What do you think?
Rate this book
Злостории
Призрак, дух или човек?
Старата къща не отговаря. Уж е празна, а в полунощ из нея се носят загадъчни светлини.
Кой може да устои на тази мистерия? Никой!
Симеон и Дани още по-малко. Момчетата търсят отговори и къщата на Съскащия ги привлича. Всъщност тя привлича и татковци. Кой е Съскащия ли? Всички хора казват, че е просто страшилище…
Книгата е отличена с награда "Константин Константинов" от детското жури през 2019 година.
Старата къща не отговаря. Уж е празна, а в полунощ из нея се носят загадъчни светлини.
Кой може да устои на тази мистерия? Никой!
Симеон и Дани още по-малко. Момчетата търсят отговори и къщата на Съскащия ги привлича. Всъщност тя привлича и татковци. Кой е Съскащия ли? Всички хора казват, че е просто страшилище…
Книгата е отличена с награда "Константин Константинов" от детското жури през 2019 година.
136 pages, Paperback
Published November 1, 2018
3 people are currently reading
42 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
November 11, 2018
Най-накрая първата детска книга на Явор!
ТОЧНО такава, каквато си мисля, че хем им се чете на днешните деца, хем и на родителите им ще допадне: с онзи автентичен аромат на Приключение с голямо П, далеч извън таблетно-интернетната действителност и с герои, които не се вълнуват толкова от марката на телефона, маратонките и дънките си или от модната прическа и велосипед, а грабят от живота с две ръце... и знаят как се държи ножица за ламарина :)
Накратко: книжка с мнение и настроение, за малки и големи.
И вече на втори план: страшничка и настръхваща, в точните дози да я четеш на светната лампа, ако си на 12, и да стискаш палци да не се случи нещо още по-страшно на героите, но всъщност книга за това, че светът въобще не е такъв, какъвто го пречупват умовете ни и страшното си го измисляме сами (в голямата му част). И... да, че в света все още са останали чудовища и съкровища, нищо че е такъв един таблетен и интернетен, и страшен по един съвсем различен начин...
Абе: готина книга за растящи и пораснали деца.
ТОЧНО такава, каквато си мисля, че хем им се чете на днешните деца, хем и на родителите им ще допадне: с онзи автентичен аромат на Приключение с голямо П, далеч извън таблетно-интернетната действителност и с герои, които не се вълнуват толкова от марката на телефона, маратонките и дънките си или от модната прическа и велосипед, а грабят от живота с две ръце... и знаят как се държи ножица за ламарина :)
Накратко: книжка с мнение и настроение, за малки и големи.
И вече на втори план: страшничка и настръхваща, в точните дози да я четеш на светната лампа, ако си на 12, и да стискаш палци да не се случи нещо още по-страшно на героите, но всъщност книга за това, че светът въобще не е такъв, какъвто го пречупват умовете ни и страшното си го измисляме сами (в голямата му част). И... да, че в света все още са останали чудовища и съкровища, нищо че е такъв един таблетен и интернетен, и страшен по един съвсем различен начин...
Абе: готина книга за растящи и пораснали деца.
October 21, 2020
"Злостории" е прекрасно детско четиво чудесено за всички възрасти .
Препоръчвам на всички пораснали и малки деца .Историята е и с леко криминална връзка , която я прави още по - загадъчна и увлекателна .
Препоръчвам на всички пораснали и малки деца .Историята е и с леко криминална връзка , която я прави още по - загадъчна и увлекателна .
September 10, 2019
Заедно с дъщеря ми прочетохме книгата за 10 дни и детето остана доволно, а това е най-важното, нали.
November 26, 2018
Приятна история, замесена с щипка мистерия и подвързана с тънка криминална жилка, разказана по един уж непретенциозен и привидно семпъл начин, НО изискващ (вервайте ми) майсторство на перото.
