What do you think?
Rate this book
Ваканции за Надя и Мартин #2
Проклятието на индианското злато
Ужасяващите тайни, военните хеликоптери и шпионските машинации ваканционно преживяване ли са? Не, всичко е истински сериозно и в тази книга!
Шеметната надпревара с времето и забъркването в невероятни случки продължават за Габриела, Надя и Мартин. Тримата са в центъра на събитията, които се развихрят из Русия, Белгия, Чили и Боливия.
А някъде от индианските планини прокълнатото злато кротко намига с блещукащото си око…
Шеметната надпревара с времето и забъркването в невероятни случки продължават за Габриела, Надя и Мартин. Тримата са в центъра на събитията, които се развихрят из Русия, Белгия, Чили и Боливия.
А някъде от индианските планини прокълнатото злато кротко намига с блещукащото си око…
- GenresBulgarian Literature
428 pages, Paperback
First published November 1, 2018
22 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 27, 2018
Отново леко, неангажиращо и усмихващо приключение, но сякаш по-празно на запомнящи се моменти от „Съкровище, пищови и южни морета“.
Все пак по-запомнящото се:
~ С Калоян поздравяваме всички наши приятелки – бъдещи, настоящи и (може би вече?) бивши:
~ Има две особености на Калояновия стил, които като цяло си остават същите от „Ех, магесническа му работа“ насам:
1. Живите диалози, голяма част от които представляват надиграване между героите, дружеско заяждане. В двете книги за Надя и Мартин има известно отстъпление в наситеността спрямо „Магесническата“, а понякога една закачка я доим, докато спре да ни е смешна (ако още веднъж чуя за пирожки, ще ги завр... ахъм) – но да пишеш хумор, който винаги звучи естествено, е страхотно трудно. А и всеки път ще предпочета текст, който се напъва да е смешен, пред текст, силещ се да е сериозен. ;)
2. Мъртвите описания. Има една школа автори (към които се числя и аз), дето е по-добре да не ги карате да ви разказват как изглеждат светът или героите. Може би им липсва визуална памет (аз!); може би не знаят как от купчината факти да направят нещо свързано и в крайна сметка увлекателно.
„Ваканциите“ обаче бележат напредък спрямо „Магесническата“ заради конкретните подробности за местата и културите по пътя на героите. Често пак получаваме въпросните подробности като купчини, а не като скулптури – но поне са интересни и способни да ни провокират да потърсим още.
Все пак по-запомнящото се:
~ С Калоян поздравяваме всички наши приятелки – бъдещи, настоящи и (може би вече?) бивши:
Спряха да хапнат в едно ресторантче. Габриела се натъпка с десет горещи пирожки, а хубавата сервитьорка с тежките руси плитки изпадна в ужас.
– Госпожице, недейте така, никой не ви гони. Яжте спокойно – помоли момичето.
– Тя по принцип си яде така – рече успокоително Мартин. – Ако наистина бързаше, досега щеше да е изяла и покривката.
– Ммм… – изръмжа Габриела и го изгледа сърдито.
– Сестра ми казва да си гледам работата и моли за още една чаша чай. (...) Най-добре донесете кофа с чай.
Приключиха с яденето и Габриела плати. Сервитьорката вече я гледаше с искрено възхищение.
– Как го правите? Аз дори с една ябълка съм вече дебела.
– Балкански метаболизъм. – Габи се оригна авторитетно. – Ох, простете!
~ Има две особености на Калояновия стил, които като цяло си остават същите от „Ех, магесническа му работа“ насам:
1. Живите диалози, голяма част от които представляват надиграване между героите, дружеско заяждане. В двете книги за Надя и Мартин има известно отстъпление в наситеността спрямо „Магесническата“, а понякога една закачка я доим, докато спре да ни е смешна (ако още веднъж чуя за пирожки, ще ги завр... ахъм) – но да пишеш хумор, който винаги звучи естествено, е страхотно трудно. А и всеки път ще предпочета текст, който се напъва да е смешен, пред текст, силещ се да е сериозен. ;)
2. Мъртвите описания. Има една школа автори (към които се числя и аз), дето е по-добре да не ги карате да ви разказват как изглеждат светът или героите. Може би им липсва визуална памет (аз!); може би не знаят как от купчината факти да направят нещо свързано и в крайна сметка увлекателно.
