Дов Алфон - "Дълга нощ в Париж", изд. "Обсидиан", прев. Боян Дамянов
Напоследък рядко ми се случва да не харесам книга, която съм прочела. Този път, обаче, това стана. Колкото и да ми е тъжно да го кажа.
За "Дълга нощ в Париж" ми е думата - реших с нея да си завърша "трилъровата серия".
Хубаво, ама...
Когато не мога да се разбера с човек, все някак се примирявам. Но като не мога да се разбера с книга, ми е кофти. И ме е мъчно, защото я купих с голямо желание. А постоянно броях колко страници ми остават до края.
А всъщност знам какъв ми е проблемът с тази книга. И освен това знам, че проблемът не е в книгата, а в мен.
Книгата е политически трилър. И проблемът - който, както казах вече, е в мен - е че ако бях прочела тази книга преди 15 или дори 20 години, сигурно щеше много да ми хареса. Замесени няколко разузнавания, тайнствени изчезвания, политически игри - вярно, четях такива неща едно време. С кеф ги четях. Обаче сега с прискърбие установявам, че май - поне за мен - им е минало времето.
Тъй като част от тези редове написах преди да прочета докрай книгата, сега ги допълвам, след като вече приключих с нея.
Голямата част от написаното по-рано продължава да важи. Явно шпионските трилъри просто не са "моето нещо". Дадох си обаче сметка, че има и друго. Дов Алфон не е просто "редови" писател - той е човек от "кухнята" на разузнаването. И съответно използва този роман, за да покаже всичките си познания по въпроса. Съзнавам, че за човек с жив интерес към политически и /или/ шпионски трилъри това вероятно би било огромен плюс; за мен обаче бе по-скоро натоварващо.
Странен ми беше и фактът, че цялото действие се развива в рамките на малко повече от 24 часа. Книгата беше твърде "плътна", твърде наситена със събития, и, честно казано, до края ми беше трудно да повярвам, че всичко това може да се сучи за толкова кратко време.
Последните страници обаче успяха истински да приковат вниманието ми и ги изчетох с нетърпение и интерес. Не ме подразни намекът за начало на любовна история -. напротив, това беше един от най-симпатичните моменти в книгата /и го казвам, при положение, че по принцип ме дразни тенденцията напоследък навсякъде да се вмъква романтичен елемент./
Накратко: "Дълга нощ в Париж" не беше точно моята книга, но въпреки това имаше неща, които ми харесаха. И съм сигурна, че ще допадне на истинските почитатели на шпионските трилъри. Казвам им го направо: струва си да прекарате една "Дълга нощ в Париж".