Неувяхващата си слава Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия сборник, й е отдал своите предпочитания.
Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих. Както пише в предговора към тома професор Стоян Атанасов: „Любовната лирика на Ронсар има с какво да донесе радост и да обогати душевния свят на днешния читател. Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е поредно доказателство, че с истинската поезия ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, позволява ни да се вгледаме по-ясно в собствената си душевност, подготвя ни да обичаме природата, хората и поезията“. Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях - неговият предполагаем български произход. Предците му са от старо благородническо потекло с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „Елегия за Реми Бело”: Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е; в земите си – отвъд Унгария… Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че „принцът на поетите“ е потомък на Орфей. И докато това са само хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият гений на Ронсар е бил захранен от досега със средновековната българска душевност.
Lyrical love poems, considered best works of French poet Pierre de Ronsard, include Sonnets pour Hélène (1578).
Pierre de Ronsard est un des poètes français les plus importants du XVIe siècle.
« Prince des poètes et poète des princes », Pierre de Ronsard, adepte de l’épicurisme, est une figure majeure de la littérature poétique de la Renaissance. Membre de la Pléiade, auteur d’une œuvre vaste qui, en plus de trente ans, a touché aussi bien la poésie engagée et « officielle » dans le contexte des guerres de religions avec les Hymnes et les Discours (1555-1564), que l’épopée avec La Franciade (1572) ou la poésie lyrique avec les recueils des Les Odes (1550-1552) et des Amours (Les Amours de Cassandre, 1552 ; Les Amours de Marie, 1555 ; Sonnets pour Hélène, 1578).
Много хубаво издание с подбрана поезия на Пиер дьо Ронсар, чудесно преведена от Кирил Кадийски!
„Надявам се - със страх, мълча - да се смилите. Ту пламвам кaтo огън, ту сякаш съм от лед. Най-тъжен съм, когато уж весел съм наглед. Духът отпусне се - и дръпнат му юздите.
Уж храбър съм, а често от страх треперя блед, обичам всичко, щом отблъскващо на вид е; към бездна аз летя, духът - Във висините. И на Амур не вярвам - немирника проклет.
Когато се бичувам, аз най съм настървен. Обичам свободата, но по-щастлив съм в плен. Жадувам нещо, но не знам в копнежа мярка.
Дали не съм самият страдалец Прометей. Дерзая, жаждам, търся, а чувам пак: недей! О, черна нишка е изпрела мойта Паркa.“
Поет на любовните копнежи, на почти неистовото нетърпение да се живее под неизменната смразяваща сянка на вечната тлен. Удивително мелодичен от своя 16-ти век е Ронсар, вечно неудовлетворен и вечно жаден за още и още красота, отказващ да спре дори за секунда, за да се отдаде на по-спокойно съзерцание, пришпорван от постоянно нетърпение.
Прекрасно оформено двуезично издание и превод…и с цена 3 лева на панаира на книгата…
—— 🌅”От Хаоса, щом бликна светлината, веднага се яви и любовта, с предвечните води дошла, с твърдта, безформена и сляна с Небесата.
Тъй моят дух заключен бе в плътта, от слънчев лъч все още неогрята, безформен, безтелесен да се мята, ала Амур прониза ме в гръдта.”
🏹🏹🏹
🌳”Гори вековни с мрак и прясна влага, безлюден път с тревясали следи и канари, клокочещи води на див лещак по двата бряга
разведрят често моите гърди; със сенките, с прохладата в оврага Природата зелена длан протяга младежката ми страст да охлади.”
С Ронсар бихме били достойни съперници ако живеехме в един век - щяхме да се състезаваме кой страда повече, поболян от любов, но и кой пише по-описателно, увлекателно и истинско. 5/5, две ръце, два крака, дори и сърце.
„Поезия“ (превод: Людмил Димитров, художник: Кирил Златков; 256 стр., твърди корици) е единствената стихосбирка на Прешерн, издадена приживе, и негов най-автентичен (авто)портрет. От нея личат ерудицията, светогледът, сложният характер и цялостният психопрофил на автора, у когото надделява искрената способност да обича не само жените музи, но и малцината си приятели; респектира откритото му противопоставяне на претенциозността и ограничеността на школаря (учения) и властимащия, както и завидната му самоироничност. Силно повлиян от Петрарка, Прешерн ползва неговата сонетна форма. Не може да се каже, че досега няма никаква рецепция на големия словенски поет в българското литературно пространство, но тя, уви, е нищожна и не позволява да твърдим, че името му е проникнало трайно в културната памет на българите.
Францѐ Прешѐрн е поет, превърнал се в емблема и неизменна част от националната идентичност на сънародниците си. Важен е приносът му за жанровото разнообразие и поетиката на Романтизма: въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон. Прешерн първи в словенската литература споменава нашите земи с няколко знакови топонима: Тракия, Хемус, Родопите. Започвайки с леки и развлекателни стихове, с времето той неизменно получава статус на „висок“ поет, както в родината си, така и извън нея. Високото у него е тъкмо изборът му да пише на словенски език, все още нормативно и графично установяващ се, но вече внушаващ усещането за авторитетност и тържественост.