Зове овцете си по име

by Теодора Димова

Ние не само сме сътворени по образа на нашия Творец. Призвани сме от Него към обожение – теосис. Ние се доближаваме до Твореца единствено като творци. Творци на Неговата воля, творци на всеки миг от живота си. Днес ние и на творчеството сме придали някакъв трафаретен, шаблонен смисъл. Творчеството не се състои единствено в това да пишеш книги или да рисуваш картини, или да правиш филми. Не. Творчеството е непрестанното претворяване на едно нещо в друго, по-добро – болестта в здраве, тъгата в радост, мрака в светлина, невидимото във видимо, злото в добро, омразата в любов. Всяко издигане нагоре е творчество, а липсата на творчество неизбежно свлича надолу. Самата Литургия е творчество и ни учи на творчество, защото по молитвите на целия Божи народ Светият Дух претворява хляба и виното в тяло и кръв на Христос. Както ужасът, страхът, нещастието, когато са поставени в ръцете на Христос, се претворяват в Негова воля, в Божий промисъл, в Божие изпитание за нас и тяхното смъртоносно жило е изтръгнато.

Книгата съдържа текстове на християнска тематика публикувани в Портал Култура през последните години.

340 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Теодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски.
Дъщеря на българския писател Димитър Димов.

Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 5 out of 5]

Християнските есета на авторката имат за цел да те накарат да се замислиш за вярата, любовта, добротата, щастието. Някои от есетата са преразкази на притчите в Библията и авторката разсъждава върху поуките. Настръхвах, докато четях, от истините в тях и трогателните моменти. Имаше есета, в които Димова разказва за книги и филми, свързани по някакъв начин с вярата. Всяко едно разказче в книгата разкрива проблемите в обществото ни, свързани с вярата, както и в начина ни на мислене. Дава примери за изграждането на ценностната система и са морален компас за личностните ни взаимоотношения в къщи, на работа, в обществото.
Само една малка забележка – в някои от есетата съдържанието се повтаряше, изказано в друг контекст, но с почти същите думи.

[Ivan DS · Rating 4 out of 5]

Тази книга на Теодора Димова е изключително полезен сборник с есета на християнска тематика, който подпомага и обогатява познанията за Библията. Само едно повърхностно прочитане на Библията не означава нищо. Нужни са ежедневни усилия за разбирането ѝ. Трябва да се четат и книги като тази. Ето само малък пример от сборника за допълване на познанието ни за Книгата на книгите.

„Свещеното Писание на Стария Завет е едно нескончаемо пророчество, продължаващо векове, че ще се роди Спасител… В пророческата книга на Исаия има поетични стихове, които сякаш са метафора на хилядолетната епоха на очакването: „вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?“ Вардачът отговаря: „наближава утро, но е още нощ“. Наближава да изгрее истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света, но е още нощ. В тази нощ, бременна с утрото, се развиват всички старозаветни събития… Когато в един дом се очаква дете, целият дом е в трепет, целият дом е бременен с надежда и очакване на наближаващото раждане. Целият Израилев дом е бременен с това очакване. То най-силно е подхранено пак от Исаия: „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил“. Чрез тези пророчески думи сякаш става действителното зачатие на надеждата за раждането на Спасител, тези думи са въплъщение на надеждата, че „С нас е Бог“. С тези думи бременността на Израилевия дом, на Стария Завет, добива сякаш плът и кръв.“

„Свети евангелист Лука изрежда земното родословие на Иисус по обратен ред, изброява имената на старозаветните патриарси като фамилни на Иисус, като накрая го нарича Адамов, Божий. Така се затваря пълния кръг на историята на човечеството - несътвореният Син Божий е Син на сътворения син Божий - Адам, Който се ражда, за да поправи, да обезсили, да унищожи греха, да унищожи последицата от него - смъртта, и да ни направи отново Божии, да ни отключи заключения рай.“