Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, тя заема в науката свое собствено самобитно място. Повечето от трийсетината й трудове са посветени на лечението и възпитанието на децата, някои от тях – на женското начало и женствеността. През 1985 г. Долто изнася лекция по една нетипична за нея тема – смъртта и отношението ни към нея: как я приемаме, как мислим за нея, как да говорим за нея на другите и на децата. Ето някои нейни мисли:
Може би с основание смятаме, че смъртта не е събитие. Не и събитие, което някога ще изживеем – ние никога няма да изживеем собствената си смърт, както не сме изживели и собственото си раждане.
Как децата говорят за смъртта? Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим за нея отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда!“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим.
Françoise Dolto was a French pediatrician and psychoanalyst, famous for her research on babies and childhood. Dolto revolutionized the field of psycho-therapeutic work with babies (notably in their early experience and usage of language through their body), with the mother-baby dyad, and with a more positive observation and understanding of the means of communication used by children with learning or social disabilities.
She worked with Jacques Lacan, and said that children have a language before the language (with the body). She has contributed to the question of the unconscious body image, and influenced among others the work of Maud Mannoni.
As a recognized feminist, she also worked on reconciling women with their sexuality; she also analyzed the attitude of children when their parents are separating or divorcing.
Françoise Dolto was the mother of Carlos (1943–2008), a singer; and the sister of Jacques Marette, a minister.
Много симпатична лекция на Франсоаз Долто, в която дава някои много ясни и на места мили съвети на родителите и мисля, че изобщо на хората как да говорят и мислят за смъртта. Аз обичам много смъртта и от няколко години тя седи всеки божи ден на рамото ми и ме кара да живея по-добре. В тази лекция ми допада, че без да се впуска в каквито и да било морални, религиозни и други спекулации, Долто говори от гледната точка на това, което знаем за смъртта тук и сега, но това определено е врата, през която ще минем и в това няма нищо страшно. Говори дори и за възкресението през един друг поглед като цяло ми дойде добре да я изслушам, докато тичах днес :-)
Първо истинско сблъскване с Фрасоаз Долто. Харесвам аналитици фокусирани върху детското психично. Харесвам и така НЕбезсмисленото съществуване, което често е плод на въображението на философи като Камю. Долто говори за вълновия ефект, в който Ялом също вярва. Макар и различни гледни точки - Долто, намесваща вярата и очакването след смъртта, а Ялом - Епикурейското "изчезване". Падат защити що се отнася до психоаналитична литература, а тя искрено си ги проси!
Обичам факта, че книгата е кратка и разбираемо написана, така че през цялото време човек има усещането, че води диалог. Кара те наистина да се замислиш относно разсъжденията върху смъртта.