What do you think?
Rate this book
Орисия
Миналото е още тук – в душите ни.
С „Орисия“ Стефан Стефанов съживява духа на българския фолклор и разказва история за нов живот, зареден с мъдростта на миналото и енергията на нашето време.
Сборникът умело се движи между магическото и реалността, между истината и измислицата, между случилото се и неслучилото се. Вълшебният свят на „Орисия“ оживява съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта в нас – тази кръв говори в разказите на Стефанов.
В духа на „Диви разкази” на Николай Хайтов и „Трънски разкази” на Петър Делчев, „Орисия” е знамение, ярка канатица в носията на българската литература, която едновременно представя най-доброто от традицията, но и предлага алтернативен поглед върху жанра.
„Орисия“ не е просто книга. „Орисия“ е пътуване дотам, където не сте били.
С „Орисия“ Стефан Стефанов съживява духа на българския фолклор и разказва история за нов живот, зареден с мъдростта на миналото и енергията на нашето време.
Сборникът умело се движи между магическото и реалността, между истината и измислицата, между случилото се и неслучилото се. Вълшебният свят на „Орисия“ оживява съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта в нас – тази кръв говори в разказите на Стефанов.
В духа на „Диви разкази” на Николай Хайтов и „Трънски разкази” на Петър Делчев, „Орисия” е знамение, ярка канатица в носията на българската литература, която едновременно представя най-доброто от традицията, но и предлага алтернативен поглед върху жанра.
„Орисия“ не е просто книга. „Орисия“ е пътуване дотам, където не сте били.
- GenresFiction
252 pages, Paperback
Published November 27, 2018
7 people are currently reading
83 people want to read
About the author
Стефан Стефанов
7 books7 followersСтефан Стефанов е роден на 18.08.1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето - в УНСС - София, специалност "Журналистика и масмедии". През последните пет години е публикувал статии, интервюта и репортажи в интернет медии.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
November 30, 2018
Орисията да заобичаш самодива – и тя теб да залюби: http://knigolandia.info/book-review/o...
Стефан и разказите в неговата “Орисия” (а колко имена имаше тая книга, преди да се спрем на това) са едновременно почит към традицията, но и самобитни истории, които не бива да се пренасят механично към вековете назад. В тях има познати архетипи, но и елементи на магическия реализъм – една самодива и нейните дъщери ефирно се носят из първите разкази и приковават вниманието върху себе си. И заради тия самодиви и мъжете ще се избият едни други, и живота ще си дадат, и всичкото. Дълго време мислех книгата да се казва “Самодивски приказки”, защото толкова хубаво се леят историите с тия хубавици, изпълнени и със смелост, и с подлост, и с геройства, и с мерзости. Същи приказки си бяха, но Стефан бе против – и го разбрах.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
Стефан и разказите в неговата “Орисия” (а колко имена имаше тая книга, преди да се спрем на това) са едновременно почит към традицията, но и самобитни истории, които не бива да се пренасят механично към вековете назад. В тях има познати архетипи, но и елементи на магическия реализъм – една самодива и нейните дъщери ефирно се носят из първите разкази и приковават вниманието върху себе си. И заради тия самодиви и мъжете ще се избият едни други, и живота ще си дадат, и всичкото. Дълго време мислех книгата да се казва “Самодивски приказки”, защото толкова хубаво се леят историите с тия хубавици, изпълнени и със смелост, и с подлост, и с геройства, и с мерзости. Същи приказки си бяха, но Стефан бе против – и го разбрах.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/o...
December 29, 2020
Сигурен съм, че ще има фенове, но реално си струва само заради няколкото наистина майсторски изречения в нея, които са впечатляваща проза, но общото ниво не е кой знае какво, много литературни слабости, прекалено натруфени истории, липсва разгръщането на образите, ужасно далеч от нивото на Диви Разкази, каквато анотация има на корицата. И все пак е напълно добра за четене :)
Read
September 1, 2020Стефан Стефанов - "Орисия", изд. "Сиела" 2018
След дълго отлагане прочетох и нея.
Не случайно избрах да я чета веднага след "Бабини.Ягини". Защото и към двете ме привлече горе-долу едно и също - обещанието за истории с приказни /"Бабини-Ягини"/ и фолклорни "Орисия"/ елементи. И просто беше логично двете да "вървят" една след друга.
"Орисия" обаче ме увлече малко повече. Защото в нея фолклорното, фантастичното, приказното беше повече. Особено в първите две истории - които ми се сториха свързани, сякаш втората бе продължение на първата. Познати идеи, наистина, но те няма и как да не са познати на всеки, който е чел български народни приказки. Най-много ми хареса може би "Живот за връщане" Привлече ме още със заглавието си, защото ми звучеше хем странно, хем страшно. Самата идея за живот, който трябва да бъде "върнат" ми беше смътно позната и исках да видя как е развита тук. Имаше изненадващи за мен обрати, не очаквах нещата да тръгнат в такава посока, но пък и някак не ми се вярваше всичко да се развие "според първоначалния план".
