What do you think?
Rate this book
В тъжните дни не говорим за птици
Изданието включва авторите:
Педро Тамен
Жозе Агощиньо Баптища
Нуно Жудисе
Бернардо Пинта де Алмейда
Жорже Соуза Брага
Исабел Агиар
Мария до Розарио Педрейра
Витор Ногейра
Жоао Луиш Барето Гимараеш
Луиш Филипе Парадо
Мигел Мартинш
Жозе Мигел Силва
Педро Мешиа
Мануел де Фрейташ
Антонио Карлош Кортеш
Филипа Леал
Педро Тамен
Жозе Агощиньо Баптища
Нуно Жудисе
Бернардо Пинта де Алмейда
Жорже Соуза Брага
Исабел Агиар
Мария до Розарио Педрейра
Витор Ногейра
Жоао Луиш Барето Гимараеш
Луиш Филипе Парадо
Мигел Мартинш
Жозе Мигел Силва
Педро Мешиа
Мануел де Фрейташ
Антонио Карлош Кортеш
Филипа Леал
- GenresPoetry
148 pages, Paperback
First published November 14, 2018
97 people want to read
About the author
Pedro Tamen
104 books17 followersPEDRO TAMEN nasceu a 1 de Dezembro de 1934, em Lisboa.
Licenciado em Direito pela Universidade de Lisboa, foi director da Editora Moraes e administrador da Fundação Calouste Gulbenkian, e co-dirigiu as revistas Anteu e Flama. Leccionou no ensino secundário, fez crítica literária no semanário Expresso e foi ainda presidente do PEN Clube Português, entre 1987 e 1990.
Traduziu Imitação de Cristo, dos Fioretti de S. Francisco, Cantos de Maldoror, de Breton, e ainda outras obras de autores como Sartre, Foucault, Camilo José Cela, Georges Bataille, Georges Pérec, Flaubert e Gabriel García Márquez. Em 1990 obteve o Grande Prémio da Tradução.
A sua obra poética, iniciada em 1956 com Poema para Todos os Dias, encontra-se reunida em Retábulo das Matérias (2001). A poesia de Pedro Tamen mereceu já as seguintes distinções: Prémio D. Dinis (1981), Prémio da Crítica (1991), Grande Prémio Inapa de Poesia (1991), Prémio Nicola (1997), Prémio da Imprensa e prémio PEN Clube (2000).
Faleceu em Setúbal, a 29 de Julho de 2021.
Licenciado em Direito pela Universidade de Lisboa, foi director da Editora Moraes e administrador da Fundação Calouste Gulbenkian, e co-dirigiu as revistas Anteu e Flama. Leccionou no ensino secundário, fez crítica literária no semanário Expresso e foi ainda presidente do PEN Clube Português, entre 1987 e 1990.
Traduziu Imitação de Cristo, dos Fioretti de S. Francisco, Cantos de Maldoror, de Breton, e ainda outras obras de autores como Sartre, Foucault, Camilo José Cela, Georges Bataille, Georges Pérec, Flaubert e Gabriel García Márquez. Em 1990 obteve o Grande Prémio da Tradução.
A sua obra poética, iniciada em 1956 com Poema para Todos os Dias, encontra-se reunida em Retábulo das Matérias (2001). A poesia de Pedro Tamen mereceu já as seguintes distinções: Prémio D. Dinis (1981), Prémio da Crítica (1991), Grande Prémio Inapa de Poesia (1991), Prémio Nicola (1997), Prémio da Imprensa e prémio PEN Clube (2000).
Faleceu em Setúbal, a 29 de Julho de 2021.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
April 14, 2024
КРАЙ
Става късно
и аз престанах да те очаквам.
Всички пристанища около мен се затварят
и гората става все по-гъста -
не се вижда полянка, през която да минат
животните и човекът от някога.
Четири сутринта е според всички часовници.
***
Обожавам португалска поезия 🧡
Става късно
и аз престанах да те очаквам.
Всички пристанища около мен се затварят
и гората става все по-гъста -
не се вижда полянка, през която да минат
животните и човекът от някога.
Четири сутринта е според всички часовници.
***
Обожавам португалска поезия 🧡
December 26, 2019
На поезия ревю няма да правя. Особено на такава, пред която можеш само да мълчиш и да се надяваш да стигне до повече хора.
January 8, 2019
Няма да преувелича, ако кажа, че това е най-хубавият сборник с поезия, който съм чела някога и определено най-хубавият, който имам у дома. Браво на издателство "Да" за чудесния избор! Много ми хареса португалската поезия, много! И сега искам пак да го изчета, а някои стихотворения вече повторих и потретих. Настолна книга за живота е това за тъжните дни и щастливите, и птиците, и онова, което остава...
Read
November 14, 2018feels like home.
October 25, 2025
Този сборник беше първата ми среща с португалската поезия. Беше като да отворя чекмедже, за което отдавна знам, че съществува, но все не намирам смелост да надникна. Вътре имаше думи, които ме плашеха и ме привличаха едновременно.
“Да си жив значи да извадиш нож и да обелиш портокал“ - усещах как горчи и сладни под пръстите ми. Тази поезия не утешава. Не иска да ме направи щастлива. Иска само да усещам - всичко, което съм, всичко, което боли и радва.
След като затворих книгата, не бях по-весела. Но бях по-жива. Всяка дума ме разтърси и ме излекува едновременно. И тогава разбрах - истинската среща с поезията е да се върнеш при себе си, дори когато боли.
“Да си жив значи да извадиш нож и да обелиш портокал“ - усещах как горчи и сладни под пръстите ми. Тази поезия не утешава. Не иска да ме направи щастлива. Иска само да усещам - всичко, което съм, всичко, което боли и радва.
След като затворих книгата, не бях по-весела. Но бях по-жива. Всяка дума ме разтърси и ме излекува едновременно. И тогава разбрах - истинската среща с поезията е да се върнеш при себе си, дори когато боли.
March 22, 2019
Жозе Аугустиньо Баптища
"едно мълчание, по-голямо от бавността на плажовете"
*
"КРАЙ
Става късно
и аз престанах да те очаквам.
Всички пристанища около мен се затварят
и гората става все по-гъста -
не се вижда полянка, през която да минават
животните и човекът от някога.
Четири сутринта е според всички часовници."
*
"В уединението на твоите извори утолявам една
прадревна жажда.
Нежен и жесток е септември.
Мъчително ослепявам, затворен в устата ти. "
*
"за юга, неговата свечерена безгранична болка."
Жозе Мигел Силва
"твоя дух, пречистен от остри разочарования"
"любовта, усилена
от липсата на надежда,"
Антонио Карлош Кортеш
След плътта е
Когато болят костите
И лицето
Отдъхва от умората
И от спомените
След плътта
Когато пръстите ни се срещнат
УЗнаваме че най-реално
В нас обитават
Лицата на другите.
"едно мълчание, по-голямо от бавността на плажовете"
*
"КРАЙ
Става късно
и аз престанах да те очаквам.
Всички пристанища около мен се затварят
и гората става все по-гъста -
не се вижда полянка, през която да минават
животните и човекът от някога.
Четири сутринта е според всички часовници."
*
"В уединението на твоите извори утолявам една
прадревна жажда.
Нежен и жесток е септември.
Мъчително ослепявам, затворен в устата ти. "
*
"за юга, неговата свечерена безгранична болка."
Жозе Мигел Силва
"твоя дух, пречистен от остри разочарования"
"любовта, усилена
от липсата на надежда,"
Антонио Карлош Кортеш
След плътта е
Когато болят костите
И лицето
Отдъхва от умората
И от спомените
След плътта
Когато пръстите ни се срещнат
УЗнаваме че най-реално
В нас обитават
Лицата на другите.
February 4, 2019
СЛЕД ЛЮБОВТА
Така и не мога да говоря за друго
освен само за аромата на твърд суров плод,
който остана от теб върху пръстите ми,
на върха им, между кожата и ноктите,
дори след сапуна и водната струя.
Луиш Филипе Парадо
превод: Цочо Бояджиев, Мария Георгиева
ТЕЖЕСТТА НА ДУМИТЕ
Мислех, че книгите нямат тегло. Искам да кажа, че се реят в ума.
В паметта. Нещо повече: запазват равновесие, тъй като не са хора.
Нямат нощи, нямат безсъници. Нямат сън в себе си.
Мислех, че книгите не са толкова сложни като нас. Даже когато
сме без облик, без думи. Даже когато
не успяваме да си поемем дъх. Когато го помислих,
получих смътна представа за заглавието.
И едно бледо бездихание, което иска да бъде страница.
Филипа Леал
превод: М. Георгиева, Ц. Бояджиев
Издателство за поезия ДА, 2018
Така и не мога да говоря за друго
освен само за аромата на твърд суров плод,
който остана от теб върху пръстите ми,
на върха им, между кожата и ноктите,
дори след сапуна и водната струя.
Луиш Филипе Парадо
превод: Цочо Бояджиев, Мария Георгиева
ТЕЖЕСТТА НА ДУМИТЕ
Мислех, че книгите нямат тегло. Искам да кажа, че се реят в ума.
В паметта. Нещо повече: запазват равновесие, тъй като не са хора.
Нямат нощи, нямат безсъници. Нямат сън в себе си.
Мислех, че книгите не са толкова сложни като нас. Даже когато
сме без облик, без думи. Даже когато
не успяваме да си поемем дъх. Когато го помислих,
получих смътна представа за заглавието.
