What do you think?
Rate this book
Изгнаникът от Немезида
Петър Бобев е един от най-известните и най-четени от младите хора автори през последните тридесет години на XX век. Талантът на Петър Бобев е рядко срещан. Изключително богатото му въображение го отвежда в екзотични страни и континенти, на които той никога не е стъпвал. Разказаното за тях обаче звучи така правдоподобно, сякаш е бил там и е участвал в събитията.
Романът му "Изгнаникът от Немезида", който сега се появява на книжния пазар, е със сюжет - между любимите на автора - тайнствата на вечните мечтатели смелчаци и учени изследователи. Действието на романа се развива на ледения континент Антарктида, в магическия свят на смълчаната бяла пустота.
Художественото наследство, което Петър Бобев остави, заслужава да бъде запазено и популяризирано сред младите читатели. Днес те имат нужда от четива, които ще развиват въображението им и желанието им за откривателство и ще ги пренася в необикновеното, непознатото, което искат да открият.
Романът му "Изгнаникът от Немезида", който сега се появява на книжния пазар, е със сюжет - между любимите на автора - тайнствата на вечните мечтатели смелчаци и учени изследователи. Действието на романа се развива на ледения континент Антарктида, в магическия свят на смълчаната бяла пустота.
Художественото наследство, което Петър Бобев остави, заслужава да бъде запазено и популяризирано сред младите читатели. Днес те имат нужда от четива, които ще развиват въображението им и желанието им за откривателство и ще ги пренася в необикновеното, непознатото, което искат да открият.
222 pages, Paperback
Published January 1, 2018
3 people are currently reading
10 people want to read
About the author
Петър Бобев
42 books24 followersРоден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка.
Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.
Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.
Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.
Умира на 26 април 1997 г. в София.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
March 30, 2019
Няма как да не се зарадва човек, когато на пазара се появява нова книга на Петър Бобев, още повече пък, когато книгата се издава за първи път. Типично за доайена на българската приключенска литература, заглавието звучи повече от интригуващо. „Изгнаникът от Немезида” излиза от изд. „Лексикон” с корица от дъщерята на маестрото, Анна Бобева. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
January 2, 2020
Хубаво е, че някой се е сетил да пусне неиздаваните книги на Бобев. Хубаво е, но не мога да си кривя душата - безумно са остарели и като стил, и като фабула, и като конструкция. Посегнах към книгата от чиста носталгия, все пак Петър Бобев беше моят първи сблъсък с приключенската фантастика и навремето бях изгълтал всички негови книги, които намерих в личната библиотека у дома и в градската. Но сега....сега проблемът дори не е в това, че съм пораснал, или че съм прочел много друга фантастика, не е толкова и в наивността, колкото в постройката.
Ако трябва да определя книгата с една дума, то тя е аналогова. Това е класическа аналогова фантастика с всички нейни силни и слаби страни
Остарелият прийом в който двама герои започват да си говорят и по този начин изясняват някоя научна теория или своите тези е ужасно дразнещ, а той е характерен за Бобев.
Науката - ах науката! Навремето се възхищавах на научните факти в книгите му, а сега осъзнавам, че те дори не са остарели, а още на времето са били на ниво късните години на списание "Космос", когато то се мъчеше да гравитира около слънцето на науката и черната дупка на псевдонауката и феноменалното.
Но въпреки тези два проблема, книгата ми хареса, макар да вървеше малко тромаво и като кола на 3 цилиндъра - готините приключенски епизоди се редуваха с досадни диалози изпълнени с псевдонаука, елементарна философия и теория на икономиката като за 3 клас.
Но пък няколко идеи искрено ме зарадваха, идеи които са се появили в произведения на много известни западни автори,като не всички от тях са фантастика. Например "Себичният ген" на Докинс. Но, дебело подчертавам, не може да става и дума за плагиатство, защото още ме побиват тръпки от малоумната "статия", която твърдеше, че Крайтън е окрал Бобев.
Та, поклон пред маестрото на българската приключенска фантастика. Поклон, но прекрасно осъзнавам, че това е книга за старите му фенове. Тази книга няма как да стане интересна на децата сега и да ги грабне. Няма шанс.
Ако трябва да определя книгата с една дума, то тя е аналогова. Това е класическа аналогова фантастика с всички нейни силни и слаби страни
Остарелият прийом в който двама герои започват да си говорят и по този начин изясняват някоя научна теория или своите тези е ужасно дразнещ, а той е характерен за Бобев.
Науката - ах науката! Навремето се възхищавах на научните факти в книгите му, а сега осъзнавам, че те дори не са остарели, а още на времето са били на ниво късните години на списание "Космос", когато то се мъчеше да гравитира около слънцето на науката и черната дупка на псевдонауката и феноменалното.
Но въпреки тези два проблема, книгата ми хареса, макар да вървеше малко тромаво и като кола на 3 цилиндъра - готините приключенски епизоди се редуваха с досадни диалози изпълнени с псевдонаука, елементарна философия и теория на икономиката като за 3 клас.
Но пък няколко идеи искрено ме зарадваха, идеи които са се появили в произведения на много известни западни автори,като не всички от тях са фантастика. Например "Себичният ген" на Докинс. Но, дебело подчертавам, не може да става и дума за плагиатство, защото още ме побиват тръпки от малоумната "статия", която твърдеше, че Крайтън е окрал Бобев.
Та, поклон пред маестрото на българската приключенска фантастика. Поклон, но прекрасно осъзнавам, че това е книга за старите му фенове. Тази книга няма как да стане интересна на децата сега и да ги грабне. Няма шанс.
August 3, 2019
Един от любимите ми бг автори от детството 😃 Не издържах да не си купя книгата и не ме разочарова. Е, личи си, че е писана миналия век, но е увлекателна.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews