Това е книга без думи, подсказана от едно прочуто стихотворение на Атанас Далчев. Историята тук я разказват картинките.
Вдъхновени от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвити по сценарий на Зорница Христова, сцените в книгата "Балконът" оживяват през изумителните графични картини на младата художничка Калина Мухова.
Дъждовна нощ над града. Постепенно кадърът се приближава и се фокусира върху минаващ по релсите трамвай и един балкон на ъгъла на сградата:
“…обикновен, но само че зазидан: един балкон без никаква врата.”
Книгата е чудесно първо попълнение от български неми книги за всяка библиотека.
Не ми харесва. И полиграфически е зле -страниците не се отварят достатъчно и илюстрациите, които също са зле потъват в шева. Трябваше да е по голям формат и по-малко страници за да се отварят по-добре Корицата е незабележима, заглавието не личи. Много скована рисунка.
За пръв път пред мен се изправя книга, която разказва история с образите си, оставяйки думите на заден план. Нужно е майсторство, за да докоснеш само с тях.
Понякога книгите нямат нужда от текст. Някои истории могат да бъдат разказани и без думи. Щрихи, форми, цветове и композиция са способни да предадат безброй идеи и емоции. Независимо дали говорим за зрели, изпълнени със символика картинни книги като тези на Шон Тан, или пък „безмълвни” комикси като любимата ми детска поредица „Korgi” на Крисчън Слейд, „тихите книги” имат своето място и своята публика. Нещо повече – понякога образите могат да изкажат много повече, отколкото словото. И въпреки ширещото се у нас заблуждение, че „картинките са само за децата”, все пак и на родния пазар се прокрадват артистични книги, които демонстрират как илюстраторския талант може да бъде впрегнат за създаването на пълноценен разказ. Една такава книга е „Балконът” (изд. „Точица”), в която са събрани картините на младата художничка Калина Мухова. „Балконът” е естетическо преживяване, вдъхновено от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвито по сценарий на Зорница Христова. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Poetry, vision, silence, mess and restoration. Not a usual picture book but a short, intense, melodic sequence of movement, where we find ourselves (or our child self) between that familiar yet unreachable horizon, and the surprisingly unknown space of the house. Every illustration to be tasted in a long, quiet and precious time.