Бал в Мулен Руж

by Radostina A. Angelova, Radostina A. Angelova

След „Афиши в огледалото“, посветен на Роза Попова, Радостина Ангелова черпи вдъхновение от живота на друга незабравима българка. „Бал в Мулен Руж“ преплита мигове от една голяма любов, белязала родната литература, с тайната на известна френска картина и съвременен сюжет, в който пулсират загадки и вечни въпроси.

Genres: Bulgarian Literature

344 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници. 

Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в  европейския  Топ  100  за  най-креативните  автори  на  хайку. 

Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.

Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

От всички прочетени, това ми е най-любимата книга на Радостина Ангелова. И каква прекрасна корица. Мила топла и уютна история. Отива и да стоиш на перваза и да пиеш топъл шоколад, а навън да вали сняг.

Много ми хареса атмосферата на Париж, по начина, по който я описва както сега, така и преди.

Разкошен стил на Радостина Ангелова!

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

Това, което първо ми направи впечатление като се зачетох в " Бал в Мулен Руж", беше изказът. Толкова поетичен, толкова деликатен, толкова мелодичен, че ме обгърна цялата и се почувствах уютно. А това ми се случва рядко. Душевността на авторът се излива върху редовете, които излизат от него, а из страниците на " Бал в Мулен Руж", аз успях да усетя специфична топлина, светлина и хармония.
Радостина Ангелова успява да докосне сърцето не само с начина, по който пише, а и със своите истории и послания. В тях има много баланс и въпреки че става въпрос за взаимоотношения, няма сладникавост, блудкавост или крайности, напротив- те са очарователно--умерени.
В " Бал в Мулен Руж" има две сюжетни линии, разказани от перспективата на различните герои- едната в миналото, а другата в настоящето; едната в Париж, другата в Чепеларе. Радостина Ангелова много умело навързва събитията и преплита двете истории, като оставя усещане за завършеност. Хареса ми как е въведено изкуството в сюжета, както и романтиката. Една картина и дневник, носещ миговете на известна българска личност от миналото, надничат от страниците на " Бал в Мулен Руж". Всички събития са свързани като нишки и дават цялост на целия роман.
Прекрасна книга!

[Anna · Rating 5 out of 5]

За първи път се срещам с творчеството на Радостина Ангелова и само мога да съжалявам. Съжаление, че става толкова късно. Толкова увлекателно и красиво разказва и толкова умело борави с думите.. „Бал в Мулен Руж” определено е една от най-хубавите ми книги за годината. Няма да издавам ни най-малко, само ще кажа, че двете паралелни истории ми бяха безкрайно интересни, а не както обикновено ми се случва- едната да ми „пречи” на развитието на другата :) Ред е на „Афиши в огледалото”...

[Lyubov · Rating 4 out of 5]

Много мила книга.

[Gabriela Kozhuharova · Rating 5 out of 5]

Пореденият великолепен роман на Радост Ангелова. След толкова години, прекарани в компанията на нейните книги, не съм и свикнала да очаквам по-различна оценка. Смея да твърдя, че "Бал в Мулен Руж" е може би най-приземената ѝ и умело разказана история до този момент. Изпипана отвсякъде, с много разнообразни герои и теми, с преплитащи се гледни точки, с няколко интригуващи сюжетни линии, които се разгръщат плавно и прекрасно, с нежен, деликатно представен образ на Мара Белчева и трогателната ѝ връзка с Пенчо Славейков. На емоционално ниво, а и поради чисто сантиментални причини, предпочитам духа на по-камерните ѝ романи "Виенски апартамент" и особено "Обратната страна". В стила на Радост обаче има някои неща, които никога не се променят и заради които винаги ще се приютявам в творчеството ѝ – великолепният език, упойващата атмосфера, богатата ѝ душевност и мъдростта на писането ѝ. Откровено казано, любимата ми българска писателка.

[Антония Апостолова · Rating 4 out of 5]

Радостина А. Ангелова пише може би най-подредено, правилно и технически издържано - като “по учебник” - от българските съвременни автори. Тя владее умело работещите писателски формули и при нея трудно могат да се срещнат пропадания или изненади. И въпреки че бих причислила литературния й стил по-скоро като част от популярния, то той определено е заел най-горната му скала, още повече, че както в последния си роман “Бал в Мулен Руж”, така и в предишния си - “Афиши в огледалото”, авторката вкарва интересни документални сюжетни нишки, свързани с действителни исторически личности и реалии, което придава дълбочина и оригиналност на съвременните сюжети в книгите й. (...)

Заглавието “Бал в Мулен Руж” няма нищо общо с вариетето, а с едноименната картина на известния френски художник от втората половина на XIX век Тулуз-Лотрек. Мистериозната дама в центъра на платното му в романа се оказва пра-пра-пра-бабата на героинята Ева от съвременната сюжетна линия - трето поколение имигрантка в Париж. В книгата се появява и фикционалният дневник на Мара Белчева, която по това време придружава Пенчо Славейков във фреснската столица. (...)

Радостина А. Ангелова е написала книга, която ще удовлетвори почитателите на затворените и щастливи краища. Това е книга за дълбоката, неподчинена на правила и условности любов, за преоценката на миналото, за прошката и постигането на разбиране към най-близките, за живота в имиграция и идентичността на онези, родени в чужбина, но свързани с друга култура. Романът определено е увлекателно четиво и се чете бързо.

Виж цялото ревю тук: https://bit.ly/2kpzGDT

[Aneta Batakchieva · Rating 5 out of 5]

Страшно много обичам да чета книгите на Радостина А. Ангелова. Заредила съм се с всички и чета така по малко, за да удължа удоволствието. Харесах я още със "Скреж", а с "Имаго" направо я обикнах.
За "Бал в Мулен Руж" какво да кажа - очарователна, детайлна, изпълнена с поезия на мисълта. Веднага потърсих въпросната картина, която стои в основата на романа и художника, който я е рисувал. Много добре изградени образи в настоящето и миналото, и двете линии са достатъчно интересни и държат вниманието. Хареса ми и загатването за известните личности от България, които няма да обявявам, защото тяхната самоличност излиза едва накрая, макар през цялото време да имат отношение към развитието на действието.
Диамант е Радостина и ми се иска повече хора да се докоснат до творчеството й, защото без съмнение никой няма да остане равнодушен към него. ❤

[Toni · Rating 2 out of 5]

Чак ми е неудобно да поставя толкова нисък рейтинг на романа, след всички суперлативи и ласкави отзиви, които прочетох. Това обаче определено не бе моята книга. И давайки си сметка, че оставих недочетена и друга книга на Радостина Ангелова - "Виенски апартамент", може би това не е и моят автор.
Иска ми се да кажа защо, но и на самата мен ми е трудно.
Хареса ми идеята и останах впечатлена от множеството проучвания, които, предполагам, са направени за написването на романа, а отделни моменти искрено ме трогваха.
Не ми допадна многословността - макар и романът да не е дълъг, останах с точно такова усещане. Може би заради факта, че сюжетът не ме увлече или заинтригува особено. Категорично не харесах образа на Ева, а и като цяло отношенията между героите в съвременната сюжетна линия. Останах в известна степен и объркана от преплитането на реални факти и личности с фикция - Пенчо Славейков, Мара Белчева... Не е биографичен роман, но пък "вдъхновен" от живота им...
Не ми се иска никого да разубеждавам да прочете книгата, но трябваше да споделя и една малко по-различна гледна точка. Със сигурност не добре обоснована, но пък така почувствана.

[Doroti · Rating 5 out of 5]

Прекрасна история, великолепно разказана, мила, кротка, интригуваща, позитивна. Очарователно пост-коледно четиво :)

[Viktoria Ivanova · Rating 5 out of 5]

Чела съм всички книги на Радостина А. Ангелова и има неща, заради които ще чета всички следващи и които ще ми дават много повече от петте звезди, които аз бих могла да им дам тук. Обичам писането й заради онзи толкова неин стил без претенция, но с много мисъл и мелодия. Обичам майсторството й да разказва необикновено за обикновени неща и да създава случки от ежедневни мисли. Да изгражда герои, които звучат, мислят и изглеждат като хора, не като хората…
Всичко това е част и от „Бал в Мулен Руж“. Онова, което отличава книгата – освен историческия пласт (има го само в предходния й роман – „Афиши в огледалото“), е загадката. (Открита загадка, извън изтъканите зад сюжета въпроси, които присъстват във всяка от книгите й.) В „Мулен Руж“ танцува тайна, която минава през двата пласта и е така заплетена, че дори да се сетиш за някоя брънка, друга ще продължава да те тегли и ще се чудиш как в този измислен сюжет са вплетени толкова реални факти, които си пасват като в живота.
Имах един любим колега, чийто най-голям комплимент към някого бе: „Измисляч е“. Е, Радостина е Измислячка.

[Nezabravka · Rating 4 out of 5]

Много приятна книга, която прескача от минало в настояще, между Париж и Чепеларе, има и интересни исторически препратки, и героиня на има Незабравка. 😊
Какво още му трябва на човек по време на лятната отпуска.😉

[Kiss · Rating 4 out of 5]

„Бал в Мулен Руж” - Радостина А. Ангелова

Интересен роман. Преплитащ различни сюжетни линии, епохи, отношения и култури. И всяка една тема видяна през очите на различни герои.

Историята се развива в няколко линии - 1905 г. Париж, едно бистро, две жени, един дневник. Много увлекателно, приятно и завладяващо авторът ни пренася в онова време. Това може би ми беше любимата ми част от книгата. (в началото си казах "напомня ми за "Парижкия апартамент", но пък няма лошо, харесвам такива книги). Втората линия е животът на Ева в Париж, Жан-Себастиeн, дядо Мормонтел, приятелите ... Третата линия - България, Чепеларе, Емил, семейството...
Преплетени са теми за семейството, за рода, за кръвната връзка, за отношенията, за живота в чужда страна и този у дома, за кариерата, за целите и не на последно място, тази за любовта, за човека, който те кара да знаеш, че всичко сега започва...

За мен женските образи в книгата бяха най-силни, впечетляващи, интригуващи. Също и погледът на и към жените през епохите, в отношенията им към любимите, в проблемите на деня, прозренията им, мислите им...
Няма да подмина и частите свързани с изкуството, историческите събития и всичко споменато около Роден, Тулуз-Лотрек, "милият П.", не са прекалено дълги, натрапчиви и откъсващи те от историята, а дори са поднесени интересно и увлекателно. Единствено загадката покрай дневника можеше да е малко по-подробна, дълга, заплетена (така хубаво е написана тази част, а някак ми е малко, кратко, недовършено...)

Радостина Ангелова те изпраща на едно пътешествие, в което въображението ти играе, рисува и вижда всички герои като живи. Пренасяш се в книгата, през епохите, от Париж до Чепеларе, през уличките на френския град чак до върховете на родопската природа...
Препоръчвам този роман!
В последната година чета доста от съвременните автори и Ангелова се нарежда в моя топ 3!
Kiss Sweet

[Hristina Todorova · Rating 5 out of 5]

Стига да можех, бих написала ода за тази книга! „Бал в Мулен Руж“ без съмнение е най-добрият съвременен, български роман, който съм чела напоследък – прекрасно написан, с оригинален, интересен и завладяващ сюжет, той коментира теми, свързани със семейството и родовите корени, с изпитанието да бъдеш чужденец в страната, в която живееш, с родолюбието и носталгията по българското, а с тях преплита факти и въпроси, посветени на изкуството – чуждото и нашето. Именно изкуството беше в основата на една мистерия от настоящето и на друга гатанка от миналото, която прави сюжетът загадъчен и непредсказуем. Начинът, по който Радостина Ангелова пише, е вълшебен – толкова красив, изразителен и въздействащ! Обърнала е внимание на всеки детайл, описва хора, места и случки така, сякаш си там с нея, а книгата е твоят билет за машината на времето, която тя е създала с майсторското си писане. Роман - мечта!

[Denitza Lazova · Rating 5 out of 5]

Първата ми среща с Радостина Ангелова определено ме остави с много приятни чувства. Интригуваща история, преминаваща през времето на прехода, когато всеки е искал да избяга от тук, през някои аспекти от справянето с новия живот в новата "родина" и "приемането" от страна на местните на новите заселници. И всичко това на фона на две любовни истории в две различни епохи, толкова различни една от друга и същевременно толкова затрогващи по своя си начин. Едно младо момиче толкова объркано от всички предизвикателства, които му предоставя живота. Потопих се и не исках да изплувам...

[Gabriela Georgieva · Rating 5 out of 5]

Случайно попаднах на тази книга и я зачетох с леко предубеждение, че съвременните български автори не могат да пишат така увлекателно както Иван Вазов, Алеко Константинов, Димитър Димов и Димитър Телев (моите любими български автори). Бях сбъркала. Въпреки че историята е предадена в едва 340 страници, тя е наситена с множество интересни и вълнуващи случки, които те карат да прочиташ още 2 страници и така докато очите ти не се затворят сами от умора. В текста липсват излишно дълги описания, които обикновено са причината някоя книга да доскучае. Двете паралелни истории са много добре съчетани. Героите израстват душевно.
Накратко - книгата трябва да се прочете!

[Sonya · Rating 3 out of 5]

Не е мой тип книга. Има история, описание, повежда те из страниците, но за мен е много напудрена "по френски".

[Liana Zaharinova · Rating 5 out of 5]

Мисля, че трябва да започна да давам повече шансове на българските съвременни автори. Тази книга ме чакаше от много време, съжалявам, че не я отворих по-рано. :) Много ми харесаха всички сюжетни линии, всичко беше разказано много умело, имаше своите обрати и точно такъв край, какъвто трябва, без много захаросани истории. Заслужава си и препоръчвам на 100%.

[Ренета Кирова · Rating 2 out of 5]

Много исках да прочета поне една нейна книга, но се разочаровах. Ами много изкуствено написана ми се видя, всичко течеше бавно, спокойно и не предизвика никаква емоция в мен. В същото време започва едно, прекъсва, продължава с друго и ти трябва да прескачаш от една случка на друга. Усещането обаче е дразнене, в сравнение с например "Пет срещи с непознат", където все пак има някакъв ред при изреждането на героите. Признавам, поезия в думите й имаше, добри сравнения, но не ме плениха и не предизвикаха чувства в мен, напълно безразлична останах като цяло от книгата.

Ева не знаеше какво иска и се лашкаше между трима мъже. Намесени бяха и доста тайни, свързани не само с една картина и бележник, но и с произхода на Ева, коя е тя всъщност.

Знам, че има почитатели на авторката, но това е моето усещане за книгата. Не ме развълнува по никакъв начин, нито предизвика интереса ми. Заради изказа дадох 2/5.

[Maria B. B. · Rating 5 out of 5]

Много рядко отделям време да напиша ревю, защото все си мисля, че няма да успея да предам достатъчно добре дойстойнствата на дадена книга, но "Бал в Мулен Руж" се оказа такова удоволствие, че реших, че просто трябва да споделя своите впечатления от нея.

Попаднах на заглавието на книгата в книжен блог с препоръки за коледни книги и реших да се сдобия с нея за времето около празниците, когато имам малко повече време за четене. И въпреки че не бих нарекла книгата точно "коледна" (в смисъл, че не е сладникава и макар едната сюжетна линия да се развива в късната есен и времето преди и около Коледа, не празникът е централната тема), то усещането за уют и топлота, което оставя, я прави чудесен избор за студените зимни дни. Това беше първата ми среща с българската писателка Радостина А. Ангелова и определено няма да е последната - останах очарована от нейния стил и изказ и скоро ще потърся и другите ѝ книги.

Младата Ева е студентка по "История на изкуствата" в Сорбоната. Отгледана от своята майка, баба и дядо, които са емигрирали от България и са се установили във Франция, когато майка ѝ е била съвсем млада, тя живее между двата свята, на които принадлежи - животът в Париж и прекараните зимни ваканции в Чепеларе в къщата на леля ѝ. Ева не знае почти нищо за баща си, освен казаното от майка ѝ - че е бил също българин, който е загинал при катастрофа, преди още тя да се роди. Един ден случайно дочува разговор между майка си и баба си и разбира истината за баща си, както и за своите френски корени. След като се запознава с единствения жив представител на семейството на баща си - нейният дядо, тя попада на картина на своята прабаба, която ѝ изглежда необяснимо позната, както и на един бележник от преди повече от 100 години, изписан на български език, собственост на българка, с която прабаба ѝ се е запознала в бистрото, което често е посещавала.

Авторката умело преплита исторически факти с художествена измислица и държи читателя в напрежение почти до края на романа, когато става ясно коя е притежателката на тайнствения бележник. Едновременно с това бележникът помага за разплитане на мистерията около една известна картина. Но дали тези две открития ще бъдат споделени със света или ще останат завинаги семейна тайна е решение, което само Ева може да вземе.

Разбира се, в романа има и любов - любов, която е едновременно нередна, но и в крайна сметка приемлива и възможна.

Романът умело преплита минало и настояще и ни кара да се запитаме дали корените ни определят нашата същност или откриваме своята същност, когато узнаем повече за корените си.

Описанията в романа са така въздействащи, че човек буквално се пренася в Париж, а по-късно и в Чепеларе, а героите са толкова пълнокръвни и истински, че няма как да не съпреживяваме техните тревоги и радости.

[Марина Козарева · Rating 3 out of 5]

3/5

,,Бал в Мулен Руж" от Радостина А. Ангелова ме остави по-скоро разочарована, въпреки че тръгнах към книгата с интерес и очакване. Стилът на писане ми се стори сравнително сух, а на места действието се развиваше твърде бавно, което затрудняваше емоционалното ми въвличане в историята. За сметка на това ми хареса, че главите са кратки. Това направи четенето по-бързо и по-леко.

Интересна идея е всяка глава да бъде разказана от гледната точка на различен герой, но в един момент броят на персонажите стана прекалено голям и започна да обърква. Допълнително напрежение в структурата внасят и двете сюжетни линии - една в настоящето и една в миналото. Макар връзката между тях да е обяснена, тя така и не ми се стори достатъчно убедителна. Лично за мен би било по-удачно тези линии да съществуват като отделни книги, защото миналото определено носи по-силния заряд.

В следващите редове има леки спойлери.
Еротичните сцени и мисли присъстват в изобилие, но на мен ми се сториха по-скоро неуместни, отколкото допринасящи за сюжета. Част от мъжките образи - особено един по-възрастен персонаж - ми се сториха силно сексистки, което допълнително ме дистанцира от историята.

Главната героиня Ева предизвика у мен смесени чувства. Тя сякаш не знае какво иска - нито в живота, нито в любовта. От няколкото ѝ любовни интереса тя закономерно избира най-проблемния, но според мен този персонаж изобщо не трябваше да заема толкова централно място в сюжета. Ева често изглежда разглезена и самовлюбена, а когато някой ѝ каже неприятната истина, тя отказва да я приеме.

Особено смущаваща за мен беше сюжетната линия, свързана с отношения, граничещи с кръвосмешение. Макар героите да не са биологично роднини, израстването им като брат и сестра прави подобно любовно развитие крайно неудобно и неубедително.

Очаквах настоящата сюжетна линия да бъде по-силно свързана с тази от миналото, но това така и не се случи. На моменти дори се питах защо изобщо съществува, след като историята от миналото е значително по-интересна и въздействаща. Смятам също, че романът е прекалено дълъг. Сюжетът можеше да бъде разказан в по-кратък обем, което вероятно би го направило по-стегнат и въздействащ.

В крайна сметка книгата не е лоша, но за мен има твърде много слабости, които не ѝ позволяват да разгърне пълния си потенциал.

[Elvira Dimitrova · Rating 4 out of 5]

Това, което ме впечатли най-силно в книгата, бе сюжетът и как загадката продължаваше да се разплита с всяка една глава. Колкото повече четеш, толкова по-любопитно ти става да разбереш какво ще се случи накрая. Другото, което ми допадна доста, бе темата за дома. Въпросът "Що е дом?" изникваше често по време на четенето. Възможно ли е да имаш повече от един дом? Дали домът ни е само там, където е родната ни къща, или може да бъде повече от едно място? Дали може да бъде вместо място, някой човек?

Темата за кръвната връзка и за родословното дърво на човек също играеше огромна роля и бе доста интересно да се впусна в проучването и разузнаването на корените на Ева. Загадката с бележника пък беше перфектната мистерия, която да се добави към историята. Нито ту натрапчива, нито твърде доминираща. Перфектното количество, което хем да поддържа интереса на читателя, хем да допринесе малко мистерия, въпреки че вероятно много хора бързо ще се досетят на кого е принадлежал дневникът.

Както в много други книги, и в тази обаче имаше неща, които не бяха точно по моя вкус. Докато стилът на авторката и описанията й опияняват читателя, имаше моменти, в които смяната на гледната точка бе прекалено рязка. Примерно, когато главите носят имената на различните герои, обикновено очакваш историята да е предадена от перспективата на конкретния герой. Така и беше в началото на книгата. Постепенно обаче мислите на Ева започваха да доминират и в останалите глави и имаше моменти, в които започвах да се чудя кой герой си мисли конкретното нещо. Това, разбира се, не е причина да не прочетете книгата, а просто препядствие, което може малко да затрудни четенето ви на моменти.

Ако искате да се потопите в тематиката за дома, за това какво е да си далеч от родната страна, и какво е усещането да търсиш истинското си аз, то тогава тази книга определено е подходяща за вас. Ще ви сблъска със ситуации от живота, които са неизбежна част от всеки един от нас и ще ви позволи да се потопите в красотата на българското и родното. Междувременно, ще ви предостави и възможността да разгадаете и някоя друга загадка.

[Mariya Botseva · Rating 2 out of 5]

Значи... Не знам какво да кажа. Персонажът на Ева честно казано ми изкара нервите до краен предел. Персонажите на всички, които не само я търпяха, ами бяха и на нейна страна и я защитаваха също много ме подразниха (освен майка и разбира се, но тя и е майка все пак). Ева, според мен, е изключително надута, мнителна и по някаква причина разглезена, въпреки, че описанието на възпитанието и не предполага да са я глезили. Държанието и към всички, които и кажат истината или чието мнение не и се хареса, е инфантилно и обидно. В персонажа според мен липсват личностни дилеми, които да обяснят не само държанието и към семейството и, но и държанието и към хора, които искат само да и помогнат - не е добре развита героинята. Разбирам донякъде връзката и с професор Роле - израснала е без баща и, въпреки че е имала дядо си до себе си, намира по-възрастен мъж, който проявява интерес към нея и тя изпитва нужд��та да му се хареса; това добре (не добре де, но разбирате). Обаче връзката и с Емил, пък дори и да нямат кръвна връзка, за мен е нелогична и няма място в историята, освен ако не приема, че авторката е искала да се хареса на по-млади читатели като им дава сцени тип "Песен за огън и лед" ("Игра на тронове"). Стигнах до края на историята единствено защото ми стана интересна историята с дневника и картината. Единствено и заради тази история в историята давам и една допълнителна звезда, иначе щях да си оставя само една.

[Silvia · Rating 3 out of 5]

От книгите, които съм прочела на Радостина Ангелова, признавам че тази ми е най-малко симпатичната. Може би аз имах различни очаквания за това какво ще се случи, как ще израстнат героите и т.н. Не мога да не оценя подобаващо времето, което авторката е отделила да проучи и да подготви книгата. Езикът и стила и на писане са както винаги - на ниво. Ще очаквам с нетърпение следващите проекти на авторката.

[Маргарита Иванова · Rating 5 out of 5]

ИСторията пленява читателя и го повлича със себе си. Още един прекрасен текст в българската литература. Темите, които се засягат - изкуство, емиграция, любов, са така представени, че всеки един читател ще се открие в тях.

[Snejana Yotova · Rating 5 out of 5]

Книгата изчетох на един дъх. Много въздействаща история, поднесена фино и елегантно, създаваща желание за още и още.

[Ema · Rating 1 out of 5]

Не ми хареса как като започна да чета и прочета 3 глави примерно и спра след това въобще не ми се чете. Но книгата си я бива и то доста. Обожавам Емил все пак адаша. Видях себе си в Ева. Тя е упорита, но все пак има неща, които разтърсват целия и живот, но тя продължава да се бори за това.