Ти, непрестанна новина: стихотворения

by Иван Ланджев, Люба Халева (Illustrator)

Иван Ланджев (1986) е автор на:
Поезия
„По вина на Боби Фишер“ (2010)
„Ние според мансардата“ (2014) / „Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017)
Хуманитаристика
„Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017)

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Audiobook, Contemporary

56 pages, Paperback

First published December 7, 2018

About the author

Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихове са преведени на 10 езика.

Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017) и „Ти, непрестанна новина“ (2018), както и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017).

Reviews

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

Ако можех да съм книга (като героите на 451 градуса по Фаренхайт), бих избрала да съм тази.

[Temz · Rating 5 out of 5]

За Иван Ланджев, с когото винаги се разминаваме във времето и пространството, съм чувала какви ли не неща. И хубави, и лоши. Дотолкова много, че понякога ми е приятно, че не се познаваме отвъд дежурното кимване (без да си разменяме „твърде много думи“ ) и неволното пресичане на Фейсбук алгоритми из полето на новините.

Така го чета без(при)страстно. С едната ръка разлиствам предразсъдъците, с другата придърпвам буквите.

И ако „Ние според мансардата“ не ме убеди, този път съм сигурна. С „Ти, непрестанна новина“ (ИК Жанет 45) ще сте в добри ръце.
https://knijno.blogspot.com/2019/02/o...

[Габриела Манова]

Много харесвам как пише Ланджев.

Тази му книга е по-различна. По-малко нахакана. Не бих казала точно смирена, може би по-зряла. Смела в заявяването на тъгата. Дипломатична в страданието си.
И ритъмът, ритъмът! Това е, което най-много харесвам в писането му. Така бих искала да звучат и моите стихотворения.

[Maria Yankulova · Rating 3 out of 5]

Не можах да се свържа с поезията на Иван Ланджев. Не знам дали не беше правилният момент или просто това не са моите стихове.

*****
Кокетството на Твоята природа ме подкупва.
Удължи паспорта ми за тоя свят и нека съм
и местен, и турист по Твоите провинции. Нека хладен стоицизъм и хлапашка влюбеност
да се заселват в погледа ми и да се оженят,
да останат.

[Nikoleta · Rating 4 out of 5]

Ще се променя поне заради 2 стиха.

[Ралица Генчева · Rating 5 out of 5]

Страхотна стихосбирка! Първа среща с автора, но не и последна:)

[Evgeniya · Rating 4 out of 5]

Харесвам тази книга повече от „Ние според мансардата“ и много повече от „По вина на Боби Фишер“ и причината е, че харесвам повече Ланджев в нея. Всъщност тук той освен "чист" и философичен поет (заради което четенето на поезията му неизменно доставя удоволствие) най-после е и напълно честен. Свободен може би от една преструвка, която жестоко ме тормозеше в предишните му книги. По-уверен, по-автентичен той. И колко е завяладящва тази честност и увереност, каква невероятна перспектива отваря само!

[Kaloyana · Rating 2 out of 5]

Между 2 и 3 звезди, съжалявам. Исках и мислех че ще ми допадне, но не. В началото има нещо, но към края става доста несръчен напън, но с претенция.

[Yoana · Rating 4 out of 5]

Страшно много ми хареса! Иван Ланджев лее думи като мед, наистина страхотен!

[Haileyyjk · Rating 5 out of 5]

fucking hell 🤍

[Tsvetelina Mareva · Rating 5 out of 5]

Каква поанта на 2018 година - с поезия! И то не каква, а с най-силната книга със съвременна българска поезия, която съм чела от доста време насам.
Имах нужда от точно такава книга в тоя момент - интелектуална поезия в изцяло положителния смисъл на думата и без капка арогантен снобизъм! Стиховете на Ланджев могат да се четат по много начини. Работят и като самостойни единици, и като част от едно необятно цяло, пълно с препратки и символи към древногръцката митология, старите поети, любовта му към бокса и шахмата, които ненатрапчиво метафоризира, и изобщо към изкуството като цяло. Има много музика в тази книга, но и много ерудиция и знание. Личи си, че всичко е премислено до последния детайл, нищо не е самоцелно - нито заглавието, нито подредбата на стихотворенията, всеки един стих от тях е мислен! И ето тука идва голямата разлика с повечето от съвременните т.нар. поети. Ланджев не докосва евтино първичната струна на емоционалната рефлексия чрез витиевати фрази, хрумки и опит за оригинално "умнеене", както самият той чудесно се изрази. Тази поезия си играе с добре познати символи и тотално обръща значенията им, провокира те непрекъснато да търсиш още и още и да се чудиш дали си успял да го "уловиш". И всичко това без да е уморително, защото всъщност ти "говори" честно и открито за едни неща, които май сме позабравили.
Не мога да кажа всичко, което искам, защото за поезия е много трудно да се говори и защото не се чувствам подготвена за това, но ако трябва наистина да препоръчам една-единствена книга със съвременна българска поезия, то това със сигурност ще е "Ти, непрестанна новина" на Иван Ланджев. Пък и ах, заглавието, заглавието!...

[Vanya · Rating 5 out of 5]

"Ако ще бъдеш някой, не избирай себе си.
Не си длъжник на личната карта..."

Иван знае колко бавно вървях към другите му книги, колко дълго ги преглъщах и осмислях. И още го правя. Като питие, което е прекалено силно, за да се изпие на екс. Но тази... тя просто ме погълна, смели ме, изплю ме (като костилка от маслина на дъното на чаша) и аз бях музика и поезия в едно!!!

За мен Ланджев винаги е непрестанна новина!
(Люба Халева, страхотна корица!)

Terza Sofia

Последната птица тепърва излиташе
от твоя балкон. Аз погледнах, видях
как острите покриви режат от Витоша

парчета, а долу е бедност и прах.
Работници карат с количката лафове
и плавно ги пускат. Наляво от тях

дървото се буди, превръща се в Дафне
и хуква назад - да се върне при Феб.
Не помня кой беше го казал, но прав е:

нявсякъде всичко прилича на теб.
И всичко умира от смях, че живее -
животът е весел вертеп,

обаче не казвай на никой къде е.
Адресът от вчера за днес не важи.
Последната птица дано не пропее,

та тайно животът да продължи.

[Viktoriq Gercheva · Rating 5 out of 5]

Силно исках да прочета тази стихосбирка, след като разбрах, че от стихотворението Чет Бейкър е създадена песен. Как поезията е превърната в музика и се е получило нещо удивително. Влюбих се в песента, влюбих се и в стихотворението. Аз не съм човек на поезията, но след прочетените този месец стихосбирки, мога са заявя, че има стихотворения, които никога няма да ги разбереш, дори и да направиш литературен анализ на всяко изречение, но има и стихотворения, които изкарват от теб емоции, дълбоко заровени в сърцето. За всеки човек си има стихотворение, стих и дума, която те ,,жегва".

[Ljubomir · Rating 3 out of 5]

Повечето стихотворения в "Ти, непрестанна новина" ми харесаха, а няколко много ми харесаха - дотолкова, че обмислях четири звезди*, но заради няколкото, които не ми харесаха толкова, както и заради разни препратки към джаз, плочи, Вонегът и пр. (не че в тези неща има нещо лошо, просто са твърде ниска летва, да не кажа клишета) в крайна сметка се спрях на три.

* Колкото съм давал на Фрост, Рилке, Алън Гинсбърг, ее къмингс, Силвия Плат, Емили Дикинсън и други поети, които обичам, така че трите звезди не са никак лоша оценка.

[SanDra · Rating 4 out of 5]

Старата песен

Wild horses couldn't drag me away
The Rolling Stones
…
Само аз не мога да си тръгна.
Все по-смътен ставам, а по-ясно виждам
в прахоляка на това всесилно чувство.
Не искам куфара на избора, не искам знания, крилати фрази, тълкувания. Нима
спасението не е някакво нахалство?
Ако бях например онзи от Витания,
аз нямаше да се изправя по команда,
а да се загърна в тебе, моя малка смърт,
в уюта на дъха ти и в одеялото на вялата
прегръдка.

Ти, която не желаеш пътешествия.
Ти, непрестанна новина.
…

[Victoria Doncheva · Rating 5 out of 5]

Не знам какво да пиша за поезия тук, но Иван Ланджев определено знае как да я пише.

[Yana · Rating 5 out of 5]

Езикът ни е красив🤍

[Georgi Kumanov · Rating 5 out of 5]

Да бъдеш обичан недей настоява.

[Ema Veneva · Rating 3 out of 5]

Книгата е любопитна, има поетични находки, но и много поза и фалш и за мен е ампутирана от истински емоции, което за поезия е пагубно. Определено дразнеща на места, но пък старателно написана. Ще споделя нещо богохулно, но пък мое наблюдение: Иван Ланджев е попаднал на отвратителни редактори, които не са успели да го бутнат в посока още по-добра поезия. Иначе забелязвам сръчност и находки, плюс чиста мисъл и интелигентност. Това е поет, който не трябва да бъде убиван от Жанет 45 с венци и хълцания, защото му трябва още много, за да се развие наистина. Но пък Иван Ланджев е истински отличник - ерудиран, начетен и сръчен и това играе срещу него. Лично за мен добрите му качества ми идват в повече, което прозира и в поезията му. Все пак всеки автор носи отговорност за своите книги много повече, отколкото издателството и редакторите му.

[Vanya Velikova · Rating 4 out of 5]

"А може би в това е номерът - да отпразнуваш показно живота, подобно голобрад Уолт Уитман някакъв, и ти така: да атакуваш радостта, докато не се подчини и не забиеш знаме в нея. Завоевател да си на доброто и красивите ти мисли да се раждат все на светло. Така ще се научиш да извърташ поглед и да виждаш океани. Тайните на всеки град и вътрешните дворове с примамващата сянка, двете тихи пейки, откъдето някаква история започва, котките, които сякаш знаят - нищо от това не ти убягва, всичко под небето е достъпно. Ти си приобщен. Утопиите са отличени за теб. Пейзажите ти се предлагат като опитни любовници. Фенерите в познатите градини ти намигат съзаклятнически, ето: вече пишеш с повече глаголи.. На света принадлежиш и сам си свят. Душата е Америка и тази приповдигнатост й пасва. Навсякъде си тукашен. Не можеш да застинеш върху страниците никога, защото взе решение да бъдеш песен. Едно прохладно и летливо настояще - увлечено от собствения ритъм, то вечно себе си догонва."

[Диана Маркова · Rating 5 out of 5]

Трудно ми е да обясня точната причина да харесам толкова много "Ти, непрестанна новина". Да, в нея има ритъм, има градски шик, има плочи с рок и джаз, и нахакани мисли. Но не е само това.
Ето - тази книга ме накара да прозра, че в този град, в тази страна, в този свят все още ги има младите, будните, живите, дивите, смелите, лудите. И те са тук. Същите, каквито бяха преди 9 години. И са пораснали, но не и остарели. И са все така вдъхновени, ако не и повече!
Тъжно ми е, че в мен тези искри угаснаха и се отдадох на прозата, пристягана всеки миг от костеливия ми морализъм. Но се радвам и се чувствам у дома си сред хора като Иван Ланджев - сред неговите стихове-емблема. :) Защото поетите ще управляват света и това го знае всяко хлапе.

[Kremena Yordanova · Rating 4 out of 5]

Изненадващо смислено звучи Иван Ланджев. Отново бях подготвена за съвременна българска боезия, но още с непринуденото си предисловие Ланджев обезсили апатията ми. Има ритъм, а за мен има и смисъл. Има и от онова леко досадно обживяване на предмети, от което боледуват повечето съвременни поети, които искат спирките да им чуруликат, чекмеджетата да им шептят и всичко битово да е много одухотворено, но не залита опасно натам. Иван Ланджев е просто добър с думите и не само това, но и самият той звучи като добронамерен добряк. Няма разляти уискита, псувни, късане на потници или пиянски секс с някоя фем фаталка. Нормално, красиво, чувствено дори и някакси искрено. Има и хубав глас. Приятна книга с поезия, препоръчвам.

[Kari Ni · Rating 5 out of 5]

Колкото и пъти да чета поезията на Иван Ланджев, всеки път оставам изненада от нещо ново, което е заровил сред думите и което чака да бъде открито. Той удивява с безмерната си фантазия да създава образи, но и атмосфера във всеки стих. Благодарение на тънкия му усет всяка дума е на мястото си и дава храна за размисъл за дълго време.

Понякога улавям как някои някои негови стихове са заживели свой собствен живот в мен и изникват ненадейно като идеи в делника. Мисля, че това се доближава най-много до дефиницията ми за добра поезия и литература изобщо.

[Desislava · Rating 5 out of 5]

Смирените литератори са ми слабост, особено ако съвсем ненатрапчиво разбера,че са и поети на всичкото отгоре. Много сонорно звучи, с чувство за ритъм. Сигурна съм,че с илюстрациите на Люба Халева и книжната версия ще е не по-малко впечатляваща.
10/10

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Прекрасен Иван! Истински хубава поезия, която си заслужава препрочитането. Една от най-хубавите книги с поезия тази година.

[DayDreamer · Rating 5 out of 5]

...и от тях си отиди.

[christine ♡ · Rating 3 out of 5]

Could have been better, could have been way worse.

[Аделина Фотенлиева · Rating 5 out of 5]

Поет с главно П.
Пише по изумителен начин.
Поезия на доста високо ниво.

[Lora Radoycheva · Rating 5 out of 5]

Остроумно и не клиширано. Не за любов, но провокирано от нея.

[Vanesa Ivanova · Rating 1 out of 5]

Доста немарлив, но с претенции