What do you think?
Rate this book
Призвание Герой! #7
Призвание Герой!
В този сборник с книги-игри ТИ, читателю, отново ще влезеш в ролята на главния герой! Очакват те три приключения, изпълнени с опасности, тъмни сили и врагове, отдали се на Злото.
Нещо зло е дошло неканено в селцето на брат Яков – тъмни сенки се прокрадват нощем сред руините на старата крепост, зловещи болести поразяват телата на селяните, а в умовете им се прокрадват черни мисли за черни дела.
„Пътят на Светлината“ – Рони Мейдей
Катя Илиева е третокурсничка в Софийския – мило и добро момиче. В момента лежи по очи на пода в малка стая, а кървава струйка се стича от главата ѝ и обагря раздърпаната ѝ рокля. Тя има нужда от цяло чудо, за да се измъкне жива. Има нужда от ангел-хранител.
„Пазители“ – Ал Торо
Оклеветен и предаден, хуаранг Ким Ги Су е най-строго охранявания затворник в най-непробиваемия затвор в историята на древна Корея. Измъкването му е деяние, достойно да изпита уменията на монаха-чародей Пак Йон Уол!
„Хуаранг и Кумихо: Обезчестения и Нечестивата“ – Лейдрин Суйвър
Нещо зло е дошло неканено в селцето на брат Яков – тъмни сенки се прокрадват нощем сред руините на старата крепост, зловещи болести поразяват телата на селяните, а в умовете им се прокрадват черни мисли за черни дела.
„Пътят на Светлината“ – Рони Мейдей
Катя Илиева е третокурсничка в Софийския – мило и добро момиче. В момента лежи по очи на пода в малка стая, а кървава струйка се стича от главата ѝ и обагря раздърпаната ѝ рокля. Тя има нужда от цяло чудо, за да се измъкне жива. Има нужда от ангел-хранител.
„Пазители“ – Ал Торо
Оклеветен и предаден, хуаранг Ким Ги Су е най-строго охранявания затворник в най-непробиваемия затвор в историята на древна Корея. Измъкването му е деяние, достойно да изпита уменията на монаха-чародей Пак Йон Уол!
„Хуаранг и Кумихо: Обезчестения и Нечестивата“ – Лейдрин Суйвър
336 pages, Paperback
Published December 7, 2018
1 person is currently reading
12 people want to read
About the author
Ал Торо
21 books39 followersАлександър Торофиев е роден на 6 декември 1983 г. във Варна. През 2002 г. се премества в София, където учи „Електроника“ в ТУ София, а от 2005 г. до сега, работи по специалността си като програмист вградени системи. Няколко години членува в Менса България.
В литературата дебютира през 2008-ма година, издаден на страниците на „Алманах Нова Българска Литература“. През годините участва в още пет от броевете на поредицата.
През 2011 г. Александър бележи своята литературна автобиография, като поставя началото на поредицата „Котарака“ – нова вълна при книгите-игри. Същата година Торофиев започва да се занимава с популяризирането на жанра, с издателска и редакторска дейност. Съосновател е на сдружение „Книги-игри“ и съсобственик на сайта за интерактивна литература knigi-igri.bg. Организатор на наградата „Златна никса“ за най-добра книга-игра в България, организатор и съставител на поредицата „Призвание герой!“[1].
От 2013-та започва да се занимава професионално с гейм дизайн и продуциране на игри за компютри и мобилни телефони. Понастоящем живее в София със съпругата си и двете си деца.
В литературата дебютира през 2008-ма година, издаден на страниците на „Алманах Нова Българска Литература“. През годините участва в още пет от броевете на поредицата.
През 2011 г. Александър бележи своята литературна автобиография, като поставя началото на поредицата „Котарака“ – нова вълна при книгите-игри. Същата година Торофиев започва да се занимава с популяризирането на жанра, с издателска и редакторска дейност. Съосновател е на сдружение „Книги-игри“ и съсобственик на сайта за интерактивна литература knigi-igri.bg. Организатор на наградата „Златна никса“ за най-добра книга-игра в България, организатор и съставител на поредицата „Призвание герой!“[1].
