Водната кула

by Диана Петрова, Вера Петрова (Editor)

Предприемачи от Израел откриват своя софтуерна компания в България. За да оправдаят инвестицията, българските програмисти имат трудна задача. Трябва да разработят продукт, който да подлъгва служителите със забавните си модули, така че те да прекарват повече време в мрежата и неусетно да вършат повече работа. Такова приложение би си купил всеки работодател, а това означава пари за инвеситорите.

Чужденците наемат университетски преподавател по математика, който да изгради екип, а за офис - избират старата Водна кула в столицата. Абаджийски подбира хората си не толкова по уменията им на програмисти, а по факта, дали имат силно хоби.

Дали подобен стартъп ще преуспее или ще се провали? Променят ли личния им живот лесното печелене на пари и нерегламетираното работно време? "Водната кула" е история за начинаещи програмисти, които получават повече свобода, отколкото могат да понесат, за ефекта на софтуерния сектор върху психичния живот на съвременния човек, за действителността в българските IT компании.

* * *

"Водната кула" разказва за живота на българския програмист в чуждестранна, стартъп, технологична компания. Това е една от първите български книги със сюжет от софтуерната индустрия с фокус върху социалния живот на работещите в сферата, техните взаимоотношения на работното място и извън него.
Светлин Наков, софтуерен инженер, мениджър, обучител и оратор

Genres: Bulgarian Literature

384 pages, Paperback

Published December 3, 2018

Reviews

[Елена Павлова · Rating 4 out of 5]

Мерилото дали една книга наистина ми е харесала: да се будя нощес да мисля героите, след като съм отгърнала последната страница. При тази определено ми се случи, още повече, че рамката й е отворена и оставя на читателя свободата да си представи какво става... нататък.
Какво й е толкова очарователното? Тя е книга за "кораби в мъглата"; за съвсем обикновени герои, събрани (почти буквално) от случайността в един колектив, в рамките на който си взаимодействат и влияят по начин, невъзможен за случване извън този колектив, докато морето на живота ги лашка напред-назад. Не, не си влияят по някакъв животопроменящ начин, не и на първи прочит: както не се случва и в реалността. По-скоро са като едноклетъчни в капка вода, под стъкло на микроскоп...
Микроскоп, който авторката умело успява да насочи към всяка на пръв поглед дребна промяна, прерастваща в същински животопроменящ тласък. Бавната динамика на влюбването не от пръв поглед; също тъй бавната динамика на личностния разпад, на безсмисления застой... Повечето герои не оставят следа нито в собствения си живот, нито в този на обществото, част от което са: занимават се с абсолютно безсмислена работа в абсолютно безсмислен свят. Като всички нас, общо-взето. И все пак... получило се е едно малко бижу за динамиката на отношенията в малкия колектив; за динамиката на стандартното човешко битие, което поема в неочаквани посоки. Особено готин от тази гледна точка е финалът.
Онова, което за мен отнема от очарованието на книгата е клиничната й, хладна беземоционалност. Авторката не просто сухо и делово описва събитията, през които героите й преминават точно като невидими кораби в мъглата; не просто се въздържа от отразяването на емоции, а е успяла да докара такава абсолютно "равна" и безпристрастна нотка и в самия сюжет, дори когато героите преминават през катаклизмични за самите тях или фирмата, в която работят, събития. Като писателско постижение това е страхотно, шапка свалям. От читателска гледна точка... не е моята бира, търсех и очаквах по-друго нещо от тази книга.
Като казах "по-друго" - след първите трийсетина страници очаквах примерно вариант на "важната поука", при който интересен сам по себе си текст стига до финал, който носи някаква поука, не винаги свързана или логически произтичаща от самия текст.
Тук обаче, ако финалът носи такава поука, то за моята буквалистка, еднопластова душа, тя остана скрита.
Та така: супер приятно написана книга с изключително прецизно цъкащ часовников механизъм в нея (pun intended); книга, в която героите ти влизат неусетно под кожата и ти стават... не баш приятели, но познати, чиито грижи ще мислиш, преди да заспиш, но не защото те вълнуват и несъмнено няма да си мръднеш пръста да им помогнеш... както, впрочем, се случва с по-голямата част от хората в живота на всеки един - живот, в който и самият ти не оставяш следа нито на личностно, нито на обществено ниво.
Хм. Дали пък това не е посланието, което търсех с лупа в скрития текст по-горе?!

[Цветозар · Rating 1 out of 5]

Впечатляващо е как книга, чиято ключова маркетинг гимика е "сюжет за софтуерната индустрия", има по-малко общо със програмирането, отколкото с плацебо-лечебните свойства на пирамидите и непроменящият се характер на гадните гейове.