И едно бледо бездихание, което иска да бъде страница.
Филипа Леал
превод: М. Георгиева, Ц. Бояджиев
Издателство за поезия ДА, 2018
January 12, 2022
....Когато попаднеш
сред хора, които никога не четат стихотворения,
прочети им едно стихотворение. Когато си
сред хора,
които пишат стихотворения,
не им говори за стихотворения;
говори им за тези, които никога не четат стихотворения.
---
НИКОГА НЕ СЕ ВРЪЩАМЕ НА СЪЩОТО МЯСТО
затова когато си тръгна от поляната с маргаритките
детето погледна много пъти назад
---
БАРИЕРА
Татко, наскоро между
мълчанието на две вълни
дочухме единствения въпрос:
още колко пъти
ще плуваме заедно?
---
В ТЪЖНИТЕ ДНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА ПТИЦИ
В тъжните дни не говорим за птици.
Звъним на приятелите и те не са у дома,
а после на улицата измолваме огънче,
все едно молим за ново-новеничко сърце.
В тъжните дни е зима
и ние вървим в студа с цигара в ръката,
за да опарим вятъра, и казваме
“добър ден” на минувачите,
които вече са ни отминали,
без да ги забележим.
В тъжните дни сами си говорим
и винаги има птица, която,
вместо да кацне в сърцето,
стърчи над нещата
и не говори за нас.
сред хора, които никога не четат стихотворения,
прочети им едно стихотворение. Когато си
сред хора,
които пишат стихотворения,
не им говори за стихотворения;
говори им за тези, които никога не четат стихотворения.
---
НИКОГА НЕ СЕ ВРЪЩАМЕ НА СЪЩОТО МЯСТО
затова когато си тръгна от поляната с маргаритките
детето погледна много пъти назад
---
БАРИЕРА
Татко, наскоро между
мълчанието на две вълни
дочухме единствения въпрос:
още колко пъти
ще плуваме заедно?
---
В ТЪЖНИТЕ ДНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА ПТИЦИ
В тъжните дни не говорим за птици.
Звъним на приятелите и те не са у дома,
а после на улицата измолваме огънче,
все едно молим за ново-новеничко сърце.
В тъжните дни е зима
и ние вървим в студа с цигара в ръката,
за да опарим вятъра, и казваме
“добър ден” на минувачите,
които вече са ни отминали,
без да ги забележим.
В тъжните дни сами си говорим
и винаги има птица, която,
вместо да кацне в сърцето,
стърчи над нещата
и не говори за нас.
November 26, 2021
Извинения не липсват
Жозе Мигел Силва
Къщата досами Воуга,
река с достатъчно вода,
та човек да се потопи почти
до кръста, зеленчуковата градинка
на Виржилио, любовта, усилена
от липсата на надежда,
и толкова много книги за четене -
какво извинение да дам за това,
че не съм щастлив?
***
Дела и дни
Антонио Карлош Кортеш
Да пишеш, все едно възкресяваш
в плът изначалното минало,
мига, в който стихотворението се ражда,
е да постигнеш зачатъчния и тайнствен
начин на създаването
на светъл поглед, който един ден
ще бъде отново скрита болка,
изискваща ясна и хладна изява
на поетическото изкуство. Поезията
е точка на незавръщане
към вече казаното за бъдещето
още преди светът да е възсъздаден.
Поетът търси да пренасочи болката
към тъмната стена на измисления свят.
Жозе Мигел Силва
Къщата досами Воуга,
река с достатъчно вода,
та човек да се потопи почти
до кръста, зеленчуковата градинка
на Виржилио, любовта, усилена
от липсата на надежда,
и толкова много книги за четене -
какво извинение да дам за това,
че не съм щастлив?
***
Дела и дни
Антонио Карлош Кортеш
Да пишеш, все едно възкресяваш
в плът изначалното минало,
мига, в който стихотворението се ражда,
е да постигнеш зачатъчния и тайнствен
начин на създаването
на светъл поглед, който един ден
ще бъде отново скрита болка,
изискваща ясна и хладна изява
на поетическото изкуство. Поезията
е точка на незавръщане
към вече казаното за бъдещето
още преди светът да е възсъздаден.
Поетът търси да пренасочи болката
към тъмната стена на измисления свят.
May 1, 2021
Твърде малки късчета от творчеството на твърде много поети. Има добри попадения. Има и не чак толкова добри.
Определено ще запоммя едно име - Луиш Филипе Парадо.
Определено ще запоммя едно име - Луиш Филипе Парадо.
July 2, 2024
чудесен подбор, жива поезия
August 17, 2020
Влюбих се в португалските поети - в тяхното saudade и в целия им свят, обвит в кора от портокал. Невероятен сборник.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews