Български народни приказки от Македония

by Слави Ганев (Narrator)

Хей, шшшт! Тихичко! Тихичко! Чуй що имам да ти шепна. Тая книга е магична! Тя разказва за тайна кутийка. Малко люде знаят де е, малко люде и малко твари на хиляди години, дето помнят света, откакто дядо Господ го е създал от едното нищо. Простичка е кутийката, няма украса, няма и багри по нея. От някой дърводелски чирак е сглобена. Пък е толкова мъничка, напръстник едва събира... ала какво само се крие в нея... Знаеш, нали?

Знаеш, че в нея се таи едно-едничко късче от душата ти. Дори и да забравиш за него, там, където е било с тебе слято, все ще те боли... То е парче земя и мястото, отдето са го откъснали, няма как да бъде вече здраво. Ей тая книга ти разказва за отрязаното, за взетото от теб.
Ще боли навеки, ако не надзърнеш поне за кратко в тайната кутийка. Да полетиш в синевата над Прилеп със Силян Щърка. Да помързелуваш с Ръжде, най-прочутия лентяй, край останките на Дойран. Недалеч от Велес дяволът ще опита да те излъже, не му вярвай! В Струмица поплачи зарад последната битка на Самуил. Пък викни след туй името на красавицата Тентелина в горите недалеч от Охрид. Внимавай да не те изпие с Охридското езеро бабиното петле! Ех, всичко туй е в македонската земя, дала на толкова наши легенди живот.

Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!

Гоце Делчев

Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял.

Тодор Александров

В отгласа ми Македония нарекох Западна България (както и трябва да се нарича).

Константин Миладинов

Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам.

Иван Михайлов

От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот. На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова…

Венко Марковски

560 pages, Hardcover

Published December 1, 2018

Reviews

[Yavor Genchev · Rating 1 out of 5]

Едва ли с един отзив може да се откроят всички проблеми, свързани с този сборник. Но все отнякъде трябва да се започне. Първо и най-важно - това не са приказки, още по-малко български. В края на сборника се представя едно изложение за това какви са били българите, какво са приказките и как българската наука изкривила представите ни за приказки. 1) Българите са представени като противни, завистливи, пошли същества, които имали жената за предмет (!!!) - за бога, патриархалният фундамент за изграждане на социума не се съдържа в тази скудоумна представа. 2) Обяснено е, че приказките не били създадени с поука, а само за да ни развличат и развеселяват - второ крайно погрешно и подвеждащо твърдение. Въпрос към разказвача (разбира се реторичен) - защо тогава се наричат "приказки", защо не се наричат примерно хрумки, сказки и с други затрогващи наименования? 3) в изложението ехидно и нагло се твърди, че българската наука криела въпросните "приказки", включени в този сборник, и ни била създала грешна представа за приказките - знаели сме само хубавите, добрите и т.н. Кое е хубавото на злите сили, змейовете и всички твари, свързани с долния свят? Хайде тогава да си припомним Златното момиче, Тримата братя и златната ябълка, всички приказки, в които присъстват фигурите на ламята, змея, Кума Лиса, Вълка - образите сами по себе си не правят една приказка хубава или "лоша". Твърди се, че българската наука е "квази-наука" - именно защото не представя въпросните "приказки" от сборника. Силно препоръчвам преди да се пишат подобни работи, да се прочете поне малко от "Етнография на България" на Христо Вакарелски, "Българска народна митология" на Иваничка Георгиева или други подобни СЕРИОЗНИ трудове.
За "приказките" - тенденциозно са подбирани ужасяващи, нямащи НИЩО общо с българския фолклор, граничещи с horror жанра истории, очевидно съчинени и претрупани с излишни елементи, безкрайно елементарен, предвидим стил на разказване, по всичко напомнят за един посредствен опит да се подражава на "приказките" на братя Грим - резултатът от огромната разлика между етносите, бита, традициите, митологията, разбира се, се вижда веднага. Една "приказка" особено ме "впечатли" - за една майка, която имала момиченце и момченце, но много мразела момченцето. Та казала му тя да отиде до раклата да вземе диня оттам. Но щом отишло и се надигнало към раклата, зад него майката тръшнала капака и той откъснал главицата на детето, която пък се търкулнала при дините. Да не продължавам нататък какво направила майката с момченцето, как прикрепила главата към телцето му, кой го изял после и т.н. Питам се кой нормален родител ще посмее да прочете тези ужасни неща на отрочето си. Във въпросната "приказка" ясно се откроява елементарния наратив, изречение след изречение се съобщават перверзни и ужасяващи подробности от случващото се, и най-неадекватното е вмъкнатият куплет на песничка, пята от нещастното момченце:
"- Чик-чирик, мама ме закла,
тате ме лакомо излапа,
сестра ми костите сбра,
под салкъма зарови ги тя
в черната, черна земя."
На всичкото отгоре това нещо се повтаря на цели 9 места в "приказката". Даже няма вид и звучене на народна песен. Логичен въпрос ще бъде кое българско семейство си е държало дините в раклата (бонус глупост).
В заключение - това е всичко друго, но не и приказки, нямат нищо общо с българското народно творчество, това са зле разказани сказки с невъобразимо много преувеличени ужасяващи случки, с безкрайно елементарен, посредствен и незавладяващ начин на разказване. Нагло изложение, в което се твърдят грешни факти за българската наука и как видиш ли тя криела от нас истинските приказки. Това, че не се познават безкрайно сложните проблеми на българската етнография, етнология, митология, е оргомен проблем, който предполага поне малко запознаване с материята, а не нагли твърдения от този тип. Една своеобразна литературна епигония на приказките на братя Грим, узурпираща популярната тема за народните приказки. Незнайно защо "от Македония" - като има български приказки от Македония, кои тогава са небългарските приказки оттам? Отново реторичен въпрос. Това дори не е масова литература, а претенциозно и еснафско четиво, а наличието на horror елементи (то други няма) го прави и донякъде сензационно. Невъобразимо е как това ще се чете от нормални хора, знаещи какво представлява понятието "българска народна приказка". Фактът, че няма да тръпнем в очакване на издаването на нова серия от "приказки", предизвиква облекчение.

[Деница Райкова]

"Български народни приказки от Македония", изд. "Deja Book"2018, съставител Слави Ганев
С тази книга приключих 2020 г. и влязох в Новата 2021.
Имам дълга и странна история с нея. Преди вече почти три години я поръчах още когато обявиха предстоящото й излизане. После, в деня, когато трябваше да пристигне, звънях многократно да питам защо се бави. Накрая, в късната вечер на 18-ти декември, тя "дойде", премръзнала от студ.
Защо разказвам това? Защото вероятно някой би си помислил, че при това положение ще я разгърна веднага и няма да я оставя, докато не прочета и последната буква.
Не стана така. "Отбутвах" я повече от две години. И си измислях причини, една от друга по-неубедителни, за да отложа четенето й. Накрая, в навечерието на тази година, реших, че моментът е дошъл. А когато заваля и сняг, реших, „че може би точно него съм чакала.
Тъжно ми е да го кажа, но през по-голямата част от времето, докато четях, бях със смесени чувства към тази книга. По-голямата част от приказките ми бяха изключително интересни. В началото не ме смути дори това, че разпознах заглавието на първата приказка - "Силян Щърка". Не ме смути, защото си казах, че е напълно редно и очаквано в един сбоник с народни приказки да има и познати.
После обаче попаднах на още доста познати. При това - такива, за които бях сигурна, че съм чела като принадлежащи на други народи /например немски и арабски/. И започнах сериозно да се чудя. След това си казах, че всъщност в приказките на много народи се срещат общи мотиви и че вероятно за тези прилики има някакво обяснение.
Интересното в тази книга е, че тя съдържа не само това, което по принцип разбираме под "приказка". В нея има и легенди, предания, преразказани народни песни. Между другото, искам да отбележа, че точно една такава ми допадна много повече в приказния си вид, отколкото под формата на текст на народна песен, както я познавах дотогава.
В края на книгата има много интересни приложения, и именно благодарение на едно от тях получих обяснение за сходствата, които забелязах.
Приложението, озаглавено "Кои сме и кои сме били", може би ще засегне някои хора, които биха искали да вярват във величието на българите. На мен ми прозвуча доста реалистиччно, макар и не твърде ласкателно.
Радвам се, че най-накрая стигнах до тази книга. И мисля, че го направих в подходящия момент.
Сега продължавам с нещо съвсем различно като жанр и тематика, но се надявам също да ми хареса.

[Avva · Rating 1 out of 5]

Както е написал колегата по- долу, тази книга е пълно безобразие. Първото ,което е- каква е тая развратница на корицата. Това не са български народни приказки. Може да са Северно- македонски обаче, защото копелетата там са много сексуално изчанчени и настроени. Вълците сигурно са македонци, аз съм сигурна! Второто, което е ,защо македонските хищници,са изяли на момичето цървулите! Пълно безобразие. Жалък опит на македонците да влязат в Европейския съюз и да имат култура!! Фалшив и историческо неверен ,жалък опит да се посегне на българската култура и целия народ. Расизъм!!!!!!