"Предизвикателството се състоеше в това да премахнеш проклятието от всички тези слаби страни. В естествената човешка природа е да работиш върху нещата, в които си добър. Ако имаш големи бицепси, искаш да направиш безкрайно много повторения за този мускул, защото е толкова приятно да го видиш в цялата му гигантска прелест. За да успееш обаче, трябва да си брутален със себе си и да со фокусираш върху недостатъците. Тогава ще ти е нужно око, прямота и способност да чуваш околните."
"Винаги записвах на хартия целите си - навик, останал ми още от времето, когато ходех в клуба по вдигане на тежести в Грац. Не беше достатъчно просто да си кажа нещо от сорта на: "Новогодишното ми решение е да сваля десет килограма, да усъвършенствам английския си и да чета малко повече." Не. Така беше само в началото. Сега трябваше да ги формулирам съвсем конкретно, за да не оставям тези чудесни намерения разпръснати в пространсвото. Вадех каталожни картички и записвах задачите си:
да премина още дванайсет модула от часове в колежа
да спечеля достатъчно пари, за да спестя 5000 долара
да тренирам по пет часа на ден
да си купя апартамент и да се преместя в него
Отстрани може и да изглеждаше, че се ограничавам, поставяйки си конкретни цели, на които да робувам, но всъщност беше точно обратното:на мен ми действаше освобождаващо."
"Списъкът с изискванията му продължаваше:
- Освен това, ако ти си Джо Сантано, ще трябва да се справиш и със сцените в извънградския клуб на богатите южняци, където се организират щумни партита, а присъстващите глупаци никога не изтрезняват. Всичко, което си постигнал, е полд на упорита работа. А ето, че сега се запознаваш с Крейг Блейк, наследник на голямо състояние, който се разхожда наоколо в скъпи кмостюми и иска да ти бъде приятел. Как ти се струва? Мисля, че можеш да се научиш да правиш всичко това. Но искам да вземеш няколко урока по актьорско майсторство преди снимките.
Боб явно очакваше да се съпротивлявам, защото изглеждаше изненадан, когато се съгласих. А аз преливах от вълнение. Най-после се случваше така, че някой не просто ми обясняваше същината на актьорското майсторство, но го превръщаше и в предизвикателство за мен. Той нямаше да ми даде ролята просто защото бе гледал как печеля Мистър Олимпия и се познавах с приятелите му от киното. Аз трябваше да си я заслужа и това ужасно ми харесваше."
"Познавах начина, по който работеше съзнанието ми, и знаех, че за да постигна нещо, трябва да съм напълно убеден, че трябва да го направя. Целта трябваше да е изтъкана от смисъл и да ме кара да очаквам с нетърпение всеки следващ ден от постигането й, а не просто нещо, което да правя за пари или по друга условна причина, защото така нямаше да се получи."
" - Всъщност - каза ми - имам сценарий за добър уестърн и среща с продуцентите.Вътре има подходяща роля за теб.
Да, шестата или седма по важност роля.
Само че това нямаше нищо общо с онова, което аз планирах за себе си. Ако някой искаше да ме представлява, трябваше да се цели във върха. Нямах нужда от агент, който би казал:"Сигурен съм, че ще намерите нещичко за Арнолд във Вашия филм, може би някоя малка поддържаща роля с няколко реплики".Исках агент, който да удря по масата от мое име и да е готов да каже:"Този човек има потенциал за главна роля.Искам да го подготвя за това.Така че, ако можете да ни предложите едната от трите водещи роли, можем да преговаряме.В противен случай няма какво повече да си кажем."
"Би могло да се каже, че всеки шанс да се снимаш, независимо от ролята, е трупане на опит.Но аз усещах, че съм роден да играя главни роли.Трябваше да присъствам във филмовите афиши, трябваше да съм онзи, който носи филма на раменете си.Осъзнавах естествено, че това звучи налудничаво на всички, с изключение на мен.Но аз вярвах, че единственият начин да станеш лидер, е да се виждаш като лидер и си скъсваш задника от работа.Ако сам не вярваш в себе си,как би могъл някой друг да повярва в теб?"
"Работата изобщо не ми тежеше. Приключваш с филм или книга, заемаш се здраво с популяризирането им, пътуваш по цял свят, защото светът е твоят пазар, а междувременно тренираш, грижиш се за бизнеса и не спираш да проучваш нови възможности. Беше като забавно приключение, затова никога не си казвах:"Боже мой, имам толкова много работа.Напрежението е огромно."
Така че за мен работата бе просто забавление и нови предизвикателства.Ако чуех някой да се оплаква:"Ох, работя толкова упорито, по деет или дванайсет часа дневно", бях готов да го разпъна на кръст:"Какви ги приказваш, по дяволите, когато денят има само двайсет и четири часа?Какво друго си правил?"
Всичко, което правех, можеше да ми бъде хоби.То беше мое хоби в известен смисъл.Влагах страст и емоции във всичките си занимания. Моята дефиниция за живота е винаги да търся вълнение и силни усещания;това е основната разлика между живота и съществуването."
"Когато се върнах от Мексико през февруари 1984 година, започнах да се подготвям за Терминатор. Всеки ден преди започването на филма боравех с оръжия и през първите 2 седмици от началото на снимките се упражнявах да ги разглобявам и сглобявам със завързани очи, докато движенията не станаха автоматични.Прекарвах безкрайни часове на стрелбището.Разучавах техники за цял арсенал различни оръжия, за да привикна към звука им.Не исках дори да трепвам.След като щях да бъда Терминатора, вече не трябваше да поглеждам надолу, когато се освобождавам предпазителя или зареждам оръжието.Трябваше да съм като Конан, когато прибираше меча си в ножницата.Естествено, трябваше да си служа еднакво добре и с двете ръце.Всичко това изискваше повторение.Всяко движение трябваше да се упражни тридесет, четиридесет, петдесет пъти, за да се овладее.От дните на бодибилдинга бях научил, че всичко изисква повторение и упражнения.Колкото повече километри изминаваш със ските, толкова по-добър ставаш, колкото повече повтаряш упражненията, толкова по-оформено става тялото ти.Твърдо вярвам в упоритата работа, когато човек изпълнява всичко, макар и с усилие, без да спира, докато не приключи.Така че това предизвикателство ми се нраваше."
"Човек може да прекали с анализите.Винаги има отрицателни страни.Колкото повече знаеш, толкова по-малко склонен си да го направиш.Ако бях запознат с всичко за недвижимите имоти, филмите и бодибилдинга, нямаше да се захвана с тях.Изпитвах същото им към брака.Може би нямаше да се реша, ако познавах всичко, през което трябваше да премина."
"Казах си, че няма значение, защото в един или друг момент човек търпи поражение.Можеше да е заради друг филм.Можеше да е три години по-късно.Можеше да е пет години по-късно.
Без значение какво си казваш или какво знаеш, когато го преживяваш ти се струва ужасно.Потискаш се, защото съзнаваш, че касовите приходи са слаби, че премиерата не е била успешна.Неприятно ти е да пишат ужасни истории за теб.Смущаващо е хората да започнат да говорят, че това е годината ти на провал.Както винаги, в главата ми спореха два гласа. Единият нашепваше:"По дяволите, това е ужасно." А другият се обаждаше:"Сега нека да видим от какво си направен Арнолд.Да те видим какъв куражлия си.Колко издържливи са нервите ти?Колко си дебелокож?Да видим дали можеш да обикаляш с кабриото си наоколо с отворен гюрек, да се усмихваш на хората и да съзнаваш, че знаят, че току-що си заснел проклет боклук.Да видим дали можеш да го направиш."
"Никога не спорех с хора, които ме бяха подценили.Ако акцентът, мускулите и филмите ги караха да мислят, че съм глупак, това бе в моя полза."