What do you think?
Rate this book
Орелът, врабецът и капчукът
Как да харесаш едно стихотворение, ако то ти е дадено за контролно?
За поезията като детска игра и като пътешествие из улиците на твоя град.
За поезията като детска игра и като пътешествие из улиците на твоя град.
- GenresBulgarian Literature
68 pages, Paperback
Published December 1, 2018
10 people want to read
About the author
Zornitsa Hristova
49 books99 followersLiterary translator from English into Bulgarian, author of children's books, publisher, cultural journalist.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
April 12, 2019
Учители разни и разнообразни, но вероятно най-лошата комбинация е да случиш на такъв, който хем ти преподава по хуманитарен предмет и говори за изкуство, хем очаква от учениците си до един да споделят мнението и интерпретациите му. Или ако не да ги споделят – то поне да ги наизустят и да ги повтарят като папагали. Именно за една такава учителка става дума в необичайния комикс на Зорница Христова и Анна Цочева, който излезе в края на миналата година от изд. „Точица”. Тук обаче папагали няма. За това пък на лице са „Орелът, врабецът и капчукът“! Придружете героите в този смел полет на въображението, изпълнен със страхотни рисунки и игриви метафори, които разчупват клишета и посяват любов към поезията в сърцата на читателите. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
April 3, 2019
Пърхащи пърленки по пирдопски по улиците на София
И ето, героите от нашите улици оживяха. Стана ясно защо железният орел върху кълбото на един от стълбовете на Орлов мост в София, тоя откъм Княжеската градинка, не помръдва, знаем вече и какво мисли. Всичко започва с уроците на една ужасна учителка по литература - госпожа Тътенова. Тя мрази да си измисляш, а тези, които си измислят, нарича "мръднали". Да мръднеш е такова престъпление, че всичките й ученици си намират някое малко място и повече не мръдват от него. Така и нашият орел на Орлов мост.
Тази история записа Зорница Христова, а след това я нарисува като комикс Анна Цочева. Така че вече сме наясно на какво се дължи неподвижността на орлите на Орлов мост. А каквото пише в книгите, е истина. Тази се казва "Орелът, връбчето и капчукът" и е на издателство "Точица".
Та един ден при орела пристига врабче. Най-смелото (а може би най-безразсъдното) врабче на света, което посмяло в своето контролно при госпожа Тътенова да напише, че стихотворението от страница 157 в учебника не му харесва. При толкова страшна учителка, която стъпва толкова твърдо на земята, че с всяка крачка убива хлебарки, това е престъпление и води до страшни последици. Какво се случва после, ще разберете от книгата. Но междувременно ще научите какво е метафора, например "кроя шега", "изгубено търпение" или "кисела физиономия", акростих - първите букви на всеки ред да образуват дума, рима. А може да разберете новите тенденции в кулинарията - Фарфалак фрикасе с френски фльонги от яйчен сос, Пърхащи пърленки по пирдопски, Мушморок мусака. Също и други полезни неща.
Сега ще ви разкажа за любимите ми моменти от книгата. Това обикновено са някои много хитро измислени фрази, които те карат да се разсмееш. Последно така ме разсмиваше Франк О'Конър. А сега Зорница Христова. Нейният котарак, т. е. котаракът на госпожа Тътенова, се свива като бележка под линия, уличните котки пък приличат на забравени под леглото прашни и миризливи чорапи, снегът вали на бели юмруци, "удар в десетката" (виж по-горе метафора) са и следните словосъчетания - дактил ягодки, солети амфибрахий, кюфте ямб, сладолед анапест, хорей вафла.
А сега за картинките. Обичам карти на градове. А тук има огромна върху цели две страници с центъра на София - можем да разпознаем Александър Невски, Софийския университет, за Орлов мост казах преди малко, но нашите герои обсъждат двамата братя... простете баща и син Славейкови на площад Славейков, летят по улица "Иван Вазов", крият се под лъвовете по фасадата на Народния театър.
Време е да се разходим по улиците на "Орелът, врабецът и капчукът" и да научим това-онова за граматиката.
Текстътъ е публикуван в блога Алиса в чизми - https://alisavchizmi.blogspot.com/201....
И ето, героите от нашите улици оживяха. Стана ясно защо железният орел върху кълбото на един от стълбовете на Орлов мост в София, тоя откъм Княжеската градинка, не помръдва, знаем вече и какво мисли. Всичко започва с уроците на една ужасна учителка по литература - госпожа Тътенова. Тя мрази да си измисляш, а тези, които си измислят, нарича "мръднали". Да мръднеш е такова престъпление, че всичките й ученици си намират някое малко място и повече не мръдват от него. Така и нашият орел на Орлов мост.
Тази история записа Зорница Христова, а след това я нарисува като комикс Анна Цочева. Така че вече сме наясно на какво се дължи неподвижността на орлите на Орлов мост. А каквото пише в книгите, е истина. Тази се казва "Орелът, връбчето и капчукът" и е на издателство "Точица".
Та един ден при орела пристига врабче. Най-смелото (а може би най-безразсъдното) врабче на света, което посмяло в своето контролно при госпожа Тътенова да напише, че стихотворението от страница 157 в учебника не му харесва. При толкова страшна учителка, която стъпва толкова твърдо на земята, че с всяка крачка убива хлебарки, това е престъпление и води до страшни последици. Какво се случва после, ще разберете от книгата. Но междувременно ще научите какво е метафора, например "кроя шега", "изгубено търпение" или "кисела физиономия", акростих - първите букви на всеки ред да образуват дума, рима. А може да разберете новите тенденции в кулинарията - Фарфалак фрикасе с френски фльонги от яйчен сос, Пърхащи пърленки по пирдопски, Мушморок мусака. Също и други полезни неща.
Сега ще ви разкажа за любимите ми моменти от книгата. Това обикновено са някои много хитро измислени фрази, които те карат да се разсмееш. Последно така ме разсмиваше Франк О'Конър. А сега Зорница Христова. Нейният котарак, т. е. котаракът на госпожа Тътенова, се свива като бележка под линия, уличните котки пък приличат на забравени под леглото прашни и миризливи чорапи, снегът вали на бели юмруци, "удар в десетката" (виж по-горе метафора) са и следните словосъчетания - дактил ягодки, солети амфибрахий, кюфте ямб, сладолед анапест, хорей вафла.
А сега за картинките. Обичам карти на градове. А тук има огромна върху цели две страници с центъра на София - можем да разпознаем Александър Невски, Софийския университет, за Орлов мост казах преди малко, но нашите герои обсъждат двамата братя... простете баща и син Славейкови на площад Славейков, летят по улица "Иван Вазов", крият се под лъвовете по фасадата на Народния театър.
Време е да се разходим по улиците на "Орелът, врабецът и капчукът" и да научим това-онова за граматиката.
Текстътъ е публикуван в блога Алиса в чизми - https://alisavchizmi.blogspot.com/201....
February 17, 2021
Чудесно намислено и нарисувано.
February 10, 2019
Все по-малко харесвам книгите на една от най-плодовитите ни български писателки, като количество Зорница Христова, която много харесвах с "Ваканция в средните векове" и "Сладоледена реторика".
February 10, 2019
За комикс трябва да си cool. Това все едно някоя учителка го е направила. Звучи пенсионерски, брат.
April 29, 2019
Уроците по български език и литература в училище сякаш наблягат много по-сериозно върху изучаването на проза, отколкото на поезия. В края на обучението, вместо ямб, хорей, дактил и анапест, в съзнанието на повечето ученици поезията се свежда до римуван текст, а оттам всеки, който успее да излива моментните си мисли в "думи с еднакви опашки"*, някак се счита за поет.
Поезията, разбира се, изобщо не се свежда до римата. Тя е висока топка и понякога, за да разбереш какво е искал да каже авторът, са необходими много по-сериозни познания и задълбочени разсъждения, отколкото при прозата. За да постави основите на влюбването в поезията, което идва през разбирането й, екипът на изд. "Точица" предлага на читателското внимание комикса "Орелът, врабецът и капчукът". С чувство за хумор и с майсторски умения в правенето на комикси Зорница Христова и Анна Цочева преобръщат представите на читателя за поезията и вдъхват надежда, че дори в училище можем да имаме собствено мнение.
Повече информация за книгата и снимки от вътрешните страници ще откриете тук: https://wp.me/paN0fV-9oZ
Поезията, разбира се, изобщо не се свежда до римата. Тя е висока топка и понякога, за да разбереш какво е искал да каже авторът, са необходими много по-сериозни познания и задълбочени разсъждения, отколкото при прозата. За да постави основите на влюбването в поезията, което идва през разбирането й, екипът на изд. "Точица" предлага на читателското внимание комикса "Орелът, врабецът и капчукът". С чувство за хумор и с майсторски умения в правенето на комикси Зорница Христова и Анна Цочева преобръщат представите на читателя за поезията и вдъхват надежда, че дори в училище можем да имаме собствено мнение.
Повече информация за книгата и снимки от вътрешните страници ще откриете тук: https://wp.me/paN0fV-9oZ
September 16, 2021
Никога не очаквам нищо конкретно от книгите на Зорница Христова и досега всеки път съм приятно изненадана. Една книга, ако не е "мръднала", хич не ми я хвали, а комикс за птици (обожавам птичи истории!) с главен герой врабче, чието действие се развива по улиците на София? Седнете си, 6+ (и да не чувам, че не може с плюс!), да влезе следващият. Страхотна история - свежа, интересна, динамична. Ако имаш въображение, разбира се. Но за хората без такова нищо не можем да направим.
November 19, 2021
Ех, колко мила и сладка! Кой не се е чувствал като врабчето в българското училище, особено в часовете по литература? Колко мъчения с назубряне, които не позволяват на децата да разперят крила... Тук те летят, смели са, помагат си, даже се спасяват един друг. Хареса ми и как оживява София и играе важна роля в историята. Илюстрациите също са чудни, а типографията - още по! Прекрасен екип и обич за всички, които са тук и които ги няма <3 <3
September 9, 2020
Не помня кога за последно четох толкова хубава книга, било то за възрастни, или за деца - с толкова много хумор, въображение и разкошни рисунки (с ръка на сърце мога да кажа: списание "Дъга" пасти да яде). Благодаря!
Displaying 1 - 9 of 9 reviews