November 16, 2018
Преди около година дебютира едно страхотно начинание на приказницата Весела Фламбурари. Ако случайно живеете вдън гори тилилейски и все още не сте чули, вече съществува издателство, посветено изцяло на съвременна българска детска литература. Мисията на „Горната земя” е да радва малко и голямо с истории, сътворени от родни автори и художници, и тазгодишната партида с чудесийки вече излезе от печат. Днес ще разкажем за романа „Злостории” от Явор Цанев – история за днешните деца, които отдавна вече не вярват в Торбалан и Баба Яга, но все пак имат своите страхове. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 21, 2018
"Злостории" е книга за деца, която може да се чете и от възрастни. Това е роман който още от първите страници те сграбчва за врата и те води през страховитото приключение на две деца, които не бързат да пораснат, но изгарят да разплетат всяка изправила се на пътя им мистерия. Словото на Явор Цанев се лее като тремоло на цигулка - леко напрегнато, леко стряскащо, но толкова запленяващо, че те държи прикован, с притаен дъх до самия край на произведението. Оскъдната ни детска литература има нужда от такива книги, в които страховитото е интересно, къщата в края на улицата крие безброй приключения, книгата е съкровище, а "чудовището" не е това което изглежда. "Злостории" е от тези книги, които след като ги прочетеш оставаш жаден за още и още подобни истории.
June 19, 2019
На такава книга е грехота да се дадат по-малко от пет звезди. Един от най-добрите съвременни български писатели Явор Цанев дебютира в необятния свят на детската литература с книжката "Злостории".
Заплетена, интересна, мъничко комична и на финала нестандартна, това представлява най-общо казано "Злостории".
За това свое издание Явор Цанев си сътрудничи с невероятно талантливата Нели Друмева, отговорна за детайлните илюстрации. Изображенията са красиви и кореспондират перфектно с текста.
На кратко казано, това е историята на две деца, които имат непреодолимо желание да откриват и изследват нови, непознати и опасни места. Монката и Дани се забъркват в неприятности от които трудно излизат невредими, но за щастие, все пак успяват. Двете деца имат сърца ма приключенци, живеят в малко градче, в което очевидно не се случва нищо кой знае какво. В един момент обаче, един от двамата герои - Дани, забелязва, че в "изоставената" къща на другия край на градчето шарят мистериозни светлини през нощта. Въпросната къща е притежание на градското страшилище "Съскащия". Човекът е получил прозвището си благодарение на зловещата дупка, която има на врата си и странно звучащия говор. Преди години е претърпял операция на гласните струни. Именно тук започва същинското приключение.
Мини и Дани решават да разберат какви са тези светлини в къщата, дали вътре броди дух, призрак или човек. Две вечери правят обстоен оглед на мястото. Първият път им се разминава, но и нищо съществено не откриват. Втората вечер обаче са заловени от тършуващия в къщата човек и захвърлени в мазето. Там момчетата откриват нещо наистина неочаквано, което успява да преобърне сюжета на книгата, разбира се, за да разберете какво е то ще трябва да прочетете тази история.
В началото имах големи резерви към книгата, все пак Явор Цанев е автор който е познат на публиката с работата си в хорър, фентъзи, трилър жанровете. Оказа се, че е брилянтен разказвач на истории за деца. За мен, без да съм литературен критик, тази книга жанрово може да бъде определена на детско приключенски-трилър, подходящ и за големи. Илюстрациите на Нели Друмева допринасят за мрачната атмосфера
Надявам се това да не е единствената детска книжка излязла изпод перото на Явор Цанев.
Заплетена, интересна, мъничко комична и на финала нестандартна, това представлява най-общо казано "Злостории".
За това свое издание Явор Цанев си сътрудничи с невероятно талантливата Нели Друмева, отговорна за детайлните илюстрации. Изображенията са красиви и кореспондират перфектно с текста.
На кратко казано, това е историята на две деца, които имат непреодолимо желание да откриват и изследват нови, непознати и опасни места. Монката и Дани се забъркват в неприятности от които трудно излизат невредими, но за щастие, все пак успяват. Двете деца имат сърца ма приключенци, живеят в малко градче, в което очевидно не се случва нищо кой знае какво. В един момент обаче, един от двамата герои - Дани, забелязва, че в "изоставената" къща на другия край на градчето шарят мистериозни светлини през нощта. Въпросната къща е притежание на градското страшилище "Съскащия". Човекът е получил прозвището си благодарение на зловещата дупка, която има на врата си и странно звучащия говор. Преди години е претърпял операция на гласните струни. Именно тук започва същинското приключение.
