Пясъчния човек: разкази на ужаса

by Mark Twain, Марк Твен, E.T.A. Hoffmann

Почти всички знаменити световни писатели, редом с разнопосочните си интереси и търсения в сферата на сериозната литература, неизменно са се изкушавали да опишат своята представа за ужасното в живота. За едни то е в духовете на мъртвите и в опитите им да се свържат с настоящето, за други е часът на разплата за извършените грехове, трети от авторите залагат на неочакваното, абстрактното, необяснимото в общоприетите ценности, с което се сблъскваме и го преживяваме по нетрадиционни начини.

Историите в тази книга изследват дебрите отвъд пределите на човешкия разум и разказват както за пришълците в нашия живот, така и за онези тъмни сили, стаени в душата ни, които понякога си пробиват път навън и ни променят до неузнаваемост. Истински или въображаеми, безплътни или осезаеми - всички те оставят своите знаци по земния ни път и само чистата съвест няма защо да се бои от тях, когато удари полунощ.

272 pages, Paperback

First published November 1, 2018

About the author

Librarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads database.

Samuel Langhorne Clemens, known by the pen name Mark Twain, was an American writer, humorist and essayist. He was praised as the "greatest humorist the United States has produced," with William Faulkner calling him "the father of American literature." His novels include The Adventures of Tom Sawyer (1876) and its sequel, Adventures of Huckleberry Finn (1884), with the latter often called the "Great American Novel." Twain also wrote A Connecticut Yankee in King Arthur's Court (1889) and Pudd'nhead Wilson (1894), and co-wrote The Gilded Age: A Tale of Today (1873) with Charles Dudley Warner.

Reviews

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

След като прочетох сборникът „Дяволиада”, реших да си направя маратон с класически хорър разкази и да имам свежо сравнение за позицията на родните автори сред световните такива. За целта продължих с една апетитна антология на ужасите, отново с логото на изд. „Millenium”. „Пясъчният човек” съдържа общо 16 страховити истории, които поставят рамо до рамо едни от най-големите имена на световната литература. Басирам се, че не сте свикнали да виждате на едно място Оскар Уайлд и Стивън Кинг! Всеки един от включените разкази е от различен автор, а името на всеки един от включените автори неизменно буди респект. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Knigoqdec · Rating 3 out of 5]

Много симпатично издание. Само че този тип ужаси не са за мен. Викторианците (аз така си ги наричам) не са ми толкова страшни, колкото банално скучни. Винаги съм смятала, че привиденията (ако приемаме, че ги има) са именно това, което Оскар Уайлд описва в разказа, включен тук - просто някой трябва да им помогне да си отидат отвъд завесата.
Склонна съм да възприемам антологията просто като любопитен сборник за истории, които може би са плашели някога. Всъщност, не съм склонна да вярвам, че наистина са плашели, но пък всичко е възможно. В много от тях прозира повече не опитът да се сплашат слушателите или да се обясни необяснимото, а по-скоро да се даде някаква поука.
Най-много ми харесаха разказите на Уелс (който отново се опитва да обясни необяснимото чрез нещо като научна фантастика), Уайлд (лековатия хумор и драматичното описание на живота на нещастния призрак са много чаровна комбинация) и Кинг (като по-съвременен автор той върви по много "по-актуална" тема на ужаса или по-точно - отново има замесен вид психичен проблем (?). А разказът се развива на място, където всеки би се почувствал уязвим, затова е... гнусен).

[Diana · Rating 4 out of 5]

Книгата е много готина. История на ужаса в ужасяващ смисъл за мен е само тази на Кинг, но виждам книгата по скоро като антология на това от какво ги е било страх хората по времето, когато са писани разказите в нея. Не мисля, че би предизвикала кошмари у някого, така че е подходяща и за по-широка публика, а селекцията от автори и разкази е чудесна. Препоръчвам!

[Стоянка · Rating 4 out of 5]

Чудесна антология с 20-тина образци на страховития разказ. Сред извадката имаше истонски класически разкази на ужаса, както и съвременни такива с елементи на трилър и съспенс. Черешката на тортата е "Движещият се пръст" на Стивън Кинг, който не бях чела другаде, а Кралят не ни разочарова и тук.

[Hristo Simeonov · Rating 2 out of 5]

Симпатично сборниче с разкази на ужаса. Като автори - само вълнуващи имена. Като качество на творбите - окей, нищо толкова запомнящо се. Таман като за карантина.

[Петър Керкелов · Rating 2 out of 5]

Книгата оставя чувство на неудовлетвореност. Подборът на разказите е хаотичен. Всеки един от разказите поставен в присъщия му контекст би дал много повече на читателя.

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

Книгата е по-скоро за 4/5, ама като запален фен на хоръра малко ми е тъпо да попадам за пореден път на антология, половината разкази от която вече съм чел в други родни издания.

[Rayna · Rating 3 out of 5]

Хубава колекция от викториански разкази за призраци, само не разбрах защо накрая са сложили Стивън Кинг - тотално не се връзва на останалия подбор.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Малко страх в нощта на страхотиите: https://knigolandia.info/book-review/...

Но иначе компанията като цяло е доста по-фокусирана върху тъмната страна на всичко зримо и незримо. В сборника са събрани разкази на Е. Т. А. Хофман, Уошингтън Ървинг, Евгений Баратински, Вилхелм Хауф (ех, как обичам тая му приказка: “Корабът на призраците”), Едгар Алън По (как без него и “Черният котарак”), Шеридан ле Фаню (като опозиция навярно с разказа “Бялата котка”), Хенри Джеймс, Брам Стокър с дракулова притурка, Лафкадио Хърн, М. Р. Джеймс, Хърбърт Уелс, Александър Грин, Хенри Кейн, а за десерт и самият Крал Кинг с познатия от някой от многобройните му издавани у нас сборници разказ “Движещият се пръст”, който ме е плашил преди твърде много години вече.

Издателство "Милениум"
https://knigolandia.info/book-review/...