Нова литературна история

by Пламен Дойнов

Десет години научноизследователска програма "Литературата на Народна Република България (1946-1990)

Сборникът се появява като своеобразен втори том след изданието „Към нова литературна история“ (2013), посветен на първите пет години на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“, за да прибави сега новия, втори петгодишен дял от равносметката. Освен хрониката на събитията между 2013 и 2018 г., с анонси и корици са показани всички 52 издания от издателските поредици към програмата, както и книги от членове на постоянния изследователски екип, публикувани по други инициативи и проекти.

Разделът с рецензии и интервюта се стреми да покаже дискусионната среда, създадена около дейностите по програмата, в т.ч. съгласия и несъгласия, утвърдителни, но и негативни преценки. Заглавието на сборника е знаково променено – вече не сочещото и наставляващо „Към нова литературна история“, а констатиращото „Нова литературна история“, чрез което се заявява утвърденото съзнание за прояснена методология и постигната изследователска мяра. Една литературна история, практикувана всекидневно и професионално, с убеждението, че миналото на литературата е наследство, което не е дадено по право, а изисква труд и разбиране.

250 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“.
Поет, драматург и критик.

През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).

Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).


Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.

Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)

Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.

Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.

Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.