Със смесени чувства съм към тази книга. Обичам творчеството на Елиф Шафак най-вече заради многопластовостта, която обикновено е част от историите й, красивият език използван за написването им, и умелата завръзка и развръзка на цялото произведение. Разбира се, и тук, си личеше, че произведението е написано от Елиф Шафак. Четеш и се чудиш приказка ли е това или роман. Написано по уникален начин както може да пише само тя. Но тук стигаме до именно онази многопластовост, която вече споменах, и която според мен, точно тук изиграва лоша шега. И друг път Елиф Шафак е вмъквала в историята си много герои, семейства, различни характери и, макар отначало действието да се е развивало на едно място, след това ги е заплащала в съвсем други географски измерения. Тук, привидно всичко започва точно така, но когато започват референциите към едната локация, след това към другата, след това към третата, а на 80-тата страница се улавяш да се чудиш ‘А! Този герой пък кой беше?!’, се усещаш, че нещо не е така....Освен това, изборът на тема (гоненията по време на Инквизицията) за произведение разказано по такъв начин, вероятно също не е много сполучлив. Може би в действителност е възможно накой да разгърне такава тема в толкова малко страници с такова голямо количество герои, но Елиф Шафак за мен лично не успя да пресъздаде тази картина.