"Диагноза тишина" продължава автономията на едно поетическо себепознание. Лора Динкова "осцилира" между загадката на големия космос и непознаваемия космос в душата на поета, между усещането за живота, който непосилно търси смисъл и равновесие в човека и смъртта, която го извежда в селенията на вселенското без обещание. Все неща, познати и от предишните й две книги, но взривното разнообразие на подходите превръщат тази очертана поетическа територия в Аркадия на метафори, които никога не се повтарят.
Преди да имаш лична библия, не търси справедливост или смисъл. Впита в теб през целия живот неканената болка ще отсяда, ще приближава близо до сърцето ти и бързо ще открие вечно място. (Но (ти) няма да си изненадан, защото си предупреден.) Посягаш леко към сърцето си, пробиваш с пръсти в точната посока. Завърташ длан, но е напразно: напипваш ококорената болка, която вечно чака твоя прием.