"Старецът и вълците" извиква у читателя особена тревога, тръпка на мъчително безпокойство. Това е странна плетеница от философска притча, фантастика и полицейски роман, в който реалността се размива в чудати, зловещи съновидения, излезли сякаш от мрачните гравюри на Франсиско Гоя. Творба за омразата - маскираната и бруталната, перфидната и хищната, за едно общество, водено единствено от повика: мразете се, мрази ближния си, както мразиш себе си. Омразата като абсолютна норма в човешките взаимоотношения разяжда и най-интимните пространства. Юлия Кръстева прибягва до фантастичната метафора, за да "отвори" тесните граници на чисто политическия роман, да надмогне сковаващите авторовото въображение реалии, да даде възможност за по-свободна и многопосочна интерпретация. По материали от списанията "Lire" и "Le Nouvel Observateur"