От 2013-та започва да се занимава професионално с гейм дизайн и продуциране на игри за компютри и мобилни телефони. Понастоящем живее в София със съпругата си и двете си деца.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
April 12, 2019
Спомням си времето, когато книгите-игри в България излизаха с такава бясна скорост, че нито аз, нито приятелите ми успявахме да насмогнем. Не откъм четене, разбира се. Четяхме си ги скорострелно и до късна доба, но... Финансово беше трудно. В един момент се оказа, че да си скатаваш джобните и да пестиш от закуски изобщо не е достатъчно. Наложи се да действаме организирано и да се наговаряме кой коя книга-игра или страт ще си купи, а после се събирахме да играем групово или пък си ги менкахме помежду си. Е, в крайна сметка май именно тази висока честота пренасити пазара и доведе не само до спад в качеството, но и до залеза на жанра. За разлика от онези дни обаче, Новата вълна в българските книги-игри действа доста по-умерено. Толкова умерено, че чак ми се налага да си къткам по някоя и друга книга-игра „за черни дни”. Кога за отмора, кога от носталгия, страшно обичам да тествам новите предложения на родната интерактивна литература. И ето, че дойде ред на „Призвание Герой! #7”. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 24, 2018
Добре се е получил и този път сборника. Малко ми се сториха твърде лесни и трите книги, защото ги минах от първия път с доста добри резултати, но това не ми попречи да се забавлявам :)
В "Пътят на Светлината" историята беше добре структурирана, само балансът между уменията ми се стори леко разбалансиран, т.е. едно конкретно умение сякаш ми дава повече от другите, но може и да греша. Също така на две места изборите ми се струваха нелогични. Тук ще хвърля малко спойлери - (предвид на мястото на религията в книгата не ми се вижда логично да оставиш някой да си прави магиите, че дори и да ти помага с тях; и предвид на обета, който главният герой е дал не ми се вижда правилно да утешава девойката след като прогонят демона и това да му носи точки). Но въпреки тези дреболии цялостното впечатление е добро.
С "Пазители" също се справих от първия път, като единственото, което ме изненада е, че Ал Торо е вкарал толкова мрачни краски в книгата си. Ал Торо показва, че може нещо, което малцина умеят - да вкара достатъчно игра в книга под сто епизода. Ако човек иска да прочете/изиграе брутален трилър, "Пазители" е неговото нещо. Единствената ми забележка е, че изборите бяха твърде логични и човек лесно се досеща какво да прави. От друга страна може това да е така, защото познавам мисленето на автора и за конвенционалния читател нещата да не стоят по този начин.
А ако сте фенове на изтока и по-конкретно древна Корея, новото приключение на хуаранг Ким Ги Су няма как да не ви допадне. Признавам си, че допреди тази серия като стане дума за изтока съм си мислил предимно за Китай и Япония, но вече и Корея влезе в полезрението ми :) Иначе приключенията в книгата са на два етапа - в първия монахът Пак Йон Уол трябва да измисли как да влезе в затвора, където гние Ким Ги Сун (тази част ми беше доста лесна), а после двамата заедно трябва да се измъкнат на свобода (ако човек има карта на подземията и описание на клопките се оказва детска игра). Тук единственото нещо, което не ми допадна е цикличната на места схема. Отвореният край за някой е плюс, за някой е минус, аз лично с нетърпение ще очаквам поредното приключение из древна Корея :)
В "Пътят на Светлината" историята беше добре структурирана, само балансът между уменията ми се стори леко разбалансиран, т.е. едно конкретно умение сякаш ми дава повече от другите, но може и да греша. Също така на две места изборите ми се струваха нелогични. Тук ще хвърля малко спойлери - (предвид на мястото на религията в книгата не ми се вижда логично да оставиш някой да си прави магиите, че дори и да ти помага с тях; и предвид на обета, който главният герой е дал не ми се вижда правилно да утешава девойката след като прогонят демона и това да му носи точки). Но въпреки тези дреболии цялостното впечатление е добро.
С "Пазители" също се справих от първия път, като единственото, което ме изненада е, че Ал Торо е вкарал толкова мрачни краски в книгата си. Ал Торо показва, че може нещо, което малцина умеят - да вкара достатъчно игра в книга под сто епизода. Ако човек иска да прочете/изиграе брутален трилър, "Пазители" е неговото нещо. Единствената ми забележка е, че изборите бяха твърде логични и човек лесно се досеща какво да прави. От друга страна може това да е така, защото познавам мисленето на автора и за конвенционалния читател нещата да не стоят по този начин.
А ако сте фенове на изтока и по-конкретно древна Корея, новото приключение на хуаранг Ким Ги Су няма как да не ви допадне. Признавам си, че допреди тази серия като стане дума за изтока съм си мислил предимно за Китай и Япония, но вече и Корея влезе в полезрението ми :) Иначе приключенията в книгата са на два етапа - в първия монахът Пак Йон Уол трябва да измисли как да влезе в затвора, където гние Ким Ги Сун (тази част ми беше доста лесна), а после двамата заедно трябва да се измъкнат на свобода (ако човек има карта на подземията и описание на клопките се оказва детска игра). Тук единственото нещо, което не ми допадна е цикличната на места схема. Отвореният край за някой е плюс, за някой е минус, аз лично с нетърпение ще очаквам поредното приключение из древна Корея :)
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 8, 2020
„Пътят на Светлината“ – Рони Мейдей - 3,5/5 - нямам спомен другаде да съм играл със свещеник, така че палци горе. Някак си обаче историята ме остави с повече неясноти, от колкото ми се иска, но въпреки това ми хареса. И ме остави с желание за още.
„Пазители“ – Ал Торо 2/5 - не ми хареса. Да, одобрявам експериментите в игрите, този е интересен с разбиването на малко ситуации на дребни детайл, но просто не ми хареса.
„Хуаранг и Кумихо: Обезчестения и Нечестивата“ – Лейдрин Суйвър - 3,5/5 - сякаш първата серия от тази история ми допадна повече, основно заради малко тягостния лабиринт във втората част. Но въпреки него искам да прочета и третата серия, заради задаващия се трети персонаж (в последните години имам афинитет към rogue class персонажи).
„Пазители“ – Ал Торо 2/5 - не ми хареса. Да, одобрявам експериментите в игрите, този е интересен с разбиването на малко ситуации на дребни детайл, но просто не ми хареса.
„Хуаранг и Кумихо: Обезчестения и Нечестивата“ – Лейдрин Суйвър - 3,5/5 - сякаш първата серия от тази история ми допадна повече, основно заради малко тягостния лабиринт във втората част. Но въпреки него искам да прочета и третата серия, заради задаващия се трети персонаж (в последните години имам афинитет към rogue class персонажи).
May 24, 2021
Тъмната корица на 7-то издание на "Призвание герой!" е в унисон с мрачният отенък на историите в нея. Този път като никога ги четох една след друга, и...
"Пътят на светлината" по план е трябвало да излезе в първоначалният сборник, така че теоретично е имало достатъчно време да бъде превърнат в нещо изключително, но крайният резултат не е точно това. Не знам защо всеки път, когато попадна на нещо оригинално като идея и игрови механизъм - оставам изненадан (може би заради шрифта на номерата на епизодите, който е същият като в класиката "Огнена пустиня", съответно очаквам мечове и магия). Успях с лекота да премина през историята успешно от първият път, което също много ме изненада - при това с най-високата възможна оценка Стълб на вярата - тудно ми беше да повярвам, предвид че колкото и да се старая, обикновенно все някъде стъпвам на криво (т.е. моите виждания за правилна постъпка се разминават драстично с тези на автора) и се изправям пред някой епизод без продължение и тъжния надпис "КРАЙ". Но това, което ме изненада най-много от всичко беше илюзията за избор, на която установих в последствие. Връщайки се назад, за да прегледам развитието при различни решения, попаднах на епизод 14, от който имаш цели 4 варианта да продължиш, в зависимост от това коя ключова дума имаш:
- при Дума 1, 2, 3 или 4 - мини на еп. 8
- при Дума 5 или 6 - мини на еп. 19
- при Дума 7 - еп. 41
- при Дума 8 - еп. 7
"Уау, какво разнообразие от възможности!" - ще си кажете. Но всички тези епизоди водят до един и същ изход (само единият дава допълнителна кодова дума преди това). Това означва и че решенията, взети за да се сдобиете със съответната кодова дума - също са били напразни!
Не претендирам, че чета всички книги-игри епизод по епизод, но понякога го правя и на такова нещо не бях попадал:) В допълнение - не мога да разбера каква беше логиката на последното решение в играта, където взимаш повече точки ако решиш да постъпиш като пубертет, вместо като Брат Яков, Върховният Жрец на Храма на Предопределението.
Не ме разбирайте погрешно - историята ми допадна!
"Пазители" има вероятно най-увлекателното въведение, на което съм попадал някога!
Това, което последва е просто "УАУ". Чета с учестено сърцебиене и лека усмивка от удоволствие. Добро е! Даже много добро. Накрая проверявам дали случайно нямам кръв по ръцете. Справил съм се отново от първият път, и то с вторият най-добър резултат и едно постижение. Може би трябва да спомена, че обичам огнестрелните оръжия и някои от решенията за мен бяха като детска игра. Тук е момента да кажа, че на изречението "да я придържа за дървената част пред цевта" се хванах за главата - явно става въпрос за ложата, която е ПОД, а не ПРЕД цевта, но хайде, да не издребняваме (но +2 точки Тъмна сила за автора! Ха сега!:).
Епилогът също е несравним - просто ще замълча нататък...!
Поне до последната част от сборника: "Хуаранг и Кумихо - обезчестения и нечестивата". Никакви изненади тук - вече бях чел две от историите от "корейската" серия (не чета книгите хронологично, а както дойде) и както винаги историята е на изключително високо ниво!
"Пътят на светлината" по план е трябвало да излезе в първоначалният сборник, така че теоретично е имало достатъчно време да бъде превърнат в нещо изключително, но крайният резултат не е точно това. Не знам защо всеки път, когато попадна на нещо оригинално като идея и игрови механизъм - оставам изненадан (може би заради шрифта на номерата на епизодите, който е същият като в класиката "Огнена пустиня", съответно очаквам мечове и магия). Успях с лекота да премина през историята успешно от първият път, което също много ме изненада - при това с най-високата възможна оценка Стълб на вярата - тудно ми беше да повярвам, предвид че колкото и да се старая, обикновенно все някъде стъпвам на криво (т.е. моите виждания за правилна постъпка се разминават драстично с тези на автора) и се изправям пред някой епизод без продължение и тъжния надпис "КРАЙ". Но това, което ме изненада най-много от всичко беше илюзията за избор, на която установих в последствие. Връщайки се назад, за да прегледам развитието при различни решения, попаднах на епизод 14, от който имаш цели 4 варианта да продължиш, в зависимост от това коя ключова дума имаш:
- при Дума 1, 2, 3 или 4 - мини на еп. 8
- при Дума 5 или 6 - мини на еп. 19
- при Дума 7 - еп. 41
- при Дума 8 - еп. 7
"Уау, какво разнообразие от възможности!" - ще си кажете. Но всички тези епизоди водят до един и същ изход (само единият дава допълнителна кодова дума преди това). Това означва и че решенията, взети за да се сдобиете със съответната кодова дума - също са били напразни!
Не претендирам, че чета всички книги-игри епизод по епизод, но понякога го правя и на такова нещо не бях попадал:) В допълнение - не мога да разбера каква беше логиката на последното решение в играта, където взимаш повече точки ако решиш да постъпиш като пубертет, вместо като Брат Яков, Върховният Жрец на Храма на Предопределението.
Не ме разбирайте погрешно - историята ми допадна!
"Пазители" има вероятно най-увлекателното въведение, на което съм попадал някога!
Това, което последва е просто "УАУ". Чета с учестено сърцебиене и лека усмивка от удоволствие. Добро е! Даже много добро. Накрая проверявам дали случайно нямам кръв по ръцете. Справил съм се отново от първият път, и то с вторият най-добър резултат и едно постижение. Може би трябва да спомена, че обичам огнестрелните оръжия и някои от решенията за мен бяха като детска игра. Тук е момента да кажа, че на изречението "да я придържа за дървената част пред цевта" се хванах за главата - явно става въпрос за ложата, която е ПОД, а не ПРЕД цевта, но хайде, да не издребняваме (но +2 точки Тъмна сила за автора! Ха сега!:).
Епилогът също е несравним - просто ще замълча нататък...!
Поне до последната част от сборника: "Хуаранг и Кумихо - обезчестения и нечестивата". Никакви изненади тук - вече бях чел две от историите от "корейската" серия (не чета книгите хронологично, а както дойде) и както винаги историята е на изключително високо ниво!
July 2, 2024
1. Пътят на светлината - 4/5. Сигурно най-доброто, което съм чел от Рони, останах приятно изненадан - не очаквах, че ще ми се понрави да играя книга-игра с главен герой свещеник. Да, когато навремето четяхме за приключениета на Валенс му се кефехме, но той бе твърде... неортодоксален поп. Тук имаме чудесна увлекат��лна история за отец, който можем да развием по най-различен начин: може да е изцелител, да гони злите сили, да ги млати и т.н. Искам да прочета и продължение на това.
2. Пазители - 4/5. За 83 епизода книга-игра, разположени на няма и 50 стр. Торо е успял да вкара и много книга, и много игра. Нещо повече - направил е женски образ, за който ти пука и следиш с неподправен интерес борбата му, а вярвайте ми, това се постига трудно когато си писател от мъжки пол. Силно ми напомни някои произведения на Кинг.
3. Хуаранг и Кумихо 2 - 4/5. Продължение на историята от бр. 5 на Призванието. Тук героичният хуаранг Ким Ги Су е заловен и хвърлен тъмницата и ще трябва да поемеш кормилото на друг образ - монахът Пак Йон Уол, който се е засилил да го освободи. Също много добра история, макар като ги сравнявам с първата да ми се видя лееекинко отстъп назад - просто Светльо се справи прекалено отлично предния път :P :D
Финална оценка на сборника - 4/5, много препоръчвам този брой.
2. Пазители - 4/5. За 83 епизода книга-игра, разположени на няма и 50 стр. Торо е успял да вкара и много книга, и много игра. Нещо повече - направил е женски образ, за който ти пука и следиш с неподправен интерес борбата му, а вярвайте ми, това се постига трудно когато си писател от мъжки пол. Силно ми напомни някои произведения на Кинг.
3. Хуаранг и Кумихо 2 - 4/5. Продължение на историята от бр. 5 на Призванието. Тук героичният хуаранг Ким Ги Су е заловен и хвърлен тъмницата и ще трябва да поемеш кормилото на друг образ - монахът Пак Йон Уол, който се е засилил да го освободи. Също много добра история, макар като ги сравнявам с първата да ми се видя лееекинко отстъп назад - просто Светльо се справи прекалено отлично предния път :P :D
Финална оценка на сборника - 4/5, много препоръчвам този брой.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews