Евангелие на тревата

by Силвия Недкова, Росен Дончев (Illustrator), Любомир Славков (Illustrator)

В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през пластовете на преживяното е ценното в "Евангелие на тревата". В нея има дух, дъх, сърце, молитва, проклятие, гняв, поплак, мъдрост, ирония, самоирония. И кураж да се свързват времената, хората, поетиките и съдбите. - Александър Секулов

Стихотворенията на СилвияНедкова напомнят притчи, от които струи изворна тъга. Чиста и всеобемаща книга, побрала и библейската мъдрост, и познанието за всекидневния, конкретен живот. - Мирела Иванова

68 pages, Paperback

Published January 1, 2018

Reviews

[Elena · Rating 1 out of 5]

Много зле. Поносимите стихотворения си личи, колко са повлияни от Секулов. Нещо, като лош Секулов.

[Симеон Аспарухов · Rating 5 out of 5]

Чета от скулптура, а не преживявам поезия. Тази книга, изваяна от най-точните букви, подстрекавани да сглобят верните думи, придвижвани към истински послания от сигурна ръка, оставяща огромни петна кръв, не е обичайна. Напоява страница след страница. Не са написани в тъмната стая на самотата, а в потърсено усамотение, в което единствено воплите заради удавянето в поквара помагат, до достигане на отдавна предвидената мрачност. Поглъщането на суицида не представлява обикновено житейско отчаяние, а разбива всяко сетиво с низ от възмущения до печал, недадена прошка преди живота, смърт в живеенето. Адът, превзел Рая. Небесата, заровени в пръстта. Реалността заболява, интелектът носи разруха, пошлостта осквернява, Богът отстъпва, невежеството строи нови пространства. Сълзите от приведената върба се оттичат с реката, а след чертата на хоризонта не остава нищо от човека. Човечеството загива! И само кръвта му остава в страниците на „Евангелие на тревата“. Боже, на нас прости ни, преди да се превърнем в монумент на една отминала епоха. Разплачи ни, за да се върнем в това, което бяхме!

[Георги Томов · Rating 5 out of 5]

Поезия много различна от обичайната.
Поезия по-скоро на образите и идеите, отколкото на чувствата.
Поезия, която те кара да осмисляш преди всичко своите чувства, а не тези на автора.

[Петко Рашев · Rating 5 out of 5]

Много съм благодарен, че имах възможността да присъствам на представянето!