Следващите три истории също ми бяха много интересни и ми харесаха - особено "Богатството на Богатия", която се очерта като любимата ми от сборника още преди да стигна до края на книгата, а сега вече със сигурност мога да кажа, че е такава.
Странно, но още докато четях, усетих, че историята, която няма да ми остави почти никакъв спомен, е "Трите предсказания на дядо Петре". Не мога да го обясня.Четох я с интерес, както и останалата част от книгата, но тази история просто отказа да ми остави траен спомен.
Най-малко интересни ми бяха "Грамада" и "Слуга на слугите". Самата идея за "грамадата" ми се стори някак неубедителна, а и, честно казано, теми като тези на двете споменати истории никога не са ме привличали особено. Имах и проблем с изказа на героите - на моменти начинът им на говорене и изразяване ми се струваше твърде съвременен.Откровено ме подразниш и изразът "какво се случва" - едно, че поначало ми звучи неправилно и изкуствено в съвременната реч, и друго, че точно тук въобще не ми изглеждаше на място.
Като цяло обаче книгата ми хареса. В историите, които споменах конкретно, ми хареса смесването на магично и реалистично. В "Богатството на Богатия" едни от любимите ми моменти са тези между Янкул и Милица: нещо много нежно и трогателно усетих в тях.
Ще срещнете по страниците на тази книга самодиви и други тайнствени сили. Ще срещнете поверия за "вграждане на хора". Ще се сблъскате с лъжи и предателства. За да разберете за пореден път едно - грешно е да търсим винаги вината за бедите си в другите. Защото понякога сами си пречим повече, отколкото друг може да ни попречи. И че "орисията" понякога е само оправдание. Защото окови се чупят първо с мисъл. "Най-напред трябва да се научим да мислим". И тогава ще дойде и всичко останало.
След дълго отлагане прочетох и нея.
Не случайно избрах да я чета веднага след "Бабини.Ягини". Защото и към двете ме привлече горе-долу едно и също - обещанието за истории с приказни /"Бабини-Ягини"/ и фолклорни "Орисия"/ елементи. И просто беше логично двете да "вървят" една след друга.
"Орисия" обаче ме увлече малко повече. Защото в нея фолклорното, фантастичното, приказното беше повече. Особено в първите две истории - които ми се сториха свързани, сякаш втората бе продължение на първата. Познати идеи, наистина, но те няма и как да не са познати на всеки, който е чел български народни приказки. Най-много ми хареса може би "Живот за връщане" Привлече ме още със заглавието си, защото ми звучеше хем странно, хем страшно. Самата идея за живот, който трябва да бъде "върнат" ми беше смътно позната и исках да видя как е развита тук. Имаше изненадващи за мен обрати, не очаквах нещата да тръгнат в такава посока, но пък и някак не ми се вярваше всичко да се развие "според първоначалния план".
Следващите три истории също ми бяха много интересни и ми харесаха - особено "Богатството на Богатия", която се очерта като любимата ми от сборника още преди да стигна до края на книгата, а сега вече със сигурност мога да кажа, че е такава.
Странно, но още докато четях, усетих, че историята, която няма да ми остави почти никакъв спомен, е "Трите предсказания на дядо Петре". Не мога да го обясня.Четох я с интерес, както и останалата част от книгата, но тази история просто отказа да ми остави траен спомен.
Най-малко интересни ми бяха "Грамада" и "Слуга на слугите". Самата идея за "грамадата" ми се стори някак неубедителна, а и, честно казано, теми като тези на двете споменати истории никога не са ме привличали особено. Имах и проблем с изказа на героите - на моменти начинът им на говорене и изразяване ми се струваше твърде съвременен.Откровено ме подразниш и изразът "какво се случва" - едно, че поначало ми звучи неправилно и изкуствено в съвременната реч, и друго, че точно тук въобще не ми изглеждаше на място.
Като цяло обаче книгата ми хареса. В историите, които споменах конкретно, ми хареса смесването на магично и реалистично. В "Богатството на Богатия" едни от любимите ми моменти са тези между Янкул и Милица: нещо много нежно и трогателно усетих в тях.
Ще срещнете по страниците на тази книга самодиви и други тайнствени сили. Ще срещнете поверия за "вграждане на хора". Ще се сблъскате с лъжи и предателства. За да разберете за пореден път едно - грешно е да търсим винаги вината за бедите си в другите. Защото понякога сами си пречим повече, отколкото друг може да ни попречи. И че "орисията" понякога е само оправдание. Защото окови се чупят първо с мисъл. "Най-напред трябва да се научим да мислим". И тогава ще дойде и всичко останало.
April 7, 2019
Книжно бижу!
Толкова българска и толкова истинска книга!
Толкова българска и толкова истинска книга!
March 9, 2019
Разкази носещи българския дух и фолклор, изпълнени с мъдрост, връщащи назад към миналото...Диалозите в някои от тях са много поучителни и биха намерили приложение в настоящето. От ученическите ми години не бях чела книга от подобен жанр и умишлено я бях оставила за дните около 3-ти Март. Така чувството за българско и родно, преплетено с миналото и настоящето беше още по-силно.
_________________________________________
"-Ако българите следват това, което е правдиво за тях самите, ако работят това, в което вярват, и вярват в това, което работят, ще вървят по пътя на своето добруване вовеки!" ....
"Звънки са думите на учителката Рада и ехтят в празния коридор, а хор от ангели като че ли е вплетен в този неин меден глас. Потръпва Райко от това как умът и прескача стени и огради, и вековете са нищо за нея, а лъчи от много и все различни светове струят от черните и очи. Ехти този ангелски глас и разказва как да катурнат душманина, като опознаят света по-добре от него, а мъжете само сумтят и клатят глави.
- Само тези, които знаят ще продължат!- казва им Рада.-Останалите отиват в историята!
-Стига вече,Радо!- вика хаджи Борис.-Остави тая работа на мъжете!
-Чувайте! Работа работим тука! И тая работа ще ни вкара в историята или право в ада! -продължава Рада.-Затова всички поемаме тази голяма опасност на главите си! Защото залогът е толкова голям!
Разбират мъжете какво казва тя, но не знаят как да направят куршуми от думите и, не знаят как да пукат с тях. Затова и се сърдят, когато тя говори, а Постол стои встрани и мълчаливо поглажда белия кичур в брадата си.
-Съгласен ли си с мен?- Рада се обръща към Райко.- Оръжие-добре! Но само така ли ще се бием? Вижте на какво прилича домът на знанието в нашето село! Таванът ще падне! Подът е крив! Ако искаме по-добро бъдеще, значи искаме по-добро училище! И дори не само едно училище-сто!
- Айде ,стига вече! -сърди се чорбаджи Лазар.-Училището , та таванът! Стига вече, разбрахме! Тия хора от организацията обаче са дошли, за да им кажем за пушките! Не за тавана! Спри се, Радо!"...
" Оставя Лозан лопатата да стърчи до него и избърсва потта от челото си с ръкав.- Обаче тая работа трябва да се работи по друг начин, то е ясно! Така само ни косят и мнозина вече си отидоха! По друг начин трябва, а учителката Рада го назова в училището, когато никой не я чу. Но Лозан сега я чува със сърцето си и то се храни с думите и. "Все по- силни и по-силни мисли ни трябват! Да се чупят окови и светове да се бутат! Това ни трябва! Ето това ни трябва!"
Изтръгва лопатата от земята Лозан и я слага на рамо, а после тръгва по пътя, за да свърши най-сетне своя дял от работата. Прав е бил Постол, когато му е казвал, че всеки трябва да си знае работата и да си я върши.
Затова и Лозан ще изкопае имането с ей тая лопата и с парите ще построи ново училище в селото, по-голямо, а след това навред ще построи още училища. Първо едно, после- още сто."
_________________________________________
"-Ако българите следват това, което е правдиво за тях самите, ако работят това, в което вярват, и вярват в това, което работят, ще вървят по пътя на своето добруване вовеки!" ....
"Звънки са думите на учителката Рада и ехтят в празния коридор, а хор от ангели като че ли е вплетен в този неин меден глас. Потръпва Райко от това как умът и прескача стени и огради, и вековете са нищо за нея, а лъчи от много и все различни светове струят от черните и очи. Ехти този ангелски глас и разказва как да катурнат душманина, като опознаят света по-добре от него, а мъжете само сумтят и клатят глави.
- Само тези, които знаят ще продължат!- казва им Рада.-Останалите отиват в историята!
-Стига вече,Радо!- вика хаджи Борис.-Остави тая работа на мъжете!
-Чувайте! Работа работим тука! И тая работа ще ни вкара в историята или право в ада! -продължава Рада.-Затова всички поемаме тази голяма опасност на главите си! Защото залогът е толкова голям!
Разбират мъжете какво казва тя, но не знаят как да направят куршуми от думите и, не знаят как да пукат с тях. Затова и се сърдят, когато тя говори, а Постол стои встрани и мълчаливо поглажда белия кичур в брадата си.
-Съгласен ли си с мен?- Рада се обръща към Райко.- Оръжие-добре! Но само така ли ще се бием? Вижте на какво прилича домът на знанието в нашето село! Таванът ще падне! Подът е крив! Ако искаме по-добро бъдеще, значи искаме по-добро училище! И дори не само едно училище-сто!
- Айде ,стига вече! -сърди се чорбаджи Лазар.-Училището , та таванът! Стига вече, разбрахме! Тия хора от организацията обаче са дошли, за да им кажем за пушките! Не за тавана! Спри се, Радо!"...
" Оставя Лозан лопатата да стърчи до него и избърсва потта от челото си с ръкав.- Обаче тая работа трябва да се работи по друг начин, то е ясно! Така само ни косят и мнозина вече си отидоха! По друг начин трябва, а учителката Рада го назова в училището, когато никой не я чу. Но Лозан сега я чува със сърцето си и то се храни с думите и. "Все по- силни и по-силни мисли ни трябват! Да се чупят окови и светове да се бутат! Това ни трябва! Ето това ни трябва!"
Изтръгва лопатата от земята Лозан и я слага на рамо, а после тръгва по пътя, за да свърши най-сетне своя дял от работата. Прав е бил Постол, когато му е казвал, че всеки трябва да си знае работата и да си я върши.
Затова и Лозан ще изкопае имането с ей тая лопата и с парите ще построи ново училище в селото, по-голямо, а след това навред ще построи още училища. Първо едно, после- още сто."
April 8, 2020
Страхотна книга! Много интересни и завладяващи истории, които се преплитат едни в други!
Браво, препоръчвам! :)
Браво, препоръчвам! :)
July 12, 2020
3.5 ⭐ Увлекателно и красиво написана. Въпреки че разказите със самодивите не ме впечатлиха толкова, колкото "Грамада", заради който е и половинката отгоре.
June 18, 2021
За първи път се докосвам до мистични разкази, като всеки следваш предхожда предния. Изключително увлекателно четиво, изпълващо те с въображение за сюреалистичното.
Read
November 21, 2025Майсторско преплитане на реализма с митологичното и на темите за съдбата и свободния избор. Езикът е жив, интересен и съответветстващ на епохата.
September 28, 2019
Пуста орис. Страшна орис, неизбежна.
Най-лошото е когато книгата свърши, а душата ти плаче, защото иска още и още и още. Понеже е свикнала да заспива по горските поляни под звездния небосвод, да се унася с песните на самодиви, да пие сладката вода от кладенците им, да пази тайните им, в танците си да я водят. А самодивите и те сърца носят, на човешки мъже ги дават, защото никой не ги е учил, че подобни съюзи са безплодни. Уж обичат, а само мъка носят. Собствените си тегоби едва понасят – камъни, гайди, мелници… на която каквото е орисано, все заради хората. А хората в книгата са същински великани, въпреки болката си успяват да съхранят себе си.
Авторът е населил сборника си с разнообразни персонажи - смели и страхливи, доблестни и подли, алчни и себеотрицателни, герои и предатели – като е успял да ги обрисува с цялата гама на българската душевност. Едни леят куршуми, други издигат Грамада, трети строят училище - всеки според ориста си.
А Стефан Стефанов разказва така умело, сякаш самодивска кръв пее в собствените му вени, омагьосва още от първия разказ, за да не можете да се откъснете от книгата, докато не разберете кому каква орис е отредил.
Най-лошото е когато книгата свърши, а душата ти плаче, защото иска още и още и още. Понеже е свикнала да заспива по горските поляни под звездния небосвод, да се унася с песните на самодиви, да пие сладката вода от кладенците им, да пази тайните им, в танците си да я водят. А самодивите и те сърца носят, на човешки мъже ги дават, защото никой не ги е учил, че подобни съюзи са безплодни. Уж обичат, а само мъка носят. Собствените си тегоби едва понасят – камъни, гайди, мелници… на която каквото е орисано, все заради хората. А хората в книгата са същински великани, въпреки болката си успяват да съхранят себе си.
Авторът е населил сборника си с разнообразни персонажи - смели и страхливи, доблестни и подли, алчни и себеотрицателни, герои и предатели – като е успял да ги обрисува с цялата гама на българската душевност. Едни леят куршуми, други издигат Грамада, трети строят училище - всеки според ориста си.
А Стефан Стефанов разказва така умело, сякаш самодивска кръв пее в собствените му вени, омагьосва още от първия разказ, за да не можете да се откъснете от книгата, докато не разберете кому каква орис е отредил.
July 9, 2019
About two months later, I actually have pretty fond memories of that one. It's very reminiscent of some of Bulgaria's oldest storytellers. It also reminds me of folklore tales (and fairy tales), only these are meant for grown-ups. As with most of Bulgaria's folklore that we get to learn in school, it's mostly about love, loss, and the price of rebellion.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews