„по-молиха ме да напиша две думи за книгата ми зада може да обесниме тука горе доло за какво иде реч, но ас искан да кажа чесан ного разочерован заштото ваф печатмицата явно е станало някаква правописна грешка и фмомента на корицата фместо моето име като афтор се явява някакво друго име което ас лично за пръф път в живота си чувам и даже несам сигорем че мога даго прочета! ЕМИ ОДКАЗВАН ДА САДЕЙСТВАН Ф ТАКЪФ СЛУЧЕЙ!!1 ОПРАВЯЙТЕ СЕ!!“ - КОТАРАКЪТ РУМЕН, алфа машкар и хобавец
„В началото на лятото на 2017 у нас дойде да живее един малък сив котарак от породата Британска късокосместа, който тежеше половин килограм, основно за сметка на козината. Отчитайки този факт като особено вълнуващ (най-вече за мен), започнах на качвам негови снимки в социалните мрежи. Половин година по-късно котаракът имаше хиляди последователи, беше обявен за блогър на годината и тежеше вече пет килограма, понеже с времето разви ужасно тежък характер. Историите в тази книга са част от неговите публикации в интернет.
Дългата история на книгата включва много кафе по монитора от смях, срещи с чудесни хора, подкрепа от най-неочаквани места, осем месеца работа по нея и завършва с едно томче от стотина страници, което доказва, че шизофренията и дислексията в някои случаи могат да бъдат доста полезни състояния.
Надявам се да ви хареса!“ - НАТАЛИЯ АТАНАСОВА, автор
Както напоследък обичам да казвам – ако не сте чували за Котаракът Румен – срам и гугъл за вас. Самото сиво страшилище на лаврака и кюфтаците би ви отрязъл с „бяс и тения затеп“, но то британците ги разбират по-добре нещата. Та, след като, надявам се, сте се запознали с леко неграмотната, но бляскава и внушителна личност на сивокозинестия бог на нищонеправенето, вече сте му фенове до гроб и сте се насочили към личния му магазин, от където можете да се снабдите със стикери, картички, чаши, а и вече книга – надявам се първа, от мемоарите на антрацитеното чудовище за плюшените мишки и овце. Записващ гениалностите му е неговата лична чистачка на тоалетни – изключително чаровната Наталия, която сигурна съм все пак поправя креативния му коткопис, за да е четим дори за средно грамотната част от населението, но пък от друга страна това котка да се научи на писменост без противоположен палец е сравнимо на това човек да може да постави тялото си така, че на един квадратен сантиметър да се срещнат гъз, нос и лява пета – нещо естествено като дишането за по-ушатата част от земните видове, истинските господари на диваните, кутиите и „омрелите пеперудки“.
Самата книга е селекция от приключенията на негово височайшество Румен в ранните му месеци преди настаняването на златното сладуресто безпородниче Златин в уютния му дом, заради който всъщност започнах и да следвам сивото светлейшество на „инфлуенцърите“. Защото аз лично съм силен привърженик на мотото Don’t shop – adopt, или не купувайте домашни любимци – осиновете ги, спасете ги, приютете ги, а красивите сини британци винаги имат солена цена. Но оранжевите розовоносници напълно свободно ги захвърлят на улицата, и изисква много голяма човечност да не подминеш и да намериш място в сърцето си за създание, което без теб няма шанс за живот. Та ето, че и Румен и Наталия се присединяват – щото тая работа без думата на основния господар на хладилника не става, към малкото общество на спасителите на живот и то го правят тъй готино и популярно, че надявам се повече хора да вземат безпородни другарчета на породистите си дребосъци – изискват се само няколко седмици за затопляне на отношенията, и търпение и спокойствие в чистачите на тоалетни, плюс обилни количества храна – и ето на, чудото се случило и щастие настъпи над земята. Ако почвате да се замисляте сериозно по въпроса – потърсете във фейсбук Котешки хлапета търсят дом или някоя добра про-котешка организация и започнете своето лично космато приключение .
Но да се върнем на Руменският литературен експеримент и неговите качества, основно концентрирани върху създаването на широки усмивки, предизвикването на неконтролирано кикотене и вдигането на всякакво поумряло в сивотата на ежедневието настроение. Великолепен коледен подарък, както личен, така и за приятели, които дори не е нужно да харесват котки – и без това ще ги харесат след като прочетат книжката. За хора с чувство за хумор и лек поглед над живота, котките и лаврака. Румен даживей, тоз хубав човек, по-добрият президент!
Котаракът Румен! Баш-инфлуенсър, могул на социалните медии и маестро на социалната критика, обсерватор и коментатор на махленското, народното и глобалното, крал на култовото… Хвала! Да се свети името му (а не маслото му), да бъде волята му, да се чете книгата му! И се чете, та пушек се вдига. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Румен е едно духовито, находчиво и сладко "мечемце", което внася веселие във всекидневието на над 35 хиляди последователи от страницата си във Фейсбук. Естествена последица от това явление е издаването на книгата му, в която има много хумор, оригиналност, забавни илюстрации, интелигентна лекота и най-вече лаврак! Книгата се чете за един ден и гарантира, че ще искате още. Надяваме се да има следващи. Горещо препоръчвам!
Идзненадаха ме с по-дарък за Коледа - на Румен, тоз хубаф човек, новата книга. Потоя повод прекарах по голямата част от демя на диванад в хоризонтално по-ложемие, както самияд Румен-да-живей пре по-ръчва. Ами ко да ви кажа, драги читатели, беше ного хубаво и си мисла, че тоз красиф алфа мажкар засложава цяла тенджера с мижки и отделно с лаврак, а Ч.Т. - няколко нови рокли и саседката да спре да ѝ пее Филиб Керкоров в събота сутрим, и ваопще само хубави ралти да им се случват. Четете, смейте се, заливайте се умерено с какало (ако това пиете, нале) - цтрахотно е!