Мини и Дани решават да разберат какви са тези светлини в къщата, дали вътре броди дух, призрак или човек. Две вечери правят обстоен оглед на мястото. Първият път им се разминава, но и нищо съществено не откриват. Втората вечер обаче са заловени от тършуващия в къщата човек и захвърлени в мазето. Там момчетата откриват нещо наистина неочаквано, което успява да преобърне сюжета на книгата, разбира се, за да разберете какво е то ще трябва да прочетете тази история.
В началото имах големи резерви към книгата, все пак Явор Цанев е автор който е познат на публиката с работата си в хорър, фентъзи, трилър жанровете. Оказа се, че е брилянтен разказвач на истории за деца. За мен, без да съм литературен критик, тази книга жанрово може да бъде определена на детско приключенски-трилър, подходящ и за големи. Илюстрациите на Нели Друмева допринасят за мрачната атмосфера
Надявам се това да не е единствената детска книжка излязла изпод перото на Явор Цанев.
January 11, 2019
От прозорците на стара изоставена къща се носят загадъчни светлини. Любпитните момчета Дани и Монката решават да разгадаят мистерията и се впускат в нощно приключение.
Каква е тайната на къщата? И какво общо има тя с една от най-скъпите книги на света? Ще разберете щом прочетете "Злостории" - една книга, която ме върна в сладките спомени на детството.
Каква е тайната на къщата? И какво общо има тя с една от най-скъпите книги на света? Ще разберете щом прочетете "Злостории" - една книга, която ме върна в сладките спомени на детството.
January 13, 2019
(...) Отдавна не бях чел детска литература. Първият ми досег с нея от години насам бе хорър романът „Злостории” на Явор Цанев.
Книгата е увлекателно юношеско четиво, което няма да остави безразлични нито малки, нито големи. Разказът за приключенията на Дани и Монката в търсене на причината за странната нощна активност в къщата на Съскащия (име, което всява ужас в детските сърца) държи в напрежение читателя от първата до последната страница. (...)
https://tetradkata.com/2019/01/13/d0-...
Книгата е увлекателно юношеско четиво, което няма да остави безразлични нито малки, нито големи. Разказът за приключенията на Дани и Монката в търсене на причината за странната нощна активност в къщата на Съскащия (име, което всява ужас в детските сърца) държи в напрежение читателя от първата до последната страница. (...)
https://tetradkata.com/2019/01/13/d0-...
February 18, 2020
Истории всякакви: страшни и смешни,
тъжни и радостни или пък зловещи.
Съкровища всякакви: сандъци със злато,
диаманти и перли, наследство богато.
А може ли книга да бъде тогава
съкровище скрито, що тъне в забрава?
тъжни и радостни или пък зловещи.
Съкровища всякакви: сандъци със злато,
диаманти и перли, наследство богато.
А може ли книга да бъде тогава
съкровище скрито, що тъне в забрава?
November 24, 2019
За тези, които не знаят, "Злостории" е детска приключенска книжка. Мистериозни светлини в западнала къща в покрайнините на града и две жадни за приключения момчета, които искат да стигнат до дъното на тази загадка.
Преди да мина към критиката, ще кажа първо хубавите неща (а ще избягвам spoilers и в двете). Първо, книгата е добра и е най-точно юношеска (някак си ми пасва повече от "тийнейджърска"). Сюжетът е интересен, Явор отдавна се е доказал с разказваческо майсторство и умението да описва сцени. Има интересна концепция, вкарана в книгата.
На проблемите ще се спра по-обстойно, което не отговаря на тежестта им спрямо плюсовете.
- Първите 50 и последните 30 страници на книгата имат проблем с темпото. Има изцяло излишни глави, персонажи (да речем един учител), събития и много повторяемост - казва се по 3-4 пъти как еди си какво притеснява някой герой, като то е ясно и преди първото казване. След кулминацията пък имаме много нашироко разгледани не дотам интересни и не особено непредвидими неща.
