What do you think?
Rate this book
списание към книги-игри.бг #11
Списание за книги-игри
Книги-игри от 8 различни автори са разположени по страниците на брой 11 (декември, 2018 г.), заедно с две интервюта, тематични статии, новости около жанра и други занимателни материали. Трима българи, двама американци, англичанин, испанец и руснак осигуряват разнообразието от теми, сюжети и механики с разказите си.
Откриващият фен-фикшън е дебют на Георги Димитров – Der, който освен че допринася с преводите си за Списанието (и не само), се увлича и по писане на книги-игри. „В Гората на забравата“ е фентъзи в най-добрите традиции на Първата вълна, вдъхновено от любимото му произведение на Майкъл Майндкрайм – „Тъмната страна на земята“.
Продължава представянето на испанската поредица SLANG Убиец, този път с нови три истории за Влада, всяка от по 60 епизода: „Обетованата земя“, „Заместникът“ и „Бягството“. Хосе Л.Л. Моралес предлага много игра, разклонения и логични избори в екшъна си, оборудван с добре познатата и изпитана система.
Най-обемният разказ в броя е „‘Нормален клуб“ от англичанина Филип Армстронг, победител в конкурса Windhammer за 2013-та година. В това паранормално приключение ще трябва да съставите отбор, който да тръгне по следите на мистериозно откритие. Вариантите за преиграване са десетки (възможни са 20 различни отбора), а в самата история, освен хумор има и своеобразен поклон към епохата на 60-те и 70-те, както и множество интересни факти.
След като тръгна от една първоаприлска шега със своя „Уимбълдън“ през лятото, сега вече не на шега Петър Агапов дебютира официално в Списанието. Идеята му за „Зона 51“ се появи на форумния конкурс „Вълшебен Зар 2018“, където трябваше да се съчетаят няколко механики. Тук отново изобилства от такива, но сюжетът (по обясними причини) е леко променен, а обемът е нараснал десетократно.
В кратичкото „Симулатор на пенсионерка“ от Николай Смирнов – Zaratystra, освен с лаконичния изказ на автора, ще се запознате и с един нетрадиционен герой – руската пенсионерка Петровна, с която после няма да искате да се разделите.
Именно това подтикна the_arsonist (един от членовете на екипа) да напише spin-off по историята. В „Кървав лов“ той се опитва да наподоби характерния стил на Смирнов, използвайки неговите герои и сетинг, за да удължи удоволствието от играта с този нетипичен сюжет.
В тактическия си екшън „00:04:23“ Колин Блекууд пресъздава напрегната сцена, често срещана при кулминацията на много американски филми. Всичко се развива за 5 минути и буквално ще държите ситуацията в ръцете си, заедно с клещите и макетния нож...
Другият американец – Закари Каранго, прави повторната си поява в Списанието с умерено психарския си разказ „Фобия“. По заглавието му личи с какво ще трябва да се пребори главният герой. Почитателите на ужаси сигурно няма да бъдат впечатлени, но останалите трябва да имат едно наум с тази история, в която е инжектирана и солидна доза игра.
Допълнителни материали: Сред традиционните допълнителни материали се открояват интервюто с грандмастъра на книгите-игри Колин Уолъмбъри (Любомир Николов – Нарви) и с един от най-успешните западни автори – Джонатан Грийн. Петър Агапов поставя началото на нова рубрика – Чикагска трибуна, където ще теоретизира на воля, а в Наше село е представен Брой 5 и неговата история, възстановена по спомени на SatanicSlayer и Вилорп. От кухнята на майстора, Новини, Игротека, материал от света на Lone Wolf и ревю на „Огнена Пустиня“ допълват динамичния брой 11 на Списание за книги-игри.
Откриващият фен-фикшън е дебют на Георги Димитров – Der, който освен че допринася с преводите си за Списанието (и не само), се увлича и по писане на книги-игри. „В Гората на забравата“ е фентъзи в най-добрите традиции на Първата вълна, вдъхновено от любимото му произведение на Майкъл Майндкрайм – „Тъмната страна на земята“.
Продължава представянето на испанската поредица SLANG Убиец, този път с нови три истории за Влада, всяка от по 60 епизода: „Обетованата земя“, „Заместникът“ и „Бягството“. Хосе Л.Л. Моралес предлага много игра, разклонения и логични избори в екшъна си, оборудван с добре познатата и изпитана система.
Най-обемният разказ в броя е „‘Нормален клуб“ от англичанина Филип Армстронг, победител в конкурса Windhammer за 2013-та година. В това паранормално приключение ще трябва да съставите отбор, който да тръгне по следите на мистериозно откритие. Вариантите за преиграване са десетки (възможни са 20 различни отбора), а в самата история, освен хумор има и своеобразен поклон към епохата на 60-те и 70-те, както и множество интересни факти.
След като тръгна от една първоаприлска шега със своя „Уимбълдън“ през лятото, сега вече не на шега Петър Агапов дебютира официално в Списанието. Идеята му за „Зона 51“ се появи на форумния конкурс „Вълшебен Зар 2018“, където трябваше да се съчетаят няколко механики. Тук отново изобилства от такива, но сюжетът (по обясними причини) е леко променен, а обемът е нараснал десетократно.
В кратичкото „Симулатор на пенсионерка“ от Николай Смирнов – Zaratystra, освен с лаконичния изказ на автора, ще се запознате и с един нетрадиционен герой – руската пенсионерка Петровна, с която после няма да искате да се разделите.
Именно това подтикна the_arsonist (един от членовете на екипа) да напише spin-off по историята. В „Кървав лов“ той се опитва да наподоби характерния стил на Смирнов, използвайки неговите герои и сетинг, за да удължи удоволствието от играта с този нетипичен сюжет.
В тактическия си екшън „00:04:23“ Колин Блекууд пресъздава напрегната сцена, често срещана при кулминацията на много американски филми. Всичко се развива за 5 минути и буквално ще държите ситуацията в ръцете си, заедно с клещите и макетния нож...
Другият американец – Закари Каранго, прави повторната си поява в Списанието с умерено психарския си разказ „Фобия“. По заглавието му личи с какво ще трябва да се пребори главният герой. Почитателите на ужаси сигурно няма да бъдат впечатлени, но останалите трябва да имат едно наум с тази история, в която е инжектирана и солидна доза игра.
Допълнителни материали: Сред традиционните допълнителни материали се открояват интервюто с грандмастъра на книгите-игри Колин Уолъмбъри (Любомир Николов – Нарви) и с един от най-успешните западни автори – Джонатан Грийн. Петър Агапов поставя началото на нова рубрика – Чикагска трибуна, където ще теоретизира на воля, а в Наше село е представен Брой 5 и неговата история, възстановена по спомени на SatanicSlayer и Вилорп. От кухнята на майстора, Новини, Игротека, материал от света на Lone Wolf и ревю на „Огнена Пустиня“ допълват динамичния брой 11 на Списание за книги-игри.
152 pages, Paperback
Published December 7, 2018
1 person is currently reading
8 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
April 21, 2019
Темата на днешното ми ревю е най-новият брой на „Списание за книги-игри”, в който летвата отново е вдигната високо. Всеки пореден брой на „Списание за книги-игри” се стреми (и най-често – успява) да надскочи предните. Покачва се не само броят на страниците, но и качеството на съдържанието. В брой 11 игрите са вече цели десет, дело на общо осем различни автора от България и света. А приключенията? Е, някои от тях се развиват в нашия свят, а други – отвъд границата му. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 13, 2018
Гората на забравата
a.k.a. spin-off на "Тъмната страна на Земята"
Започва обещаващо - има нужния фентъзи и приключенски заряд, като същевременно създава чувството за някакво приятно и хармонично магическо място.
Липсват oсновно две неща - първо, някаква по-сериозна развръзка, динамика, напрежение или трудност в края. И второ, по-гладък текст.
Приятна и непретенциозна кратка книга-игра, която обаче имаше потенциал за повече.
'Нормален клуб
Още преди да завърша увода, вече бях с очакването, че това ще е диамантът на броя - едновременно ми беше интересно и супер забавно, с глас се смях на някои места. Системата е много елегантна - лека и мощна. В процес на играта се вижда и че е употребена добре; да, шансът играе много сериозна роля, но книгата е така структурирана, че първо да не те наказва въобще тежко за неуспехите в игрален аспект и второ - да не се чувстваш зле от тях чисто психологически. В първата част дори е така направено, че човек може да ги обърне в своя полза при малко замисляне.
Проблемите тук са сходни с тези в "Гората на забравата". Във втората половина, в която има опит за някакъв по-динамичен и завладяващ текст, нещата не сработват чак толкова добре, поне за мен. Продължава да си е забавна и там, но липсва нужния заряд в завършека и първата половина ми хареса повече. Липсва качествена кулминация. Второ,преводът на места не е много гладък; усеща се, все едно са преведени нещата дума по дума, както са структурирани на английски и освен това малко е прекалено побългаряването - например "контролиран с дистанционно 4-роторен -коптер".
Убиец
Неочаквано за мен, Моралес отново е в каймака на броя, а Убиец - може би най-доброто му произведение на български.
Системата му, която работи и по принцип много добре, сякаш е още по-удачна за такива къси откъси, след които ти се възстановява здравето - при дълъг прочит повече натежава това, че едно-две лоши хвърляния те плъзват необратимо към провала, а тук просто те връщат няколко епизода назад. Изборите са интересни, харесва ми как е успял да вплете и чисто грешни варианти, т.е. да мислиш кое е най-доброто за ситуацията, а не от кое умение да се възползваш.
Литературата му си я знаем - бърза и непретенциозна, същевременно обаче с добър щрих на героите, атмосфера и най-важното - с ясно описани ситуации. Отново за разлика от другите му книги, тук не попаднах на някакви сцени, които да ме издразнят - може би аз съм се нагодил към неговия стил, може би просто "Убиец" е едно ниво над "Не поглеждай назад" и "Паднали ангели".
Естествено, ако търсите дълбока или реалистична литература, или ако не харесвате шансът да влияе силно на приключението, то просто Моралес не е вашият автор.
Зона 51
Тук очаквах повече, особено в игрално отношение - игра с математически модел, който да ме накара да се замисля повече, примерно като при късния Майндкрайм. Добре написани правила и дневник. По-дълго разиграване, или преиграваемост. Играта не е лоша, напротив, прилична е, но толкова.
Литературата очевидно е избягвана, но за съжаление не по начин, по който да е неангажираща, а е по-скоро дразнеща, за мен
Симулатор на пенсионерка
Стилна миниатюра, готина идея, без прекалено много смисъл.
Кървав лов
Продължиение на предното произведение, при това по-сполучливо. Много приличен изказ + някои идеи вътре бяха гениални.
Изглежда обаче да има опит за игра, че и оценка - това не се е получило особено. Докато в първата всичко си е откровен кеф, тук избираш локации, екипировка и т.н. но реално това са само слепи избори, на базата на които авторът пише двойки или шестици. Това не пречи, просто няма и стойност. Преиграх я 4-5 пъти да видя повечето финали, като цяло си заслужава, но са малко повтаряеми смислово, щеше да е готино да са по-разнообразни.
00:04:23
Това е недоразумението на годината, при това не заради обема му. Представлява поредица от 4-5 абсолютно неинформирани избора за обезвреждане на бомба, като навсякъде авторът си е избрал кое да е правилния вариант и останалите водят до смърт = "грешка". Накрая правилният път се оказва най-малоумното действие. Не мисля, че имаше и един смислен избор, а литературата се изчерпва с описанието на това какви жици и компоненти виждаш. Наистина се чудя кой може да е видял нещо интересно тук и какво е. Хубавото е единствено, че се чете за около 4 минути и 23 секунди.
Фобия
Този път ще започна от играта, тъй като тя е по-силната страна. Започва със сама по себе си интересна система за разпределяне на точки за умения, 2d6 проверки, натрупващи се точки страх и избор на фобия. Системата, като цяло, работи. За съжаление, обаче, липсват интересни избори.
Литературата е... Започва що годе с интригуваща идея, която обаче бързо прелива в безумен сюжет. Най-стряскащото е нивото на текста.
Илюстрациите
са много добри, браво на всички замесени. Арсониста блести, Буж е задобрял много, но е тръгнал по неподходящ за печат път, Горо и сАтина са вкарали дух в техните неща.
Допълнителните материали
Също са супер, най-интересни ми се сториха съветите за писане на книга-игра на Джонатан Грийн, интервюто с него и новините за интерактивната литература.
a.k.a. spin-off на "Тъмната страна на Земята"
Започва обещаващо - има нужния фентъзи и приключенски заряд, като същевременно създава чувството за някакво приятно и хармонично магическо място.
Липсват oсновно две неща - първо, някаква по-сериозна развръзка, динамика, напрежение или трудност в края. И второ, по-гладък текст.
Приятна и непретенциозна кратка книга-игра, която обаче имаше потенциал за повече.
'Нормален клуб
Още преди да завърша увода, вече бях с очакването, че това ще е диамантът на броя - едновременно ми беше интересно и супер забавно, с глас се смях на някои места. Системата е много елегантна - лека и мощна. В процес на играта се вижда и че е употребена добре; да, шансът играе много сериозна роля, но книгата е така структурирана, че първо да не те наказва въобще тежко за неуспехите в игрален аспект и второ - да не се чувстваш зле от тях чисто психологически. В първата част дори е така направено, че човек може да ги обърне в своя полза при малко замисляне.
Проблемите тук са сходни с тези в "Гората на забравата". Във втората половина, в която има опит за някакъв по-динамичен и завладяващ текст, нещата не сработват чак толкова добре, поне за мен. Продължава да си е забавна и там, но липсва нужния заряд в завършека и първата половина ми хареса повече. Липсва качествена кулминация. Второ,преводът на места не е много гладък; усеща се, все едно са преведени нещата дума по дума, както са структурирани на английски и освен това малко е прекалено побългаряването - например "контролиран с дистанционно 4-роторен -коптер".
Убиец
Неочаквано за мен, Моралес отново е в каймака на броя, а Убиец - може би най-доброто му произведение на български.
Системата му, която работи и по принцип много добре, сякаш е още по-удачна за такива къси откъси, след които ти се възстановява здравето - при дълъг прочит повече натежава това, че едно-две лоши хвърляния те плъзват необратимо към провала, а тук просто те връщат няколко епизода назад. Изборите са интересни, харесва ми как е успял да вплете и чисто грешни варианти, т.е. да мислиш кое е най-доброто за ситуацията, а не от кое умение да се възползваш.
Литературата му си я знаем - бърза и непретенциозна, същевременно обаче с добър щрих на героите, атмосфера и най-важното - с ясно описани ситуации. Отново за разлика от другите му книги, тук не попаднах на някакви сцени, които да ме издразнят - може би аз съм се нагодил към неговия стил, може би просто "Убиец" е едно ниво над "Не поглеждай назад" и "Паднали ангели".
Естествено, ако търсите дълбока или реалистична литература, или ако не харесвате шансът да влияе силно на приключението, то просто Моралес не е вашият автор.
Зона 51
Тук очаквах повече, особено в игрално отношение - игра с математически модел, който да ме накара да се замисля повече, примерно като при късния Майндкрайм. Добре написани правила и дневник. По-дълго разиграване, или преиграваемост. Играта не е лоша, напротив, прилична е, но толкова.
Литературата очевидно е избягвана, но за съжаление не по начин, по който да е неангажираща, а е по-скоро дразнеща, за мен
Симулатор на пенсионерка
Стилна миниатюра, готина идея, без прекалено много смисъл.
Кървав лов
Продължиение на предното произведение, при това по-сполучливо. Много приличен изказ + някои идеи вътре бяха гениални.
Изглежда обаче да има опит за игра, че и оценка - това не се е получило особено. Докато в първата всичко си е откровен кеф, тук избираш локации, екипировка и т.н. но реално това са само слепи избори, на базата на които авторът пише двойки или шестици. Това не пречи, просто няма и стойност. Преиграх я 4-5 пъти да видя повечето финали, като цяло си заслужава, но са малко повтаряеми смислово, щеше да е готино да са по-разнообразни.
00:04:23
Това е недоразумението на годината, при това не заради обема му. Представлява поредица от 4-5 абсолютно неинформирани избора за обезвреждане на бомба, като навсякъде авторът си е избрал кое да е правилния вариант и останалите водят до смърт = "грешка". Накрая правилният път се оказва най-малоумното действие. Не мисля, че имаше и един смислен избор, а литературата се изчерпва с описанието на това какви жици и компоненти виждаш. Наистина се чудя кой може да е видял нещо интересно тук и какво е. Хубавото е единствено, че се чете за около 4 минути и 23 секунди.
Фобия
Този път ще започна от играта, тъй като тя е по-силната страна. Започва със сама по себе си интересна система за разпределяне на точки за умения, 2d6 проверки, натрупващи се точки страх и избор на фобия. Системата, като цяло, работи. За съжаление, обаче, липсват интересни избори.
Литературата е... Започва що годе с интригуваща идея, която обаче бързо прелива в безумен сюжет. Най-стряскащото е нивото на текста.
Илюстрациите
са много добри, браво на всички замесени. Арсониста блести, Буж е задобрял много, но е тръгнал по неподходящ за печат път, Горо и сАтина са вкарали дух в техните неща.
Допълнителните материали
Също са супер, най-интересни ми се сториха съветите за писане на книга-игра на Джонатан Грийн, интервюто с него и новините за интерактивната литература.
July 4, 2021
Забелязани грешки
В Гората на забравата
В сварата се комбинират само картите от една боя, а не от един цвят, както е в текста (което подразбира черни или червени).
Епизод 50: има нужда от пренаписване, за да е подходящ за всички разклонения, от които се достига до него, а не да те питат дали ще използваш нещо от еди-къде си, при положение, че не си стъпвал там :D
Броят е много приятен и разнообразен и затвърждава стремежа на екипа за истински мераклийски фензин :)
„В Гората на забравата“ не си спомням за какво е два дни след прочита.
SLANG Убиец - чудесна иновативна система за битки, стегнат, та чак постен стил, но на такъв тип екшън игра не трябват много думи. Но отново някои умения се използват по-рядко.
„‘Нормален клуб“ е нещо наистина свежо! Много варианти за игра, интересна структура и схема, много варианти за победа, която никак не е лесна и голямо забавление
„Зона 51“ силно ми напомяна Т.О.Р.Н.А.Д.О.-то на Майкъл. Доста трудна, дори и да не с ебъхтиш за макс скор.
„Симулатор на пенсионерка“ - Пюър фън! Харесвам качествените пародии. Тази е такава, а илюстрациите са перфектни!
„Кървав лов“ е напълно в духа на оригинала, а има и повече капанчета :)
„00:04:23“ - интересна хрумка, но ме подразни това, че не можеш да се върнеш назад, ако си продължил да изследваш и това, и другото и накрая може да се окажеш без избор :D
„Фобия“-та е разказът-игра на списанието. Има и атмосфера, и литература, и история, и игра. Интересна игрова схема, макар че с правилните настройки се минава много лесно ;)
Има обаче една откровена глупост, още преди играта да е започнала и да са направени каквито и да било избори, читателят е приниден да добави 2 точки Страх. Хубаво, разбирам, че това е нужно за изграждането на историята, но можеше и по-елегантно да се направи, защото първите няколко епизода са просто раздуване на обема и нямат отношение към по-нататъшните събития.
Винаги съм харесвал допълнителните материали в едно списание. А те вече започват да се оформят като рубрики и стават вс еповече, по-разнообразни и интересни. Имам забележки към Петър Агапов и теоретизирането му на воля. Приятелю, като споменаваш различни видове игри, поне ги зачекни по малко, защото си писал само за компютърните, а в написаното има огромна дупка - приключенските игри (Quest или Adventure), които са си баш тетрадка-игра (и всъщност са единствените, които има смисъл да сравняваме с книгите-игри), особено по-старите като Проклятието на маймунския остров, Диренето на краля, както и Санаториум, Завръщане на тайнствения остров, Мист, Счупен меч, Последна фантазия, Черна Далия, Машинариум (и изобщо всичко на компанията Amanita Design) и шедьоврите Сиберия, Най-дългото пътешествие, Невърхуд, Грим Фанданго, Амерзон (и изобщо всичко на Беноа Сокал). Уви, както и книгите-игри в миналото, малко след това умряха и те, защото добитъкът иска да пуца, не ще да разплита вълнуващи истории и да решава загадки.
В Гората на забравата
В сварата се комбинират само картите от една боя, а не от един цвят, както е в текста (което подразбира черни или червени).
Епизод 50: има нужда от пренаписване, за да е подходящ за всички разклонения, от които се достига до него, а не да те питат дали ще използваш нещо от еди-къде си, при положение, че не си стъпвал там :D
Броят е много приятен и разнообразен и затвърждава стремежа на екипа за истински мераклийски фензин :)
„В Гората на забравата“ не си спомням за какво е два дни след прочита.
SLANG Убиец - чудесна иновативна система за битки, стегнат, та чак постен стил, но на такъв тип екшън игра не трябват много думи. Но отново някои умения се използват по-рядко.
„‘Нормален клуб“ е нещо наистина свежо! Много варианти за игра, интересна структура и схема, много варианти за победа, която никак не е лесна и голямо забавление
„Зона 51“ силно ми напомяна Т.О.Р.Н.А.Д.О.-то на Майкъл. Доста трудна, дори и да не с ебъхтиш за макс скор.
„Симулатор на пенсионерка“ - Пюър фън! Харесвам качествените пародии. Тази е такава, а илюстрациите са перфектни!
„Кървав лов“ е напълно в духа на оригинала, а има и повече капанчета :)
„00:04:23“ - интересна хрумка, но ме подразни това, че не можеш да се върнеш назад, ако си продължил да изследваш и това, и другото и накрая може да се окажеш без избор :D
„Фобия“-та е разказът-игра на списанието. Има и атмосфера, и литература, и история, и игра. Интересна игрова схема, макар че с правилните настройки се минава много лесно ;)
Има обаче една откровена глупост, още преди играта да е започнала и да са направени каквито и да било избори, читателят е приниден да добави 2 точки Страх. Хубаво, разбирам, че това е нужно за изграждането на историята, но можеше и по-елегантно да се направи, защото първите няколко епизода са просто раздуване на обема и нямат отношение към по-нататъшните събития.
Винаги съм харесвал допълнителните материали в едно списание. А те вече започват да се оформят като рубрики и стават вс еповече, по-разнообразни и интересни. Имам забележки към Петър Агапов и теоретизирането му на воля. Приятелю, като споменаваш различни видове игри, поне ги зачекни по малко, защото си писал само за компютърните, а в написаното има огромна дупка - приключенските игри (Quest или Adventure), които са си баш тетрадка-игра (и всъщност са единствените, които има смисъл да сравняваме с книгите-игри), особено по-старите като Проклятието на маймунския остров, Диренето на краля, както и Санаториум, Завръщане на тайнствения остров, Мист, Счупен меч, Последна фантазия, Черна Далия, Машинариум (и изобщо всичко на компанията Amanita Design) и шедьоврите Сиберия, Най-дългото пътешествие, Невърхуд, Грим Фанданго, Амерзон (и изобщо всичко на Беноа Сокал). Уви, както и книгите-игри в миналото, малко след това умряха и те, защото добитъкът иска да пуца, не ще да разплита вълнуващи истории и да решава загадки.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews