Да си ловец на сенки е чест. За Зигфрид е нещо повече. Една самостоятелна мини серия за безсмъртния рицар, за неговия произход и неговата мотивация. Началото на едно преследване продължаващо вече цяло хилядолетие.
Кратка история, която нарежда още едно пъзелче от Jack Eridon - вселената. Ще разберем как се е появил безсмъртният рицар и кой е неговият забулен в тайна Орден. Тук Константин Витков е само сценарист, а рисунките са дело на Тодор Христов. Визията е решена в класическо черно-бяло, а комиксът се разпространява в два формата. Аз избрах малкия, за да си подхожда с първата част. Останах впечатлен и от отношението на двамата творци към своите читатели, когато вчера се наредих на щанда на Артлайн Студиос за автографи. Палец нагоре, момчета. Чакаме още истории!!!
Когато „Студио Арт Лайн“ издадоха “Jack Eridon” на Константин Витков-Титис, ми направиха впечатление основно две неща. Първото беше, че комиксът по нищо не отстъпваше на голяма част от западните си събратя – страхотни рисунки, обещаващи герои и готино издание стил TPB с типичните за тях глезотийки като бонус рисунки и авторови бележки. Второто нещо беше, че явно не става дума за самостоятелен графичен роман, а има по-дългосрочен план за вселената на Джак Еридън. И ето че малко по-късно, на Aniventure Comic-Con 2018, разбрахме, че следващата книжка от поредицата, „Песен за Зигфрид”, ще излезе съвсем скоро. Е, ето я и нея! Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
...Да си ловец на сенки е чест. За Зигфрид е нещо повече. Една самостоятелна мини серия за безсмъртния рицар, за неговия произход и неговата мотивация. Началото на едно преследване продължаващо вече цяло хилядолетие...
Толкова много труд е комикса-със всички тези панели,сториборд-ове и какво ли не- а аз нямах търпение за следващото произведение на Константин Витков -Титис,че почти непрестанно си повтарях това,както и че ще мине достатъчно време и ще зарадва със следващия си удар -продължение на Еридон или каквото и да е.
Е,появи се.Бях супер жадна за повече, но без префърцунени обяснения- ще кажа че е супер як,черно-бял комикс.Отново страхотен. Глътнах го на един дъх заради краткостта му, но пък за това го препрочетох и отделих време за чудесния размах на Титис и рядко така сполучливия огромен талант да прави комикс “така както трябва”. Има още нещо- тук историята,сценария и само корицата са на Титис- художника е Тодор Христов-безобразно талантлив-срещам го отдавна в много издания,като едно от тях е “Ко-миксер”което по някакъв странен начин обожавам... (Ко-миксер” е периодично издание, съдържащо кратки комикс истории, без продължение, от различни автори. Обединени са под една тема, различна за всеки брой. Списанието се стреми към пъстрота на комикс стилове, затова предоставя свобода в художествените изразни средства и в интерпретацията на темата. Автори в изданието са както млади българи привлечени от комикс изкуството, така и гости от чужбина. Повечето от комиксите са на български език с превод на английски.)
Самият Титис казва че двамата много са си допаднали и е бил напълно сигурен че именно Тодор ще нарисува историята за Зигфрид. И наистина решението е най-доброто. Отлична луда идея,и браво на издателство “Артлайн” за подкрепата на толкова добри проекти.Хайде пак,да:)
Книжката е страхотна. Въпреки малкия обем, историята е доста добре структурирана и си има своята завършеност. Ритуалът с ръката беше готина идея. Стилът на Тодор Христов много ми допада и пасва идеално на историята. Ще се радвам да видя и друг комикс от него, било по света на Джак Еридон, било по осбствен цвят. "Песен за Зигфрид" е страхотно подгряване за Jack Erdon 2, който вече чакам с още по-голямо нетъпение през април.
Крайно доволен останах от новината, че ще има нова история от света на Джак Еридан! Този път е черно-бяла - силно долюбвана от мен! :) Мнофо добра и интересна история, която показва кой е Зигфрид, но свършва преждевременно (намиг!). Класно изпълнение отвсякъде, но самата история е въз-кратичка - 4,5 П.П. We want more!!!
Чудесно отклонение от главната поредица, което ни помага да видим Зигфрид в нова светлина. Не знам дали е умишлено, но ми допадна липсата на цветове, особено при коментирането на огнените коси на Зигфрид, понеже това някак си подтиква да се използва повече въображение от страна на читателя.
This comic was an excellent visual experience, as the sequential art and the black and white technique is perfect (5* there). When it comes to the story this is where it lacks some precision. It skips a lot of time periods, although it starts slow. It looks more like an introduction to something bigger, while what we are presented should also be told in more pages. Maybe I need the rest of the Jack Eridon books, but it is clear to me that this is suppose to be an origin story. And considering that I'd still give it 3*.