"Водната кула" на Дияна Петрова включва обширен и многоцветен състав от персонажи, чиито имена не се ползват толкова често, защото всички си имат прякори, защото защо пък не, читателят така по-лесно ги помни. Помни ги, въпреки че героите в тази книга имат по-тънко сюжетно развитие от страниците на самата книга, а те прозираха. Още по-странното е, че въпреки множеството персонажи, повечето от тях са абсолютно ирелевантни спрямо сюжета (който и без това е ирелевантен, повече за това по-долу), цялата книга можеше де факто да се сведе до трима главни двигатели: Архангел - гадният гей злодей, и Мис Свят (и обикалящите я тела).

Честно казано трудно съумявам какво по дяволите е посланието на тази книга, ако въобще има такова, защото тя едвам има сюжет. Като за начало, историята се свежда до много дребни офис драми и невероятно повърхностни романтични линии, главно между Мис Свят и двата ѝ спътника Абаджийски и Панда, чиито главни черти на характера са: човек с умряла дъщеря и дебел човек, respectively. Единственото неочаквано нещо е че историята завършва с някакви глупости за пирамиди и плацебо-лечебните им свойства, главните двигатели на сюжета си се движат както би очаквал всеки човек, без почти никакви пречки и с почти нулево развитие. Колкото до другите герои недвигатели, те могат изцяло да се изрежат и нищо няма да бъде загубено, всъщност всички герои могат да бъдат напълно изрязани и нищо няма да се загуби, защото нищо не ги свързва, героите едвам си взаимодейства, а дори в изолация едвам се развиват. Вземете това предвид, ето арките на героите, за които въобще си заслужава да се пише нещо:
Баба - преживява тежки цикли, изпада в менопауза.
Кожа - прави изделия от кожи, намира хора, които искат да купят бутилки с кожи.
Мис Свят - губи сестра си, намира си мъж, забременява.
Елена - от кифла рецепционист става кифла мениджър.
Архиватора - няма арка (да трие приложението не е арка).
Кришната - няма арка (да искаш да създадеш мултирелигиозно село и да не го създадеш не е арка)
Панда - няма арка (влюбването в мис свят не е арка).
Абаджийски - няма арка (загубването на дъщерята не е арка, ако се е случило преди сюжета)
Архангел - няма арка (описан е като гаден гей, остава си гаден гей до края).
Мидъла - няма арка (да си пишман програмист не е арка).

Единственото нещо, което обвързва тези герои в този роман е фактът, че всичките работят в една и съща софтуерна фирма, което е абсолютно абсурдна връзка, защото можеха да се променят има-няма две хиляди думи в този роман и всички щяха да са счетоводители или юристи, или водопроводчици, или каквото и да е, кариерата им не играе роля в сюжета, затова толкова нечесто въобще бива спомената, софтуерът не играе абсолютно никаква роля в сюжета, а първото изречение на описанието е " Предприемачи от Израел откриват своя софтуерна компания в България.". Приложението, около което сюжетът се върти е толкова малоумно, че дори романът не успява да му връчи магическите свойства, които създателите му изискват то да има.

Четиристотин страници чакам нещо да се случи и така и не се случи, истинско постижение си е да се напише толкова много, а да се каже толкова малко и за мен е малко измамно гърба на тази книга да описва софтуерни фирми и приложения, като те не играят роля в нея. Какво общо имат шибаните пирамиди и техните лечебни свойства със софтуера, по дяволите? Целта на тази книга каква е? Кой е желаният читател на този роман? Защото със сигурност не съм аз, въпреки че точно моята връзка със софтуерната индустрия породи първоначалния ми интерес към този роман, а слабата проза и двуизмерните карикатури на персонажи не биха зарадвали никого другиго.

Някак си се радвам обаче, ако "Водната кула" носи със себе си едно послания, то е че времето, което отделих, за да се реализирам кариерно, не е могло да бъде по-добре оползотворено със смислена съвременна българска литература, защото (явно) все още се пише по-рядко отколкото Бойко не е бил на власт в последните десет години.

[Alexander Krastev · Rating 3 out of 5]

Много, много трудно начало и прекалено много основни персонажи, чието изграждане не е най-лесната работа, а ползването на прякори допълнително усложнява нещата. В края обаче пъзелът е добре подреден и се вижда смисълът от реденето на парчетата. Много интересен анализ на психологията и динамиката на отношенията в една малка към средна по размер група. А конкретното проявление - новосформиран екип в базиран в България IT стартъп прави наблюденията още по-интересни. Прочетете внимателно първите 100 страници и дори да ви се струва дотогава безсмислено, продължете докрай

[Viktor Stoyanov · Rating 3 out of 5]

Винаги си личи, когато една книга притежава цялостна концепция.
Често се случва да обсъждам с колеги за двата типа подход на писателя - на градинар и на архитект. Диана Петрова за мен е класически пример на архитект в този "инженерен" роман.

Да, персонажите в началото се изсипват твърде много накуп. Някак без да те оставят да опознаеш някого от тях достатъчно, преди да са започнали да си взаимодействат.
Да, това с прякорите също не помага, а по-скоро пречи на оригиналността на героите.
Да, имаше моменти (основно в първата половина на романа), в които нямах непреодолимото желание да видя какво се случва по-нататък.

Въпреки това видях какво става докрая и не съжалявам. Просто знаех, че Диана е изградила конструкция и трябва да я видя в цялост, за да я разбера и оценя. Така се и получи. За мен историята издърпа един от централните образи - този на Абаджийски. Без да разкривам нищо, само ще спомена, че препратките към детството му (още от първата такава) бяха сигурната индикация, че тук се крие нещо повече от "производствен роман", както също беше определен. Или поне нещо по-съвременно, макар и с тази основна вечна тема за свободата.

Доколко това е ИТ роман - трудно ми е да кажа.
Първо, защото друг ИТ роман не съм чел и това е вече характерна черта при Диана - да не се свени да направи нещо за първи път на нашето родно книжно поле, да рискува, да се опита да се отличи. Повтарям се - не просто опит, а цялостна концепция. От реалната сграда на кулата, до съвременната проблематика.
Второ - познанията ми са далеч от професионални, за разлика от тези на авторката, но дори и за мен нямаше непозната терминология, или теническо описание, за което да трябва допълнително да проверявам какво представлява.

Някъде в идеята за Manyface съзрях прототип, с който самата Диана експериментира. В една от социалните мрежи имам два нейни профила - един на писателката и един на QA. Сега се чудя, дали преди години не е направила профилите умишлено за тестване на идеята си. Ако е така - още по-добре.

Другото, което вече можех да очаквам е психологическата дълбочина, до която се достига в края на книгата. Знаех, че ще я има и търпеливо си я дочаках да се разкрие.

Ще кажа и какво ми липсваше. Липсваха ми още малко извънредни обстоятелства, за сметка на по "ежедневни" такива. Липсваха ми още малко проявления на лудост ... или пък на гениалност от някои от образите.
Имаше и такива, които идват на моменти в повече, но няма да се спирам подробно. Образът на административния директор на пример (и то не заради сексуалната му ориентация), или този на Връбка.

Основното достойнство на книгата е, че дава поводи за размисъл и има послания.
Препоръчвам да дадете шанс на всяка книга, която има горните две качества.

[Anton Sankov · Rating 1 out of 5]

Доста слаба, за съжаление. През по-голямата част от книгата не се случва нищо, има 10 главни героя и 5 второстепенни, като само за 2-ма от второстепенните може да се каже, че претърпяват някакво развитие. Книгата е пълна с цинизми и елементарни твърдения. Съвсем обичайни неща, като това хора да отидат на ресторант или тийм билдинг се разглеждат като нещо едва ли не, нещо невиждано и нечувано, и са описани с най-големите подробности. Най-фрапиращото нещо беше краят, когато започна да се говори за народна медицина, лечебен ефект на пирамиди и т.н. Виждам книгата като една кликбейт фалшива новина, която се очаква хората да отворят и прочетат, само защото в нея се говори за "програмисти".

[Свилен · Rating 1 out of 5]

Прочетох книгата от кора до кора. Четеше се сравнително лесно, въпреки грешките във форматирането, особено на пряката реч.

Книгата звучеше обещаващо от анотацията на корицата, дори Светлин Наков се беше изказал там. Уви като я прочетох, си дадох сметка, че може би е бил вежлив, но не я е харесал (лична догадка). Уж трябваше да разказва за екип от програмисти, които се давят в свободата, отпусната им от "Компанията", но уви, аз не разбрах каква беше тази свобода. Дали това, че бяха на ненормирано работно време или нещо друго? В крайна сметка аз не можах да оценя свободата на героите и това как им действа и как ги променя, за да ги изгради като пълнокръвни образи.

Самият аз съм програмист, макар в българска фирма, далеч от София (да си го кажем направо - в провинцията). Зарадвах се, че ще прочета книга за хора като мен, но се оказа, че книгата не е особено подходяща за програмисти. След това реших, че може би е подходяща за майките на програмистите, но се отказах и от тази идея. Аз и колегите ми, работим на нормирано работно време, но сме достатъчно свободни, че да си удължим обедната почивка, да дойдем по-късно или да си отидем по-рано от работа. Дори да ми се прииска да изляза в близкия парк по средата на работния ден за цигара, която да се превърне в три цигари и да отидат четиридесет минути в стоене на чист въздух, няма да имам проблеми с работодателите. Всички са наясно, че работата на програмиста е умствен труд, а ума има нужда от почивка и понякога така идват гениалните идеи. Това аз не го видях ясно описано в книгата. Уж щеше да се разказва за свободата, а "Мис Свят" трепереше, да не удължи прекалено обедната си почивка.

Доколкото ми е известно, всяка история, описана в книга, е добре да има няколко основни точки, три от които са начало, среда и край. Тази история имаше начало - създаването на компанията "Кона Текнолоджис", която се помещава във водната кула, на която е кръстен и романа. Само че аз не открих края на историята, което ще рече, че тя нямаше и среда. Нямаше и кулминация, за поука да не говорим изобщо. Цялото повествование в романа беше на база на неща, които просто се случват около главните герои и които не водят до нищо. За пример мога да използвам изгарянето на апартамента на "Архиватора" и заживяването на него и "Кожата" в новия апартамент на "Кришната" (съжалявам, че се налага да използвам прякорите им, но имената им бяха споменати веднъж-дваж и така и не ги запомних). Та, помислих, че това ще доведе до нещо, може би кулминация или просто ще се слее с основната история, но автора заряза нещата до там, че "Архиватора" и "Кожата" се сбиха, докато "Кришната" кършеше ръченица край тях и след това тези герои, като трио, бяха забутани в някое чекмедже и не се спомена какво се е случило. Та това е само пример за многото поточета, които не се сляха в една обща река, която да нарека Роман, те просто бяха историйки, които също нямат край - просто неща, които се случваха.

Друго, което ми направи негативно впечатление е, че освен "фронтенд" и "бекенд", терминологията, свързана с обещаното на корицата я нямаше. Разбирам, че опита на автора е да достигне до възможно най-голям брой читатели, но и "Анатомията на Грей" се опитва да достигне до максимален брой зрители, а не им липсва медицинска терминология. Мисля, че когато автор избира тема за своето произведение, трябва да посвети достатъчно време в проучвания, за да не изглежда самия той като лаик.

Ясно ми е също така, че клиентите са важни за една малка фирма, но не съм чувал толкова да се бъркат в работата на програмистите, че даже да уволнят изпълнителния директор на фирмата. Да не говорим, че не съм чувал фирма, в която подбора на технически кадри да се основава на техните всестранни хобита. Така че не съм сигурен дали книгата не е своя-года фантастика.

Няма как да не подчертая и ролята на "Баба" в книгата - стара мома, която е пред менопауза. Нямам против всякакви герои, но подробното описанието на месечните ѝ "гости" и как се стичат в канала на банята, беше много прекалено. Чел съм достатъчно кървави романи, но това беше наистина ту мъч.

За финал мога да кажа само, че ако имах възможност да дам по-малко от една звезда, бих го направил, но това би означавало, че не съм оценил книгата, а аз не исках това. Като съвет към автора, бих предложил да се ограничи до детските книги. Там може би може да има поточета, които не водят до никъде, но зрелите читатели, очакват, ако не друго, поне историята да има край. Бях силно притеснен, че това може да се проточи до безкрай - неща, които просто се случват с група хора и не водят до никъде.

Силно не препоръчвам книгата на всеки уважаващ себе си читател!

[Aleksiel · Rating 3 out of 5]

Интересна книга за създаването и развитието на ИТ компания в България. Израелска компания купува Водната кула в столичния квартал Лозенец и преустройва вътрешността ѝ като офис, събирайки екип от разнообразни чешити. Фактът, че компанитяа е израелска няма влияние върху сюжета, което ме разочарова, но книгата е точно това, което е описано - ежедневието на един екип. Не съм работила с тази сфера и не мога да коментирам дали действително представя правдиво ситуацията у нас, но се чете лесно и бързо.

[Alexander Nenov · Rating 4 out of 5]

Хареса ми. Историите описани в този роман са преживяни от мен почти без изключения. На моменти обаче, дори аз, като ит специалист се объркватх искрено в обясненията за ит дейности. Не радко губех връзката нишката Все още не си обяснявам завръзката и развръзката. Но, цялостното усещане беше някак много топло и приятно.