Да говорим за смъртта

by Françoise Dolto, Франсоаз Долто, Радостин Желев (Translator)

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, тя заема в науката свое собствено самобитно място. Повечето от трийсетината й трудове са посветени на лечението и възпитанието на децата, някои от тях – на женското начало и женствеността. През 1985 г. Долто изнася лекция по една нетипична за нея тема – смъртта и отношението ни към нея: как я приемаме, как мислим за нея, как да говорим за нея на другите и на децата. Ето някои нейни мисли:

Може би с основание смятаме, че смъртта не е събитие. Не и събитие, което някога ще изживеем – ние никога няма да изживеем собствената си смърт, както не сме изживели и собственото си раждане.

Как децата говорят за смъртта? Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва да им говорим за нея отрано. Най-често я споменават във връзка с животно. Всеки от вас е виждал как реагират децата, когато за първи път се сблъскат със смъртта. Те казват: „То изобщо не мърда!“, а ние им обясняваме: „Защото е умряло“. „Какво значи това?“, питат те, а ние не знаем какво да отговорим.

Genres: Psychology, Parenting, Audiobook, Nonfiction, Psychoanalysis

80 pages, Paperback

First published April 2, 1998

About the author

Françoise Dolto was a French pediatrician and psychoanalyst, famous for her research on babies and childhood. Dolto revolutionized the field of psycho-therapeutic work with babies (notably in their early experience and usage of language through their body), with the mother-baby dyad, and with a more positive observation and understanding of the means of communication used by children with learning or social disabilities.

She worked with Jacques Lacan, and said that children have a language before the language (with the body). She has contributed to the question of the unconscious body image, and influenced among others the work of Maud Mannoni.

As a recognized feminist, she also worked on reconciling women with their sexuality; she also analyzed the attitude of children when their parents are separating or divorcing.

Françoise Dolto was the mother of Carlos (1943–2008), a singer; and the sister of Jacques Marette, a minister.

From Wikipedia:http://en.wikipedia.org/wiki/Fran%C3%...

Reviews

[PageGoblyn]

3,5/5 🌟

[Светозар]

Повърхностна лекция, от която сигурно и рисъстващите са били разочаровани.

[sevdah]

Ревюто ми за книгата е тук.

[Bistra Ivanova]

Много симпатична лекция на Франсоаз Долто, в която дава някои много ясни и на места мили съвети на родителите и мисля, че изобщо на хората как да говорят и мислят за смъртта. Аз обичам много смъртта и от няколко години тя седи всеки божи ден на рамото ми и ме кара да живея по-добре. В тази лекция ми допада, че без да се впуска в каквито и да било морални, религиозни и други спекулации, Долто говори от гледната точка на това, което знаем за смъртта тук и сега, но това определено е врата, през която ще минем и в това няма нищо страшно. Говори дори и за възкресението през един друг поглед като цяло ми дойде добре да я изслушам, докато тичах днес :-)

[Yana Sky]

Първо истинско сблъскване с Фрасоаз Долто. Харесвам аналитици фокусирани върху детското психично. Харесвам и така НЕбезсмисленото съществуване, което често е плод на въображението на философи като Камю. Долто говори за вълновия ефект, в който Ялом също вярва. Макар и различни гледни точки - Долто, намесваща вярата и очакването след смъртта, а Ялом - Епикурейското "изчезване". Падат защити що се отнася до психоаналитична литература, а тя искрено си ги проси!

[Gabi Stoyanova]

Обичам факта, че книгата е кратка и разбираемо написана, така че през цялото време човек има усещането, че води диалог. Кара те наистина да се замислиш относно разсъжденията върху смъртта.

[Krissy]

Темата за смъртта е темата за живота.

[Echokaymi]

"C'est difficile pour ceux que nous aimons car nous, nous mourrons en partie avec eux."
Très intéressant