- Тонът и авторовият глас не успяват да останат хомогенни. На места той е наивен, обяснява ни за това как възрастните са си такива, "Ама че работа!". На други камерата излиза ненужно над героите. Има няколко момента, които са излишно брутални или неуспешно плашещи. В основата си книгата е "Том Сойер" приключенска, но тук там става Дръндьо или ужас и това не работи.
- Мислите и поведението на децата не ми се струват много убедителни и актуални спрямо съвремието ни. Персонажите не са достатъчно развити - трудно ми е да кажа много за тях и в много сцени ми се сливат в едно.
- Имаше няколко Deus ex machina сцени, които "настъпват няколко мотики" - очевидно и неубедително придвижват сюжета (насекомо и дочут разговор). Напълно допустимо е такива невероятни да има (особено в детската литература), но според мен не са добре вплетени и тази с разговора издава доста директно какво ще се случи 50 страници по-късно.
- Илюстрациите са впрочем страхотно стилово попадение за книгата и много ми допаднаха. Можеше обаче да се позиционират по-добре или да покажат някакво действие, събитие. Като цяло да са по-вплетени спрямо сюжета, да показват сцена, а не просто елемент от нея и да са "тематични".
Като тегля чертата, добра книжка, но си личи, че авторът е имал проблеми както с дългата форма, така и с насочеността към детската аудитория. Но интересната история и готините идеи надделяват и четенето ѝ е приятно.
Преди да мина към критиката, ще кажа първо хубавите неща (а ще избягвам spoilers и в двете). Първо, книгата е добра и е най-точно юношеска (някак си ми пасва повече от "тийнейджърска"). Сюжетът е интересен, Явор отдавна се е доказал с разказваческо майсторство и умението да описва сцени. Има интересна концепция, вкарана в книгата.
На проблемите ще се спра по-обстойно, което не отговаря на тежестта им спрямо плюсовете.
- Първите 50 и последните 30 страници на книгата имат проблем с темпото. Има изцяло излишни глави, персонажи (да речем един учител), събития и много повторяемост - казва се по 3-4 пъти как еди си какво притеснява някой герой, като то е ясно и преди първото казване. След кулминацията пък имаме много нашироко разгледани не дотам интересни и не особено непредвидими неща.
- Тонът и авторовият глас не успяват да останат хомогенни. На места той е наивен, обяснява ни за това как възрастните са си такива, "Ама че работа!". На други камерата излиза ненужно над героите. Има няколко момента, които са излишно брутални или неуспешно плашещи. В основата си книгата е "Том Сойер" приключенска, но тук там става Дръндьо или ужас и това не работи.
- Мислите и поведението на децата не ми се струват много убедителни и актуални спрямо съвремието ни. Персонажите не са достатъчно развити - трудно ми е да кажа много за тях и в много сцени ми се сливат в едно.
- Имаше няколко Deus ex machina сцени, които "настъпват няколко мотики" - очевидно и неубедително придвижват сюжета (насекомо и дочут разговор). Напълно допустимо е такива невероятни да има (особено в детската литература), но според мен не са добре вплетени и тази с разговора издава доста директно какво ще се случи 50 страници по-късно.
- Илюстрациите са впрочем страхотно стилово попадение за книгата и много ми допаднаха. Можеше обаче да се позиционират по-добре или да покажат някакво действие, събитие. Като цяло да са по-вплетени спрямо сюжета, да показват сцена, а не просто елемент от нея и да са "тематични".
Като тегля чертата, добра книжка, но си личи, че авторът е имал проблеми както с дългата форма, така и с насочеността към детската аудитория. Но интересната история и готините идеи надделяват и четенето ѝ е приятно.
December 2, 2019
Злостории е най-хубавата страшна книга, която някога съм чела! Седнах на дивана и прочетох няколко глави на един дъх, защото не можех и за миг да оставя загадъчния човек Съскащия. В главата ми се въртяха много въпроси за него, за които нямах търпение да прочета. Първо си помислих, че той е много страшен, но после разбрах, че е приятен и забавен. Ще кажа още веднъж: Това беше вълнуваща и много интересна книга!
May 24, 2019
Книжката доста ми хареса. Увлекателна история, която става както за деца, така и за възрастни. Определено не искам това да е единичен "опит" на Явор Цанев в детската литература.
November 20, 2019
Явор показва, че може да пише и детска литература. Палци горе.
May 3, 2019
Една не съвсем детска история, но пък съвсем подходяща и за младите на възраст, и на тези с младежка чистота на душата, особено ако същите таят в сърцето си топла привързаност към Бредбърианските истории на израстването чрез игри и приключения на ръба на невъзможното. Ако винаги сте си мислили, че подобни забавни неща, както на американските деца с техните усамотени къщи, безкрайни пространства и мистериозни местенца, не могат да се случат и на нашите ширини, то Явор ще ви разкаже такава история, че ще погледнете със съвсем други очи на градския пейзаж, и най вече на поизоставените и потънали в мрак стари къщи, които учудващо имат обитатели, и то такива, с които си заслужава да поговорите. Легендите за едни са просто спомени за други, истински интересните хора рядко са лесно достъпни, да си знаете.
В една такава къща, наглед изоставена, всъщност – не съвсем, се разиграват събития, които само по силата на наистина големия късмет не преминават от душевен ужас към същински кървав хорър. Две деца, от онзи нормалния тип на любопитни, технологично грамотни и смели хлапета, с които родителите могат спокойно да се гордеят, а не да им броят минутите пред компютъра, се заемат с разрешаването на щекотлива загадка – как така в една мистериозна къща, според информацията им отдавна изоставена от меко казано странния си, а искрено казано – ужасяващ собственик, има светлини и движение. Може би призраци, или разбойници, или култ на непозната религия? Трябва да се научи истината. На всяка цена, ако и да ги грози брутално наказание – като две седмици без телефон или месец без плейстейшъна. Естествено, в къщата на ужасите не ги очаква нищо добро, кръв ще има, опасност за живота – също, но и много изобретателност, бърза детска мисъл и впечатляващо хладнокръвие, когато трябва.
Една забавна, леко страшна, малко смущаваща история, смесваща актуалността на посивялото ни, но поумняло съвремие, с легендите и магията на отминалите дни, когато красивите сънища и кошмари в съчетание с талант са могли да доведат или до нещо прекрасно и вдъхновяващо, или до безкрайно болезнено и в крайна сметка смъртоносно събитие. Приключение, игра, обрат и удовлетворителен финал. Бъдете деца, дори за една книга време, освежаващо е за всички сетива, но най-вече за онази малка частичка, която харесва света, в който живее. Помогнете ѝ да порасне с хубави книги – това е най-лесния начин да направите дните си на тази земя една идея по-слънчеви, дори през облаци и смог.
В една такава къща, наглед изоставена, всъщност – не съвсем, се разиграват събития, които само по силата на наистина големия късмет не преминават от душевен ужас към същински кървав хорър. Две деца, от онзи нормалния тип на любопитни, технологично грамотни и смели хлапета, с които родителите могат спокойно да се гордеят, а не да им броят минутите пред компютъра, се заемат с разрешаването на щекотлива загадка – как така в една мистериозна къща, според информацията им отдавна изоставена от меко казано странния си, а искрено казано – ужасяващ собственик, има светлини и движение. Може би призраци, или разбойници, или култ на непозната религия? Трябва да се научи истината. На всяка цена, ако и да ги грози брутално наказание – като две седмици без телефон или месец без плейстейшъна. Естествено, в къщата на ужасите не ги очаква нищо добро, кръв ще има, опасност за живота – също, но и много изобретателност, бърза детска мисъл и впечатляващо хладнокръвие, когато трябва.
Една забавна, леко страшна, малко смущаваща история, смесваща актуалността на посивялото ни, но поумняло съвремие, с легендите и магията на отминалите дни, когато красивите сънища и кошмари в съчетание с талант са могли да доведат или до нещо прекрасно и вдъхновяващо, или до безкрайно болезнено и в крайна сметка смъртоносно събитие. Приключение, игра, обрат и удовлетворителен финал. Бъдете деца, дори за една книга време, освежаващо е за всички сетива, но най-вече за онази малка частичка, която харесва света, в който живее. Помогнете ѝ да порасне с хубави книги – това е най-лесния начин да направите дните си на тази земя една идея по-слънчеви, дори през облаци и смог.
August 5, 2020
Единствено хубаво на тази книга е Анотяцията ѝ! Заради,която се заблудих, че е интересна! Две думи! Загуба на време!
December 20, 2018
Страх, тайни и смелост
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Винаги с особено удоволствие чета всеки жанров сборник на Явор Цанев, още от времето, когато беше по-скоро скрит от широката публика. Постепенно осъзнах, че колкото повече негови произведения изчитам, толкова повече ме обсебват претворените му на хартия идеи. Не беше трудно да откривам ценното в тях, макар и обгърнато от мистерии и хорър елементи, нещо трудно възприемчиво от много хора. Явно в света на книгите му за възрастни всичко тече по мед и масло, така че една детска книга би била като диамант сред останалите. Този път дори имаме кратък роман, добре структуриран и увличащ, точно както би го харесало едно хлапе. „Злостории“ („Upper earth books / Горната земя“, 2018) е изключително богат и пълен с изненади. При положение, че вече натрупах доста впечатления от детския хорър, книгата ми се стори като красиво бижу. И не само защото е сътворена от български автор. Многобройните интерпретации на класически страшни истории за деца някак задължават да се появи книга като тази. Смятам опитът на Явор за наистина успешен и пожелавам на малкото издателство, помогнало нещата да се случат, да обогати прекрасната си колекция в най-скоро време.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Винаги с особено удоволствие чета всеки жанров сборник на Явор Цанев, още от времето, когато беше по-скоро скрит от широката публика. Постепенно осъзнах, че колкото повече негови произведения изчитам, толкова повече ме обсебват претворените му на хартия идеи. Не беше трудно да откривам ценното в тях, макар и обгърнато от мистерии и хорър елементи, нещо трудно възприемчиво от много хора. Явно в света на книгите му за възрастни всичко тече по мед и масло, така че една детска книга би била като диамант сред останалите. Този път дори имаме кратък роман, добре структуриран и увличащ, точно както би го харесало едно хлапе. „Злостории“ („Upper earth books / Горната земя“, 2018) е изключително богат и пълен с изненади. При положение, че вече натрупах доста впечатления от детския хорър, книгата ми се стори като красиво бижу. И не само защото е сътворена от български автор. Многобройните интерпретации на класически страшни истории за деца някак задължават да се появи книга като тази. Смятам опитът на Явор за наистина успешен и пожелавам на малкото издателство, помогнало нещата да се случат, да обогати прекрасната си колекция в най-скоро време.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
July 11, 2019
Една интересна книга, която не очаквах от автор като Явор Цанев, който се изявява в съвсем различен жанр.
Крайния резултат е интересен, с достатъчно интригуваща история, за да увлече и по-възрастните читатели. Хареса ми лекото залитане по посока Некрономикон.
Крайния резултат е интересен, с достатъчно интригуваща история, за да увлече и по-възрастните читатели. Хареса ми лекото залитане по посока Некрономикон.
December 29, 2019
Приятна книга. Повечето възрастни читатели ще намерят в нея по нещичко от детството си. Представените събития не са много, но всичко е добре описано и се създава усещане за реалистичност. С други думи казано човек се потапя в повествованието. Споделям идеята, че писателите не са чак толкова лоши хора, тоест не са точно това, което са.
October 25, 2024
"Злостории" е една истинска приключенска история, като тези, с които сме израснали. Две момчета, с обикновените проблеми за момчета като училищни забележки и любопитни родители, отиват да разследват странните светлини в изоставената къща на края на града. Следват забавни приключения!
Главните герои са смели симпатяги с непредвидими действия и книгата се чете гладко и приятно. Ето този тип книги смятам, че трябва да се четат на малки деца (8-12 годишни).
Главните герои са смели симпатяги с непредвидими действия и книгата се чете гладко и приятно. Ето този тип книги смятам, че трябва да се четат на малки деца (8-12 годишни).
Displaying 1 - 20 of 20 reviews