Тази книга от дълго време престояваше в библиотеката ми, докато не дойде подходящия момент за нея. Нямах очаквания, нито представа за сюжета.
Действието се развива може би някъде около 70-те години на 20 век в малкото и неизвестно селище Санто Фико в Тоскана. Не можах да намеря информация дали наистина съществува такова селце, но природата и местността бяха подробно описани.
В началото ми тръгна трудно. Запознаваме се постепенно с героите и с историята на създаването на селището, идването на св. Франциск по тези места, Мистерията, която се пази в местната църква и чудото на изсъхналото смокиново дърво. Местните жители са колоритни и в началото не успях да харесам никой от тях.
Историята се върти около връщането на Лео Пизоли, Марта, която отглежда сама двете си дъщери и селския свещеник отец Елио, от които тръгва завръзката на сюжета. Тайни, мистерии, скършени съдби и множество чудеса постепенно ще се случат в това забутано място. Всичко ще си дойде на мястото, ще се изясни целия пъзел от тайни и загадки, героите ще постигнат своя перфектен край и чудесата ще облагородят и възвисят не само хората, но и ще донесат надежда в Санто Фико.
Както трудно ми вървеше книгата, изведнъж не можех да я оставя. Съпреживях страданията на героите и техните тайни. Чудесата, които се случиха, бяха задвижени от желанието на самите хора за промяна, израстване и прошка. Трогателен завършек на историята с емоционален край. След прочита ми остана едно приятно и запомнящо се чувство на задоволство и покой.