sovietistan is a deeply disappointing and unilluminating travel diary through central Asia. Although the writing style is breezy and enjoyable, anyone reading this hoping to learn about the Soviet Union in Central Asia will find almost nothing of interest. Erika Fatland is an anthropologist, not a historian or sociologist, and it shows. In her orientalist mission to discover the real Central Asia (i.e. feudal, nomadic, pre-modern) she goes to great lengths to cut Soviet modernity out of narrative - other than as a menacing background image - for example through invoking spectres of Stalinist collectivisation and Cold War nuclear testing.
The largely anecdotal descriptions of the region are interesting enough, with plenty of "human interest" type stories, but every time I found myself starting to enjoy the book its political shallowness reasserted itself. More than once, Fatland fatuously claims that impoverished pre-modern tribal societies, reliant on mutual aid at subsistence level, are the "real communists". She compares this favourably to the Bolsheviks with their imperious obsessions with health, education, and producing material goods. The result is incongruous. She identifies the disfunctionality of Turkmenistan's novelty autocracy and a Tajik economy based on exporting human labour and importing organised crime, but she sees these as continuities of the old "Empire" rather than the tragic fallout of its destruction.
She also litters the book with misleading or false claims, for example she asserts that Lenin "like Peter the Great" aspired to "conquer India". In one particularly egregious section she implies that the Soviets invaded Afganistan to instigate regime change while NATO intervened to counter an insurgency (it was exactly the other way around).
Most revealing is the chapter in which she describes her trip to an ultra modern shopping centre in Kazakstan's new capital, Astana, which she calls "an Oasis of sushi and ATMs". The palpable relief she feels getting back to something approaching a generic Western environment demonstrates that it is not modernity she dislikes, so long as its Western modernity. Instead, like the 19th century explorers and anthropologists before her, she sees the world divided between European civilisation, despotic Asiatic Empires, and noble savages.
The book is enjoyable enough on its own terms, but since we learn next to nothing about Sovietistan, I can't help but feel the title is just fetishism. Reading Sovietistan you might believe that the Russian Revolution never happened in this part of the world, and that Soviet Communism was a visiting alien that built the occasional road or school if you were lucky, and deported you to a cotton planation if you weren't.
The largely anecdotal descriptions of the region are interesting enough, with plenty of "human interest" type stories, but every time I found myself starting to enjoy the book its political shallowness reasserted itself. More than once, Fatland fatuously claims that impoverished pre-modern tribal societies, reliant on mutual aid at subsistence level, are the "real communists". She compares this favourably to the Bolsheviks with their imperious obsessions with health, education, and producing material goods. The result is incongruous. She identifies the disfunctionality of Turkmenistan's novelty autocracy and a Tajik economy based on exporting human labour and importing organised crime, but she sees these as continuities of the old "Empire" rather than the tragic fallout of its destruction.
She also litters the book with misleading or false claims, for example she asserts that Lenin "like Peter the Great" aspired to "conquer India". In one particularly egregious section she implies that the Soviets invaded Afganistan to instigate regime change while NATO intervened to counter an insurgency (it was exactly the other way around).
Most revealing is the chapter in which she describes her trip to an ultra modern shopping centre in Kazakstan's new capital, Astana, which she calls "an Oasis of sushi and ATMs". The palpable relief she feels getting back to something approaching a generic Western environment demonstrates that it is not modernity she dislikes, so long as its Western modernity. Instead, like the 19th century explorers and anthropologists before her, she sees the world divided between European civilisation, despotic Asiatic Empires, and noble savages.
The book is enjoyable enough on its own terms, but since we learn next to nothing about Sovietistan, I can't help but feel the title is just fetishism. Reading Sovietistan you might believe that the Russian Revolution never happened in this part of the world, and that Soviet Communism was a visiting alien that built the occasional road or school if you were lucky, and deported you to a cotton planation if you weren't.
November 29, 2025
Репортажните пътеписи са сравнително нов за мен поджанр литература и може би затова очаквам от авторите им твърде много. Или пък чудесната "Алкохолен делир" от Яцек-Хуго Бадер просто вдигна летвата твърде високо!
https://www.goodreads.com/review/show...
Книгата на Ерика Фатланд започна добре, запозна ме доста подробно с катастрофата наречена Туркменистан, но в последвалите пътеписи нивото на разказа взе да пада драстично, личните истории почти изчезнаха, за да се стигне до ниво групирани цитати от Уикипедия. Не това очаквам аз и не за това искам да чета репортажи от далечни и непознати места.
За мое голямо учудване Фатланд даже минава за експерт по региона и чете лекции за него, при все че съжденията ѝ често са повърхностни и кухи, без никакъв усет или знания за миналото и настоящето на тази част от Азия...
Щеше да ѝ е доста от помощ да бе понаучила малко повече от истинската история на СССР - постоянните повторения за някогашни, отдавна отминали времена, с уж безплатни медицина, обучение и продуктова евтиния, са меко казано наивни и смешни. Пример - причините за "Голодомора" не се изчерпват ни най-малко само с неумението на болшевиките да развиват селско стопанство в пустините. И така нататък...
Любопитно ми бе да науча повече за бившите съветски републики в Централна Азия, но това не е точната книга за целта. Повсеместната корупция, безработицата, сходните диктатури под знака на КГБ, завръщане на исляма и безизходицата за голямата част от населението им са общи, нюансите са малки и като цяло, това е един забравен от бога и от останала част от света дял от планетата ни. Да не говорим за екологичните и социалните катастрофи, наследени от безумието СССР. Единствено РФ продължава да ги командори и да се меша политически и икономически, а всички знаем, колко зле се справят те дори със собствените си вътрешни дела.
Отделно, книгата само би спечелила, ако в нея бяха добавени и част от фотографиите на авторката.
Цитат:
"… значителна част от съветската металургична промишленост се занимава с производство на бодлива тел." Р. Капушчински
P.S. Въпреки изброените по-горе слабости, книгата се чете сравнително леко - повторенията и обобщенията натежават едва към края ѝ.
Моята оценка - с мъка 2,5*.
Аз лично съм бил в Азербайджан за двайсетина дена преди 12 години и впечатленията ми за страната са сходни с тези на авторката за "становете" - натруфена фасада, а зад нея са скрити мизерия, корупция и държавен произвол, тип надежда всяка тук оставете...
https://www.goodreads.com/review/show...
Книгата на Ерика Фатланд започна добре, запозна ме доста подробно с катастрофата наречена Туркменистан, но в последвалите пътеписи нивото на разказа взе да пада драстично, личните истории почти изчезнаха, за да се стигне до ниво групирани цитати от Уикипедия. Не това очаквам аз и не за това искам да чета репортажи от далечни и непознати места.
За мое голямо учудване Фатланд даже минава за експерт по региона и чете лекции за него, при все че съжденията ѝ често са повърхностни и кухи, без никакъв усет или знания за миналото и настоящето на тази част от Азия...
Щеше да ѝ е доста от помощ да бе понаучила малко повече от истинската история на СССР - постоянните повторения за някогашни, отдавна отминали времена, с уж безплатни медицина, обучение и продуктова евтиния, са меко казано наивни и смешни. Пример - причините за "Голодомора" не се изчерпват ни най-малко само с неумението на болшевиките да развиват селско стопанство в пустините. И така нататък...
Любопитно ми бе да науча повече за бившите съветски републики в Централна Азия, но това не е точната книга за целта. Повсеместната корупция, безработицата, сходните диктатури под знака на КГБ, завръщане на исляма и безизходицата за голямата част от населението им са общи, нюансите са малки и като цяло, това е един забравен от бога и от останала част от света дял от планетата ни. Да не говорим за екологичните и социалните катастрофи, наследени от безумието СССР. Единствено РФ продължава да ги командори и да се меша политически и икономически, а всички знаем, колко зле се справят те дори със собствените си вътрешни дела.
Отделно, книгата само би спечелила, ако в нея бяха добавени и част от фотографиите на авторката.
Цитат:
"… значителна част от съветската металургична промишленост се занимава с производство на бодлива тел." Р. Капушчински
P.S. Въпреки изброените по-горе слабости, книгата се чете сравнително леко - повторенията и обобщенията натежават едва към края ѝ.
Моята оценка - с мъка 2,5*.
Аз лично съм бил в Азербайджан за двайсетина дена преди 12 години и впечатленията ми за страната са сходни с тези на авторката за "становете" - натруфена фасада, а зад нея са скрити мизерия, корупция и държавен произвол, тип надежда всяка тук оставете...
May 20, 2022
20.05.2022:
Българският издател е пропуснал снимките на Ерика Фатланд, което мен искрено ме възмути.
Ревю:
Въпрос за 1 милион долара, могат да се изплатят и в еквивалента им в природен газ:
Кое е общото между петте централноазиатски страни Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан?
А) Ерика Фатланд ги е обиколила като журналист под прикритие и е написала адски интересни пътеписи за тях.
Б) Всички те са с максимум двама пожизнени президенти от 1991 г. насам, чийто култ към личността черпи вдъхновение директно от Сталин, а ако президентите са случайно повече от двама и липсват портретите им на всяко кръстовище - то в тази страна все още масово се отвличат и изнасилват жени за булки от непознати мъже.
В) През 11-ти век големите градове са преживявали бурен културен, научен и икономически разцвет по Пътя на коприната. През 21-ви век икономиката е поделена между клановете от бившите племена, наука няма, понякога токът е за по няколко часа.
Г) Всичко гореизброено, плюс природния газ.
Изумително забавление се оказа тази книга. Очарова ме с прекрасния си превод на Маргарит Дамянов, интелигентния хумор и наблюдателност на Ерика Фатланд и, да не си кривя душата, с факта, че има достатъчно ясни карти да следя действието.
Фатланд далеч не се е ограничила с перлите по пътя на коприната (ах, Самарканд, Бухара, Хива, Мерв!) и културната им история. Свършила си е прилично домашното с проучване на политическите играчи и тенденции, както и - макар и понякога непредставителни и ограничени - разговори с всевъзможни хора, с които я събира пътят, който я отвежда чак до Памир и селото на изгубен етнос. Проучила е и историята на Голямата Игра между британската и руската империи, която е формирала и облика на Централна Азия от 19-ти век насам (с някои включвания и през 18-ти).
Погледът е балансиран - отчитат се различните аспекти и фактори, съветската империя съвсем не е дразнещо едностранчивата американска представа на империя на злото. Не са спестени катастрофите като (но далеч не само) ядреното замърсяване в казахски Семипалатинск, което вее отровни облаци и до днес, и пресушаването на Аралско море.
Винаги е проблем, когато - както в случая с бившата руска “провинция” Туркестан, разцепена на пет - се направи рязък и насилствен скок от племенно-кланово или пастирско-номадско общество към урбанизация и болшевизъм, и впоследствие към озадачаващата всички налични оцелели и междувременно здраво омешани етноси “независимост”. Понятието “демокрация” има съдържание за малка част от образованите млади, ако са оцелели през сринатите ваксинационни програми и колабирало здравеопазване и образование (които са били реалната и най-голяма придобивка в СССР). Както казва и един от героите на Фатланд - те са надеждата за по-добро бъдеще, на кръстопътя между Русия, Китай, Иран на аятоласите и талибански Афганистан, под зоркото око на Големия Брат САЩ.
4,5 звезди
***
🪆 “През 2011 г. Съветът на Улемата в Таджикистан забрани разводите по мобилен телефон.”
🪆 “Веднъж щом човек се нанесе в президентския дворец в някоя централноазиатска република, много трудно можеш да го накараш да се изнесе доброволно.”
Българският издател е пропуснал снимките на Ерика Фатланд, което мен искрено ме възмути.
Ревю:
Въпрос за 1 милион долара, могат да се изплатят и в еквивалента им в природен газ:
Кое е общото между петте централноазиатски страни Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан?
А) Ерика Фатланд ги е обиколила като журналист под прикритие и е написала адски интересни пътеписи за тях.
Б) Всички те са с максимум двама пожизнени президенти от 1991 г. насам, чийто култ към личността черпи вдъхновение директно от Сталин, а ако президентите са случайно повече от двама и липсват портретите им на всяко кръстовище - то в тази страна все още масово се отвличат и изнасилват жени за булки от непознати мъже.
В) През 11-ти век големите градове са преживявали бурен културен, научен и икономически разцвет по Пътя на коприната. През 21-ви век икономиката е поделена между клановете от бившите племена, наука няма, понякога токът е за по няколко часа.
Г) Всичко гореизброено, плюс природния газ.
Изумително забавление се оказа тази книга. Очарова ме с прекрасния си превод на Маргарит Дамянов, интелигентния хумор и наблюдателност на Ерика Фатланд и, да не си кривя душата, с факта, че има достатъчно ясни карти да следя действието.
Фатланд далеч не се е ограничила с перлите по пътя на коприната (ах, Самарканд, Бухара, Хива, Мерв!) и културната им история. Свършила си е прилично домашното с проучване на политическите играчи и тенденции, както и - макар и понякога непредставителни и ограничени - разговори с всевъзможни хора, с които я събира пътят, който я отвежда чак до Памир и селото на изгубен етнос. Проучила е и историята на Голямата Игра между британската и руската империи, която е формирала и облика на Централна Азия от 19-ти век насам (с някои включвания и през 18-ти).
Погледът е балансиран - отчитат се различните аспекти и фактори, съветската империя съвсем не е дразнещо едностранчивата американска представа на империя на злото. Не са спестени катастрофите като (но далеч не само) ядреното замърсяване в казахски Семипалатинск, което вее отровни облаци и до днес, и пресушаването на Аралско море.
Винаги е проблем, когато - както в случая с бившата руска “провинция” Туркестан, разцепена на пет - се направи рязък и насилствен скок от племенно-кланово или пастирско-номадско общество към урбанизация и болшевизъм, и впоследствие към озадачаващата всички налични оцелели и междувременно здраво омешани етноси “независимост”. Понятието “демокрация” има съдържание за малка част от образованите млади, ако са оцелели през сринатите ваксинационни програми и колабирало здравеопазване и образование (които са били реалната и най-голяма придобивка в СССР). Както казва и един от героите на Фатланд - те са надеждата за по-добро бъдеще, на кръстопътя между Русия, Китай, Иран на аятоласите и талибански Афганистан, под зоркото око на Големия Брат САЩ.
4,5 звезди
***
🪆 “През 2011 г. Съветът на Улемата в Таджикистан забрани разводите по мобилен телефон.”
🪆 “Веднъж щом човек се нанесе в президентския дворец в някоя централноазиатска република, много трудно можеш да го накараш да се изнесе доброволно.”
November 3, 2021
Sara Lynn Burnett named this book her favorite read of 2020 in my annual best books of the year episode, and I was so excited about it I nominated it for my in-person book club to consider as well. it fit so nicely into last month's Readtheworld21 challenge that I couldn't resist reading it a bit early.
The -Stans are a fascinating part of the world I knew practically nothing about, but now know quite a bit more about thanks to the book, especially the Soviet and post-Soviet eras. Erika Fatland, a Norwegian journalist, spent 8 months traveling between them, interviewing people and experiencing the wide range of places and cultures. It is translated by Kari Dickson, who only gets a title page mention.
Definitely some content warnings for violence and oppression, displacement, and rape/ forced marriage.
The -Stans are a fascinating part of the world I knew practically nothing about, but now know quite a bit more about thanks to the book, especially the Soviet and post-Soviet eras. Erika Fatland, a Norwegian journalist, spent 8 months traveling between them, interviewing people and experiencing the wide range of places and cultures. It is translated by Kari Dickson, who only gets a title page mention.
Definitely some content warnings for violence and oppression, displacement, and rape/ forced marriage.
July 14, 2016
A really well-prepared book. Erika Fatland filled it with plenty of information about places which she actually visited. Everything has its own context. Sub-chapters are short, good to read, and with good mixture of stories full of humor and more difficult topics. I enjoyed learning a lot from this book.
Although from the middle part I couldn't withstand the impression that she doesn't travel to understand other people, but is constantly wondering why they choose to live where they live - eg. in a beautiful valley, but abandoned. Why don't they go and check what is in the cities or in "our part of the world", in Europe? How does "the real world" really look like? And this praise of "ours" as the only one right solution, which I felt throughout the book, spoiled my overall impression.
Anyway, if you are interested in this part of the world it's a nice book, same if you plan to travel there - can help you discover some places. Further, if you can read not paying attention to the author's way of thinking it can be even good ;)
Although from the middle part I couldn't withstand the impression that she doesn't travel to understand other people, but is constantly wondering why they choose to live where they live - eg. in a beautiful valley, but abandoned. Why don't they go and check what is in the cities or in "our part of the world", in Europe? How does "the real world" really look like? And this praise of "ours" as the only one right solution, which I felt throughout the book, spoiled my overall impression.
Anyway, if you are interested in this part of the world it's a nice book, same if you plan to travel there - can help you discover some places. Further, if you can read not paying attention to the author's way of thinking it can be even good ;)
September 2, 2024
I was hoping for a more in-depth view of each 'stan' from the inhabitants view. It's a travel guide with interesting topics throughout but, it is still a travel guide and written from a tourist's eyes.
November 29, 2025
Съвременният западен свят е обсебен от идеята за демокрация. Ако една държава не е демократична, това е много лошо и веднага трябва да се промени. Демокрацията (и по-специално либералната демокрация) води само до добри неща - просперитет, права на хората, мир и благоденствие.
Дотолкова сме обсебени от демокрацията, че преди години Франсис Фукуяма в книгата си Краят на историята лансира идеята, че либералната демокрацията е естествен връх на човешкото управление, че постепенно всички държави ще станат либерално-демократични и тогава ще настъпи "край на историята" т.е. повече няма да има войни, преврати, падания и качвания на царе и т.н. неща които изобилстват в историческите книги.
Големите глави в САЩ измислиха и "износа на демокрация" и Западна Европа се присъедини към тях в свалянето на диктатори по света и замяната им с демократично управление. Което трябваше да донесе, нали, мир, просперитет и тъй нататък. Ама не донесе.
Повече от очевидно е, че има народи и държави, които просто не са дорасли (или са органически непригодни) за тоя тип демократично управление, което се практикува в Западния свят.
Афганистан, Либия и Ирак бяха зле преди, когато имаха авторитарни режими... но са много по-зле сега, когато са "демократични", ако изобщо тая дума може да се употреби за случващото се там, което е някакъв техен вариант на "Бай Ганьо прави избори"+ бомби, убийства на политически противници и търговия с роби (в Либия).
Стана очевидно, че не можеш да докараш до цивилизацията хора, които в сърцата си са пустинни номади. Или поне не до тоя тип цивилизация, каквато имаме в Европа - щото те в Близкия Изток цивилизацията са си я имали много преди нас, макар и без демокрация.
Същата главоблъсканица, каквато имат днес САЩ, са имали СССР едно време със степните номади на територията си. Реално погледнато, държави, наречени Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан никога не е имало - хората, живеещи там никога не са имали държави, идея за държавност или националност.
Още откак древните гръцки историци описват живеещите там хора като "скити", тия безкрайни равнини са арена на безкрайни разпри, жестоки войни, преселения на народи - имат ханове и хаганати, но живеят на конете и граници и градове не значат нищо за тях. Докато комунистите не се опитват насила (къде успешно, къде - не) да ги "цивилизоват".
С падането на СССР за пръв път степните "републики" се обособяват като държави, при това "демократични", но очевидно е, че нито хората в тях са готови за това, нито пък особено им пука. Единствената от тях, която няма пожизнен президент-диктатор е и единствената, която е супер зле икономически въпреки прекрасните си природни ресурси и в нея има преврати, корупция и мизерия.
Ерика Фатланд пътува из тия степи и впечатленията и коментарите й са остри и не цепят басма никому.
Дотолкова сме обсебени от демокрацията, че преди години Франсис Фукуяма в книгата си Краят на историята лансира идеята, че либералната демокрацията е естествен връх на човешкото управление, че постепенно всички държави ще станат либерално-демократични и тогава ще настъпи "край на историята" т.е. повече няма да има войни, преврати, падания и качвания на царе и т.н. неща които изобилстват в историческите книги.
Големите глави в САЩ измислиха и "износа на демокрация" и Западна Европа се присъедини към тях в свалянето на диктатори по света и замяната им с демократично управление. Което трябваше да донесе, нали, мир, просперитет и тъй нататък. Ама не донесе.
Повече от очевидно е, че има народи и държави, които просто не са дорасли (или са органически непригодни) за тоя тип демократично управление, което се практикува в Западния свят.
Афганистан, Либия и Ирак бяха зле преди, когато имаха авторитарни режими... но са много по-зле сега, когато са "демократични", ако изобщо тая дума може да се употреби за случващото се там, което е някакъв техен вариант на "Бай Ганьо прави избори"+ бомби, убийства на политически противници и търговия с роби (в Либия).
Стана очевидно, че не можеш да докараш до цивилизацията хора, които в сърцата си са пустинни номади. Или поне не до тоя тип цивилизация, каквато имаме в Европа - щото те в Близкия Изток цивилизацията са си я имали много преди нас, макар и без демокрация.
Същата главоблъсканица, каквато имат днес САЩ, са имали СССР едно време със степните номади на територията си. Реално погледнато, държави, наречени Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан никога не е имало - хората, живеещи там никога не са имали държави, идея за държавност или националност.
Още откак древните гръцки историци описват живеещите там хора като "скити", тия безкрайни равнини са арена на безкрайни разпри, жестоки войни, преселения на народи - имат ханове и хаганати, но живеят на конете и граници и градове не значат нищо за тях. Докато комунистите не се опитват насила (къде успешно, къде - не) да ги "цивилизоват".
С падането на СССР за пръв път степните "републики" се обособяват като държави, при това "демократични", но очевидно е, че нито хората в тях са готови за това, нито пък особено им пука. Единствената от тях, която няма пожизнен президент-диктатор е и единствената, която е супер зле икономически въпреки прекрасните си природни ресурси и в нея има преврати, корупция и мизерия.
Ерика Фатланд пътува из тия степи и впечатленията и коментарите й са остри и не цепят басма никому.
January 12, 2023
Basic insights into Central Asia
If you have never read anything about the five countries that made up former Soviet Central Asia, this would be a good place to start. While it’s the travel experiences of a Russian-speaking Norwegian journalist who has roamed about much of the old USSR, it also explores many of the modern problems and situations of Turkmenistan, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan and Uzbekistan. Why has the Aral Sea gone dry? What happened to the nuclear testing site in Kazakhstan? What is the political atmosphere in each country? What conditions do the people live under? How much does the government of each place reflect the Soviet background? What about the forced labor policies of the Uzbek government during cotton harvest seasons? Why the destructive civil war in Tajikistan in the 90s? There are more such topics. I think she explains many things adequately, but as it’s a journalistic book, rather than an academic one, it may leave out many important points because after all, she was a traveler who gathered impressions, OK, intelligent impressions.
I think the title “Sovietistan” is most apt, but I don’t think the author explained very well why she decided to call it that. Are these five countries genuine or just Soviet creations? Well, now they exist but were there ever such ethnic- based countries in the past? The answer is no. As the Soviet Union developed “nationality” or ethnic-based political divisions in the 1920s and ‘30s, the government decided that five such entities should be created in Central Asia where a mix of many ethnic groups had always been the rule. Turkmen, Kazakh, and Kyrgyz had been nomads without formal states. The more urban Uzbeks and Tajiks had existed side by side for centuries in a number of different kingdoms. Such kingdoms had never been ethnically pure. In the 20th century, the Russians decided to create separate “republics’ in much the same way as the European powers created African “countries” along the West African coast, not paying a lot of attention to the wishes of the peoples themselves. The result has been very much as you would assume. Creating local nationalisms where they didn’t exist means that chaos and violence have sprung up, especially in the Ferghana Valley area where the zigzag borders of three so-called states show the impossibility of making a sensible division. Almost everyone in Central Asia was a Muslim and economic and ecological divisions were more prominent than linguistic ones. Perhaps the Soviets even had to create some separate “languages” out of dialects to go along with the states. Turkish and Persian-related languages were certainly different but there was another way out. That can be found in Indonesia where the independent government emphasized Bahasa Indonesia, a language not native to anyone, but accessible to all and unique to the area. The Soviets might have tried to do the same, creating a regional Turkish-based language, but divide and rule was their M.O. They ignored the local past and traditions—as they did everywhere—and tried to create a brave new, Soviet world. In any case, all of this is mentioned only on four pages after p.364! I think it should be at the heart of “Sovietistan”!
However, my gripes aside, if you are looking for an excellently-written, basic book about traveling in Central Asia in the last ten years, you’ve definitely come to the right place. She wrote the original text before the opening of Uzbekistan to travelers after the death of Karimov, the harsh dictator, in 2016, but partial relaxation of the repressive regime is noted in an Afterword.
If you have never read anything about the five countries that made up former Soviet Central Asia, this would be a good place to start. While it’s the travel experiences of a Russian-speaking Norwegian journalist who has roamed about much of the old USSR, it also explores many of the modern problems and situations of Turkmenistan, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan and Uzbekistan. Why has the Aral Sea gone dry? What happened to the nuclear testing site in Kazakhstan? What is the political atmosphere in each country? What conditions do the people live under? How much does the government of each place reflect the Soviet background? What about the forced labor policies of the Uzbek government during cotton harvest seasons? Why the destructive civil war in Tajikistan in the 90s? There are more such topics. I think she explains many things adequately, but as it’s a journalistic book, rather than an academic one, it may leave out many important points because after all, she was a traveler who gathered impressions, OK, intelligent impressions.
I think the title “Sovietistan” is most apt, but I don’t think the author explained very well why she decided to call it that. Are these five countries genuine or just Soviet creations? Well, now they exist but were there ever such ethnic- based countries in the past? The answer is no. As the Soviet Union developed “nationality” or ethnic-based political divisions in the 1920s and ‘30s, the government decided that five such entities should be created in Central Asia where a mix of many ethnic groups had always been the rule. Turkmen, Kazakh, and Kyrgyz had been nomads without formal states. The more urban Uzbeks and Tajiks had existed side by side for centuries in a number of different kingdoms. Such kingdoms had never been ethnically pure. In the 20th century, the Russians decided to create separate “republics’ in much the same way as the European powers created African “countries” along the West African coast, not paying a lot of attention to the wishes of the peoples themselves. The result has been very much as you would assume. Creating local nationalisms where they didn’t exist means that chaos and violence have sprung up, especially in the Ferghana Valley area where the zigzag borders of three so-called states show the impossibility of making a sensible division. Almost everyone in Central Asia was a Muslim and economic and ecological divisions were more prominent than linguistic ones. Perhaps the Soviets even had to create some separate “languages” out of dialects to go along with the states. Turkish and Persian-related languages were certainly different but there was another way out. That can be found in Indonesia where the independent government emphasized Bahasa Indonesia, a language not native to anyone, but accessible to all and unique to the area. The Soviets might have tried to do the same, creating a regional Turkish-based language, but divide and rule was their M.O. They ignored the local past and traditions—as they did everywhere—and tried to create a brave new, Soviet world. In any case, all of this is mentioned only on four pages after p.364! I think it should be at the heart of “Sovietistan”!
However, my gripes aside, if you are looking for an excellently-written, basic book about traveling in Central Asia in the last ten years, you’ve definitely come to the right place. She wrote the original text before the opening of Uzbekistan to travelers after the death of Karimov, the harsh dictator, in 2016, but partial relaxation of the repressive regime is noted in an Afterword.
May 1, 2022
Being constantly fascinated by the geo-political divisions of the globe and pouring over atlases and maps as a child growing up, I was always intrigued by the vast mass of land covered by the sprawling Soviet Union. Hidden inside the borders of this closed off nation that truly represented something horrifying for me were these so called SSRs - Soviet Socialist Republics. In my childish mind they were countries that were captured, imprisoned and that may have been close to the truth.
In 1991, when the Soviet Union fell apart, 14 nations achieved independence, 5 of which are the contents of Erika Fatland’s book, Sovietistan. These 5 ‘Stans’ are a patchwork of history, ethnicity, geography, landscapes, customs, culture and politics, each shaped by their Soviet captor and set on pathways that have influenced their trajectories irrevocably.
Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan, Turkmenistan and Uzbekistan... these lands are almost like something out of Aladdin or Ali Baba. Erika Fatman has chronicled an amazing journey through these 5 countries, digging deep into the psyche of the people and the land. Sovietistan is much more than a travelogue, it is a story of Central Asia with people at its very core.
In 1991, when the Soviet Union fell apart, 14 nations achieved independence, 5 of which are the contents of Erika Fatland’s book, Sovietistan. These 5 ‘Stans’ are a patchwork of history, ethnicity, geography, landscapes, customs, culture and politics, each shaped by their Soviet captor and set on pathways that have influenced their trajectories irrevocably.
Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan, Turkmenistan and Uzbekistan... these lands are almost like something out of Aladdin or Ali Baba. Erika Fatman has chronicled an amazing journey through these 5 countries, digging deep into the psyche of the people and the land. Sovietistan is much more than a travelogue, it is a story of Central Asia with people at its very core.
January 3, 2020
Molto molto interessante.
----
E dopo aver letto Thubron, mi rileggo questo: thubron viaggia in paesi appena diventati indipendenti, pieni di dubbi e di paura sul loro futuro, con la loro identità tutta da ricostruire. La Fatland ripete circa lo stesso viaggio 25 anni dopo. CHe ne hanno fatto della loro autonimia?
Come con thubron leggerò con google earth e google immagini davanti al naso: sembra di viaggiare con loro, fra orribili nuove città di cemento e meravigliose moschee, mausolei, città, culture scomparse di centinaia di anni fa.
La mia ignoranza sulla storia antica dell'Asia centrale è abissale.
----
Bene facevano a essere molto preoccupati, quasi tutti gli abitanti dei 5 *stan diventati improvvisamente indipendenti, raccontatici da Thubron:(https://www.goodreads.com/book/show/9...). Che sarà di noi, dopo che i russi se ne saranno andati?
25 anni dopo Erika Fatland ci racconta di paesi ben lontani dalla democrazia, dove corruzione e nepotismo dilagano, la forbice fra pochi riccastri e molti poverissimi si allarga, dominano inquinamento, poca speranza nel futuro, dittatura, emigrazione verso la Russia. Uno di questi simpatici tiranni, morto solo 3 anni fa, bolliva vivi i dissidenti, per dire.
Culle di civiltà millenarie hanno attraversato miserie e splendori, alcune vestigia dei quali ancora incantano.
Dopo quasi venticinque anni di autonomia queste cinque nazioni sono ancora alla ricerca della loro identità, strette fra est e ovest, e fra vecchio e nuovo, al centro dell’Asia, circondate da grandi potenze come la Russia e la Cina, o da vicini contesi o irrequieti come l’Iran e l’Afghanistan. Il novanta per cento dei russi che viveva in Tagikistan, due terzi di quelli che risiedevano in Turkmenistan e la metà di quelli che risiedevano in Uzbekistan hanno lasciato i rispettivi paesi. Così, negli ultimi venticinque anni l’Asia centrale è diventata più «se stessa», almeno dal punto di vista etnico. Ma l’eredità dell’Unione Sovietica incombe ancora pesantemente su tutti gli Stan, tanto per l’economia quanto per la politica.
Quale sarà il futuro di questi affascinanti paesi? Difficile prevederlo.
Quando sono in giro per presentare Sovietistan, spesso mi chiedono che cosa accadrà ai paesi dell’Asia centrale. Bella domanda. Per parafrasare Peter Hopkirk, l’autore de Il Grande Gioco, non sono né abbastanza coraggiosa né abbastanza stupida da voler tentare di dare una risposta.
Ora come ora, potrebbe accadere praticamente di tutto.
----
E dopo aver letto Thubron, mi rileggo questo: thubron viaggia in paesi appena diventati indipendenti, pieni di dubbi e di paura sul loro futuro, con la loro identità tutta da ricostruire. La Fatland ripete circa lo stesso viaggio 25 anni dopo. CHe ne hanno fatto della loro autonimia?
Come con thubron leggerò con google earth e google immagini davanti al naso: sembra di viaggiare con loro, fra orribili nuove città di cemento e meravigliose moschee, mausolei, città, culture scomparse di centinaia di anni fa.
La mia ignoranza sulla storia antica dell'Asia centrale è abissale.
----
Bene facevano a essere molto preoccupati, quasi tutti gli abitanti dei 5 *stan diventati improvvisamente indipendenti, raccontatici da Thubron:(https://www.goodreads.com/book/show/9...). Che sarà di noi, dopo che i russi se ne saranno andati?
25 anni dopo Erika Fatland ci racconta di paesi ben lontani dalla democrazia, dove corruzione e nepotismo dilagano, la forbice fra pochi riccastri e molti poverissimi si allarga, dominano inquinamento, poca speranza nel futuro, dittatura, emigrazione verso la Russia. Uno di questi simpatici tiranni, morto solo 3 anni fa, bolliva vivi i dissidenti, per dire.
Culle di civiltà millenarie hanno attraversato miserie e splendori, alcune vestigia dei quali ancora incantano.
Dopo quasi venticinque anni di autonomia queste cinque nazioni sono ancora alla ricerca della loro identità, strette fra est e ovest, e fra vecchio e nuovo, al centro dell’Asia, circondate da grandi potenze come la Russia e la Cina, o da vicini contesi o irrequieti come l’Iran e l’Afghanistan. Il novanta per cento dei russi che viveva in Tagikistan, due terzi di quelli che risiedevano in Turkmenistan e la metà di quelli che risiedevano in Uzbekistan hanno lasciato i rispettivi paesi. Così, negli ultimi venticinque anni l’Asia centrale è diventata più «se stessa», almeno dal punto di vista etnico. Ma l’eredità dell’Unione Sovietica incombe ancora pesantemente su tutti gli Stan, tanto per l’economia quanto per la politica.
Quale sarà il futuro di questi affascinanti paesi? Difficile prevederlo.
Quando sono in giro per presentare Sovietistan, spesso mi chiedono che cosa accadrà ai paesi dell’Asia centrale. Bella domanda. Per parafrasare Peter Hopkirk, l’autore de Il Grande Gioco, non sono né abbastanza coraggiosa né abbastanza stupida da voler tentare di dare una risposta.
Ora come ora, potrebbe accadere praticamente di tutto.
February 25, 2025
I was reading “Sovietistan. A Journey through Turkmenistan, Kazakhstan, Tajikistan, Kyrgyzstan and Uzbekistan” by Norwegian author Erika Fatland and shaking my head in disbelief that there is still market for this type of literature. I must admit that I was fooled. I expected a well written reportage, from a perspective of a non-Anglophone writer, and I got a clichéd travelogue from one person’s few weeks’ trip through five countries. Not much more.
It is written from a viewpoint of a very privileged and educated Western woman who sees everything east of Moscow as ‘exotic’ but is tired of everything that falls out of her comfort zone, complains a lot and avoids conversations with people who seem the most interesting, mentioning however the most inconsequential and tedious exchanges with people who have little to say. She arrives to each place with an agenda - she knows in advance what she wants to see and what she wants to hear from people; when locals do not say what she wants, she accuses them of being dishonest or fearing to say the truth. She can’t believe that some people may approve of their governments and she often ridicules people’s lack of manners or ignorance just because they are different from hers. Constantly looking for critical opinions among local people, she dismisses everything else. She lampoons cultures to the level of disrespect. It is this attitude that annoyed me a lot and I know that a fair number of readers have abandoned the book halfway through. Fatland searches for cultural differences, is determined to create a gap between herself and “them” at every step, and relaxes only at a shopping mall in Astana, where she can eat American fast food and feel at home.
Why did I keep reading? I read for the information about the countries which was devoid of Fatland’s judgment and prejudice. I did learn new things and was fascinated and shocked by the Kyrgyz tradition of ‘ala kachuu’, bride kidnapping. Some chapters of the book, some elements of Fatland’s journey, are truly fascinating. As a whole however, the book falls flat and seeing it won the Norwegian Booksellers’ Prize for Non-Fiction in 2015 I despair for the state of Norwegian non-fiction.
It is written from a viewpoint of a very privileged and educated Western woman who sees everything east of Moscow as ‘exotic’ but is tired of everything that falls out of her comfort zone, complains a lot and avoids conversations with people who seem the most interesting, mentioning however the most inconsequential and tedious exchanges with people who have little to say. She arrives to each place with an agenda - she knows in advance what she wants to see and what she wants to hear from people; when locals do not say what she wants, she accuses them of being dishonest or fearing to say the truth. She can’t believe that some people may approve of their governments and she often ridicules people’s lack of manners or ignorance just because they are different from hers. Constantly looking for critical opinions among local people, she dismisses everything else. She lampoons cultures to the level of disrespect. It is this attitude that annoyed me a lot and I know that a fair number of readers have abandoned the book halfway through. Fatland searches for cultural differences, is determined to create a gap between herself and “them” at every step, and relaxes only at a shopping mall in Astana, where she can eat American fast food and feel at home.
Why did I keep reading? I read for the information about the countries which was devoid of Fatland’s judgment and prejudice. I did learn new things and was fascinated and shocked by the Kyrgyz tradition of ‘ala kachuu’, bride kidnapping. Some chapters of the book, some elements of Fatland’s journey, are truly fascinating. As a whole however, the book falls flat and seeing it won the Norwegian Booksellers’ Prize for Non-Fiction in 2015 I despair for the state of Norwegian non-fiction.
February 21, 2020
So this is probably more like a 3.5
I always enjoy reading about areas of the world that we learn less about in the USA. Overall, I enjoyed the writing style and I learned a lot while reading.
This may be due to the translation (which was overall good but had some glaring errors - such as stating that a president was born in 1949 and that his parents died in WWII and 1947...), but one thing that I think a lot of travel memoirs written by Western authors suffer from is the judgment of subjects. The author seemed pretty disbelieving that people throughout Central Asia still yearned for the Soviet Union, or that they actually supported their presidents. Maybe they don't, but I think she was looking at things from a very Western perspective.
In addition, head coverings were mentioned here and there. In one context, she described as "modern" and then went on to say "but most women still cover their heads." I think this is a very European/Western idea - that liberation, feminism, modernism and wearing a head covering cannot coexist, and it always bothers me.
I always enjoy reading about areas of the world that we learn less about in the USA. Overall, I enjoyed the writing style and I learned a lot while reading.
This may be due to the translation (which was overall good but had some glaring errors - such as stating that a president was born in 1949 and that his parents died in WWII and 1947...), but one thing that I think a lot of travel memoirs written by Western authors suffer from is the judgment of subjects. The author seemed pretty disbelieving that people throughout Central Asia still yearned for the Soviet Union, or that they actually supported their presidents. Maybe they don't, but I think she was looking at things from a very Western perspective.
In addition, head coverings were mentioned here and there. In one context, she described as "modern" and then went on to say "but most women still cover their heads." I think this is a very European/Western idea - that liberation, feminism, modernism and wearing a head covering cannot coexist, and it always bothers me.
October 1, 2022
dopalo mi se ovo. erika je obišla ovih pet zemalja (da ne prepisujem iz naslova...) i apsurd, tugu i jad začinila s dozom zdravog humora, da se lakše nosiš s nevjericom života u tim zemljama bivšeg sssr-a. fokusirala se na razgovore sa suputnicima, mahom dodijeljenima da joj budu pratnja, s obzirom da nije dopušteno šetati i boraviti a da vlast nema kontrolu kuda se krećeš i što pritom fotografiraš pa najinteresantnije podatke dobivamo iz usta taksista i vodiča, ali uspjela se naći i na nekoliko svadbi pa se sugovornici bili i "common people". svoju knjigu više je koncipirala kao kulturološki pregled, nego putopis, stavljajući naglasak na običan život i probleme koje on nosi sa sobom.
erika piše zanimljivo, kad ulazi u povijest i politiku ne davi i trudi se filtrirati ono najinteresantnije tako da 400 stranica možeš pročitati u dva-tri dana. iako svaka od ovih pet zemalja ima svojih specifičnosti, najviše se trudila različitosti prikazati kroz profile njihovih vođa. još čudniji i bizarniji od tih monokrata su i neki običaji, od kojih prednjači otmica mladenki od koje ti se krv sledi; inflacija, mito, korupcija i nepotizam su općeprihvaćena realnost.
volim zakoračiti jednom nogom (ponekad i s dvije) u neku kulturu koja je prilično oprečna mojoj, čisto da se podsjetim na šarenilo i suprotnosti koje postoje na svijetu.
erika piše zanimljivo, kad ulazi u povijest i politiku ne davi i trudi se filtrirati ono najinteresantnije tako da 400 stranica možeš pročitati u dva-tri dana. iako svaka od ovih pet zemalja ima svojih specifičnosti, najviše se trudila različitosti prikazati kroz profile njihovih vođa. još čudniji i bizarniji od tih monokrata su i neki običaji, od kojih prednjači otmica mladenki od koje ti se krv sledi; inflacija, mito, korupcija i nepotizam su općeprihvaćena realnost.
volim zakoračiti jednom nogom (ponekad i s dvije) u neku kulturu koja je prilično oprečna mojoj, čisto da se podsjetim na šarenilo i suprotnosti koje postoje na svijetu.
May 20, 2021
„Преди хиляда години Централна Азия била интелектуалният център на света.“
Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан, или наричани обобщено „становете“, винаги са били като една държава в моето съзнание – петното на Роршах, само че в географски смисъл. С тази книга петт�� парчета от пъзела се отделят благодарение на рискованото пътешествие, което норвежката журналистка Ерика Фатланд предприема из тези противоречиви места.
Ерика Фатланд ми стана страшно симпатична – искаше ми се да имам нейното наблюдателно око и описателен език, когато пътувам. Нейното пътуване в Централна Азия по никакъв начин не се вписва в канона на туристическите удоволствия – това са сурови места с неблагоприятен климат, мизерни битови условия, враждебност към западни журналисти, въпреки които тя успява да се приближи максимално близо до местната средата и хората. Благодарна съм й, че е свършила „черната работа“, защото когато чета документални разкази за някоя държава, това е, защото или вече съм я посетила и отново искам да преживея тръпката на книга, или се каня да го направя, но в случая нямам и не смея да имам подобни интенции. „Съветистан“ ми е напълно достатъчен, макар и вторичен източник на впечатления, балансиращ между непосредствени наблюдения, история, политика, култура, обичаи и авторови разсъждения. Спойката между отделните елементи е любимата ми – хуморът. Друго голямо достойнство на книгата е, че Фатланд не е подсладила с клишето „благородният дивак.“
Петте държави влачат тежко съветско наследство, което в политически план се изразява в един или друг вид съвременна диктатура – крайно репресивна, просветена или автокрация. Царуват пожизнени диктатори – смехотворни в своята мегаломания и екстравагантност. Икономиките им буксуват въпреки наличието на природни богатства в повечето от тях. Доста от големите градове са кухи пространства, предназначени повече да служат като витрина на диктатурата, отколкото като място за живеене. Обратната страна на монетата е, че същите тези диктатури не позволяват на ислямския фундаментализъм да надига глава.
Ето как Фатланд обобщава политическата ситуация в „становете“:
„Веднъж щом човек се нанесе в президентския дворец в някоя централноазиатска република, много трудно можеш да го накараш да се изнесе доброволно.“
Промиването на мозъци е донякъде успешно, макар че и „вярващите“, и „невярващите“ живеят еднакво зле. Гостоприемството и готовността за помощ у местните, както често се случва в малки сплотени и бедни общности, е трогателно.
И най-тъжното - в далечното минало територията на днешните „станове“ е изглеждала да има повече бъдеще отсега. Процъфтяващи градове на Пътя на коприната, интензивен интелектуален живот, великолепна архитектура - Хива, Самарканд и Бухара са имена, които извикват асоциации за пустинни оазиси, загадки и приключения.
Настоящето е етнически объркано, геополитически хаотично и в много отношения културно ретроградно, със слаби проблясъци на оптимизъм. Със сигурност народите на петте бивши соц републики заслужават много повече от това.
Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан, или наричани обобщено „становете“, винаги са били като една държава в моето съзнание – петното на Роршах, само че в географски смисъл. С тази книга петт�� парчета от пъзела се отделят благодарение на рискованото пътешествие, което норвежката журналистка Ерика Фатланд предприема из тези противоречиви места.
Ерика Фатланд ми стана страшно симпатична – искаше ми се да имам нейното наблюдателно око и описателен език, когато пътувам. Нейното пътуване в Централна Азия по никакъв начин не се вписва в канона на туристическите удоволствия – това са сурови места с неблагоприятен климат, мизерни битови условия, враждебност към западни журналисти, въпреки които тя успява да се приближи максимално близо до местната средата и хората. Благодарна съм й, че е свършила „черната работа“, защото когато чета документални разкази за някоя държава, това е, защото или вече съм я посетила и отново искам да преживея тръпката на книга, или се каня да го направя, но в случая нямам и не смея да имам подобни интенции. „Съветистан“ ми е напълно достатъчен, макар и вторичен източник на впечатления, балансиращ между непосредствени наблюдения, история, политика, култура, обичаи и авторови разсъждения. Спойката между отделните елементи е любимата ми – хуморът. Друго голямо достойнство на книгата е, че Фатланд не е подсладила с клишето „благородният дивак.“
Петте държави влачат тежко съветско наследство, което в политически план се изразява в един или друг вид съвременна диктатура – крайно репресивна, просветена или автокрация. Царуват пожизнени диктатори – смехотворни в своята мегаломания и екстравагантност. Икономиките им буксуват въпреки наличието на природни богатства в повечето от тях. Доста от големите градове са кухи пространства, предназначени повече да служат като витрина на диктатурата, отколкото като място за живеене. Обратната страна на монетата е, че същите тези диктатури не позволяват на ислямския фундаментализъм да надига глава.
Ето как Фатланд обобщава политическата ситуация в „становете“:
„Веднъж щом човек се нанесе в президентския дворец в някоя централноазиатска република, много трудно можеш да го накараш да се изнесе доброволно.“
Промиването на мозъци е донякъде успешно, макар че и „вярващите“, и „невярващите“ живеят еднакво зле. Гостоприемството и готовността за помощ у местните, както често се случва в малки сплотени и бедни общности, е трогателно.
И най-тъжното - в далечното минало територията на днешните „станове“ е изглеждала да има повече бъдеще отсега. Процъфтяващи градове на Пътя на коприната, интензивен интелектуален живот, великолепна архитектура - Хива, Самарканд и Бухара са имена, които извикват асоциации за пустинни оазиси, загадки и приключения.
Настоящето е етнически объркано, геополитически хаотично и в много отношения културно ретроградно, със слаби проблясъци на оптимизъм. Със сигурност народите на петте бивши соц републики заслужават много повече от това.
May 28, 2020
I’m so glad there’s a book like this by a woman!
I’ve read and enjoyed several similar travelogues of Central Asia and beyond, but always thought how the authors had such an easier time of it and were able to travel more carefreely by dint of their male privilege. Or, they experienced different aspects of the culture, not female spaces, and were sometimes prone to lusting after local women or tacitly condoning their local male companions’ misogyny.
Erika Fatland’s book wasn’t that different from Colin Thubron’s or Chasing the Sea, but it was refreshing. She’s also Norwegian, and multilingual, fluent in Russian by the sound of it, which is a nice change from the bumbling men from Western superpowers.
That said, I read a first English edition as an ebook, so there were typos and errors. It tried to catch the reader up on everything that has happened since she traveled in 2013, but incompletely. And I could probably be more critical of her writing style and research methods and how some chapters plodded along too slowly. Also, she only spent 5 total months in Central Asia, and I would’ve liked her to take more time and care describing her journey, and what she herself experienced, not trying to cram in social and political commentary everywhere.
My favorite parts were the anecdotes. They were so vivid and brought back so many memories that I had to take my time reading. I was going to complain that Fatland takes too negative a tone, but then again I complained myself, and at least she’s equally skeptical about every country. It would be nice to hear more warm stories though, so it didn’t seem quite so bleak.
And, to the book’s credit, it had me constantly googling images and map and updates and videos of news I’d missed and places I hadn’t heard of. While much of it was old news to me, I still learned a lot. You can’t make some of this up.
More books by intrepid and intelligent female solo travelers, please.
I’ve read and enjoyed several similar travelogues of Central Asia and beyond, but always thought how the authors had such an easier time of it and were able to travel more carefreely by dint of their male privilege. Or, they experienced different aspects of the culture, not female spaces, and were sometimes prone to lusting after local women or tacitly condoning their local male companions’ misogyny.
Erika Fatland’s book wasn’t that different from Colin Thubron’s or Chasing the Sea, but it was refreshing. She’s also Norwegian, and multilingual, fluent in Russian by the sound of it, which is a nice change from the bumbling men from Western superpowers.
That said, I read a first English edition as an ebook, so there were typos and errors. It tried to catch the reader up on everything that has happened since she traveled in 2013, but incompletely. And I could probably be more critical of her writing style and research methods and how some chapters plodded along too slowly. Also, she only spent 5 total months in Central Asia, and I would’ve liked her to take more time and care describing her journey, and what she herself experienced, not trying to cram in social and political commentary everywhere.
My favorite parts were the anecdotes. They were so vivid and brought back so many memories that I had to take my time reading. I was going to complain that Fatland takes too negative a tone, but then again I complained myself, and at least she’s equally skeptical about every country. It would be nice to hear more warm stories though, so it didn’t seem quite so bleak.
And, to the book’s credit, it had me constantly googling images and map and updates and videos of news I’d missed and places I hadn’t heard of. While much of it was old news to me, I still learned a lot. You can’t make some of this up.
More books by intrepid and intelligent female solo travelers, please.
May 13, 2020
If - like me - your knowledge of Central Asia’s Stan countries stops at Borat and that one episode of Dark Tourist, then this book is for you. From dictators, bride snatching, oil wealth mirrored with abject poverty, Soviet nostalgia and billion dollar corruption - this book explores the 5 Stan countries and their history with fascinating ease. A great read!
February 14, 2023
So muss ein Reisebericht für mich sein, selten habe ich dieses Genre mit so viel Begeisterung und Interesse gelesen, habe so viel gelernt oder Zusammenhänge verstanden. Erika Fatland gelingt eine wunderbare Mischung aus Schilderungen der alltäglichen und besonderen Erlebnisse verknüpft mit Hintergrundinformationen zu Geografie, Geschichte, Personen und entscheidenden Ereignissen des Landes.
2013/2014 reiste die norwegische Autorin insgesamt fünf Monate durch die Länder Turkmenistan, Kasachstan, Tadschikistan, Kirgisistan und Usbekistan. Ich hätte selbst nicht gedacht, wie wenig ich bisher über diese Länder wusste. Dabei habe ich schon einige Reiseberichte gehört von Bekannten, die in Samarkand, Buchara und Chiwa waren, andere im Pamir und einer in Tadschikistan. Moscheen und Koranschulen mit blauen Mosaiken sowie atemberaubende Natur waren mir von den Bildern vertraut, doch mit Kenntnis des Landes hat das wenig zu tun. In diesem Buch jedoch erfahre ich wie nebenbei die Geschichte Zentralasiens von der Blüte zurzeit Choresmien, von der Wiege der Algebra und der Algorithmen, vom Handel, von Kriegen und gewaltigen Völkerverschiebungen, von russischer Expansion, zufälligen Grenzziehungen und sowjetischen Veränderungen des gesamten Lebens. Veränderungen, die Bildung und Gesundheitsversorgung brachten, die Frauen gleichstellten, die aber auch kulturelle Traditionen vernichteten und gigantische Umweltzerstörungen verursachten, wie z. B. am Aralsee oder im Atomwaffentestgelände bei Semipalatinsk. Die seit Anfang der 90er Jahre selbstständigen Staaten haben sich ganz unterschiedlich entwickelt, die Diktaturen in Turkmenistan oder Usbekistan erinnern an Nordkorea, nur Kirgistan hat ein demokratischeres Staatsgefüge. Erika Fatland zeichnet mit ein paar ausgewählten Beobachtungen, mit Aussagen von Menschen des jeweiligen Landes und dazu einigen Fakten Porträts der jeweiligen Machthaber, ohne Wertungen und Erläuterungen dazu abgeben zu müssen. Die Aussagen stehen für sich und entlarven die ganze Absurdität der diktatorischen Präsidenten.
Einen bedeutenden Teil des Buches nehmen aber auch Begegnungen mit den verschiedenen Menschen ein, mit Fahrern und Guides, mit Familien in abgelegenen Tälern oder selten besuchten Dörfern, mit einfachen Menschen und mit ganz herausragenden Personen wie dem Archäologen Professor Sarianidi oder der Leiterin des Museums in Nukus Marinika Babanazarowa.
Dieses Buch ist vermutlich kein literarisches Highlight, aber es ist ein Sachbuch, das bei den Reiseberichten seinesgleichen sucht. Es ist nicht nur geeignet, Zentralasien besser zu verstehen, sondern vermittelte mir Wissen, um die russischen Intentionen im aktuellen Ukraine-Krieg noch ein wenig besser zu begreifen. Ich kann dieses Buch nur wärmstens empfehlen.
2013/2014 reiste die norwegische Autorin insgesamt fünf Monate durch die Länder Turkmenistan, Kasachstan, Tadschikistan, Kirgisistan und Usbekistan. Ich hätte selbst nicht gedacht, wie wenig ich bisher über diese Länder wusste. Dabei habe ich schon einige Reiseberichte gehört von Bekannten, die in Samarkand, Buchara und Chiwa waren, andere im Pamir und einer in Tadschikistan. Moscheen und Koranschulen mit blauen Mosaiken sowie atemberaubende Natur waren mir von den Bildern vertraut, doch mit Kenntnis des Landes hat das wenig zu tun. In diesem Buch jedoch erfahre ich wie nebenbei die Geschichte Zentralasiens von der Blüte zurzeit Choresmien, von der Wiege der Algebra und der Algorithmen, vom Handel, von Kriegen und gewaltigen Völkerverschiebungen, von russischer Expansion, zufälligen Grenzziehungen und sowjetischen Veränderungen des gesamten Lebens. Veränderungen, die Bildung und Gesundheitsversorgung brachten, die Frauen gleichstellten, die aber auch kulturelle Traditionen vernichteten und gigantische Umweltzerstörungen verursachten, wie z. B. am Aralsee oder im Atomwaffentestgelände bei Semipalatinsk. Die seit Anfang der 90er Jahre selbstständigen Staaten haben sich ganz unterschiedlich entwickelt, die Diktaturen in Turkmenistan oder Usbekistan erinnern an Nordkorea, nur Kirgistan hat ein demokratischeres Staatsgefüge. Erika Fatland zeichnet mit ein paar ausgewählten Beobachtungen, mit Aussagen von Menschen des jeweiligen Landes und dazu einigen Fakten Porträts der jeweiligen Machthaber, ohne Wertungen und Erläuterungen dazu abgeben zu müssen. Die Aussagen stehen für sich und entlarven die ganze Absurdität der diktatorischen Präsidenten.
Einen bedeutenden Teil des Buches nehmen aber auch Begegnungen mit den verschiedenen Menschen ein, mit Fahrern und Guides, mit Familien in abgelegenen Tälern oder selten besuchten Dörfern, mit einfachen Menschen und mit ganz herausragenden Personen wie dem Archäologen Professor Sarianidi oder der Leiterin des Museums in Nukus Marinika Babanazarowa.
Dieses Buch ist vermutlich kein literarisches Highlight, aber es ist ein Sachbuch, das bei den Reiseberichten seinesgleichen sucht. Es ist nicht nur geeignet, Zentralasien besser zu verstehen, sondern vermittelte mir Wissen, um die russischen Intentionen im aktuellen Ukraine-Krieg noch ein wenig besser zu begreifen. Ich kann dieses Buch nur wärmstens empfehlen.
April 12, 2021
She clearly hit her stride in the writing-about-Russia-from-neighboring-territories genre in The Border, but this is still impressive. It’s an impressionistic if looser travelogue than that one, although similarly structured as she picks out interesting and telling bits of history or current culture to highlight something about each location she visits. The ghost of the Soviet Union still haunts these places in so many ways, not least in their affinity for megalomaniacal dictators. John Oliver watchers will love(?) the Gurbanguly Berdimuhamedov stories (she was at the event where he fell off the horse!) And it’s clear these travels are where Fatland developed an interest in further exploring the links to Russia and how it still influences so much in its neighboring and former Central Asian states, culturally and economically.
Parts of it are very disturbing - bride kidnapping is a thing, a very actively done thing, in Kyrgyzstan (in the headlines in the days I was reading this because one abducted bride was killed, which was apparently the thing it took to get an international furor whipped up over this) and watching eagles hunt planted prey was not something I wanted to read, which stood out merely for the detail in describing the scene, but there’s no shortage of disturbing human rights abuses described or hinted at.
She’s an extraordinary and beautifully descriptive writer, and has a great way of homing in so closely on some little story or event that ends up quietly revealing so much. I hope more of her books make it into English translation.
Parts of it are very disturbing - bride kidnapping is a thing, a very actively done thing, in Kyrgyzstan (in the headlines in the days I was reading this because one abducted bride was killed, which was apparently the thing it took to get an international furor whipped up over this) and watching eagles hunt planted prey was not something I wanted to read, which stood out merely for the detail in describing the scene, but there’s no shortage of disturbing human rights abuses described or hinted at.
She’s an extraordinary and beautifully descriptive writer, and has a great way of homing in so closely on some little story or event that ends up quietly revealing so much. I hope more of her books make it into English translation.
January 17, 2023
Another fantastic book by Erika Fatland! I can't way to read "High : a journey across the Himalaya"
September 29, 2023
Interessante ed avvincente reportage sulla situazione contemporanea dei 5 Paesi dell'Asia Centrale che fecero parte dell'Unione Sovietica. L'autrice mescola con uno stile semplice e piacevole aneddoti di viaggio, storia e situazione politica, oltre ad alcune informazioni generiche.
E' lungo, ma scritto grande e si legge con vero piacere.
Unico appunto: le cartine in grigio sono davvero poco illuminanti.
E' lungo, ma scritto grande e si legge con vero piacere.
Unico appunto: le cartine in grigio sono davvero poco illuminanti.
January 6, 2019
Reminds good student diary, full of facts like wiki, without poetry and reflections, but with obvious remarks and cliches. I've read it till the end only because it was easier to absorb all needed me facts from it as from a set of different articels.
September 6, 2025
Et MESTERVERK. Wow.
Å reise er alltid en fin balanse mellom de mest ekstreme følelsene i mennesket, og de fremkaller Fatland så enkelt i meg - selv når jeg sitter på ræva i sofakroken.
Velskrevet, god driv, informativt og fascinerende. Eneste jeg savner er mer bilder (tenk at jeg faktisk sier det??)
Anbefales på det STERKESTE
Å reise er alltid en fin balanse mellom de mest ekstreme følelsene i mennesket, og de fremkaller Fatland så enkelt i meg - selv når jeg sitter på ræva i sofakroken.
Velskrevet, god driv, informativt og fascinerende. Eneste jeg savner er mer bilder (tenk at jeg faktisk sier det??)
Anbefales på det STERKESTE
March 26, 2020
A very solid 4.5 stars for a thoroughly enjoyable overview of the current conditions of the five former Soviet republics, now separate nations in Central Asia. As the author travels the countries named in the subtitle she interweaves the long histories or the various regions, peoples, religions and cultures with observations of their current governments, human rights records, economies and ecologies. This is a a lot for one book but Ms. Fatland does a good job balancing all the parts of her narrative including lightly interspersed travel details and interviews with her guides, interpreters and other citizens of these nations she meets along the way. I was particularly interested in her visit to the Yaghnob Valley and discussion of bride-stealing in Tajikistan. I look forward to reading other books by this author.
July 15, 2020
Erika Fatland realizează o călătorie în neprevăzut, în Asia Centrală, prin cele 5 ”stan-uri”, țări care au fost modelate în ultima sută de ani de Uniunea Sovietică și au ieșit din această modelare ca fiind dependente de Rusia și resursele ei, sărăcite și dornice de a continua după destrămarea URSS pe o pantă vădit dictatorială. Nu este ușor să călătorești în aceste teritorii, iar întâmplările prin care poți trece sunt un mix de exotism, noroc și amenințări ale autorităților. Dincolo de asta, sunt zone magice, cu o istorie profundă și pline de generozitatea și ospitalitatea locuitorilor. Volumul reprezintă astfel, pe mai mult de 400 de pagini, o călătorie inedită și interesantă în aceste vremuri atipice, în care călătoriile sunt greu de realizat și cel mai adesea nerecomandate.
November 13, 2019
Asia Central es para mucha gente (yo incluido) un agujero negro en el mapa de que sabemos poco o nada. Tras un viaje de 8 meses por los cinco Stanes, Erika Fatland ha escrito un libro magnífico para descubrir la historia, los conflictos y la idiosincrasia de esta zona no solo desde la caída de la URSS sino desde muchos siglos antes. Pese a ser literatura de viajes, Fatland se dedica a contar no su día a día (que hace en alguna ocasión) sino a recopilar historias, momentos y lugares que pueden ayudarnos a tener una imagen más amplia de este complicado puzzle del mundo. Muy recomendable.
September 9, 2019
OK, but a bit thin
Interesting, but you don't ultimately get a feel for what these countries are actually like to visit or inhabit. One reviewer said.there was too much about the search for a working ATM, which is true. It was also a bit passionless. I wanted to know more about why she wanted to do this project. Slightly disappointed - do not think many people will be inspired to visit or learn more about Central Asia by reading this.
Interesting, but you don't ultimately get a feel for what these countries are actually like to visit or inhabit. One reviewer said.there was too much about the search for a working ATM, which is true. It was also a bit passionless. I wanted to know more about why she wanted to do this project. Slightly disappointed - do not think many people will be inspired to visit or learn more about Central Asia by reading this.
June 22, 2018
Devo ringraziare MoscO che mi ha consigliato questo bel reportage, corroborato da misurati e interessanti cenni storici, da paesi in larga parte sconosciuti ove accadono cose impensabili. Tanto per dirne una:
Molti migranti tagiki si trovano una moglie russa. Ma questo fatto non sempre li scoraggia a tornare coscienziosamente al paesello una volta all’anno per mettere incinta la moglie tagika, e magari attaccarle anche una malattia venerea prima di ripartire per la Russia. Col tempo sia le visite sia le rimesse di denaro si diradano, e poi finiscono per fare un ulteriore passo, prendono la cittadinanza russa e si fermano in Russia. Siccome nell’islam sunnita per divorziare basta che il marito ripeta tre volte la parola talaq, che significa divorzio, negli ultimi anni molte donne tagike hanno ricevuto il seguente SMS dal marito in Russia: Talaq, talaq, talaq.
Tranquille, donne, perché
Nel 2011 il consiglio del culto musulmano del Tagikistan ha introdotto il divieto di proclamare i divorzi tramite cellulare.
Ah beh, allora...
Molti migranti tagiki si trovano una moglie russa. Ma questo fatto non sempre li scoraggia a tornare coscienziosamente al paesello una volta all’anno per mettere incinta la moglie tagika, e magari attaccarle anche una malattia venerea prima di ripartire per la Russia. Col tempo sia le visite sia le rimesse di denaro si diradano, e poi finiscono per fare un ulteriore passo, prendono la cittadinanza russa e si fermano in Russia. Siccome nell’islam sunnita per divorziare basta che il marito ripeta tre volte la parola talaq, che significa divorzio, negli ultimi anni molte donne tagike hanno ricevuto il seguente SMS dal marito in Russia: Talaq, talaq, talaq.
Tranquille, donne, perché
Nel 2011 il consiglio del culto musulmano del Tagikistan ha introdotto il divieto di proclamare i divorzi tramite cellulare.
Ah beh, allora...
March 9, 2021
3.5 stars. I enjoyed the armchair travel and would really like travel to open up IRL. However, I was disappointed by some of Fatland's depictions of the people she met. She being an anthropologist, i expected her perspective to be less judgemental/Western-focused. That said, i admire her for going off the beaten path. Despite this, overall, if you're interested in this part of the world and getting a basic primer on some of its history, I'd recommend picking this one up.
Displaying 1 - 30 of 885 reviews