Пейзажи с Лолита

by Николай Милчев, Драга Сапаревска

60 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в град Ловеч, където завършва Гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където участва в творческите търсения на студентския кръжок "Емилиян Станев". Автор е на десетина поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), наградата Девин (2004), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник-главен редактор на в. "Средношколско знаме", последните десетина години е учител в 105 СОУ "Атанас Далчев" в София.

Reviews

[Elena · Rating 1 out of 5]

Не мога да си обясня, към кого е насочена тази книга? Тинейджър това не би го чел. Има нещо фундаментално сбъркано в идеята и леко ми е нечистоплътно, като послание. Илюстрациите са, като от личен семеен албум, може би би представлявал интерес в тесния семеен кръг на сниманите, но не и за широка публика, има нещо воайорско като съчетание на лични снимки на подрастващи момичета с някои от стихотворенията и името Лолита. Не ми харесва и не препоръчвам.

[Anamaria Koeva]

Тази книга е красива по свой особен начин, но аз се затруднявам да я оценя, така че ще се въздържа. Както пише на корицата на изданието от 1997, това е "лирика за пораснали деца":

***
По-ласкава и черна от брикет,
косата ти припламва и блещука.
Бенгалски огън върху нощен лед -
алхимия на точната наука,
която като твоята коса
е формула, метафора, копнежи.

По-черна няма да я понеса.
По-светла няма да я забележа.

***
Мехурчета от шампоан
накацаха по нея.
И гладка течност - воден свян,
се гушка и се лее.

Балончетата - пук-пук-пук...
Каква пределна ясност -
случайно разсъблечен звук,
бълбукане прекрасно.

[Гери Ди · Rating 1 out of 5]

Тъжно. Истински харесвам Николай Милчев, но тези му стихотворения ми се сториха доста нескопосани и хубавите иначе фотографии подсилват неприятното усещане от прочита. Не препоръчвам.