What do you think?
Rate this book
Йова разказва
Шарен е животът – писана стомна, пълна с трудности и лекота, веселба и страдание. Откакто свят светува скърцат порти, птичета вият гнезда, ветрове инатлъците си мерят, а човекът щастие дири. Рождено право му е то. Но понявга, догде се сменят сезоните, от гледците му сълзи се откъртват. Печална ли е душата му, смълчава се, песни и приказки започва да милее. Щото златни мъдрости са те, прошепнати край тлеещи огнища, под вековни дъбове и до момини чешми. През цедилото на времето са минали, от сивото да избавят.
Аз съм Йова, дъщеря на Алтъна и Дойчин, разказвачка на приказки. От малка протягам ръце към небето със звездите да си играя. Те ме научиха где правдата и кривдата замръкнат, как тресчица от жално око да извадя и счупената кост на надеждата да лекувам, с колко менчета жива вода да полея стъпканото цвете на доброто, та да се съвземе и разцъфне у всекиго, кога сол се хвърля на кръстопът, злото да пропъдя и кърпичка с щурци да напълня, че тия свирачи да повикат радостта.
С вас съм през девет планини в десета, от север до юг и от изток до запад. Близки сте ми по кръв, по сърце, по съвест и болка. Днес късам пендарата, дето нося на шията от първия си дъх и я връзвам на цъфнала клонка. Плата плащам на съдбата да хванат сила думите ми, да затиснат грозноватото в дните и да бъде любов между людете. Подир туй под сините ресници на утрото, ще последвам кервана на мравките, в бъдното ще гледам, та да ви река, че хубавото иде.
Ваша Йова
Аз съм Йова, дъщеря на Алтъна и Дойчин, разказвачка на приказки. От малка протягам ръце към небето със звездите да си играя. Те ме научиха где правдата и кривдата замръкнат, как тресчица от жално око да извадя и счупената кост на надеждата да лекувам, с колко менчета жива вода да полея стъпканото цвете на доброто, та да се съвземе и разцъфне у всекиго, кога сол се хвърля на кръстопът, злото да пропъдя и кърпичка с щурци да напълня, че тия свирачи да повикат радостта.
С вас съм през девет планини в десета, от север до юг и от изток до запад. Близки сте ми по кръв, по сърце, по съвест и болка. Днес късам пендарата, дето нося на шията от първия си дъх и я връзвам на цъфнала клонка. Плата плащам на съдбата да хванат сила думите ми, да затиснат грозноватото в дните и да бъде любов между людете. Подир туй под сините ресници на утрото, ще последвам кервана на мравките, в бъдното ще гледам, та да ви река, че хубавото иде.
Ваша Йова
133 pages, Paperback
Published January 1, 2018
8 people are currently reading
93 people want to read
About the author
Ивелина Никова-Радионова
14 books25 followersИвелина Димитрова Никова-Радионова е родена на 23 март 1977 г. в гр. Провадия. Завършва Икономически университет гр. Варна. Работи като главен счетоводител в частна фирма.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Много са имената, с които я наричат - ,,Алтъна", „Усмивка от бетон", „Момичето с тъжните очи", „Вълчицата". Тя обаче приема за най-близо до нея самата ,,Момичето с тъжните очи", защото както самата тя сподели, тъгата е мед за твореца, той твори и създава повече когато е тъжен. „Когато съм щастлива, забравям да пиша" каза още Ивелина.
Пише за тъга, любов, спомени, емоции, но патриотичната тема е тази, която най-много обича и признава, че когато пише за Родината, понякога плаче. ,,Бих я описала с няколко думи – мед, сол, въглен, хляб, капка кръв и светиня" така авторката отговаря какво е за нея Родината.
Споделя, че за нея поезията е не само хоби, тя е и начин на живот. Акцент в творчеството й е обичта й към родината и духовната близост с народните песни.
Стихове на Ивелина Никова са публикувани в поетични сборници, вестници и списания. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. Участвала е със свой текст и във фестивала "Пирин фолк"
Носител е на първа награда в конкурс "Свищовски лозници"; втора награда за епична книга в гр. Шипка; втора награда в литературен конкурс "Рада Казалийска" в гр. София; трета награда в конкурс под надслов "Мила Родино!"; трета награда в конкурс "Жени и вино – вино и жени"; втора награда в литературен конкурс в гр. Сопот; трета награда в конкурс, посветен на Н. Вапцаров; първа награда на вестник "Уикенд"; специални награди в конкурс "Добромир Тонев" в Пловдив и "Диря в морето" във Варна и награда за цялостно творчество, посветено на България.
Автор е на поетичните книги "България в сърцето ми", "Златни нишки", "Копнеж по слънце" и "В тебе аз ще остана", и на новелата "Алтъна".
Освен поезия Ивелина пише и проза, това за нея е предизвикателство, което приема през 2016 година, впоследствие се оказва, че прозата я вълнува повече от поезията и след „Алтъна", „Обич" излезе и „Йова разказва", която включва къси разкази.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
August 6, 2022
„Йова разказва“-разкази и „Алтъна“-повест: автор Ивелина Радионова
Две прекрасни книжки, които прочетох с такава наслада и бих казал, че за тази година, книгите, които прочетох до този месец, тези са ми най на сърце. Ивелина има невероятен стил на писане, който те потапя в онези времена на нашите прадеди, времена в които е нямало телевизия, и съвременни технологии, дори и електричество. Времена, в които хората са можели да общуват помежду си истински, да посрещат радостите и страданията заедно и да си помагат задружно. И в двете книжки читателя ще се сблъска с народопсихологията ни за онези стари времена, когато са живели нашите прабаби и прадядовци, ще се докоснете до народния фолклор на българина. Героите в книгите са обикновени хората, носещи в себе си много мечти, любов и винаги се е намирало някой лош човек, който да помрачи тяхната радост и да им причини болка и страдание, но възмездието не се забавя и рано или късно злосторника си получава своето. Книжките на Ивелина са един дар, който може би съвременните български писатели нямат таланта да го създадат, защото, този талант е специфичен и не на всеки перото му може да възпроизведе това. У нас към днешна дата има няколко такива, като Ивелина, които се доближават до перото на Вазов, Йовков и други знаменити и забравени във времето литературни творци. Радвам се, че Ивелина ме върна в едни години и спомени, когато моята пра баба ми е разказвала подобни истории за живота си на младини. Харесвам този стил и този бит на българина, когато той е нямал нищо, освен надеждата, любовта в себе си и труда с който е оцелявал
Две прекрасни книжки, които прочетох с такава наслада и бих казал, че за тази година, книгите, които прочетох до този месец, тези са ми най на сърце. Ивелина има невероятен стил на писане, който те потапя в онези времена на нашите прадеди, времена в които е нямало телевизия, и съвременни технологии, дори и електричество. Времена, в които хората са можели да общуват помежду си истински, да посрещат радостите и страданията заедно и да си помагат задружно. И в двете книжки читателя ще се сблъска с народопсихологията ни за онези стари времена, когато са живели нашите прабаби и прадядовци, ще се докоснете до народния фолклор на българина. Героите в книгите са обикновени хората, носещи в себе си много мечти, любов и винаги се е намирало някой лош човек, който да помрачи тяхната радост и да им причини болка и страдание, но възмездието не се забавя и рано или късно злосторника си получава своето. Книжките на Ивелина са един дар, който може би съвременните български писатели нямат таланта да го създадат, защото, този талант е специфичен и не на всеки перото му може да възпроизведе това. У нас към днешна дата има няколко такива, като Ивелина, които се доближават до перото на Вазов, Йовков и други знаменити и забравени във времето литературни творци. Радвам се, че Ивелина ме върна в едни години и спомени, когато моята пра баба ми е разказвала подобни истории за живота си на младини. Харесвам този стил и този бит на българина, когато той е нямал нищо, освен надеждата, любовта в себе си и труда с който е оцелявал
January 5, 2019
Мънистен накит са думите в книгата,
достигнали до нас от по-далечни времена.
достигнали до нас от по-далечни времена.
August 17, 2020
Вълшебница, навява спомени по отминали дни и епоха.
Навява бит и душевност като героите на Елин Пелин от Ветрената Мелница...
Навява бит и душевност като героите на Елин Пелин от Ветрената Мелница...
November 6, 2021
Прекрасна книга с прекрасни разкази!
Почувствах се като в машина на времето. Благодаря на авторката за преживяването!
Почувствах се като в машина на времето. Благодаря на авторката за преживяването!
January 22, 2023
Приказки от село - истински, не приказни. Затрогващи с болката си, със страданията, с копнежите, радостите, любовите, правдите, неправдите, мъдростите... Написани с красиви думи, разбираеми, смилаеми. Връщат там, от където са корените ни!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews