What do you think?
Rate this book
Депресията ме обича
РЕЗЮМЕ
Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от „хората с дежурни сърца“.
Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на „село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове“ и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш.
Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина.
Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и човечна, топла и нехленчеща. Книга, която четеш с молив и ти се иска да я подчертаеш цялата, за да разполагаш винаги с най-ефикасния комплект за спасяване на оголели от чувстване души.
Мария Касимова-Моасе
Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, ако си от „хората с дежурни сърца“.
Когато между доброволния избор да подреждаш малките парчета от един свят, подобен на „село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове“ и необозримото пространство на душата ти има счупване. В тази фрактура, наречена депресия, можеш да се загубиш.
Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ бездна и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина.
Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки образ. Мъдра и човечна, топла и нехленчеща. Книга, която четеш с молив и ти се иска да я подчертаеш цялата, за да разполагаш винаги с най-ефикасния комплект за спасяване на оголели от чувстване души.
Мария Касимова-Моасе
212 pages, Paperback
Published November 1, 2018
14 people are currently reading
260 people want to read
About the author
Веселина Седларска
12 books43 followersVeselina Sedlarska was born in 1954 in Straldzha. She graduated from the English high school in Plovdiv. Then she graduated journalism at Sofia University. She specialized in journalism in the USA. She has worked in numerous media in Bulgaria. She is also an author of several books.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 48 reviews
December 7, 2018
Ако някой ме запита коя е любимата ми книга от български автор, излязла през 2018 г., ще отговоря с най-голямата увереност, на която съм способен: „Депресията ме обича“ (2018, „Сиела“) на Веселина Седларска.
Завърших „Депресията ме обича“ в първия ден на декември, или приблизително по средата на един от най-депресиращите периоди в годината. В мига, в който попих и последната дума, вече знаех, че в ръката си държа книжно бижу с лечебна сила, което тепърва ще подарявам на близки и приятели.
„Депресията ме обича“ е изключително важна книга по три основни причини.
Първо, книгата разглежда проблем, за който трябва да се говори
В „Депресията ме обича“ Веселина Седларска се изправя очи в очи с чумата на 21. век – депресията. Седларска заслужава поздравления дори само заради куража си да разкаже за личната си битка с това коварно състояние. Въпреки че обгръща в мрак ежедневието на стотици милиони по цял свят, депресията продължава да бъде тема табу – заради неразбиране на сериозността на това явление, заради страх, заради срам. Вместо да се опитаме да разберем как работи депресията и как можем да се предпазим, ние предпочитаме или да я замитаме под килима и да се правим, че не съществува, или да я възприемаме като петно, като доживотна присъда без право на обжалване.
На този фон изповедта на Седларска е подвиг, който заслужава уважение и от който можем само да се учим.
Второ, книгата оборва най-популярните митове за депресията
Уповавайки се на собствените си премеждия с депресията, Седларска разбива на пух и прах част от най-разпространените митове за депресията. Така авкорката не просто ни насърачава да говорим за депресията със сериозността, която това състояние изисква, но и разяснява основни понятия, които трябва да разберем, преди да можем да започнем какъвто и да било разговор по темата.
Един от митовете, които Седларска оборва, е популярното схващане, че депресията е чисто и просто тъга.
„Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства. Можеш без всекиго. Можеш без всичко [...] Депресията е липса на чувства, отсъствие на време. Даже и на място. Защото депресията е цялото място.“
Днес много хора, особено по-възрастните или по-консервативно настроените, считат депресията за поредната лигавщина в един все по-разглезен свят. Седларска натрошава на парчета и това погрешно разбиране.
„Ако ти е счупен дори само един пръст, съчувствието ти е осигурено. Гипсът е знак за въздишки, драматични разкази за това как е станало, утешаване, юнак без рана не може, нека ти нарисувам цветенце на гипса, ох, кой знае как те сърби, а не можеш да си го почешеш, броиш ли дните, какво говориш, секундите вече броя и т.н. Обаче ако ти е счупена душата: стегни се, виж какъв хубав ден е, какво си се умърлушила, отпусни се, бе човек, всичко ти е наред, стига си се глезила, какво ти липсва, че си увесила така нос, гемиите ти ли потънаха и т.н. Ако ти е счупен кракът, на никого няма да му мине и през ум да те накара да тичаш. Но ако ти е счупена душата – я се стегни, я стани и излез, я спри с тия интелектуалщини. Депресираните не обичат да говорят за състоянието си. Те знаят, че другите няма да разберат. Самите те не се разбират, самите те се обвиняват, самите те се срамуват, самите те изпитват вина. Как биха могли да ги разберат тези, пред които се срамуват и изпитват вина? Особено когато депресията е безпричинна.“
Друга легенда гласи: ако искаш да се отървеш от депресията си, просто си поставяй високи цели и ги постигай, а удовлетворението, което ще ти донесат постиженията, ще замени тъмнината със светлина. Седларска показва недвусмислено, че това разбиране, което на пръв поглед изглежда логично, в действителност е много далеч от истината.
„Години наред за мен преминаха в заблуда, че успехът е лечението на депресията, че постижението е лечебното хапче. Живеем в култура, която гледа на живота не като процес, а като на поредица от постижения. Ако си зле, докато се бориш за постижението, то самото постижение ще те излекува – това е голямата заблуда. Тя звучи логично, но просто не е истина. Колко пъти сте си казвали, че ако постигнете еди-какво, най-после ще бъдете щастливи. И го постигате. Но не ставате щастливи. Може би следващото постижение ще е лечебно? Но и то не променя нещата. И така живеем пунктирано от постижение на постижение, от преследване на съвършенството в едно до преследване на съвършенството в друго. А преследваното щастие не идва. Защото неговата природа не е да идва, а да придружава. Да ни придружава в процеса на живеенето и работата. То не е спирка, пътуване е.“
Цялото ревю можете да прочетете тук: http://truestory.bg/depresiyata-me-ob...
Завърших „Депресията ме обича“ в първия ден на декември, или приблизително по средата на един от най-депресиращите периоди в годината. В мига, в който попих и последната дума, вече знаех, че в ръката си държа книжно бижу с лечебна сила, което тепърва ще подарявам на близки и приятели.
„Депресията ме обича“ е изключително важна книга по три основни причини.
Първо, книгата разглежда проблем, за който трябва да се говори
В „Депресията ме обича“ Веселина Седларска се изправя очи в очи с чумата на 21. век – депресията. Седларска заслужава поздравления дори само заради куража си да разкаже за личната си битка с това коварно състояние. Въпреки че обгръща в мрак ежедневието на стотици милиони по цял свят, депресията продължава да бъде тема табу – заради неразбиране на сериозността на това явление, заради страх, заради срам. Вместо да се опитаме да разберем как работи депресията и как можем да се предпазим, ние предпочитаме или да я замитаме под килима и да се правим, че не съществува, или да я възприемаме като петно, като доживотна присъда без право на обжалване.
На този фон изповедта на Седларска е подвиг, който заслужава уважение и от който можем само да се учим.
Второ, книгата оборва най-популярните митове за депресията
Уповавайки се на собствените си премеждия с депресията, Седларска разбива на пух и прах част от най-разпространените митове за депресията. Така авкорката не просто ни насърачава да говорим за депресията със сериозността, която това състояние изисква, но и разяснява основни понятия, които трябва да разберем, преди да можем да започнем какъвто и да било разговор по темата.
Един от митовете, които Седларска оборва, е популярното схващане, че депресията е чисто и просто тъга.
„Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства. Можеш без всекиго. Можеш без всичко [...] Депресията е липса на чувства, отсъствие на време. Даже и на място. Защото депресията е цялото място.“
Днес много хора, особено по-възрастните или по-консервативно настроените, считат депресията за поредната лигавщина в един все по-разглезен свят. Седларска натрошава на парчета и това погрешно разбиране.
„Ако ти е счупен дори само един пръст, съчувствието ти е осигурено. Гипсът е знак за въздишки, драматични разкази за това как е станало, утешаване, юнак без рана не може, нека ти нарисувам цветенце на гипса, ох, кой знае как те сърби, а не можеш да си го почешеш, броиш ли дните, какво говориш, секундите вече броя и т.н. Обаче ако ти е счупена душата: стегни се, виж какъв хубав ден е, какво си се умърлушила, отпусни се, бе човек, всичко ти е наред, стига си се глезила, какво ти липсва, че си увесила така нос, гемиите ти ли потънаха и т.н. Ако ти е счупен кракът, на никого няма да му мине и през ум да те накара да тичаш. Но ако ти е счупена душата – я се стегни, я стани и излез, я спри с тия интелектуалщини. Депресираните не обичат да говорят за състоянието си. Те знаят, че другите няма да разберат. Самите те не се разбират, самите те се обвиняват, самите те се срамуват, самите те изпитват вина. Как биха могли да ги разберат тези, пред които се срамуват и изпитват вина? Особено когато депресията е безпричинна.“
Друга легенда гласи: ако искаш да се отървеш от депресията си, просто си поставяй високи цели и ги постигай, а удовлетворението, което ще ти донесат постиженията, ще замени тъмнината със светлина. Седларска показва недвусмислено, че това разбиране, което на пръв поглед изглежда логично, в действителност е много далеч от истината.
„Години наред за мен преминаха в заблуда, че успехът е лечението на депресията, че постижението е лечебното хапче. Живеем в култура, която гледа на живота не като процес, а като на поредица от постижения. Ако си зле, докато се бориш за постижението, то самото постижение ще те излекува – това е голямата заблуда. Тя звучи логично, но просто не е истина. Колко пъти сте си казвали, че ако постигнете еди-какво, най-после ще бъдете щастливи. И го постигате. Но не ставате щастливи. Може би следващото постижение ще е лечебно? Но и то не променя нещата. И така живеем пунктирано от постижение на постижение, от преследване на съвършенството в едно до преследване на съвършенството в друго. А преследваното щастие не идва. Защото неговата природа не е да идва, а да придружава. Да ни придружава в процеса на живеенето и работата. То не е спирка, пътуване е.“
Цялото ревю можете да прочетете тук: http://truestory.bg/depresiyata-me-ob...
November 16, 2018
След тази книга, особено след послеслова на Веселина, ми е едно хем хубаво, хем притихнало, изолирано. Същото онова чувство, което (предполагам) всеки, прочел „Кладенецът”, е усетил да пъпли по съзнанието му.
Много искрено и също толкова ваша един от най-немълчаливите ни журналисти се изправя лице в лице с онази нежелана гостенка, която упорито не си тръгваше от дома ми в продължение на година.
„Депресията ме обича” е преди всичко книга за себе си и за другите. За всеки един, на когото му е била нужна цяла вечност, за да надживее тази „фрактура на душата”. И най-вече – книга за светлината. ☀🌗☀
Триптих за прозрачната тъмнина, която все някога избелява в надежда, за лабиринта на скръбта и за пропукването на тишината.
Това не е книга за самопомощ. Важна книга обаче е. И не се плашете, депресията често е с изненадващо приятно чувство за хумор. Особено когато говори с Веси.
Много искрено и също толкова ваша един от най-немълчаливите ни журналисти се изправя лице в лице с онази нежелана гостенка, която упорито не си тръгваше от дома ми в продължение на година.
„Депресията ме обича” е преди всичко книга за себе си и за другите. За всеки един, на когото му е била нужна цяла вечност, за да надживее тази „фрактура на душата”. И най-вече – книга за светлината. ☀🌗☀
Триптих за прозрачната тъмнина, която все някога избелява в надежда, за лабиринта на скръбта и за пропукването на тишината.
Това не е книга за самопомощ. Важна книга обаче е. И не се плашете, депресията често е с изненадващо приятно чувство за хумор. Особено когато говори с Веси.
November 29, 2018
Какво да правя, ако „Депресията ме обича“?: http://azcheta.com/depresiyata-me-obi...
Ще се опитам да ви представя новата книга на Веселина Седларска все едно посягам към кутия с шоколадови бонбони. Първо видях опаковката (корицата). Този вид естетика ме грабва – семпла, ярка, едновременно тиха с липсата на каквато и да е претрупаност и крещяща – с посланието си. Така я виждам аз и поздравявам Фиделия Косева за изпълнението. След това прочитам заглавието, името на автора и макар да знам, че няма да съжалявам, ако отворя книгата, го правя плахо. Защото съм сигурна, че Веселина Седларска не е написала обикновено четиво. И се оказвам права.
„Депресията ме обича“ (изд. „Ciela“) е трогателна изповед за лично преживяното, което трудно се описва с думи. Веднъж материализирали се обаче, те имат силата да променят животи.
"Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства."
Когато посегнах към книгата на Веселина Седларска, направих мислен паралел с друго издание за депресията, която прочетох преди известно време – „Причините да останеш жив“ от британския журналист и писател Мат Хейг. С интерес установих, че въпросното произведение се споменава и цитира на няколко места в „Депресията ме обича“. Не се учудих, защото Хейг е написал една прекрасна, много откровена и пропита с чувство за хумор книга, която засяга важни теми, без да звучи клиширано или назидателно.
Всъщност Седларска прави препратки и към много други трудове, по всякакви теми. Ерудицията ѝ позволява на читателя да ги възприема с лекота, а не като фалшиво парадиране на знание. Почти като „синестезия“ определям удоволствието от стимулирането на различните сетива, докато четях. Толкова майсторски пише авторката, че интуитивно се възхищаваш на уменията ѝ. Тя вплита самоирония в текста, където е уместна, а на други места толкова опустошително те кара да съпреживееш болката с нея, че се чудиш колко още можеш да понесеш.
"Депресията е отсъствието с най-силно присъствие. Нека няма нищо друго, нека само тя е тук."
Пътуването ми през „Депресията ме обича“ не бе равномерно. В началото главите са по-дълги и предполагат заплитане на история. След това обаче не последва развръзка. По-нататък пък са включени съвсем кратки текстове, почти като фейсбук статуси. Леко се смутих, но не се разочаровах. Просто трябваше да превключа на ритъм, различен от очакваното. Но си дадох сметка, че няма как една нехудожествена книга, която разголва душата на своята създателка, да не е фрагментарна. Нищо в живота ни не е ясно структурирано, подредено в стройни редици, емоциите – напъхани в еднакви кутии, чувствата ��� подредени по конец. Има горе, има и долу, стъпка напред, три назад, които накрая може да се окажат засилка за скок. Така пише и Веселина Седларска и ѝ благодаря за споделеното. Накара ме да я почувствам като близка приятелка.
"Депресията не е нещастие. Затова обратното на депресията не е щастие. Депресията е нежелание да се живее. Противоположното е жизнелюбие."
Да се говори за депресията от първо лице е от изключителна важност. Най-вероятно никой не я изживява по идентичен начин с друг човек, но сходства със сигурност се намират, дори културите да са различни. Отново си спомням колко общо е намерила авторката с преживяното от Мат Хейг, макар по много параметри българите да сме много различни от британците. Тази невидима нишка между човешките съдби може да бъде невероятна утеха (че не си сам в болката си), а и катализатор за позитивна промяна.
„Депресията ме обича“ обаче ме впечатли най-много с отличителните си черти. Тя е написана така, че да докосне дълбоко и трайно именно българския читател. Веселина Седларска е създала особено проницателни текстове, които анализират нашата народопсихология. Пречупила ги е през призмата на дългогодишния си журналистически опит, но и през собствените си вярвания и ценностна система. Говори, по мое мнение брилянтно, за „колективното несъзнавано“ в българския контекст.
"Депресираните хора са чудесни купувачи, те си въобразяват, че могат да запълнят дупките в душите си със стоки."
Започнах с кутия шоколадови бонбони, но се разсеях от вкусния аналог, за да успея да внуша на четящия колко ценна е тази книга. На финала си позволявам да ви върна към красивата, вече отворена опаковка. Различните глави в книгата все едно носят вкуса на няколко вида шоколад. Попаднали сте на един-два натурални, горчиви бонбона. После свеж ментов пълнеж и един млечен, далеч по-сладък (като надеждата). Но не съжалявате, че сте опитали и горчивите. Казват, че са по-здравословни. Така е и с отрезвяващите, трудни моменти в живота ни. Полезни са. Служат ни, за да намерим най-ценното – себе си и своята мисия.
Ще се опитам да ви представя новата книга на Веселина Седларска все едно посягам към кутия с шоколадови бонбони. Първо видях опаковката (корицата). Този вид естетика ме грабва – семпла, ярка, едновременно тиха с липсата на каквато и да е претрупаност и крещяща – с посланието си. Така я виждам аз и поздравявам Фиделия Косева за изпълнението. След това прочитам заглавието, името на автора и макар да знам, че няма да съжалявам, ако отворя книгата, го правя плахо. Защото съм сигурна, че Веселина Седларска не е написала обикновено четиво. И се оказвам права.
„Депресията ме обича“ (изд. „Ciela“) е трогателна изповед за лично преживяното, което трудно се описва с думи. Веднъж материализирали се обаче, те имат силата да променят животи.
"Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства."
Когато посегнах към книгата на Веселина Седларска, направих мислен паралел с друго издание за депресията, която прочетох преди известно време – „Причините да останеш жив“ от британския журналист и писател Мат Хейг. С интерес установих, че въпросното произведение се споменава и цитира на няколко места в „Депресията ме обича“. Не се учудих, защото Хейг е написал една прекрасна, много откровена и пропита с чувство за хумор книга, която засяга важни теми, без да звучи клиширано или назидателно.
Всъщност Седларска прави препратки и към много други трудове, по всякакви теми. Ерудицията ѝ позволява на читателя да ги възприема с лекота, а не като фалшиво парадиране на знание. Почти като „синестезия“ определям удоволствието от стимулирането на различните сетива, докато четях. Толкова майсторски пише авторката, че интуитивно се възхищаваш на уменията ѝ. Тя вплита самоирония в текста, където е уместна, а на други места толкова опустошително те кара да съпреживееш болката с нея, че се чудиш колко още можеш да понесеш.
"Депресията е отсъствието с най-силно присъствие. Нека няма нищо друго, нека само тя е тук."
Пътуването ми през „Депресията ме обича“ не бе равномерно. В началото главите са по-дълги и предполагат заплитане на история. След това обаче не последва развръзка. По-нататък пък са включени съвсем кратки текстове, почти като фейсбук статуси. Леко се смутих, но не се разочаровах. Просто трябваше да превключа на ритъм, различен от очакваното. Но си дадох сметка, че няма как една нехудожествена книга, която разголва душата на своята създателка, да не е фрагментарна. Нищо в живота ни не е ясно структурирано, подредено в стройни редици, емоциите – напъхани в еднакви кутии, чувствата ��� подредени по конец. Има горе, има и долу, стъпка напред, три назад, които накрая може да се окажат засилка за скок. Така пише и Веселина Седларска и ѝ благодаря за споделеното. Накара ме да я почувствам като близка приятелка.
"Депресията не е нещастие. Затова обратното на депресията не е щастие. Депресията е нежелание да се живее. Противоположното е жизнелюбие."
Да се говори за депресията от първо лице е от изключителна важност. Най-вероятно никой не я изживява по идентичен начин с друг човек, но сходства със сигурност се намират, дори културите да са различни. Отново си спомням колко общо е намерила авторката с преживяното от Мат Хейг, макар по много параметри българите да сме много различни от британците. Тази невидима нишка между човешките съдби може да бъде невероятна утеха (че не си сам в болката си), а и катализатор за позитивна промяна.
„Депресията ме обича“ обаче ме впечатли най-много с отличителните си черти. Тя е написана така, че да докосне дълбоко и трайно именно българския читател. Веселина Седларска е създала особено проницателни текстове, които анализират нашата народопсихология. Пречупила ги е през призмата на дългогодишния си журналистически опит, но и през собствените си вярвания и ценностна система. Говори, по мое мнение брилянтно, за „колективното несъзнавано“ в българския контекст.
"Депресираните хора са чудесни купувачи, те си въобразяват, че могат да запълнят дупките в душите си със стоки."
Започнах с кутия шоколадови бонбони, но се разсеях от вкусния аналог, за да успея да внуша на четящия колко ценна е тази книга. На финала си позволявам да ви върна към красивата, вече отворена опаковка. Различните глави в книгата все едно носят вкуса на няколко вида шоколад. Попаднали сте на един-два натурални, горчиви бонбона. После свеж ментов пълнеж и един млечен, далеч по-сладък (като надеждата). Но не съжалявате, че сте опитали и горчивите. Казват, че са по-здравословни. Така е и с отрезвяващите, трудни моменти в живота ни. Полезни са. Служат ни, за да намерим най-ценното – себе си и своята мисия.
December 26, 2024
Не ми допадна разпиляността на тази книга. Можех да мина без разчепкването на българския манталитет и по-публицистичните текстове, не за друго, а защото споделеното за депресията беше толкова добро и съкровено, че не исках нищо друго да ме разсейва от него. Но сърце не ми дава да я оценя по-обективно, защото в месеца, в който я четях, ми беше несравнима утеха. А това, мисля, е по-важното.
February 27, 2025
Попаднах на тази книга съвсем случайно — мернах я из публикациите в една от популярните социални мрежи. Реших да ѝ обърна внимание, тъй като изразените мнения бяха положителни, а темата ме интересува; отдавна търсех различен прочит на депресията и нейните измерения. По-човешки, а не изследователски такъв.
Останах очарована от хумора, събран в това четиво — то не ангажира извънредно, но разтоварва; разтваря често сериозността в чашата на (траги)комедията. Оспорва индиректно безизходицата и безизразното лице на депресията в обществото ни. Примамва безразличието, за да го превърне в поне една бледа усмивка.
Това е сборник от изживявания — търсене, откриване и загубване, всички преплетени в истории, белязани от неизчерпаеми взаимовръзки и отношения. Уж привидно толкова простичко, но всъщност така сложно и необятно.
Веселина Седларска ни приканва да търсим спонтанност в животите ни (и то не е просто на хартия); тя ни призовава чрез пример — в тази книга са побрани разкази, спонтанно и импулсивно написани. В ред безреден.
Останах очарована от хумора, събран в това четиво — то не ангажира извънредно, но разтоварва; разтваря често сериозността в чашата на (траги)комедията. Оспорва индиректно безизходицата и безизразното лице на депресията в обществото ни. Примамва безразличието, за да го превърне в поне една бледа усмивка.
Това е сборник от изживявания — търсене, откриване и загубване, всички преплетени в истории, белязани от неизчерпаеми взаимовръзки и отношения. Уж привидно толкова простичко, но всъщност така сложно и необятно.
Веселина Седларска ни приканва да търсим спонтанност в животите ни (и то не е просто на хартия); тя ни призовава чрез пример — в тази книга са побрани разкази, спонтанно и импулсивно написани. В ред безреден.
May 8, 2020
Канех се да прочета "Депресията ме обича" още откакто излезе, но все нещо ме спираше и не знаех какво. Така и не си я купих, но тя ме последва и ме намери в Storytel, където след няколко месеца тайни погледи и въздишане, снощи най-накрая отворих приложението и започнах да слушам - цяла нощ, докато не свърши.
Докато слушах в тъмното често кимах, съгласявах се с казаното, вживявах се в роли, разплаквах се, а накрая имах чувството, че авторката сякаш ми е най-близката приятелка, макар че никога не съм я срещала.
Това не е книга, която да ви каже в няколко лесни стъпки как да се преборите с депресията. Това е книга, разказана от човек, който се бори с депресията. Важна книга е, поне според мен. А ако някога и вие сте потъвали в това черно лепкаво чувство, то прочетете я. Ако не друго, поне ще разпали надеждата. А пък аз отивам да си купя хартиеното ѝ копие, защото знам, че ще я препрочитам отново и отново.
Докато слушах в тъмното често кимах, съгласявах се с казаното, вживявах се в роли, разплаквах се, а накрая имах чувството, че авторката сякаш ми е най-близката приятелка, макар че никога не съм я срещала.
Това не е книга, която да ви каже в няколко лесни стъпки как да се преборите с депресията. Това е книга, разказана от човек, който се бори с депресията. Важна книга е, поне според мен. А ако някога и вие сте потъвали в това черно лепкаво чувство, то прочетете я. Ако не друго, поне ще разпали надеждата. А пък аз отивам да си купя хартиеното ѝ копие, защото знам, че ще я препрочитам отново и отново.
April 4, 2025
Преди известно време прочетох друга книга за депресията - "Стъкленият похлупак" на Силвия Плат. На корицата на българското издание беше изобразено момиче, седящо със свити колене на земята, захлупено от стъклен похлупак, и сякаш чакащо момента, в който кислородът ще свърши и животът ще приключи. На корицата на "Депресията ме обича" е изобразен кафез - със същата форма като онзи стъклен похлупак, но с места, от които влиза въздух, места за дишане според мен. Не знам дали художничката е целяла тази аналогия, но докато "Стъкленият похлупак", предвид биографията на Силвия Плат, е една трагедия, едно задушаване, то "Депресията ме обича" е кислород и светлина и те струят и от корицата, и от всяка страница.
February 23, 2023
Досега не съм чела книга, която ме описва толкова добре, колкото тази успя. Нямам думи за нея всъщност. Веселина Седларса перфектно съчетава хумора с тъгата и реалността, които са пряко свързани с думата "депресия". И ако някой ме попита "Какво е да бъдеш депресиран?" ще му подаря тази книга, може би това ще ги накара да вникнат в същността на тази болест.
Смело мога да кажа, че от всички съвременни български творби, които съм чела, тази би била на първо място. Приятно впечатлена останах и нямам търпение да я препрочета в бъдеще. Може би тогава с депресията ще сме се сбогували вече.
Смело мога да кажа, че от всички съвременни български творби, които съм чела, тази би била на първо място. Приятно впечатлена останах и нямам търпение да я препрочета в бъдеще. Може би тогава с депресията ще сме се сбогували вече.
December 9, 2018
Това е от онзи тип книги, които просто те карат да се чувстваш добре, докато ги четеш. Не е роман, по-скоро лична изповед, която много ми напомни на Физика на тъгата, макар че е написана на малко по-"вестникарски" стил, за разлика от поетичния изказ на Георги Господинов. Авторката се е постарала да създаде текст, който да е полезен на хората, страдащи от депресия, или на близките им, за да ги разберат по-добре. Защото у нас все още не се говори много за депресията, тя се счита за някакъв вид слабост, поза или мрънкане.
Всъщност, ако страдате от депресия, едва ли книгата ще ви каже нещо ново, което досега не сте открили и сами. Ценното в нея (или поне от моя гледна точка) е по-скоро това, че ще ви накара да се почувствате по-малко сами. Усещането е като да разговаряш с доверен приятел - единственият, който може да разбере как се чувстваш, защото и той го е преживял. Като оставим настрана съвършената аналогия на Али Брош с мъртвите рибки, най-много ми допадна определението за депресия на 12-годишното момче:
Единственият ми проблем, както при тази книга, така и при "Физика на тъгата", е с края. И при двете изгубеният смисъл в крайна сметка е открит в децата, тоест в своето собствено поколение. Кръгът се затваря, а животът е кръг. А мен точно тази мисъл ме вкарва в депресия.
Сиела не успяват да впечатлят откъм липса на печатни грешки, което е малко смешно точно в тази книга. Защото авторката споделя, че веднъж се е измъкнала от депресията, благодарение на гнева си, породен от правописна грешка в книга. Може пък и зато��а да са оставени грешките - за да може чрез тях и някой друг, досущ като барон Мюнхаузен, да се издърпа за косите от лапите на депресията. Но пък трябва да им се признае - корицата е толкова добра, че изглежда като чуждо издание.
Всъщност, ако страдате от депресия, едва ли книгата ще ви каже нещо ново, което досега не сте открили и сами. Ценното в нея (или поне от моя гледна точка) е по-скоро това, че ще ви накара да се почувствате по-малко сами. Усещането е като да разговаряш с доверен приятел - единственият, който може да разбере как се чувстваш, защото и той го е преживял. Като оставим настрана съвършената аналогия на Али Брош с мъртвите рибки, най-много ми допадна определението за депресия на 12-годишното момче:
- Представям си човек под голям стрес.
- Колко голям?
- Толкова голям, че не знае нито къде се намира, нито накъде да тръгне.
Единственият ми проблем, както при тази книга, така и при "Физика на тъгата", е с края. И при двете изгубеният смисъл в крайна сметка е открит в децата, тоест в своето собствено поколение. Кръгът се затваря, а животът е кръг. А мен точно тази мисъл ме вкарва в депресия.
Сиела не успяват да впечатлят откъм липса на печатни грешки, което е малко смешно точно в тази книга. Защото авторката споделя, че веднъж се е измъкнала от депресията, благодарение на гнева си, породен от правописна грешка в книга. Може пък и зато��а да са оставени грешките - за да може чрез тях и някой друг, досущ като барон Мюнхаузен, да се издърпа за косите от лапите на депресията. Но пък трябва да им се признае - корицата е толкова добра, че изглежда като чуждо издание.
September 11, 2019
Публицистика на високолитературно ниво, изследване върху депресията, наръчник по оцеляване, изповед, мемоари, репортаж, социологическо изследване, диетични препоръки: романът на Веселина Седларска “Депресията ме обича” (изд. “Сиела” 2018) е всичко това.
Една от най-известните българск�� журналистки говори откровено и от първо лице за сивата си спътница - болестта на нашето съвремие - като я разглежда откъм всичките й аспекти, търпеливо развенчавайки упоритите митове и заблуди, свързани с нея.
Тази тежка книга е написана с майсторска лекота, сякаш просто сме седнали да си споделяме и разказваме истории от живота с увлекателност, която бързо прелиства тези двеста страници. В тях интелигентният читател ще прочете всичко онова, за което отдавна би следвало да се е информирал сам, ще си припомни новинарски събития и ще препотвърди собствени наблюдения за състоянието на нацията.
Човешките истории в книгата, които се редуват с описанията на това какво е и какво не е депресията, засмукват, предизвикват (само)разпознаване и идентификация, и човек неизбежно възкликва: точно така е, или пък - имах точно такъв приятел, или - и при мен е така. Или както казва един от героите - писателят Атанас Славов: “Тъй ш’ий тя”...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2kbHU2a
Една от най-известните българск�� журналистки говори откровено и от първо лице за сивата си спътница - болестта на нашето съвремие - като я разглежда откъм всичките й аспекти, търпеливо развенчавайки упоритите митове и заблуди, свързани с нея.
Тази тежка книга е написана с майсторска лекота, сякаш просто сме седнали да си споделяме и разказваме истории от живота с увлекателност, която бързо прелиства тези двеста страници. В тях интелигентният читател ще прочете всичко онова, за което отдавна би следвало да се е информирал сам, ще си припомни новинарски събития и ще препотвърди собствени наблюдения за състоянието на нацията.
Човешките истории в книгата, които се редуват с описанията на това какво е и какво не е депресията, засмукват, предизвикват (само)разпознаване и идентификация, и човек неизбежно възкликва: точно така е, или пък - имах точно такъв приятел, или - и при мен е така. Или както казва един от героите - писателят Атанас Славов: “Тъй ш’ий тя”...
Прочетете цялото ревю тук: https://bit.ly/2kbHU2a
January 11, 2021
Веселина Седларска наистина пише умно и открито, цитирам думите на Мария Донева от корицата, обаче има нещо, което не ми достига и дори не знам какво точно е. Може би ми се стори ужасно хаотична, сякаш авторката е искала да каже различни по вид неща и е решила да го направи на едно място. Може би за някои ще е плюс, че има малко публицистика, малко романово автобиографично писане, една доза лек приятелски наръчник по психология, но аз останах с усещането, че аха да тръгне да се развие някое от изброените в конкретна посока и спира, след което започва глава, която не ми се връзва нито с предишната, нито със следващата. Имаше истории, които пък изобщо не разбрах защо са тук и каква им е целта.
Харесаха ми списъците с неща, които карат депресията да отива в ъгъла да кротува, както и някои забавни примери, вече цитирани доста пъти тук, като този с рибките.
Ако имам депресия, тази книга няма да ми каже нищо ново, а ако нямам, не бих казала, че ще ми помогне да узная какво е. На места откривах противоречия и неясноти, разпиляност. Някак си ми остана неприятното усещане, че прочетох книга, която ако бях пропуснала, нямаше да изгубя нищо.
Харесаха ми списъците с неща, които карат депресията да отива в ъгъла да кротува, както и някои забавни примери, вече цитирани доста пъти тук, като този с рибките.
Ако имам депресия, тази книга няма да ми каже нищо ново, а ако нямам, не бих казала, че ще ми помогне да узная какво е. На места откривах противоречия и неясноти, разпиляност. Някак си ми остана неприятното усещане, че прочетох книга, която ако бях пропуснала, нямаше да изгубя нищо.
November 14, 2018
На един дъх! Болезнено откровена, човешка, забавна. Препоръчвам от душа!
February 19, 2019
Прекрасна, истинска, искрена, а последните няколко страници ме разплакаха, но не с лошо, настръхнаха ме по-скоро :)
January 6, 2019
Трудно ми е да пиша за книга, която така е разместила няколко пласта в мен. “Депресията ме обича” говори и разсъждава толкова мъдро, на практика, за всичко от живота. Хем тъжна книга, хем не съвсем. Прочетох я на един дъх, и през цялото време бях с молив в ръка, искаше ми се да запомня наизуст цели откъси, за да мога и аз да пресъздам тази мъдрост, откритост и точност в моментите, когато ми е нужно.
Бих я препоръчала на всеки, независимо в какъв момент от живота си се намира, цялата книга те кара да се замислиш за истински важните неща, да погледнеш през друг обектив, да разбереш приятели, които са или преминават през подобни състояния, също така те учи да обичаш себе си и да приоритизираш нещата, които те правят истински щастлив, събран и балансиран.
Мария Касимова-Моасе и Мария Донева са се справили прекрасно с техните кратки рецензии на задната корица. “Депресията ме обича” ще остане една от най-любимите ми книги, не само за годината, ами по принцип. Нямам търпение да прочета останалите две от Веселина Седларска — стилът ѝ на писане е великолепен и като никой друг досега.
Бих я препоръчала на всеки, независимо в какъв момент от живота си се намира, цялата книга те кара да се замислиш за истински важните неща, да погледнеш през друг обектив, да разбереш приятели, които са или преминават през подобни състояния, също така те учи да обичаш себе си и да приоритизираш нещата, които те правят истински щастлив, събран и балансиран.
Мария Касимова-Моасе и Мария Донева са се справили прекрасно с техните кратки рецензии на задната корица. “Депресията ме обича” ще остане една от най-любимите ми книги, не само за годината, ами по принцип. Нямам търпение да прочета останалите две от Веселина Седларска — стилът ѝ на писане е великолепен и като никой друг досега.
January 20, 2022
Книгата отива при любимите ми книги! Разказва различни истории, все едно си говоря с баба и помъдрявам. Има много философски теми, които ме карат да вселенствам, а аз обожавам да вселенствам. Има съвети, въпроси, отговори, истории и много гледни точки. Знаеш, че не си сам да искаш да си добър и да помагаш на хората, да си емоционален и да не можеш да си намериш място.
А финалът... Остави ме без думи. Всичко беше много добре завършено, но от онези финали, за които усещаш, че авторът не е знаел от началото, а все едно и той сам си отговаря на въпросите с теб, докато четеш. Иска ми се един ден да напиша книга и искам да е толкова добра, да има такава философия и хората да намират нови идеи в нея, които да им дават смисъл да продължат напред.
Книгата ми даде утеха, че има много хора, които се замислят над детайлите, търсят смисъла и страдат емоционално. Също ми даде причина да си купя всички други книги на авторката и да я опозная по-добре.
Силно препоръчвам!
А финалът... Остави ме без думи. Всичко беше много добре завършено, но от онези финали, за които усещаш, че авторът не е знаел от началото, а все едно и той сам си отговаря на въпросите с теб, докато четеш. Иска ми се един ден да напиша книга и искам да е толкова добра, да има такава философия и хората да намират нови идеи в нея, които да им дават смисъл да продължат напред.
Книгата ми даде утеха, че има много хора, които се замислят над детайлите, търсят смисъла и страдат емоционално. Също ми даде причина да си купя всички други книги на авторката и да я опозная по-добре.
Силно препоръчвам!
January 9, 2019
Харесвам много Веселина Седларска като журналист, но по някаква причина нейните първи две книги не ме грабнаха така, както очаквах, въпреки че трудно бих обяснила какво точно съм очаквала. Тази книга обаче така харесах, че я прочетох наведнъж. За мен тя бе увлекателно написан учебник. Аз съм човек с жизнерадостни гени и не изпадам в депресивни състояния, така че понякога арогантно съм си помисляла, че хората в депресия, които в моите очи нямат обяснима причина да са в това състояние, понеже "всичко си имат", трябва просто "да се стегнат". Мисля, че сега бих могла да помогна на такъв човек с доста повече разбиране.
February 6, 2020
Книгата не е за самопомощ, а за самоосъзнаване.
В крайна сметка с кратките си истории В.Седларска дълбае умело и бавно в съзнанието ни, за да изкара на повърхността всичко онова, което вероятно вече знаем, но не спираме да крием и отричаме.
Богатият език успява да се вмъкне под кожата ти. Не те оставя да мигнеш, подобно на милата депресия.. та грабваш моливче и не спираш да подчертаваш до безкрай. А когато има край, си остава на нощното шкафче, за спешни случаи.
В крайна сметка с кратките си истории В.Седларска дълбае умело и бавно в съзнанието ни, за да изкара на повърхността всичко онова, което вероятно вече знаем, но не спираме да крием и отричаме.
Богатият език успява да се вмъкне под кожата ти. Не те оставя да мигнеш, подобно на милата депресия.. та грабваш моливче и не спираш да подчертаваш до безкрай. А когато има край, си остава на нощното шкафче, за спешни случаи.
September 6, 2022
Вярвам, че няма човек, който в някакъв момент да не е попадал в капана на депресията, да не е чувал от околните “Стегни се!”, “Животът е прекрасен”, а всъщност да няма никаква нужда от това, да усеща, че никой не го разбира. Прекрасна написана книга, която ни превежда през депресията и дава много хубави примери. Освен това ни показва как да намалим влиянието й. Седларска пише много увлекателно, някак спокойно, тихо, но с много дълбок смисъл.
December 19, 2024
Една книга, която четях всеки ден отивайки и прибрайки се от работа. Трамвай, постоянно пресвяткващи лампи, задушност, миризми, зима. Изказът на Веселина, историите, които разказва и близостта, която изпътах към това така Ноемврийско четиво е неописуема. Мога да кажа, че това е една от любимите ми български книги публикувани през последните 10 години.
February 12, 2024
Книга, която се чете на един дъх.
September 14, 2019
Обожавам Веселина Седларска. Професионалиста, не личността. Не съм имала възможността да я срещна. Но умението й да наглася думите, да разказва истории с чувства, отразени в листа малко хора могат и тя определено е един от тях.
Неслучайно преди 7 години на устния ми изпит по журналистика, когато ме питаха на кого искам да подражавам в тази професия, на кого се оприличавам, макар непознавайки личността й, назовах нейното име.
Дори не успях да се доближа. Завърших тази специалност, работих известно време в областта. И толкова. Преследването на тази мечта ми донесе много гняв, мъка и изгубени нерви по това, което нямах сили да променя и не ми се позволи да разкажа. Манипулацията беше много голяма, а аз не можах да понеса да бъда част от нея. И за първи път в живота си се отказах. Оказа се, че човек, не умира, когато се "провали". Както се казва в книгата животът е упражнение, а не изпит. И осъзнаеш ли го ти става по-леко.
Някои мечти си остават такива. И това не е непременно нещо лошо.
Тази книга не е лечебна, тя е самолечение. Не може да се преразкаже, нужно е да се усети.
Отне ми няколко месеца само да гледам корицата и да се приканвам това да е следващата прочетена книга.
Всичко с времето си. Трябваше да си позволя да помисля за депресията, макар и бегло позната в моя живот. Изчаках и го направих, когато почувствах, че съм готова. Прочитайки я мога да кажа, че познавам автора до някаква степен като личност. И съжалявам, че пътищата ни не успяха да се пресекат.
Психотерапевтът Михаил Литвак е казал, че депресията е дадена именно за това - да помислим за себе си. За всички, които се колебаете да посегнете към тази книга - направете го. Без значение, че едно време са ви възпитавали, че да мислите за себе си не е хубаво. Напротив, оттам се започва!!
Неслучайно преди 7 години на устния ми изпит по журналистика, когато ме питаха на кого искам да подражавам в тази професия, на кого се оприличавам, макар непознавайки личността й, назовах нейното име.
Дори не успях да се доближа. Завърших тази специалност, работих известно време в областта. И толкова. Преследването на тази мечта ми донесе много гняв, мъка и изгубени нерви по това, което нямах сили да променя и не ми се позволи да разкажа. Манипулацията беше много голяма, а аз не можах да понеса да бъда част от нея. И за първи път в живота си се отказах. Оказа се, че човек, не умира, когато се "провали". Както се казва в книгата животът е упражнение, а не изпит. И осъзнаеш ли го ти става по-леко.
Някои мечти си остават такива. И това не е непременно нещо лошо.
Тази книга не е лечебна, тя е самолечение. Не може да се преразкаже, нужно е да се усети.
Отне ми няколко месеца само да гледам корицата и да се приканвам това да е следващата прочетена книга.
Всичко с времето си. Трябваше да си позволя да помисля за депресията, макар и бегло позната в моя живот. Изчаках и го направих, когато почувствах, че съм готова. Прочитайки я мога да кажа, че познавам автора до някаква степен като личност. И съжалявам, че пътищата ни не успяха да се пресекат.
Психотерапевтът Михаил Литвак е казал, че депресията е дадена именно за това - да помислим за себе си. За всички, които се колебаете да посегнете към тази книга - направете го. Без значение, че едно време са ви възпитавали, че да мислите за себе си не е хубаво. Напротив, оттам се започва!!
June 3, 2020
Изслушана на един дъх след гореща препоръка на Даниел Пенев. Хареса ми много заради това, което ме и подразни - дали защото я слушах, я усетих като фрийстайл или поток на съзнанието с нахвърляни анализи, спомени, мисли и усещание, а на моменти доста се отклони от основната тема и прескочи в народопсихология и съвети как да ползваме фейсбук :-)) Като цяло интелигентна рефлексия на лични преживявания с добра доза самоирония, точен анализ на външни случки и процеси, чак и някои дълбоки лични откровения.
July 28, 2020
В. Седларска е успяла да разкаже за себе си и депресията, като пише не за себе си, а за околните - за приятелите, за случаите, с които я срещнала работата. В края имате усещането, че я познавате, без да знаете кой знае колко много за живота ѝ като фактология. Но я познавате през начина, по който възприема света. Текстът е увлекателен и се чете бързо, защото ще срещнете и вече познати истории, за които сте чували в новините. Но бързо не е равно на леко. Силно препоръчвам.
June 2, 2024
Откровена и смела книга за живота и изпитанията, на които биват подлагани фините души.
Разказите в нея, някои от които доста тежки, те карат да се замислиш и сам да потърсиш отговори на някои въпроси, които често си задаваш сам на себе си.
Книгата е увлекателна, много добре написана и лесно четима.
Разказите в нея, някои от които доста тежки, те карат да се замислиш и сам да потърсиш отговори на някои въпроси, които често си задаваш сам на себе си.
Книгата е увлекателна, много добре написана и лесно четима.
December 4, 2018
Чете се за няколко часа, а се усеща като пренареждане на години. Разкошна е в своята искреност.
December 14, 2018
Много ценна книга. Ако не знаеш какво е депресията, ще те научи. Ако знаеш какво е, ще ти помогне в съжителстването с нея. Остава завинаги на моя рафт със задължителна литература.
May 4, 2021
За такива книги трябва да се говори. Да се споменават на приятел, да се споменават от приятел. Трябва да се пишат, трябва да се пише за тях, и би било хубаво да се четат. И да се взима по нещичко от тях, може би не всичко, не сега, може би след време трябва да се препрочитат и преосмислят, да се вземе след това нещо друго от написаното, да се извлече друга поука, или да се приложи друго нещо, описано в книгата. Такива книги трябва да ги има, за да не омаловажаваме себе си и начина, по който се чувстваме (или липсата на каквото и да е чувство, в същност), за да не омаловажаваме и околните, за да си обръщаме внимание и да действаме, или да спираме действията си, ако същите ни помагат, или съответно вредят.
"Депресията ме обича" беше в списъка ми за четене от близо две години, като някак плахо я поглеждах и все я отлагах. Сигурно ме е било страх да не се разочаровам, или може би да не открия за себе си или околните нещо, което не искам да узнавам.
Не мога да кажа дали съм била в депресия някога, самодиагностицирането със сигурност не е добра практика. Но знам, че съм се срещала с описваната от В. Седларска сивота. Имала съм дни на пропадане в описаната от нея тиня. Когато светът е сив и безразличен, никой и нищо не може да те извади от вцепенението и да премахне липсата на желание, когато пътят към външния свят е обвит в мъгла, а този към себе си - тежък и труден, път, по който краката наистина тежат като олово.
Книгата е чудесна.
Преполагам, че за авторката това е било едно дълго пътуване към себе си; вглеждане, колкото полезно, толкова и болезнено. Страхотен себеанализ!
Обикновено избягвам препоръчване на някаква книга за някого. Всеки има свой емоционален свят, интереси и разбирания, желания и нежелания. Ако, обаче, в някакъв момент виждате светлината твърде далеч, а смисълът е поизостанал назад по пътя, изминат от вас, и не изглежда като да се опитва да ви догони, то може и "Депресията ме обича" да е вашата книга, в този въпросен момент.
"Депресията ме обича" беше в списъка ми за четене от близо две години, като някак плахо я поглеждах и все я отлагах. Сигурно ме е било страх да не се разочаровам, или може би да не открия за себе си или околните нещо, което не искам да узнавам.
Не мога да кажа дали съм била в депресия някога, самодиагностицирането със сигурност не е добра практика. Но знам, че съм се срещала с описваната от В. Седларска сивота. Имала съм дни на пропадане в описаната от нея тиня. Когато светът е сив и безразличен, никой и нищо не може да те извади от вцепенението и да премахне липсата на желание, когато пътят към външния свят е обвит в мъгла, а този към себе си - тежък и труден, път, по който краката наистина тежат като олово.
Книгата е чудесна.
Преполагам, че за авторката това е било едно дълго пътуване към себе си; вглеждане, колкото полезно, толкова и болезнено. Страхотен себеанализ!
Обикновено избягвам препоръчване на някаква книга за някого. Всеки има свой емоционален свят, интереси и разбирания, желания и нежелания. Ако, обаче, в някакъв момент виждате светлината твърде далеч, а смисълът е поизостанал назад по пътя, изминат от вас, и не изглежда като да се опитва да ви догони, то може и "Депресията ме обича" да е вашата книга, в този въпросен момент.
November 10, 2018
Видях тази книга преди 2-3 дни в една фейсбук група за книги и корицата ме грабна на мига. В коментар видях, че книгата ще е налична по книжарниците на следващия ден и само чаках да стане "утре", за да отпраша към Сиела в подлеза на Ректората. Взех я от рафта с нови книги на Сиела и след като я видях на живо, знаех, че ще трябва да я прочета, корицата просто ми го казваше.
Всяка дума, всеки ред оправда очакванията ми. Защото аз не очаквах роман. Не очаквах книга за самопомощ, която на всяка страница обещава, че ще ти даде жизненоважни житейски съвети, ако продължиш да четеш, но така и не ти казва нищо съществено до самия си край. Всъщност, не знам какво точно очаквах, и все пак получих точно това, от което имах нужда. Не някой да ми обясни какво е депресията, аз знам какво е. Но да видиш, че същите мисли обладават и измъчват и други хора, някакси ти дава надежда, че може би и ти самия някой ден ще се справиш с тях. Изпитвах някаква садистична наслада от това да чета думи, които лесно биха могли да бъдат мои собствени. Наслада от това, че не съм сама и че може би има начин някой ден да се обърна и да кажа "С депресията се научихме да се обичаме и така най-сетне заживяхме в мир - аз без нея и тя без мен."
Всяка дума, всеки ред оправда очакванията ми. Защото аз не очаквах роман. Не очаквах книга за самопомощ, която на всяка страница обещава, че ще ти даде жизненоважни житейски съвети, ако продължиш да четеш, но така и не ти казва нищо съществено до самия си край. Всъщност, не знам какво точно очаквах, и все пак получих точно това, от което имах нужда. Не някой да ми обясни какво е депресията, аз знам какво е. Но да видиш, че същите мисли обладават и измъчват и други хора, някакси ти дава надежда, че може би и ти самия някой ден ще се справиш с тях. Изпитвах някаква садистична наслада от това да чета думи, които лесно биха могли да бъдат мои собствени. Наслада от това, че не съм сама и че може би има начин някой ден да се обърна и да кажа "С депресията се научихме да се обичаме и така най-сетне заживяхме в мир - аз без нея и тя без мен."
November 26, 2019
Първата книга, която "слушам". Книга, в която намерих себе си и в чиито думи се припознах. Книга за живота такъв какъвто е, без излишни маски и преструвки, без помпозност и величаене. И книга, която наистина (по)казва какво е депресията - просто, ясно, без суета. Абсолютно задължително четиво за някой, чийто близък, роднина, приятел се е сблъскал с депре��ията, а той/тя не може да го разбере. Депресията не се разбира, не се и чувства, тя просто се живее. И всеки, който отрича, че депресията съществува, няма място в живота на депресирания. За депресията трябва да се говори, с депресията трябва да се застане очи в очи, да се преживее и да се надживее. И това не става с отричане на съществуването й, нито с отричане на твоето собствено съществуване, а с надмогване. Но пътят към надмогването е сложен, дори непосилен - нещо, което, уви, мнозина не разбират и отказват да разберат. Затова човекът с депресия е сам, винаги сам, и все така сам се справя с депресията.
"Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства." - Кратко. Точно. Ясно.
Благодаря на Веселина Седларска за най-точната, най-истинската и най-...моята книга, с която се сблъсках през последната година.
"Бъркат често депресията с тъга. Тя не е тъга, тъгата е чувство. Депресията е липса на чувства." - Кратко. Точно. Ясно.
Благодаря на Веселина Седларска за най-точната, най-истинската и най-...моята книга, с която се сблъсках през последната година.
May 24, 2021
"Депресията ме обича"- Веселина Седларска.
Бих казал, че книжката ѝ е като един мехлем, може да не те излекува, но ще те облекчи.
С такъв лек стил написана, споделени толкова емоции и размисли. Докато четях книгата си дадох сметка колко хубави книги е изчела Седларска, за да вземе от всяка по нещо хубаво и да го сподели по своя завладяващ и на моменти малко тъжен начин. В началото на книгата си тя споделя едно свое прозрение, че всъщност четящите хора са най-засегнати от депресията. Не знам дали е така, но останах очарован от книжката и на разказаните спомени, мемоари, дневници, изживени мигове с приятели, загуби и периодите на депресия, в които човек попада. И кога всъщност депресията изтлява? Когато повярваш, че тя те обича!
Бих казал, че книжката ѝ е като един мехлем, може да не те излекува, но ще те облекчи.
С такъв лек стил написана, споделени толкова емоции и размисли. Докато четях книгата си дадох сметка колко хубави книги е изчела Седларска, за да вземе от всяка по нещо хубаво и да го сподели по своя завладяващ и на моменти малко тъжен начин. В началото на книгата си тя споделя едно свое прозрение, че всъщност четящите хора са най-засегнати от депресията. Не знам дали е така, но останах очарован от книжката и на разказаните спомени, мемоари, дневници, изживени мигове с приятели, загуби и периодите на депресия, в които човек попада. И кога всъщност депресията изтлява? Когато повярваш, че тя те обича!
Displaying 1 - 30 of 48 reviews