„Преселението“ е книга, писана от професор Боян Биолчев с години. Повлияна от личната съдба на неговия род, историята запчва по време на Първата балканска война. Турците настъпват на северозапад и безчинстват в българските села в Беломорска Тракия. Българско семейство бяга с двамата си сина, дъщеря си и новородената си внучка. Едва шестгодишно, едното от момчетата спасява малоумния си брат да не бъде изнасилен от турски войник, като го застрелва със собствената му пушка. Предпазвайки семейството да не бъде открито и избито обаче, дядото задушава новородената си внучка. След много трудности семейството стига в малко българско градче Василико (днес Царево).
Иван е баща на новороденото, който бяга към Бяло море от турската армия, в която е служил, за да не стреля по българи. След много перипетии, далече от семейството и без новини за съдбата му, Иван успява да намери жена си Златина и семейството си. Но дали вече не е късно да бъде залепено това, което е безвъзвратно счупено?
„Преселението“ е повест. Един жанр, който е позабравен от българските писатели, но жанр, в който българската литература има традиции. Професор Боян Биолчев успява да пресъздаде умело и истинно атмосферата в българските земи по онези тъмни и смутни времена. Времена, в който без мъжество и доблест, оцеляването е било невъзможно.
Книгата „Преселението“ е събитие. Професор Биолчев ще я представи най-напред в гр. Царево, на 14 декември, възможно най-близо до мястото, където се развива действието на книгата. А в София специална среща с читатели ще бъде проведена в началото на следващата година. Корицата е специален жест от професор Греди Асса.
Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода 1999 - 2007.
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
1913 година. Колосална политическа грешка съсипва българския народ. 260 хиляди бежанци, 60 хиляди жертви. Трагичната история на едно семейство тракийски бежанци в тази повест на Боян Биолчев. Мъчително, кърваво, правдоподобно.
Изключително рядко чета български автори (изключение прави поезията ни, която обожавам). Просто не успяват да задържат вниманието ми. Но ... Преселението е уникална книга. Грабва те от първия момент, хваща те за гърлото и не те пуска до самия край!
Маниерно изкълчен език. Безброй насилени "поетични" сравнения. "Сякаш" не ме носи буйният поток на повествованието, а "като" сляпа костенурка се бутам сред бурените в гробището на авторовите слова.
Ох! За такава книга не се пише ревю с лека ръка. Това малко книжле, от едва 170 страници, отваря рани в паметта, от които боли докато си жив и болката те кара да си спомняш историята завинаги! Понякога съдбата е много иронична и много жестока, погажда ни такива номера, че и поколенията след нас да ги помнят. Отдавна не ми се беше случвал такъв "сблъсък", след който емоцията е неописуема. Днешните хора не знаем нищо, отвратително разглезени сме, не бихме оцеляли и след частица от проблемите, които са имали предците ни преди сто-сто и десет години. Много мъка е довлечена в българската земя от бежанците, от драмата и ужаса, които е преживяло всяко стигнало до тук семейство. Понякога историите са като тази, оставят ти буца в гърлото за спомен, която те души и то точно след като си прочел огромната част от историята и си мислиш, че ще има щастлива развръзка. Емоцията в края на историята идва като ступор, от който няма излизане. А сарказмът на съдбата е нечовешки жесток. Прочетете я. Ще Ви се отрази помъдряващо, ще Ви накара да проумеете колко сме жалки с мрънкането си днес за всяка малка глупост и какви корави хора са били предците ни. Особено децата им!
Проблемът ми с книгата не е конкретен, даже бих казал, че е много лесно смилаема. Хареса ми, просто смятам, че върху някои неща нямаше достатъчно фокус, което отне от дълбочината на книгата. Исках края да ме натъжи, но някак не го усетих лично както с други книги. Все едно бях прекалено далечен наблюдател на събитията, нещо просто си липсваше. След като я приключих бях разочарован не от самата история, а от това, че знам, че сигурно ще я забравя.