Здравейте, приятели! Аз съм Виктор. Може би се познаваме, може дори да учим в едно училище. А може би не... Искам да ви попитам нещо. Кое е последното голямо приключение, което преживяхте? Кога за последно ви преследваха динозаври или облечени в доспехи се впуснахте в истинска битка? Подсмихваш се? Звучи ти невъзможно? А може би просто не вярваш достатъчно в себе си! Повярвай! Ти можеш да си храбър рицар, а ти – благородна дама или креолка с авантюристичен дух! Можеш да си сред откривателите на изгубени светове! Можеш да си пират и да кръстосваш океани или да се потопиш в морските дълбини! Можеш да си, когото поискаш! Стиска ли ти да поемеш на приключение? То те очаква точно тук и сега! Щом държиш тази книга, може би си готов и началото му е вече в твоите ръце.
Нека преживеем заедно...
„Изгубеният свят“ по Артър Конан Дойл Неочаквано предизвикателство, отправено към Виктор от баща му, поставя началото на цяла поредица от приключения и буди порив към откривателство. Виктор, освен че се потапя с целия си възторг в опасното приключение, трябва да направи почти детективски проучвания, за да разкрие и най-малката тайна, заложена в писмото на баща му от далечната Бразилия. Той е готов да преживее приключенията на смелите английски изследователи и една решителна девойка, които попадат в изгубен свят, пълен с праисторически същества, туземци и полумаймуни. Ще оцелеят ли пътешествениците на дивото плато? Разбери сам.
Невъобразими научни открития и пътешествия до екзотични кътчета, шеметни преследвания из опасните джунгли, тътенът от крачките на огромни праисторически зверове... Ако всичко това не е достатъчно на едно хлапе за да грабне на минутата „Изгубеният свят” на Артър Конан Дойл, значи имаме проблем! А дали версията на историята от Ан Мари-Ом, с участието на младия Виктор, е в състояние да се пребори с проблема? Дано е така! Поставя си го за цел четвъртата и последна за сега книга от поредицата „Виктор и... нов живот за старите романи!” (изд. „Архипелаг” / „Златното пате”). Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...