Сборникът включва не само класически къси разкази, но и такива, които по форма се родеят с пътеписа, очерка, репортажа и миниатюрата. Истории за пътя към Пътя. За крачещия човек между физическото и духовното.
Ето какво казва за книгата писателят Деян Енев: “В тези близо 50 разказа Ангел Иванов показва изумителна способност да гледа и да вижда, да слуша и да чува, да говори с точните думи или да мълчи. Той не се прави на голям писател, който ще слиса изведнъж всички; той е пуснал житейската река да тече през младата му душа и просто ни показва находките си. Затова и неговите разкази не робуват на клишета, те черпят сокове и от пътеписа, и от репортажа, и от импресията, и от миниатюрата. Но невероятният усет към детайла, умението му да описва хората, перипетиите им и изтичащото време в един ненадеен миг зазвучават в тях с органова мелодия и без значение кое е онова нещо, което е превърнало вътре земята в небе – дали детството, дали жената, или Бог, ни се дава да видим кое остава в потока на изтичащото време и кое безвъзвратно изчезва. Това е може би най-силният разказвачески дебют, който съм чел през последните години.”
С желание започнах разказите на журналиста, понеже разбрах, че са за Бог, вярата, любовта, църквата. Да, имаше такива разкази и пътеписи и ги четох с голям интерес, но имаше и такива, които ме оставиха с неприятно чувство. Според мен целта на вярата в Бога е да се вдъхва любов и да оставя усещане за топлота и съпричастност. Само че доста от разказите, дори и под формата на проповед, не предизвикаха положителни емоции, а по-скоро ме оставиха с усещане за погнуса. Това е от използването на изразните средства, които могат да принизят хубавата емоция, затова е много важно как ще го кажеш. В момента не мога да преведа примери как казано по един начин предизвиква отрицателни чувства, но ако се перифразира, става точно обратното, а не ми се чете пак да ги изровя. С любов, всичко трябва да се гледа с очите на любовта и сам авторът го е казал: „Без любов нищо не съм“ и това послание наистина го открих в някои от разказите. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада Първо Коринтяни 13:3-8
ПРЕПОРЪЧВАМ!! Книгата "Техническа проверка" е книгата на нашето поколение - объркано между блестящите нищозначещи реклами и тихото съкровище на православната вяра. Книга, която смесва низкото и високото по един изтънчен и благороден начин, за да прогледне читателя за най-важната част от деня - усмивката на жената, благословията на Бога, случайността, която ни пази или ни тласка на някъде, но винаги към "техническа проверка" на множеството ни избори днес.
Хубава книга! Беше ми интересно да видя как Ангел Иванов искусно е втъкал в разказите си теми, свързани с вярата, но и с това как да сме по-добри хора по принцип. Някои от разказите са страшно силни! Заслужава си четенето : )
Тези разкази са богатство; несъмнено се чувствам пълна и нависоко, след като прочетох томчето. Онова, което сияе от всеки от тях, е животът. Толкова много живот и толкова любов към живота.
Може би, защото познавам автора лично, но адски много почувствах тези разкази. Много талант се крие в тези кратки и не толкова кратки истории за любов, Бог, приятелство, младост... Всичко се крие в страниците на "Техническа проверка". Не бих казала, че заради личното познанство съм пристрастна. Точно то ме прави особено критична. Но няма как да си изкривя душата. Наистина впечатляващ и запомнящ се дебют. Очаквам следващите истории.