„Ваканциите“ обаче бележат напредък спрямо „Магесническата“ заради конкретните подробности за местата и културите по пътя на героите. Често пак получаваме въпросните подробности като купчини, а не като скулптури – но поне са интересни и способни да ни провокират да потърсим още.
July 13, 2019
Екшън на макс, даже Матю Райли ще зяпне кат рибок на сухо при някои експлозивни моменти; свежи диалози и хитроумни закачки, Калоян наистина е в топ форма. Придразниха ме точно две неща - тъпченето на Габриела, ся, случва се всички ядем прекомерно, ама... наистина писна по едно време, и софтболните мятания на Надин, с които през цялото време отстраняваше разни лоши типчета - един път, два пъти, три пъти... двайсет пъти... стана тегаво. Ваксината против тетанус в дупето няма да я коментирам ;)
November 26, 2018
Година след “Съкровище, пищови и южни морета”, издателство “Горната земя”, стремящо се да налага качествена българска литература за деца и юноши, предложи на читателите втората книга от поредицата “Ваканции на Надя и Мартин” от Калоян Захариев, носеща обещаващото заглавие “Проклятието на индианското злато”.
Какви са ми впечатленията може да прочетете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0...
Какви са ми впечатленията може да прочетете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0...
November 18, 2018
Проклятието на индианското злато не може да спре точно тези деца: http://knigolandia.info/book-review/p...
Захариев хич не губи време – още на първите страници братът и сестрата се оказват преследвани от бандити в легендарното Метро 2 под Москва и попадат в ситуация, в която помагат на руския президент – който, противно на мащабната му биография, която чета в момента, се оказва мил и благодарен човек и им дава в замяна указание къде да търсят следи от родителите си: далеч в Южна Америка. Но първо двамата трябва да навестят Надя в Белгия, където младото момиче си умира от скука, независимо че е позабогатяла, след като е издала книга за приключенията на тримата в предната част. В книгата обаче тя е попроменила истината, с което си навлича гнева на Мартин, но пък колко дълго може да е гневен един влюбен тийнейджър – не че би си го признал, разбира се?
Ателие за българска детска литература "Горната земя" /...
http://knigolandia.info/book-review/p...
Захариев хич не губи време – още на първите страници братът и сестрата се оказват преследвани от бандити в легендарното Метро 2 под Москва и попадат в ситуация, в която помагат на руския президент – който, противно на мащабната му биография, която чета в момента, се оказва мил и благодарен човек и им дава в замяна указание къде да търсят следи от родителите си: далеч в Южна Америка. Но първо двамата трябва да навестят Надя в Белгия, където младото момиче си умира от скука, независимо че е позабогатяла, след като е издала книга за приключенията на тримата в предната част. В книгата обаче тя е попроменила истината, с което си навлича гнева на Мартин, но пък колко дълго може да е гневен един влюбен тийнейджър – не че би си го признал, разбира се?
Ателие за българска детска литература "Горната земя" /...
http://knigolandia.info/book-review/p...
November 27, 2018
Върнах се при Надя и Мартин с голямата кошница... ама явно не беше достатъчно голяма. (Ревюто ми за първата книга - https://www.goodreads.com/review/show...)
И вторите Ваканции са все тъй блага вест за българската детска литература, тази година придружена от букет от още няколко чудесни книжки (сред тях Злостории) на издателство "Горната земя" на суперската Весела Фламбурари. Но ако в първата книга Калоян малко или много сдържаше юздите на въображението си и явно се е притеснявал от прощъпулника си в детската литература, тук се е развихрил на воля; книгата без усилие ни пренася навред по света, засипва ни с множество сладки, ситни подробности за заобикалящия ни свят и е едно истинско бижу на несдържаната, разкошна фантазия. И хумор. О, да :)
Няма как да не направя сравнението с Карл Май и неговите многотомни истории за приключенията на Олд Шетърхенд и всички други образи от компанията - добре си спомням задъхания захлас, в който поглъщах онези книги; и ако първите Ваканции бяха много радващи, то това томче глътнах в същата очарована омая. Да, героите са дръзки, нахални, всеможещи и всемогъщи (макар че от кумова срама от време на време преживяват по някоя унизителна загуба, но тя е временна), историята - пищна и скоротечна като глобална епидемия, но това мюнхаузенско усещане само допринася за удоволствието от четенето.
Оставам да чакам третата книга вече не с голяма кошница, а направо с количка.
Благодаря на "Горната земя" и най-вече на автора за чудесното преживяване!
И вторите Ваканции са все тъй блага вест за българската детска литература, тази година придружена от букет от още няколко чудесни книжки (сред тях Злостории) на издателство "Горната земя" на суперската Весела Фламбурари. Но ако в първата книга Калоян малко или много сдържаше юздите на въображението си и явно се е притеснявал от прощъпулника си в детската литература, тук се е развихрил на воля; книгата без усилие ни пренася навред по света, засипва ни с множество сладки, ситни подробности за заобикалящия ни свят и е едно истинско бижу на несдържаната, разкошна фантазия. И хумор. О, да :)
Няма как да не направя сравнението с Карл Май и неговите многотомни истории за приключенията на Олд Шетърхенд и всички други образи от компанията - добре си спомням задъхания захлас, в който поглъщах онези книги; и ако първите Ваканции бяха много радващи, то това томче глътнах в същата очарована омая. Да, героите са дръзки, нахални, всеможещи и всемогъщи (макар че от кумова срама от време на време преживяват по някоя унизителна загуба, но тя е временна), историята - пищна и скоротечна като глобална епидемия, но това мюнхаузенско усещане само допринася за удоволствието от четенето.
Оставам да чакам третата книга вече не с голяма кошница, а направо с количка.
Благодаря на "Горната земя" и най-вече на автора за чудесното преживяване!
May 3, 2020
Едно приключение, което слага в малкото си джобче Лара Крофт, Джак Ричър и Мисията невъзможна, най-вече защото включва безсрамно добрите приключенци с български произход Габи и Марто, пустинни преследвания в древни диктатури из Южна Америка и… Путин. За тези от вас, които на български автори рядко попадат, Калоян Захариев е изключително добър фентъзиец, който за мен е истинският български Пратчет с неговите страховити Лазар и Григор, но и като автор на диви авантюристични приключения е впечатляващ. Най-малкото аз подобни книги просто не чета, но след първите страници на началото на пътешествието из екзотични местенца на готината Габи с черната дупка в стомаха, и хладнокръвният Мартин, за когото смъртната заплаха на ежедневна база е практически слаба бира, просто не можах да спра да чета.
Премисът досега е ясен – родителите на нашите практически безсмъртни и безразсъдни главни герои изчезват, оставяйки след себе си повече от оскъдно количество следи, също като трохички в зловеща гора, по които е почти невъзможно да бъдат проследени. След Вануату идва ред на южноамериканските пустини и планини, сякаш наизлезли от постапокалиптичен Луд Макс, сред които законите отстъпват с много зад корупцията, а магията е някак жива, ако и да се крие доста добре. Всеки приятел може да се окаже предател под прикритие, а лошите на деня често се явяват най-верните съюзници. Съкровища се крият от очите на недостойните, шамани пазят подстъпите към спасението на цели държави, които могат да удавят в политика и най-голямото вълшебство, докато от него не остане и трошица нереалност, а зловещата загадка зад основния сюжет се заплита в неподозирана посока.
Габи и Мартин, заедно с белгийската тайна любов на наш’то момче – Надя, са заети основно да тичат пред изобилие от куршуми, да се опитват да не пречукат никого, въпреки огромните изкушения и напълно заслужаващщите кандидати за терминация, и да намерят още едно миниатюрно парченце от пъзела, с който ще достигнат до родителите си, като съвременни Стас и Нели, за които няма как да сте чували, ако на по-малко от три десетилетия. За всички, които търсят увлекателно, леко и динамично четиво, с нюанс на носталгия по класическите приключенски книги и филми без задължителните вече торба черва и насилено дете в повествованието – това индианско злато е за вас. И потърсете историите за Лазар и Григор в Ех, магесническа му работа – имате нужда от смях и безгрижие в дните си повече от всичко, особено сега.
Премисът досега е ясен – родителите на нашите практически безсмъртни и безразсъдни главни герои изчезват, оставяйки след себе си повече от оскъдно количество следи, също като трохички в зловеща гора, по които е почти невъзможно да бъдат проследени. След Вануату идва ред на южноамериканските пустини и планини, сякаш наизлезли от постапокалиптичен Луд Макс, сред които законите отстъпват с много зад корупцията, а магията е някак жива, ако и да се крие доста добре. Всеки приятел може да се окаже предател под прикритие, а лошите на деня често се явяват най-верните съюзници. Съкровища се крият от очите на недостойните, шамани пазят подстъпите към спасението на цели държави, които могат да удавят в политика и най-голямото вълшебство, докато от него не остане и трошица нереалност, а зловещата загадка зад основния сюжет се заплита в неподозирана посока.
Габи и Мартин, заедно с белгийската тайна любов на наш’то момче – Надя, са заети основно да тичат пред изобилие от куршуми, да се опитват да не пречукат никого, въпреки огромните изкушения и напълно заслужаващщите кандидати за терминация, и да намерят още едно миниатюрно парченце от пъзела, с който ще достигнат до родителите си, като съвременни Стас и Нели, за които няма как да сте чували, ако на по-малко от три десетилетия. За всички, които търсят увлекателно, леко и динамично четиво, с нюанс на носталгия по класическите приключенски книги и филми без задължителните вече торба черва и насилено дете в повествованието – това индианско злато е за вас. И потърсете историите за Лазар и Григор в Ех, магесническа му работа – имате нужда от смях и безгрижие в дните си повече от всичко, особено сега.
November 20, 2018
До Коледната ваканция има още цял месец, но това не пречи аз вече да съм на ваканционна вълна, благодарение на един подранил подарък от писателя Калоян Захариев и художника Борислав Тончев. Ако и вие като мен сте сред техните фенове, то вече се досещате – днешното ревю е посветено на книга втора от поредицата „Ваканции за Надя и Мартин”. Детско-юношески роман „Съкровище, пищови и южни морета” беше мой личен фаворит в миналогодишния дебют на изд. „Горната земя”, така че искрено се зарадвах и на продължението. „Проклятието на индианското злато” отново ни запраща на шеметни приключения в далечни кътчета на света, разбира се в компанията на вече любимото ни тийн трио Габриела, Надя и Мартин. Готови ли сте? Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
January 15, 2019
Щастлива съм, че имах възможността да прочета тази изключително интригуваща книга. Историята е всичко написано в анотацията, но и много повече. Радвам се, че точно с тази забавна, интригуваща, приятна и "надпреварваща се с времето" история завърших 2018 г. и посрещнах новата 2019 г.
Ако ви липсват приключения, ако сте потънали в сивотата на мрачно и монотнно ежедневие, то бъдете сигурни, че историте, които Калоян Захариев разгръща със замаха на литературното перо пред погледа на читателите си в "Проклятието на индианското злато" ще ви вдъхант свежест, ще ви накарат да се усмихвате и да се радвате на живота, заредени с неизмеримата енергия, която се просмуква от всяка една страница.
5/5 за това, че в крайна сметка имаме невероятно талантливи, български автори, на които често отказваме да се доверим и рядко даваме възможност да ни впечатлят с таланта си.
Ако ви липсват приключения, ако сте потънали в сивотата на мрачно и монотнно ежедневие, то бъдете сигурни, че историте, които Калоян Захариев разгръща със замаха на литературното перо пред погледа на читателите си в "Проклятието на индианското злато" ще ви вдъхант свежест, ще ви накарат да се усмихвате и да се радвате на живота, заредени с неизмеримата енергия, която се просмуква от всяка една страница.
5/5 за това, че в крайна сметка имаме невероятно талантливи, български автори, на които често отказваме да се доверим и рядко даваме възможност да ни впечатлят с таланта си.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews