„Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ е дебютната стихосбирка на Цвета Тодорова. Стихове, които ще четеш с удоволствие, а написаното от нея ще си спомняш, защото оставя дълбок отпечатък в душата ти!
Печелила награди на едни от най-престижните литературни конкурси, истинския приз тя получава ежедневно от многобройните читатели, които очакват с нетърпение всеки ред посветен на любовта. Именно в стихосбирката „Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ откриваме историята на едно вече пораснало момиче, което в стремежа си да открие любовта, открива себе си чрез писането.
Казвам се Цвета Тодорова и съм на 25 г. Имах късмета да живея в два от най-красивите града в България: родом съм от Русе, а ученическите си години прекарах в любимото Велико Търново.
Поезията присъства в живота ми през по-голямата част от съзнателното ми съществуване. Обичам да казвам, че не знам дали тя намери мен, или аз нея. Но със сигурност знам, че тя ме спаси.
Започнах да пиша, когато баба ми си замина. Тогава бях едно кълбо от емоции и разбрах, че мога да изразя чувствата и мислите си с малко думи на хартия. Тринайсет години по-късно това не се е променило и в поезията боравя с думите все така пестеливо – нищо че в останалата част от времето другите не могат да вземат думата от мен. 😀
През 2011 г. с моя приятелка създадохме Facebook страницата Believe – една от първите български страници за споделяне на стихове, мисли, цитати и пр. Няколко години по-късно се появи и моят Tumblr блог – „безвремие“, – където започнах да публикувам само мои стихове. Макар че днес на практика не поддържам блога, той ще си остане най-сантименталното място в интернет пространството за мен.
Първата ми самостоятелна стихосбирка, „От тук до края на сърцето“, излезе през април 2020 г. Година и половина по-късно излезе втората ми стихосбирка, „Безвремие“, чието заглавие е вдъхновено от блога ми. В нея са събрани както непубликувани до този момент стихове, така и първите, които написах за блога в самото начало.
„Безвремие“ е лична и сантиментална стихосбирка, олицетворяваща, надявам се, едно пораснало момиче.
Успя да ме удари на правилните места. Радвам се, че я открих. Предстоят още много препрочитания! Простичка поезия, каквато все по-често срещаме из оннлайн пространството, но много искрена и очевидно преживяна. Препоръчвам!
Ако прочетеш в дневника ми защо не те обичам ще попаднеш на бели листи.
Прекрасни и искрени думи, които докоснаха сърцето ми по възможно най-топлия начин в тази студена зима! Невероятно подбран изказ, изразяващ безброй емоции! Изключително съм трогната от тази стихосбирка! Прочитът й бе едно неповторимо, магично изживяване!
Книгата не случайно получава 5/5 звезди. Цвета има огромен потенциал и се радвам, че реши да го издаде в книга. Не мога да опиша колко ми харесва книгата, със сигурност ще си я чета пак и пак.. Уникална! "
Поезията е наистина добра, когато улавяш болката на пишещия. Това определено е изключително емоционална книгна, в която семейството е на почитно място.
Дебюта на Цвета Тодорова ме разтърси в искреността си. Личи си, че всеки ред е излязал от сърцето, а ръката е просто инструмент. Поезията й е тъжна, но в същото време оптимистична, носи надежда. Подходяща е да се чете дори от почитателите на класиката. За мен трябва да има повече такива издания. Пълно е с млади поети, но малко са тези които съумяват да пишат това което искат и както искат, за това се изисква смелост, каквато Цвета има.