Жана Д'Арк. Пиеси II

by Маргарит Минков

Каква му е Жана на Маргарит Минков? Защо така запленено и трепетно се вглежда в нея? Какво намира в нея, което не вижда в света около себе си?
Безпрецедентно обемната за нашата драматургия пиеса поставя и много други въпроси, търси и техните отговори. "Жана д'Арк" се появи в последната година преди промяната. Очакването на тази промяна в обществото беше огромно. Вече се знаеше, че нищо няма да е както преди, но съществуваше и тревожното предчувствие, че някакъв нов прагматизъм ще управлява съдбите ни.
Маргарит Минков пише "Жана д'Арк" като художествено изследване на обществената развала, но и като търсене на изход от разрухата. Вижда го в персонажи като Жана. Защото Жана знае как се брани кауза, в която вярваш. Защото Жана знае, че суетните умувания само прикриват нежеланието за действие. Защото Жана е убедена, че устойчивостта се храни от самата себе си. Защото Жана предчувства, че ще бъде употребена и изхвърлена, но това не я отказва от поетия път. Защото Жана ни покорява с голямото си усилие, с ината си, с безкористността си, със страстната си и странна отдаденост.
"Жана д'Арк" впечатлява с мащабите на замисъла си, с художествената си плътност и извисеност, със своите историко-социални и хуманистични хипотези и прозрения.
Драматургия, която ражда подобни текстове, има духовно бъдеще.
Маргарит Минков мечтаеше "Жана д'Арк" да бъде отпечатана в книга. Не го дочака. Дължахме му го.
Никола Вандов

382 pages, Paperback

Published January 1, 2007

About the author

Маргарит Минков е роден в Плевен. От 1970 г. започва да сътрудничи на Детската редакция в Българската национална телевизия. Още първите му приказки за предаването "Лека нощ, деца" са с искрящо чувство за хумор, с блестящ диалог и усет към парадокса и небивалицата. За телевизията Маргарит Минков пише десетки приказки: "Приказки с шапки", "Две ръчички - десет пръста", "Чудеса, чудеса" (наградено от Комитета за култура и Министерството на образованието), "Приказки за разказване", "Звездна притча Рождество", както и пиеси, филмови новели и мюзикъли... Победител е в конкурса за оригинална авторска приказка "Ханс Кристиан Андерсен", организиран от БНТ, по-късно печели конкурс във Варна с пиесата "Големият бал на шахматните фигури" (1979), конкурс за написване на историческа пиеса във връзка с 1300-годишнината от създаването на българската държава с пиесата "Книга на царете" (1980) и др. Конкурсите за драми отварят вратите към сцената и Маргарит Минков енергично навлиза в театъра. Бил е драматург в театрите в Сливен и Враца, както и художествен ръководител и директор на Драматичен театър "Сълза и смях" (София). Автор е на осемнадесет пиеси, играни в цяла България, сред които: "И отново за Моцарт и Салиери" (1979), "Вавилонската кула" (1982), "Големият род" (1983), "Ето какво се случи" (1984), "Нощно съжителство" (1985), "Жана Д’Арк" (1988), "Камината" (1990), "Въведение в тяхната картина" (1994), "Втора сряда" (1997) и др. През 1984 г. излиза книгата на Маргарит Минков "Приказки за разказване", през 1987 г. - "Безкрайна приказка". Част от пиесите му са събрани в сборника "Пиеси. I" (2001). През всичките тези години Маргарит Минков пише и стихове. Разпилява листовете по различни квартири, раздава ги на приятели... Първите публикувани негови стихове са в самиздатското сп. "Мост" (1989-1990), а в книга излизат в стихосбирката "Пръстен в кладенец" (2000; 2007).