Съвременното есе е като дадено от Бога за творческа свобода... В „Спътник на радикалния мислител“ Попов е събрал есеистични бисери, първоначално писани като рубрики за вестници и(ли) списания в периода от края на деветдесетте до, кажи-речи, вчера.
Разхождайки се по глобуса като един истински „радикален мислител“, Попов регистрира капаните и парадоксите на „сайбер парадигмата“, поп култовете, съвременните политически митове или пък описва знакови места във фрагментарни пътеписни очерци подобно на онзи за „следсептемврийския Ню Йорк“. Теофил Панчич, сп. „Време“, Белград
Есеистът Алек Попов е поставен именно в онази сартъровска позиция, според която „писателят е в ситуацията на своята епоха: всяка негова дума отеква“… Есетата в „Спътник на радикалния мислител“ въплъщават това отекване на словото на интелектуалеца, позицията му на събеседник на битието, което реално ни се случва, на проблемите и промените, които ни правят да бъдем такива, каквито сме. Кристина Йорданова, в. „Култура“, София
Краят на идеологиите, постоянното развиване и разбиване на най-различни стереотипи, товарът на наследството и неизвестните перспективи, диктатурата на пазара, неволите по присъединяването към ЕС и особено главоблъсканицата как и какво да се пише в този контекст – това са само част от въпросите, които Попов духовито поставя, без да дава готови и лесни решения. Имаме една наистина интересна, четивна и интелигентна книга – всеки, който разсъждава за собствения си преход, ще открие в нея по някое изречение, което ще му прозвучи така, сякаш го е написал сам. Михайло Пантич, сп. НИН, Белград
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Много ми допадна книжката(всъщност са 2 части/книги). Напълно в мой стил - под формата на есета са изложени идеите на автора върху актуални теми. Впечатлиха ме размислите за глобализацията и електронната книга.
Някакви разпилени мисли на човек, който иска да ни каже много неща, но не знае как точно да ни го поднесе. Във всеки случай за мен стилът му е сух и не ми носи удоволствие от четенето с малки изключения.