Эта книга - о силе и красоте несказанного. О внутреннем мире, который всегда больше, чем слова. И о чуде быть услышанным. В ней удивительным образом сплелись эстетика и мудрость, простота и изящество. Ее приятно держать в руках, разглядывать, листать и размышлять... Такие шедевры обладают огромным потенциалом для развития так называемого "эмоционального интеллекта" читателей разных поколений.
Отзад, на последната страница, прочетох, че от тази книга има отпечатани 500 бройки. Това означава, че (засега) 500 човеци ще се оМЕЧОмечим. Много, много прекрасна книга! И тази мечка, която искаш да местиш навсякъде из къщи, за да можеш повече да гледаш и да си търсиш с нея думите. Толкова е жива и истинска, че чак е странно, че това се случва на хартия. Мисля, че всеки ден ще си я разглеждам тази книжка и така до не знам кога. Може би докогато свят мечува.
В тази книга има много малко думи. И едно страхотно мило- тромаво мечешко усещане. Иска ти се да я прегърнеш и да не я пускаш. И изобщо да прегръщаш повече, отколкото да говориш.
Книга, която няма да ви подведе. Може да я подарите на баба си, на племенника, на приятели, на приятелки, дори на тези, които не разбират български, за благотворителна кауза, на гадже, което ви се сърди (и да се сдобрите), на съученик, с когото не сте се виждали отдавна, на себе си. Най-добре на себе си - егоистично си налейте чаша чай, сгушете се под одеялото и си помълчете. Или седнете и чуйте как звучи пляскането с една ръка. Пардон, лапа.
"Знам, че думите трябва да ме правят по-силен, но понякога..."
Едва ли някога ще забравя как майка ми ме тупаше по рамото настоятелно като бях дете: "ГоворИ, бе, говори." Ами не искам, не обичам (да говоря каквото и да е и когато и да е). Не ми е близко и понятието медитация, но може би негови разновидности... Това, което виждам в блажените притворени очи на мечо.
Човек би рекъл, че при наличието на толкова езици и толкова думи на света изборът на пет точни изречения не е проблем. Само дето е тъкмо обратното - нищо по-трудно. "Когато искам да мълча" обаче съдържа петте точни изречения на Зорница Христова към великолепните, драматично красиви картини на Кирил Златков. И общото им мълчание, пълно с приятелство, обич, мечти и смисъл. Всички трябва да я видите и да я чуете!
„Когато искам да мълча” е книга-бижу! Това не е книжка с картинки, но това не е средностатистическа детска книжка с картинки. Нито пък дори е просто детска. Нито пък е само за възрастни. Всъщност, тя е за всички. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Тиха книга с мощно въздействие. Сигурна съм, че казва на всеки нещо много съкровено. Лично негово. Изпитвам потребност да гледам и рисунките, и текста, въпреки че по всяко време мога да ги извикам във вътрешното си зрение. Сякаш още самата корица ни отвежда в състояние на самовглъбяване.
Най-красивата книга на света, която мълчаливо казва всичко...
„Когато бях малък, възрастните ми показаха думите, за да има къде да си слагам нещата. Думите ми харесват, но не побират достатъчно. Не побират например чуждите сънища, които се напрягаш да чуеш, музиката, светлината и разни други неща. Знам, че думите трябва да ме правят по-силен, но понякога се страхувам, че ще скрия в тях нещо важно и после няма да го намеря. Послушай ме, когато мълча, и ще го чуеш.“
"Когато бях малък, възрастните ми дадоха думите, за да има къде да си слагам нещата."
Ето как се случва да се влюбиш в някоя книжка от първото изречение: когато то не е просто някакво си изречение/мисъл за едно положение на нещата, а е нежен стих и парченце философия, което занимава ума и сърцето ти дълго, дълго време. Зорница Христова е постигнала едно малко, тихо чудо с този съвсем кратък текст. Чувала съм да се казва, че белите полета около стиховете "говорят" както думите, настанени в тях, но явно това е възможно и не само в поезията. Тази книжка е изумителна!
Когато бях малък, възрастните ми показаха думите, за да има къде да си слагам нещата. Думите ми харесват, но не побират достатъчно. Не побират например чуждите сънища, които се напрягаш да чуеш, музиката, светлината и разни други неща.
Знам, че думите трябва да ме правят по-силен, но понякога се страхувам, че ще скрия в тях нещо важно и после няма да го намеря.
Послушай ме, когато мълча, и ще го чуеш.
Автор на текста: Зорница Христова Илюстрации: Кирил Златков
Красива книга с малко текст, който звучи като напевен шепот в синхрон с оригинални черно-бели илюстрации. Книгата определено е бижу за всяка лична библиотека.