Калоян Явашев мечтае да играе професионално футбол, да стане рокпевец и да спре да се губи. Вместо това започва да дресира папагали, става баща на три деца и намира фейсбук, където стотици хиляди хора четат през сълзи публикациите му, вдъхновени (и изстрадани) от деликатното изкуство да си родител.
Най-забавният поглед към бащинството. - Мама Нинджа
Калоян Явашев е един от онези пишещи хора във фейсбук, които блестят с оригинален хумор и артистичен подход. Публикациите за него и семейството му се следят и харесват от стотици хиляди потребители, а всяка негова история е вдъхновена (и изстрадана) от деликатното изкуство да си родител. Главни (а твърде често и гладни) действащи лица са трите деца и прекрасната му съпруга, а забавните ситуации оставят читателите без дъх от смях. В тази книга за пръв път Калоян дръпва завесата и разкрива битието си в пълния му блясък - не само с историите за семейството си, но и с житейските му перипетии от времето, преди да се кротне и задоми. Качете се на въртележката и се оставете Калоян да ви отведе от България през Испания до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет, лудата Куба и други интересни места, за да научите как се става дресьор на папагали, а впоследствие и татко на три невероятни деца.
Калоян Явашев - "Дневникът на един татко-звероукротител", изд. СофтПрес, 2018
Току-що дочетох нещо, за което сигурно някои хора биха казали, че "не ми се полага" да го чета, понеже не съм родител - "Дневникът на един татко звероукротител" от Калоян Явашев. Е, няма такава книга, честно. Нито грам измислица, "истории по преживяно", написано с великолепно чувство за хумор и предизвикващо бурни изблици на смях, стигащи на моменти до квичене и цвилене. Първия ден "глътнах" около 70 страници за отрицателно време и спрях единствено за да си поема дъх след многото смях. Ако си мислите обаче, че с тази книга единствено ще се смеете, нека ви предупредя отсега: няма да е така. Защото в едната си част тя действително е това, което се споменава в заглавието - забавният, предизвикващ изблици на смях и въпреки това правдоподобен реалистичен /своеобразен/ дневник на един баща. Но описанията на семейния живот преди появата на децата и след тяхното "излизане на сцената" се редуват с едни други епизоди - такива, които описват емигрантския живот. Живота на един млад човек, тръгнал да търси прехрана извън България. Живот, в който не му е спестено нищо - нито проблемите, нито "фалстартовете", нито провалът и започването на всичко отначало, буквално от нулата. И ако частите от книгата, описващи децата и семейния живот, на моменти ме караха да се задавям от смях, то другите - онези, описващи емигрантските перипетии, на няколко пъти почти успяха да ме докарат до сълзи. Признавам, че преди да прочета книгата, не бях чувала за Калоян Явашев и не знаех нищо за него. Заглавието на книгата ми се беше мяркало тук-там, но, както споменах в началото, имаше време, в което смятах, че тази книга не е за мен. Сега, след като затворих последната страница, смятам, че тя е за всички. За всички, които искат една хубава, добре разказана история, в която има буквално всичко - и смях, и горчивина, и веселие, и тъга, но най-вече - история, която звучи искрено и правдоподобно във всяка своя дума. И въпреки твърде драматичните на моменти истории, които описва /в "емигрантските части" от книгата/, Калоян Явашев притежава страхотно чувство за хумор. Хареса ми абсолютно всичко в тази книга - историята /или може би трябва да кажа "историите"/, начинът на писане /без капка натруфеност и претенциозност/, чувството за хумор и ... любовта, която усещах да блика от всяка дума. Любов към всичко и към всички. Към света. Към живота. Не знаех нищо за Калоян Явашев, преди да прочета тази книга, но сега той се превърна в човек, когото бих искала да познавам. Или поне да открия всичко, каквото мога за него. Няма да остана само с едно прочитане на тази книга. "Дневникът на един татко-звероукротител" е прекрасно, усмихващо, зареждащо четиво. Книга, към която човек да посяга винаги, когато почувства нужда от малко ведрост в живота си. И дано има още!
Човек трябва да може да погледне на живота от веселата му страна, дори когато нещата наоколо започват да загрубяват. Всъщност, особено тогава. А когато станеш родител, нещата загрубяват. Брутално и бързо и в повече отношения, отколкото човек си е представял. Как се справяме? Истината е, че понякога чисто и просто НЕ СЕ. И доста хора не си го признават. Но... не е ли уморително да крепиш няколко отрочета, да въртиш дом на ръба на абсолютния хаос и същевременно да се опитваш да представиш себе си и семейството си в някакъв изфабрикуван имидж, за да не разберат всички колко дяволски трудно е понякога? Уморително е, и още как! За щастие има и хора като Калоян Явашев, които не само не се страхуват да разкрият „жестоката истина” пред света, но и го правят със заразително чувство за хумор. „Дневникът на един татко звероукротител” (изд. „СофтПрес”) е освежаващ (и освобождаващ) поглед „зад кулисите” на родителството. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Книгата ми стана един от фаворитите за 2024 година! Oткрих я по препоръка на Deni Petkova - благодаря ти, мило приятелче, за активното облъчване с подбрани цитати! :))) Става дума за автобиография, изпълнена с хумор, смях и забава, с леки проблясъци на разум и мъдрост. Няма нищо скрито между редовете, а си е казано "право куме в очи", че и още по-пиперливо! Цветист език, красноречиви сравнения, използвани са художествени похвати от всички краища на света. А темите не спират: * Две времеви линии - в младежките години и в настоящето. * Лудостта на младостта и пътя към любовта. * Оцеляване и работа в различни държави и пътувания по света. * Репродуктивни предизвикателства и радостите на семейния живот. * Веселбата при родителство на три деца с малка разлика, две от които са близнаци. * Пълна палитра от истини от гледната точка на мъжа и всякакви други пикантерии. За финал, знам, че има още две книги-продължение, даже и развод в последната. Обаче, това не може да помрачи колко специална е настоящата творба. P.S. От издателството разбрах, че тиражът е изчерпан. Може да се намери в Столична библиотека.
"Когато работиш в чужбина, се отказваш от думите "не мога", "не зная" и "не искам". Ако не можеш, не знаеш и не искаш, просто те уволняват и ти пак си оставаш бездомен и безпаричен. Никой нямаше да се съобразява с твоите капризи, а чакащи за работа имаше достатъчно".
Не си спомням така да съм се смяла с глас на книга. В част от ситуациите видях себе си, като родител, като майка, която нямаше помощ... Видях се заспиваща, разрошена, уморена и с празен поглед и въпреки всичко, както е написал Калоян накрая - без децата не мога да си представя деня и живота си, те са най-хубавото нещо в него. От друга страна се видях като емигрант, който не знае и бъкел от езика, който се говори около него и се опитва да се адаптира към новото си битие... Благодаря за удоволствието да се посмея! Прочетох я на един дъх буквално! П.С. Ако някой е попаднал на луда, истерично смееща се жена, в метрото, държаща синя книга - вероятно съм била аз :)
Дори и в обратен ред на четене, лесно станах фен на хуморът, сарказмът и самоиронията на татко Калоян.
Докато втората книга се съсредоточава основно върху така трудното начинание да отглеждаш деца, то в първата научаваме много за живота на татко Калоян преди децата да завземат всяка секунда. От Бургас през Испания, Кипър, Малта, Африка и Южна Америка, татко Калоян ни разхожда по пътя на имигранта в търсене на по-добър живот и ни показва, че понякога случайните срещи предопределят живота ни. Като срещата с дресьор на папагали. Или срещата с една специална жена в Кипър.
Разбира се, не липсват безумносмешни и безумнострашни истории с родители, деца, бебета, тъщи, роднини, съседи и прочие. Че татко Калоян е забавен, забавен е. Но и че може да бъде сериозен и да те хвърли в дълбок размисъл за смисъла на живота ти и за важността или не особената важност на това, което ти се случва, също е така.
Прекрасна книжка, която отпуска, разсмива, замисля, натъжава, отпуска. Като някой да ти сипе чаша вино вечер, да ти пусне любимия филм и накрая да те изслуша.
А и, разбира се, татко Калоян е фен на Рафаел Надал, което, разбира се, е най-големият комплимент.
Книгата разказва за живота на един татко на 3 деца – близнаци и бебе, с всичките забавни и абсурдни моменти свързани с отглеждането им. Успоредно вървят две истории – едната е с децата, а другата разказва за младежките години на автора с всички глупости, простотии и премеждия, през които е минал. Има материал да се посмее човек на чуждите неволи. Беше ми и интересно да видя как (не) се справят и други многодетни семейства. Успокоих се, не сме сами. Има много добри попадения, смях се с глас и то често. И някъде там между забавното се прокрадват и някои сериозни теми. Просто защото разказва една истинска история от живота.
Здравейте! Днес ще ви представя накратко книгата "Дневникът на един татко(звероукротител)" от Калоян Явашев. Признавам си, че я взех спонтанно, без да подозирам за какво става дума в нея, очаквах забавна история за баща на три дечица, поне обложката обещаваше такова нещо. Реалността се оказа малко по-друга 😀 Калоян ни разказва за приключенията си на екзотичен остров. Тук под приключения разбирайте по-скоро премеждия. Там, на това предпочитано от безброй туристи райско кътче той се сблъсква с какво ли не, но няма да разваля повече, за да не ви се разваля кефа, ако решите да я прочетете. Книгата е искрена, написана от сърце и разказа на автора е толкова увлекателрн, че няма накъде. Голямата страст на Калоян са екзотичните птици, именно те са един от сюжетите в историята, другите преплетени сюжетни линии са голямата любов, децата, премеждията в далечните държави посетени от Калоян и много много други. Накратко: книгата ни разказва за битието на един бъдещ/настоящ баща, но по-забавен, шеговит и увлекателен начин. Препоръчвам я на всички хора които носят в себе си приключенски дух и не спират да се борят за мечтите си, точно като Калоян Явашев. Ще ви отведе на красиви, дори приказни места места, но ще ви подскаже от какво трябва да се пазите. Също така ще ви намигне и ще ви каже, "ей, я не се отказвай от любовта". Книгата е от издателство "Софтпрес", а ако гледате "България търси талант" , няма как да не сте видяли впечатляващата дресировка на папагали която Калоян показа там, пожелавам му успех във всяко начинание!
С голямо съжаление отгърнах последната страница от тази така истинска и същевременно забавна изповед на един татко.Ако смехът е здраве, то доста ми беше подарено, докато четях.Книгата е остроумна и засяга наглед познати житейски теми, но с интересен и нов поглед.И най—важното—напомня,че ако ти се усмихваш на света, той ще ти отвърне със същото.
Една чистосърдечно забавна история. Може да се забавляваш искрено между страниците, в компанията на сем.Явашеви. Да, животът не е само цветя и рози, но е важно от къде ще го погледнеш. Книгата ще предизвика многократно усмивка (най-малко) на лицето ви и ще остана там много след затваряне на отделната страница, глава или финала на книгата.
Критиката ми към книжката ще се изчерпи, че съдържа материал за поне три книги и е жалко, че не са самички. Ако Татко Калоян реши някой ден да ги развие и да разпише като самостоятелни, ще си ги взема задължително.
Много забавна книга,накара ме да плача от смях. Разказа на един мъж за безгрижния живот преди да стане татко и предизвикателствата с които се сблъсква ,като татко на близнаци. Книга ,която е идеален антидепресант :)
Ако четете книгата в момент, когато сте новоизлюпен родител (няма значение майка или баща), ще се разпознаете някъде из страниците. Лично аз се посмях на много ситуации, в които съм изпадала, но си е друго да ги прочетеш на хартия, обрисувани от друг.