Часовникът, който върви назад

by Христина Панджаридис

Майката на Нина, Светла, е по-голяма от дъщеря си с цели двайсет години. Но коя е по-разумната?

Със сигурност това е четиринадесетгодишната Нина! Двете заминават за китното френско градче Егешем. Далеч от дома, Нина е призвана да спаси своя свят.

Заедно с момичето в причудливите събития попадат часовниче, което упорито върви назад, ято зловещи гарвани и купища злощастни магии. После се появяват Филип и Жан-Марк и всичко се обърква още повече. Ех…

192 pages, Paperback

First published November 1, 2018

About the author

Родена е в град Елин Пелин. През 1991 г. завършва Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специализация по радиожурналистика при доц. Снежана Попова. Пет година работи като редактор в общинския вестник на град Елин Пелин. Сътрудничи на вестници и списания с журналистически материали. Носител на трета награда в националния конкурс на списание “Български журналист” на тема: “Аз и моята професия”. През 1994 година заедно с Димитрина Попова започва издаването на частен общински вестник “Нов общински новинар” за общините Елин Пелин и Горна Малина. Изданието просъществува само десет броя. Пише стихове и разкази от ученическа възраст. Публикувала е във в. “Средношколско знаме” и “Родна реч”, “Студенска трибуна”, “АБВ”, “Пулс”,“Ние, жените”, списания “Бела”, “Жената днес”, е-списание Public Rеpublic, в.“Литературен вестник”, списания “Знаци” и “Балкани”. През август 2010 г. спечелва втора награда за хумористичен разказ на конкурса в Хасково “Каунь 2010”.

Стихове на Христина Панджаридис за излъчвани по БНР… В последните години пише хайку и разкази…
Живее със семейството си във Франция.

Reviews

[Kalin · Rating 3 out of 5]

Тук, вместо да се опитвам да изведа общо впечатление, ще оставя само мозайката на пътните си бележки. Отразявайки сглобката на самия „Часовник“.

~ Който знае нещичко за личния ми живот (или дори, че имам личен живот ;), сигурно ще се сети защо се подхилквах, като четях долното:

– След развода ми беше трудно, но сега срещнах подходящ човек. Колега ми е, а и имаме еднакви интереси. Искам да го видиш, настоявам да ми кажеш искрено как го преценяваш. Сериозно е.
(...)
– Радвам се, че си забелязала достоен мъжки обект на хоризонта! – Скачам и я прегръщам. Влюбените майки са по-щедри към децата си и по-отвеяни откъм забележки. Отпадат стриктните часове за прибиране, взирането във всяка дума и облечена дрешка, превземките, че съм в опасна възраст.

~ Шестнайсетгодишен (пардон! почти-седемнайсетгодишен) си говори с четиринайсетгодишна:

– Ще спиш ли с мен, за да се опознаем по-добре? (...)
– Гадняр! Не съм избягала от вкъщи и не търся подслон в панталона ти! – репча се, ама съм си направо изумена. (...) – Не планувам да виждам в дълбочина сините ти очи. Кротувай!
– Смятам, че ти направих отлично впечатление и имаме шансове да се разбираме като бъдещи брат и сестра. Не се паникьосвай – приятелката ми ще дойде и ще видиш, че си свободна от интимни ангажименти.

(Е... във форума на teenproblem.net съм виждал къде по-пиперливо. Но пък толкова писателско... не съм. Все пак, в защита на четиринайсетгодишната – тя е разказвачка на приказки. Писателското си ѝ е в кръвта.)

~ Романът е пир за търсачите на интересни изречения и въобще за порасналите читатели:

Ако подивея и довечера се промъкна в градината зад къщата, покатеря се на стълбата, подпряна на черешата, протегна разтворена длан към тъмнината и закъсам, късам, късам... докато усетя мускулна болка? Душевното ми спокойствие е разклатено като мост, който се чуди да ме хвърли ли в пропастта на секундата или не... Защо не съм добрата фея, която ефектно докосва часовника и хоп – магията се разпада на конци и мухъл, а аз я натъпквам с гумените си ръкавици в чувала за боклука. Но по нещастно стечение на обстоятелствата все още не съм назначена на никога неосвобождаващия се фейски стол. Денят се очертава отчайващ, сдъвкан, по-сив от всякога. Еднодневният срок виси над мен като гилотина. Тъй де, аз съм в страната на гилотиновия изобретател, какво се учудвам и вайкам.

Ще ми е интересно да видя как го възприемат растящите читатели.

~ Книга, която отделя толкова внимание на всяко изречение, лесно се залутва в сюжета си.

Аз знам. Мигар не сме се оплитали в собствените ни приказки... ;)

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Светът на ужаса:
„Часовникът, който върви назад” на Христина Панджаридис е енергична, въздействаща и много интересна книга, която ме върна в сладките спомени за тийнейджърските години.
Четиринадесетгодишната Нина, заедно с майка си, заминават на екскурзия във Франция. В дома, където са отседнали има странен часовник, който върви назад. И най-неочаквано, часовникът проговаря на Нина…
Оказва се, че в него е заклещена душата на момиче, чиято злобна майка е била магьосница. И момичето, което Нина кръщава Делфин, го моли да я освободи от магията.
Ще успее ли Нина да се справи със задачата? Какво е било семейството на момичето? Какви са гарваните, кръжащи около прозореца? Очакват ви много емоции и приключения.
„Часовникът, който върви назад” на Христина Панджаридис е книга, в която от една страна има магии, магьосници, хора, излиащи от портретите, говорещи гъби, но от друга страна е реалистична, сякаш се случва около нас.