Ето я – втората книга, посветена на Ванилия (Феята от захарницата)!
Новите приключения на Ванилия и Филип.
Какво ли би последвало, ако сред нас се появи фея? Ако в училище се появи фея? Ако вкъщи се появи фея? Ако в трамвая се появи фея? Но една такава щура фея – с рошава плитка и гениални идеи? Много смях, разбира се! Много нелепи въпроси, естествено! Твърде много удивени погледи, да, да! Но и достойно количество мъдри заключения!
Катя Антонова е автор на поредицата „Феята от захарницата“ и на книгите „Двете кралства“, „Рибка“, “Принцесешки истории” и други. През 2013 г. съ-основава детското издателство Рибка, с което издава подбрани качествени детски заглавия на български и чуждестранни автори.
Още едно книжно бижу за по- малките читатели, и страхотно продължение на първата част. Особено финалните страници на книгата бяха много емоционални, замислящи и силни. По един непринуден, достъпен и хумористичен начин, Катя Антонова пише за важни теми като приятелството, подигравките в училище, важните и ценните неща в живота... Вече ми дават зор да поръчвам по- бързо третата част и най- добре да не се бавя :)
Забавна, осторумна, нежна и прекрасна е новата книга от поредицата (ами да, казвам си направо, че се надявам това да е само втора част от една дъъълга поредица истории!) за феята от захарницата. Обичаме и текстa, и самата Ванилия, защото във всяко от избрoените по-горе отношения тук те са се разгърнали с истинското момичешко очарование: епизодите от книгата и звездата в главната роля (а.к.а. сладкарска фея в човешки размери) успяват да съберат в себе си самия свят на всяко малко момиченце, което е чудна каша (или своеобразна подредба, въпрос на гледна точка) от калпазанско-твърдоглаво, мъничко опако, несръчно-грижовно, сладкишесто, мечтателно-амбициозно, принцеско-красиво в различни дози, но обезателно с шепи, пълни с вълшебен прашец.
Катя Антонова успява пак да улови тази автентична детска смес от любопитство, ентусиазъм и недоумение пред организацията на човешкото ежедневие, а после - да забърка едни Ваниелиеви обяснения за логиката на това ежедневие, които разсмиват и вдъхновяват. А най-ценното е, че всичко това е разказано изключително уважително към детската перспектива, преживяването на радостта, близостта, разочарованието, тъгата, детската смелост и обич, които са малки, но и – разбира се - големи. Това добро отношение не може да не бъде усетено и от възрастните, и от децата, докато четат книгата.
Изобщо - чудесна книжка, карамелизиран кестен мой, благодаря за нея!
Ооо!!! Разкошна, помитащо забавна, мила, нежна... просто фантастична история! От най-най-най-хубавите! Богато приказно въображение, но съвсем съвременна и близо до днешните деца. Бързи умни диалози. Много, много, много ми хареса, просто си умрях от смях, а минути по-късно ме обземаше смирение и прилив на добрина. И прекрасен финал... Аплодисменти!!!
Не е никак лесно човек да си избере една-единствена любима книга от пъстрия каталог на изд. „Рибка”. Там всичко е подбрано с много вкус и страхотен усет към съвременната детска литература. И все пак, към „Феята от захарницата” на Катя Антонова храним особени симпатии. Енергичната фея Ванилия има дар да превръща всичко в захар и... да си навлича неприятности. Тя бива осъдена да прекара два века, затворена в захарница, но ето че я открива младия Филип и щуротиите започват. А после, уви свършват, и тогава на човек не му остава нищо, освен да прочете книжката отново. Или пък вече има и друг изход? О, да, има, и заглавието му е „Четиринайсет Ванилии и половина“. Ванилия и Филип се завръщат в изпълненото с хумор и прозорливост продължение на историято, отново илюстрирано от талантливата Мила Лозанова. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Истината е, че не съм чела първата книга, а тази попадна при мен по работа, но толкова много се смях, че непременно ще се сдобия и с предишната част. Страшно остроумна, мила и оригинална история. Нищо чудно, че възрастните обожават Ванилия колкото и децата.
Макар че е сладкарска фея, Ванилия често пъти пресолява манджата (буквално и преносно). Но дори и феите се учат, ако не на математика, то поне на разбиране и приятелство. П.С. Да слушаш как Силвия Петкова чете за приключенията на Филип и Ванилия, си е чиста магия!
Ванилия пак е тук, за да ни напомни, че странните не са странни - те са просто хора, които не си даваме достатъчно труд да разберем. И че сами избираме как да живеем живота си.
Цяло лятото в паралел с моя син четях тази поредица. Изключително много ме впечатли. Написана е толкова увлекателно, така интригуващо, толкова забавно, че просто не можеш да спреш с първата книга и искаш да разбереш какво се случва и занапред с тази малка пакостлива фея Ванилия. А самите истории са с толкова ценни съвети и истини, които и възрастните понякога забравяме, че на места ме разчувстваха искрено. Книжките са кратки, идеални за прохождащи читатели, но бих ги препоръчала за всякаква възраст и самата аз с удоволствие се връщах към тях. Прочитът в Сторител на Силвия Петкова е просто изключителен. Буквално играеше и се превъплъщаваше във всеки един образ, с историята буквално оживяваше пред очите ми. Искрено се надявам да направят и филм по тези детски книжки. Бих ги изгледала с голям интерес. Всяка е даже по-интересна от предишната и чак с известна тъга затворихме последната. Дано Катя Антонова ни зарадва с още някоя, въпреки че поредицата имаше своя чудесно завършен финал. И все пак още мъничко Ванилия в това сиво ежедневие, няма да ни е излишна. Чудесна, добра, позитивна и много вдъхновяваща. Препоръчвам с две ръце ❤️
От вчера ме гложди как така дадох ⭐⭐⭐ на тази добра детска книга?! Обичам Ванилия и бързо ѝ станах фен, наистина, но втората книга от поредицата просто hit too close to home for me. 📚 Чудесни послания, интересни примери, но все неща, които не искам да чуя в момента. Напомня ми за една битка, в която вече не съм активен участник. Там, където трябваше да се смея, всъщност се натъжавах. Преди по-малко от година бях част от класната стая на Ванилия, но година се оказа твърде кратка времева дистанция за читателското ми преживяване. Надявам се след време отново да съм готова да прочета тази книга и ПОЛОВИНА. Защото "книга" ми звучи твърде малко. 💜
Колкото и пъти да прочета тази книга, никога не е достатъчно! Този сладък мъфин, тази карамелизирана история, това боровинково сладко приключение са задължителни за всяко дете 😁
"... - Всичко друго си е такова, каквото винаги е било. Ти си голяма, Ванилия. Голяма си колкото... четиринайсет Ванилии. Феята примигна няколко пъти, после явно реши, че не е редно да се омаловажава новият ѝ размер, и допълни: - Не ставай смешен, Филип! Аз съм поне колкото четиринайсет Ванилии и половина!"
Прекрасна, сладка, невероятна! Втората книга е изпълнена с нови приключения и гениални идеи от страна на Ванилия. Историята често ще ви кара да се смеете, също толкова и да се замисляте и накрая малко ще ви натъжи, но не задълго. Ванилия е прекрасна и може да наечи всеки от нас на нещо, но най-вече да сме добри и да правим макарони :)
Веднага след като с дъщеря ми прочетохме "първата Ванилия" започнахме с втората. Защото... ами така поиска детето. Обикновено правим пауза и си даваме почивка, но не и този път. Забавленията и приключенията, вълните смях, които предизвикваше Ванилия в училище бяха искрени и лавинообразни. "Горкият Филип", мислех си понякога аз :)
„Четиринайсет ванилии и половина“ е продължение на историята за 9-годишния Филип и неговата най-добра приятелка феята Ванилия.
Ванилия е отведена в двореца на Всесилия, където бива съдена и получава най-голямото наказание – превръщат я в… момиче. Наказанието си има и добри страни. Филип и Ванилия вече могат да общуват без да се крият. Феята дори попада в класа на приятеля си, но дали това наистина е толкова хубаво?
Нали не мислите, че след като външността на Ванилия се промени, същото се случва и с характера й? Тя си е все същата безцеремонна, самовлюбена и безпощадно откровена фея. Поведението й води до множество конфузни и смешни ситуации – у дома, по улиците и най-вече в училище.
„Четиринайсет ванилии и половина“ е забавна и мъдра книга, подходяща най-вече за читатели между 9 и 12 години. Стилът на Катя Антонова е все така четивен, чувството й за хумор е свежо, а Ванилия е персонаж от породата на Пипи, който макар и понякога да те дразни, не можеш да не заобичаш.
" Понякога ( и само ако сме големи късметлии) в живота ни влизат хора...или пък феи, за да ни покажат това - онова, да ни научат на важни уроци. И да, понякога става така, че се разделяме с любими хора... или пък феи. И времето , прекарано с тях, се превръща просто в прашинка от вечността. Но споменът за тях може да си е нашата собствена вечност. "
Хареса ми, но не може да се сравни с 1 част. Очаквам 3тата. Днес даже е он-лайн премиерата. Истината е, че дъщеря ми е малка все още за историята. Ще я чете сама, когато тръгне на училище и стане част от училищното ежедневие и случки.
⭐ Чудесно продължение! За да съм чесна в началото нещата ми се струваха малко по-нагласени, по детски наивен начин, но в крайна сметка това е детска книжка. 🧚🏻♂️ Беше изключително забавно и интересно да научим малко повече за фейския свят, да видим пакостливата фея, сега като човешко дете, което ходи на училище. Хареса ми, че припомня на възрастния читател, какво е да си дете, но също така показва и по малко на малчуганите какво е да си родител, учител и т.н. ❤️ Краят ми допадна изключително много заради смисленото си послание. Отново бяха засегнати няколко социални теми (макар и по-малко) - сирачета, грижа за животните и раздялата с любим човек. Препоръчвам книгите на малки и големи.
Историята на “Феята от захарницата” от Катя Антонова продължава в “Четиринайсет Ванилии и половина” от издателство “Рибка”.
Величествената и всемогъща (по собствените й думи) първокласна сладкарска фея, я бива повече в забъркването на проблеми, отколкото на сладкиши. И понякога… добре, че си има един Филип, който малко да нормализира нещата.
Поредното наказание за феята (след онова да живее 200 години в захарница, благодарение на което се запознава с момчето Филип) е да бъде превърната… в човек. С ръст на човек. Без крила. Неспособен да пръска вълшебен прашец и да превръща всичко в захар. Може да е доста некомфортно изведнъж да увеличат ръста ти четиринайсет пъти. И половина.
Много малко неща обаче могат да сломят духа на Ванилия и тя е повече от щастлива, че ще може да опознае света на Филип по този начин. Първо, на това новопоявило се момиче трябва да му се намери приемен дом. После, то трябва да ходи на училище. А след това… ще трябва да се справя с живота като момиче.
И следват много и най-различни комични и абсурдни ситуации, в центъра на които стои именно Ванилия. Тя може да е много шумна, досадна, да говори немалко небивалици, вечно да е рошава, но и да е пряма, и страхотен приятел.
Очарована съм от хумора, с който са написани книгите за феята от захарницата. Харесва ми и това, че измежду смеха се прокрадват и някои общовалидни истини и дори мъдрости. И повечето от тях идват именно от Филип и Ванилия.
Двамата са чудесна комбинация и идват да покажат какво е приятелството - винаги да си готов да се застъпиш за другия, когато е необходимо, но и да не се свениш да му кажеш истината в очите… винаги.
Поредицата е прекрасна и разбирам защо предизвиква такъв фурор у децата. От една страна е написана прелестно и просто увлича, и ти е приятно и едно такова сладкишено докато четеш (или слушаш), от друга - много е лесно да откриеш някои свои черти у героите, да се припознаеш и да видиш, че… никак не е лошо. Дори да си малко по-шумен от обичайното. Или да обичаш математиката малко повече от останалите.
Всички книги за Ванилия могат да се изслушат в Сторител, където ги чете Силвия Петкова и ги превръща във величествено преживяване. Удоволствие е да ги слушаш! Макар и да не съм ги чела на хартия, бих препоръчала на всеки, който ги е чел, и да ги изслуша.
*** Всички мои ревюта четете в блога Catwolf's Writings.
Какво се случва в старите захарници ? Вътре живеят феи, сладкарски феи. Една от тях се казва Ванилия и издателство Рибка разказват за втори път част от нейния живот в света на хората. Четиринайсет ванилии и половина е книга, която те потапя в историята си и някак неусетно заобичаваш всичко, което е там. Започва да ти пука за Филип и Ванилия, и за училището, и дори за Тодор. Техният свят е същият като нашия, но една идея по – приказен, все пак те си имат сладкарска фея. А тя изпълва дните на всички с много любопитство и искреност. Ванилия е толкова учудено стъписана от нашия свят, а желанието и да го разбере я забърква в множество нелепи ситуации. Пълно е с откровения в тази книга. Истини, до които може да достигнеш само тогава, когато си нито дете, нито пораснал. Онази възраст, когато толкова много неща се случват около теб и вътре в теб, че вместо това да доведе до непреодолим хаос, напротив, води до истини. Онези важни неща, които след време ще се бъдат твоите принципи, ще те превърнат във верен и обичащ приятел. Това е книга за любовта, за доверието, за смелостта да отстояваш себе. За магията на празника, за великото чувство да нарушаваш правилата в училище, за силата да показваш на хората, колко са прекрасни. Катя Антонова сякаш не измисля историята, всичко там се случва с такава лекота, че у мен остава чувството, че тя просто разказва това, което вижда около себе си. Езикът, отношенията между героите, обстоятелствата – всичко е пресъздадено на онзи език, който е едновременно ясен и разбираем, но продължава да бъде красив и книжовен. А краят на книгата е прекрасен. Това май е наистина майсторство, да сложиш край на историята така, че да оставиш у читателя чувство на удовлетвореност и истинина.
"Знаеш ли, Филип, хората вярват във фокуси. Проблемът е, че не вярват в чудеса. Дай ми сега още три яйца."
"- Не смятам, че мама лъже... - защити я Филип. - Не смяташ, да, ти умееш да смяташ само трицифрени числа, а сметките в живота хич не ти излизат."
"Защото тъгата не е най-лошото, което може да се случи на човек. Най-лошото е нищото."
"Вижте, госпожо, Вашата работа никак не е лесна и нямам представа защо сте избрали да бъдете човек, който учи децата на неща, които те не искат да знаят. Но предполагам, че имате добра причина. Аз все пак много Ви се възхищавам, защото децата са адски досадни.... Имам чувството, че Вие някак... ни обичате. А това значи много."
Първата книга за Ванилия беше доста по-детска. Развитието на Ванилия в тази книга не ми допадна особено, станала по-нахална и невъзпитана, 10-годишната фея не беше моята чаша чай. Но пък имаше симпатичен край.
Тази Ванилия е голям шемет ❤ слушам я в сторител и много я харесвам. Силвия Петкова чете много вълнуващо, а историята има такива моменти, че съм се смяла с глас 😁 Четете, няма да съжалявате 😊