What do you think?
Rate this book
Книга за свободата
31 pages, Paperback
Published January 1, 1997
6 people want to read
About the author
Христо Фотев
15 books31 followersХристо Константинов Фотев е български поет.
Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990).
Още с първите си книги е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“.
Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.
Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951). Моряк на моторен кораб (1953-54), художник в стенописното ателие на Дом "Украса", Ямбол (1957-59), драматург на Бургаския драматичен театър "А. Будевска" (1961-62), творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90), главен редактор на алманах "Море" (от 1990).
Още с първите си книги е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“.
Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 5, 2023
Великолепна поема! ❤️
4.
„Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта!
По-неизменна и по-лична от кръвта!
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с - Мила...
В часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
на епитафия!
Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти в темпа й, дъгообразния, по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Между покрусата срещу ми - и възторга.
Не в досието ми - в сияйната му морга
Не в алкохолните ми жестове - ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта, пропукана от връзката интимна
на шепота - със барабаните на химна.
От "Я люблю тебя" търси до "Ай лъв ю" -
там - на пристанището в златното ревю.
Не питай как опитомява Тя водата -
бедрата й - стихийно-дълги под луната.
В това пристанище аз целия съм "Да"!
Едно голямо и прекрасно"Да"... Вода
и Свобода... Търси ме в сянката й зрима!
Мен - лоцмана на нейните хиляда псевдонима.
И в ларингса на нейното мълчание - по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Ти - на когото сме в митичните везни,
изгубилите свойта свобода помни!
И ни убивай с устните си нажежени!
Ти - автографа й в сърцата им ранени!
На вцепенените й рамена - и дни
Ти ангелическата пластика върни!
Не я захвърляй в паметта им ужасена
подобно статуя в морето пред Микена,
морета финикийски, гръцки, стари -
григорианско-мавзолейни календари.
И Ти, о, Свобода - над паметта ми бди!
Пространство има там без твоите следи
и тишина е там - печална и голяма...
Но там - и спомена от болката го няма.
Понякога - внезапно прозвънти в нощта
пукнатина през корпуса на моите неща
и в блясъка й ти - момиче - майко моя...
Върху ти - сянката от пламъка на Троя.
И майка ти (Хекуба лозенградска) с боси -
по-голи от сълза нозе към мен те носи.
Вината ми пред вас? С какво да я измеря?
Сълза - студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя - смъртно моя чужда болко.)
Или във скока ми над думите? Къде?
Коя от тях ще ме спаси - и предаде?
Не зная! Но във всички ти по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Изгубя ли - или любовно подаря
от теб - о, моя Свобода, една искра -
най-малката - срещу ми всяко огледало
внезапно да изхвърли бившото ми тяло...
И Ти, о, Господи - където и да си
за ужасените вдигни ме ти коси,
хвърли ме в орбита, изваяна от сяра,
пред кулата бургаска - там на тротоара,
и гларуса - акула твоя да се спусне
над спомена за мен и бившите ми устни.
Да спра - но как? Когато автора е Тя!
Аз всички календари ще й посветя.
И всички часове - секунда по секунда.
Тя - на сезоните ми баграта и грунда.
Без златните протези на една лъжа.
Това призвание - да ви принадлежа
е Тя... И аз съм от усмивката до стона
във вас, частица от душата й, синхрона...
В часът, когато Свободата се възправя.
Тя може би не е с криле-но окрилява!
Тя е отворена пред всички ни врата.
Единственото страшно "Не" срещу смъртта.
Аз имам правото - по-точно свободата
да я сравня със светлината и водата -
с артезианската - по пластика - вода.
Голямата и отговорна Свобода
случайното си кратко име да забравя -
в концлагера на любовта ви да я правя,
да се усмихна аз и да приема риска -
донякъде ли? Не! Тя целите ни иска!
Тя - Свободата - се изгражда и руши
не в директивите - а в нашите души!
На думите е Тя душата строга.
Как ражда - и как бди над диалога.
И никой няма право! Само Тя
ми дава право да говоря - и летя.
Тя е живота ми във действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с - Мила,
о, мила, сладка Свобода... И разбера
високо там - в нощта, - че няма да умра.“
Христо Фотев, из „Книга за свободата“
4.
„Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича - и на любовта!
По-неизменна и по-лична от кръвта!
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с - Мила...
В часът, когато твоя биография
внезапно стане Тя -
на епитафия!
Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти в темпа й, дъгообразния, по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Между покрусата срещу ми - и възторга.
Не в досието ми - в сияйната му морга
Не в алкохолните ми жестове - ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта, пропукана от връзката интимна
на шепота - със барабаните на химна.
От "Я люблю тебя" търси до "Ай лъв ю" -
там - на пристанището в златното ревю.
Не питай как опитомява Тя водата -
бедрата й - стихийно-дълги под луната.
В това пристанище аз целия съм "Да"!
Едно голямо и прекрасно"Да"... Вода
и Свобода... Търси ме в сянката й зрима!
Мен - лоцмана на нейните хиляда псевдонима.
И в ларингса на нейното мълчание - по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Ти - на когото сме в митичните везни,
изгубилите свойта свобода помни!
И ни убивай с устните си нажежени!
Ти - автографа й в сърцата им ранени!
На вцепенените й рамена - и дни
Ти ангелическата пластика върни!
Не я захвърляй в паметта им ужасена
подобно статуя в морето пред Микена,
морета финикийски, гръцки, стари -
григорианско-мавзолейни календари.
И Ти, о, Свобода - над паметта ми бди!
Пространство има там без твоите следи
и тишина е там - печална и голяма...
Но там - и спомена от болката го няма.
Понякога - внезапно прозвънти в нощта
пукнатина през корпуса на моите неща
и в блясъка й ти - момиче - майко моя...
Върху ти - сянката от пламъка на Троя.
И майка ти (Хекуба лозенградска) с боси -
по-голи от сълза нозе към мен те носи.
Вината ми пред вас? С какво да я измеря?
Сълза - студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя - смъртно моя чужда болко.)
Или във скока ми над думите? Къде?
Коя от тях ще ме спаси - и предаде?
Не зная! Но във всички ти по име,
презиме и фамилия - търси ме!
Изгубя ли - или любовно подаря
от теб - о, моя Свобода, една искра -
най-малката - срещу ми всяко огледало
внезапно да изхвърли бившото ми тяло...
И Ти, о, Господи - където и да си
за ужасените вдигни ме ти коси,
хвърли ме в орбита, изваяна от сяра,
пред кулата бургаска - там на тротоара,
и гларуса - акула твоя да се спусне
над спомена за мен и бившите ми устни.
Да спра - но как? Когато автора е Тя!
Аз всички календари ще й посветя.
И всички часове - секунда по секунда.
Тя - на сезоните ми баграта и грунда.
Без златните протези на една лъжа.
Това призвание - да ви принадлежа
е Тя... И аз съм от усмивката до стона
във вас, частица от душата й, синхрона...
В часът, когато Свободата се възправя.
Тя може би не е с криле-но окрилява!
Тя е отворена пред всички ни врата.
Единственото страшно "Не" срещу смъртта.
Аз имам правото - по-точно свободата
да я сравня със светлината и водата -
с артезианската - по пластика - вода.
Голямата и отговорна Свобода
случайното си кратко име да забравя -
в концлагера на любовта ви да я правя,
да се усмихна аз и да приема риска -
донякъде ли? Не! Тя целите ни иска!
Тя - Свободата - се изгражда и руши
не в директивите - а в нашите души!
На думите е Тя душата строга.
Как ражда - и как бди над диалога.
И никой няма право! Само Тя
ми дава право да говоря - и летя.
Тя е живота ми във действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с - Мила,
о, мила, сладка Свобода... И разбера
високо там - в нощта, - че няма да умра.“
Христо Фотев, из „Книга за свободата“
Displaying 1 of 1 review