What do you think?
Rate this book
Академия за магьосници
Кое е злото в свят, в който има само добро?...
Светът след Петата световна война е разделен на две. Оцелелите хора водят труден живот, белязан от разделение и несправедливост, и дори не подозират за съществуването на таен свят, наречен Общността – свят на магьосници, сирени, феи, върколаци... В него царят мир, спокойствие и разбирателство, няма бедност и болести. Жителите на Общността обаче са подчинени на редица правила: нямат право да не са добри; не трябва да излизат извън Общността; не могат да смесват кръвта си с представител на друга раса, нито да създават семейство, преди да навършат трийсет години, и още много други.
Тийнейджърката Ел, която учи в Академията за магьосници, все не успява да се впише напълно в този хармоничен свят. Тя е по-различна от връстниците си, притежава нетипични за своята раса умения и е склонна да нарушава правилата. А съдбата я е орисала да открие с цената на много изпитания кое е злото в свят, в който има само добро...
Светът след Петата световна война е разделен на две. Оцелелите хора водят труден живот, белязан от разделение и несправедливост, и дори не подозират за съществуването на таен свят, наречен Общността – свят на магьосници, сирени, феи, върколаци... В него царят мир, спокойствие и разбирателство, няма бедност и болести. Жителите на Общността обаче са подчинени на редица правила: нямат право да не са добри; не трябва да излизат извън Общността; не могат да смесват кръвта си с представител на друга раса, нито да създават семейство, преди да навършат трийсет години, и още много други.
Тийнейджърката Ел, която учи в Академията за магьосници, все не успява да се впише напълно в този хармоничен свят. Тя е по-различна от връстниците си, притежава нетипични за своята раса умения и е склонна да нарушава правилата. А съдбата я е орисала да открие с цената на много изпитания кое е злото в свят, в който има само добро...
- GenresFantasy
728 pages, Paperback
Published January 1, 2018
13 people are currently reading
150 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
January 30, 2019
Оценявам високо желанието на това момиче да се изяви и съответно се радвам за успеха, който е постигнала.
"Академия за магьосници" е магическа приказка за млади хора, силно наподобяваща модерните тийн сериали от близкото минало. На мен лично ми напомни дори за няколко анимации, в които става дума именно за върколаци, вампири, феи и други, обитаващи една обща утопия. Напомня и за останалите академии за магьосници, някои много популярни в РП средите модели за изграждане на света... и много други неща, но наистина не мога да кажа, че авторката е виновна за това, че на мен ми напомня нещо си. Винаги силно съм вярвала, че абсолютно всеки, който иска да даде нещо на света и това нещо е под формата на разказ и история, трябва да започне от някъде. "Академия за магьосници" е началото за Ел Феъри и аз ѝ пожелавам попътен вятър и нестихващо въображение.
Аз мога да кажа, че първо - не смятам заглавието на книгата за най-удачното. То е напълно коректно и точно, да, но знам колко масово отблъсква мнозина читатели. Дори аз бих подминала книгата, ако друго не беше привлякло вниманието ми. Все пак, замислете се - колко милиони академии за магия изникнаха след Хари Потър? Аз се сещам за хиляди, като самата аз съм изграждала поне петнайсет, когато беше пикът на форумите с такава тематика. Да не говорим, че след като традиционните училища за магия започнаха да омръзват, започна друга мода - училища за вампири, училища за върколаци... Цяла нощ бих могла да изброявам подобни. Академиите станаха досадни, факт. Та аз дори на Труди Канаван се мръщех, когато за първи път я видях на пазара!
Второ - това, върху което според мен трябва да се обърне внимание. Героите.
По принцип обръщам внимание на стила и изказа, и разни такива неща, но тук не смятам да го правя. Книгата звучи много, нека си го кажем така, модерно. Диалогът е разчупен и младежки. На моменти идва малко опростено, което не е болка за умиране - с повече опит ще става по-гладко. Ако сложим с пълна увереност романа в категорията 13-17, няма да сбъркаме. Но да не говоря в множествено число, все пак...
Да се върнем на героите. Твърде са схематични и там е бедата. Не е достатъчно да виждаме колко са пъстри, остроумни и активни. Липсва им известна дълбочина и аз (да, знам, че съм някаква си, това го пропускаме) бих препоръчала повече работа с тях. Пък и представянето им - твърде схематично с две изречения се представят всички раси и характерните им особености, а после с големи подробности разбираме всеки как е облечен всеки нов божи ден. Вижда се, че явно авторката (може би?) се интересува от мода, цветове, дрехи и прочие, но е някак странно като се замислиш. "Станах, облякох си синята блуза и червения панталон. Ден втори - станах, облякох си лилавата блуза и белите къси панталонки" (това не е цитат, измислих си го). Не вярвам всички читатели да следят изкъсо кой какво е облякъл днес... неслучайно едно време из аниметата всички носеха еднакви дрехи за 150 епизода - та кой обръща внимание, нали xD. Историята е по-важна от това какво е облякъл някой, с когото си се сблъскал случайно в коридора. Не знам, може би моя поглед върху нещата е стар вече.
Като говорим още за историята - има неща, които биха могли да се съкратят страшно много, тъй като се повтарят. Например - еднаквите учебни часове. Добавят суха рутина към разказа. Тук-таме са пръснати някакви наглед случайни игри и закачки, които сякаш целяха да ни забавят... Всъщност, я не ме слушайте за това. Обажда се онази, дето тайно си остри "редакторските ножици". И все пак... има неща, които наистина изморяват.
"Академия за магьосници" е книга, която възприемам като... като смела книга. Знам какво е да имаш цяла история и цял един свят, за който искаш да разкажеш. Независимо дали хората ще кажат, че някъде са виждали това или че нещо си го взел от някъде си, историята си е твоята история.
"Академия за магьосници" е магическа приказка за млади хора, силно наподобяваща модерните тийн сериали от близкото минало. На мен лично ми напомни дори за няколко анимации, в които става дума именно за върколаци, вампири, феи и други, обитаващи една обща утопия. Напомня и за останалите академии за магьосници, някои много популярни в РП средите модели за изграждане на света... и много други неща, но наистина не мога да кажа, че авторката е виновна за това, че на мен ми напомня нещо си. Винаги силно съм вярвала, че абсолютно всеки, който иска да даде нещо на света и това нещо е под формата на разказ и история, трябва да започне от някъде. "Академия за магьосници" е началото за Ел Феъри и аз ѝ пожелавам попътен вятър и нестихващо въображение.
Аз мога да кажа, че първо - не смятам заглавието на книгата за най-удачното. То е напълно коректно и точно, да, но знам колко масово отблъсква мнозина читатели. Дори аз бих подминала книгата, ако друго не беше привлякло вниманието ми. Все пак, замислете се - колко милиони академии за магия изникнаха след Хари Потър? Аз се сещам за хиляди, като самата аз съм изграждала поне петнайсет, когато беше пикът на форумите с такава тематика. Да не говорим, че след като традиционните училища за магия започнаха да омръзват, започна друга мода - училища за вампири, училища за върколаци... Цяла нощ бих могла да изброявам подобни. Академиите станаха досадни, факт. Та аз дори на Труди Канаван се мръщех, когато за първи път я видях на пазара!
Второ - това, върху което според мен трябва да се обърне внимание. Героите.
По принцип обръщам внимание на стила и изказа, и разни такива неща, но тук не смятам да го правя. Книгата звучи много, нека си го кажем така, модерно. Диалогът е разчупен и младежки. На моменти идва малко опростено, което не е болка за умиране - с повече опит ще става по-гладко. Ако сложим с пълна увереност романа в категорията 13-17, няма да сбъркаме. Но да не говоря в множествено число, все пак...
Да се върнем на героите. Твърде са схематични и там е бедата. Не е достатъчно да виждаме колко са пъстри, остроумни и активни. Липсва им известна дълбочина и аз (да, знам, че съм някаква си, това го пропускаме) бих препоръчала повече работа с тях. Пък и представянето им - твърде схематично с две изречения се представят всички раси и характерните им особености, а после с големи подробности разбираме всеки как е облечен всеки нов божи ден. Вижда се, че явно авторката (може би?) се интересува от мода, цветове, дрехи и прочие, но е някак странно като се замислиш. "Станах, облякох си синята блуза и червения панталон. Ден втори - станах, облякох си лилавата блуза и белите къси панталонки" (това не е цитат, измислих си го). Не вярвам всички читатели да следят изкъсо кой какво е облякъл днес... неслучайно едно време из аниметата всички носеха еднакви дрехи за 150 епизода - та кой обръща внимание, нали xD. Историята е по-важна от това какво е облякъл някой, с когото си се сблъскал случайно в коридора. Не знам, може би моя поглед върху нещата е стар вече.
Като говорим още за историята - има неща, които биха могли да се съкратят страшно много, тъй като се повтарят. Например - еднаквите учебни часове. Добавят суха рутина към разказа. Тук-таме са пръснати някакви наглед случайни игри и закачки, които сякаш целяха да ни забавят... Всъщност, я не ме слушайте за това. Обажда се онази, дето тайно си остри "редакторските ножици". И все пак... има неща, които наистина изморяват.
"Академия за магьосници" е книга, която възприемам като... като смела книга. Знам какво е да имаш цяла история и цял един свят, за който искаш да разкажеш. Независимо дали хората ще кажат, че някъде са виждали това или че нещо си го взел от някъде си, историята си е твоята история.
September 12, 2020
Книгата не е особено лоша, но признавам, че беше много изморително преживяване. Първо, има тонове информация, която те залива още от първите страници - би било добре обясненията за света, расите и прочее да се дават постепенно, защото иначе звучи малко като урок по магическа история, а аз не бяха сигурна трябва ли да се старая да помня нещата, които не спират да ме заливат, достатъчно важни ли са за главната история и дали ще се споменат отново тези подробности.
Второто ми впечатление е свързано с това, че тук е заложено на много традиционни магически раси. Да, вярно, че вампирите например имат свои особености, които бягат съвсем от известните митове за тях, но според моето скромно мнение нямаше да е лошо да се включат по-нетрадиционни раси. Така обясненията щяха да бъдат много по-любопитни и щеше да е повече от полза, отколкото в главата си да изтривам онова, което знам за вампирите например, за да насложа новия им образ. С една дума, нещо по-непопулярно щеше да предизвика повече интерес у мен.
А това, че има тонове информация, прави книгата прекалено дълга. Харесвам дебели книги с изграден и обяснен свят, но тук обемът по-скоро пречи на развитието на историята, отколкото обратното.
Самата история пък ми даде усещане за тийнейджърски сериал, което реално не е нещо лошо (все още гледам от време на време такива, когато съм в подходящото настроение, за което не бях за тази книга, вероятно това също е още една причина да не ми допадне). Но всички тези типично тийнейджърски дразги и проблеми ме измориха (ех, аз, мноого възрастната) допълнително. В крайна сметка считам книгата като подходяща за, както стана ясно, ранното тийнейджърство (такъв термин някой ползва ли изобщо?!).
От самите герои не успях да се впечатля и тук е моментът да кажа, че разказът от първо лице би трябвало да прави героя по-близък до читателя, но тук според мен всички герои биха се разгърнали и биха показали повече от себе си, ако повествованието беше в трето лице.
Иначе книгата е доста красива като оформление (страхотна корица!) и ми хареса идеята с включените скици на героите (и магически същества) накрая, радват ме такива притурки, внасят цвят в цялата книга.
Макар че тази книга не беше по мой вкус, радвам се за излизането й и се надявам авторката да поизчисти стила си и да видя надграждане в други нейни книги. Винаги е хубаво, когато виждам българско фентъзи и винаги ми се иска такива книги да са на ниво.
Второто ми впечатление е свързано с това, че тук е заложено на много традиционни магически раси. Да, вярно, че вампирите например имат свои особености, които бягат съвсем от известните митове за тях, но според моето скромно мнение нямаше да е лошо да се включат по-нетрадиционни раси. Така обясненията щяха да бъдат много по-любопитни и щеше да е повече от полза, отколкото в главата си да изтривам онова, което знам за вампирите например, за да насложа новия им образ. С една дума, нещо по-непопулярно щеше да предизвика повече интерес у мен.
А това, че има тонове информация, прави книгата прекалено дълга. Харесвам дебели книги с изграден и обяснен свят, но тук обемът по-скоро пречи на развитието на историята, отколкото обратното.
Самата история пък ми даде усещане за тийнейджърски сериал, което реално не е нещо лошо (все още гледам от време на време такива, когато съм в подходящото настроение, за което не бях за тази книга, вероятно това също е още една причина да не ми допадне). Но всички тези типично тийнейджърски дразги и проблеми ме измориха (ех, аз, мноого възрастната) допълнително. В крайна сметка считам книгата като подходяща за, както стана ясно, ранното тийнейджърство (такъв термин някой ползва ли изобщо?!).
От самите герои не успях да се впечатля и тук е моментът да кажа, че разказът от първо лице би трябвало да прави героя по-близък до читателя, но тук според мен всички герои биха се разгърнали и биха показали повече от себе си, ако повествованието беше в трето лице.
Иначе книгата е доста красива като оформление (страхотна корица!) и ми хареса идеята с включените скици на героите (и магически същества) накрая, радват ме такива притурки, внасят цвят в цялата книга.
Макар че тази книга не беше по мой вкус, радвам се за излизането й и се надявам авторката да поизчисти стила си и да видя надграждане в други нейни книги. Винаги е хубаво, когато виждам българско фентъзи и винаги ми се иска такива книги да са на ниво.
February 14, 2019
Без съмнение 5/5 звезди
Не знаех какво да очаквам от тази книга и честно казано, първоначално дори не знаех, че авторката е българка. Започнах я още в деня, когато си я взех и я свърших 2 дни по-късно. Просто не можех да я оставя.
Влюбих се в героите и техните приключения, всички неочаквани обрати и разкрития. Определено главните персонажи, както и приятелите им в Академията за магьосници, бяха описани много добре, развиха се и откриха себе си пред очите ми. Винаги съм харесвала книги в които героите се различават не само по имената и описанието на външния вид, а по начина им на мислене, постъпките им, решенията. Тук те бяха точно такива.
Книгата е очарователна. Определено омагьоса мен и смятам, че не трябва да се колебаете дали да я прочетете, а направо да я грабнете, за да омагьоса и вас.
Поздравявам авторката за невероятния успех и с нетърпение ще очаквам да прочета следващата ѝ книга, която не се и съмнявам, че ще е не по-малко уникална.
Не знаех какво да очаквам от тази книга и честно казано, първоначално дори не знаех, че авторката е българка. Започнах я още в деня, когато си я взех и я свърших 2 дни по-късно. Просто не можех да я оставя.
Влюбих се в героите и техните приключения, всички неочаквани обрати и разкрития. Определено главните персонажи, както и приятелите им в Академията за магьосници, бяха описани много добре, развиха се и откриха себе си пред очите ми. Винаги съм харесвала книги в които героите се различават не само по имената и описанието на външния вид, а по начина им на мислене, постъпките им, решенията. Тук те бяха точно такива.
Книгата е очарователна. Определено омагьоса мен и смятам, че не трябва да се колебаете дали да я прочетете, а направо да я грабнете, за да омагьоса и вас.
Поздравявам авторката за невероятния успех и с нетърпение ще очаквам да прочета следващата ѝ книга, която не се и съмнявам, че ще е не по-малко уникална.
April 16, 2019
„Академия за магьосници” на Ел Феъри може и да ви звучи като типично Young Adult фентъзи заглавие, поредното в модната линия истории, въртящи се около училища за заклинатели, школи за вълшебници, университети за чародеи, забавачници за вещици и т.н. Но когато издателство от ранга на „Бард” решава да застане зад дебютната творба на млада българска писателка любопитството ми просто не ми позволява да подмина книгата! И да, не само задоволих любопитството си, но и останах доволна от прочетеното. А вие прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
November 16, 2025
Не я дочетох, детска ми е😆
March 6, 2024
Това е НАЙ-ДОБРАТА книга, писана от българска авторка, която съм чела.
Историята, героите, тайните, обратите - всичко беше съвършено.
За 700-те и нещо страници, тази книга се четеше учудващо лесно и бързо.
Може би, защото беше пленителна още от началото, или защото бяха представени паралелно две гледни точки, не знам, но честно казано преслиствах всяка една страница, сякаш от това ми зависеше живота.
Въпреки че по принцип не съм фен на повечето от една гледни точки в книгите, в тази като че ли това беше едно от нещата, които най-много ми харесаха, както и това, че и двата фокуса (единият върху Ел, главната героиня, и нейните премеждия, а другият върху майка ѝ, Теа, изпратена на мисия в човешкия свят) бяха равностойни по интерес и въздействие.
Влюбих се в Ел на мига. Усещах се привързана към нея през цялото време, докато четях, а това, повярвайте ми, се случва доста рядко, тъй като често се улавям, че не харесвам главните героини в доста фентъзи книги.
Сърцето ми превзе и главният мъжки герой - Найт. Той беше колкото потаен, толкова и като "отворена книга", че просто не можех да направя друго, освен да искам да науча повече за него.
Пътят, през който и двамата трябваше да преминат, определено беше изпълнен с доста трудности, които изискваха от тях или да се справят съвсем сами с тях, или с всеобщата си помощ, за да могат накрая (за мое щастие) да стигнат до един определен момент, който винаги ще помня.
А именно моментът, в който по средата на разправия, двамата несъзнателно не признаха чувствата си един към друг.
Само като се сетя за това и направо полудявам - толкова много ги обичам Ел и Найт.
Историята, героите, тайните, обратите - всичко беше съвършено.
За 700-те и нещо страници, тази книга се четеше учудващо лесно и бързо.
Може би, защото беше пленителна още от началото, или защото бяха представени паралелно две гледни точки, не знам, но честно казано преслиствах всяка една страница, сякаш от това ми зависеше живота.
Въпреки че по принцип не съм фен на повечето от една гледни точки в книгите, в тази като че ли това беше едно от нещата, които най-много ми харесаха, както и това, че и двата фокуса (единият върху Ел, главната героиня, и нейните премеждия, а другият върху майка ѝ, Теа, изпратена на мисия в човешкия свят) бяха равностойни по интерес и въздействие.
Влюбих се в Ел на мига. Усещах се привързана към нея през цялото време, докато четях, а това, повярвайте ми, се случва доста рядко, тъй като често се улавям, че не харесвам главните героини в доста фентъзи книги.
Сърцето ми превзе и главният мъжки герой - Найт. Той беше колкото потаен, толкова и като "отворена книга", че просто не можех да направя друго, освен да искам да науча повече за него.
Пътят, през който и двамата трябваше да преминат, определено беше изпълнен с доста трудности, които изискваха от тях или да се справят съвсем сами с тях, или с всеобщата си помощ, за да могат накрая (за мое щастие) да стигнат до един определен момент, който винаги ще помня.
А именно моментът, в който по средата на разправия, двамата несъзнателно не признаха чувствата си един към друг.
Само като се сетя за това и направо полудявам - толкова много ги обичам Ел и Найт.
September 3, 2025
Софи, дива, съжалявам 🫡
След като тази книга ме мъчи 11 месеца, с голяма радост съобщавам, че от юни 2025 вече съм свободен човек. Впечатляващо е, че успя да ме тормози за толкова дълго време, при положение че е юношеско фентъзи (да сме точни, за ранни тийнейджъри), но явно наистина всичко е възможно... Проблемът се състои първо в това, че изглежда авторката се е постарала да натика възможно най-много думи в едно произведение – романът има 720 огромни страници. Второ, умирах от скука през поне 80% от времето. Пълно е със скучни събития, които не допринасят към сюжета, и събития, които допринасят към сюжета, ама пак ме морят със скуката си. Светът е странен по възможно най-лошия начин – усеща се като измислиците на авторката от 10-годишна възраст. Просто са нахвърляни различни елементи заедно без никакъв замисъл за естетика, цялостност, или интереса на читателя. Авторката иска лилави орли вегетарианци, държащи се като кучета? Тогава ще има лилави орли вегетарианци, държащи се като кучета, що пък не! От една страна, този номер не минава в жанра, а именно "високо" фентъзи, а от друга, той изисква значително по-високо ниво на прозата. Та орлите не ми харесаха. Не ми хареса и че всички членове на една раса имат еднакви цветове на очите и косата и че вампирите са някакво авторско същество, на което е лепнато името "вампир". Не ми харесаха криндж диалозите и грозните, описани омално подробно дрехи. Не ми хареса света без държави и доминиращите чуждестранни имена на българска територия. И направо ми излиза пушек от ушите, като мисля за това – мразя неадекватния начин, по който се хранят! Явно авторката е веганка, ама като човек, който се опитваше да стане веган преди години и се надява някой ден да го постигне поне отчасти, никога не съм виждала толкова некадърен веган. Тези хора не консумират НИКАКЪВ протеин и НИКАКВИ въглехидрати през цялата книга!! Ядат само зеленчуци!!! А къде са бобът, лещата, соята, картофите, хлябът??? На моркови и домати не се живее!!!!! Втф???? Толкова е зле положението, че бях впечатлена, като ядоха грах... Но това пак е много малко протеин!!!!!!!!!!!! Как имат енергия да говорят, пък камо ли за всичката тази физическа дейност?!?! А когато са в кризисна ситуация, вместо да убият животно, избират да се хранят с водорасли месеци наред!!! Абсолютно не вярвам, че биха оцелели с такъв слаб източник на енергия. Разбирам, че авторката не е искала да слага нещо против моралните ѝ ценности в книгата си, но това е толкова нереалистично.
Единствената причина да не дам 1 звезда е любовната история. Беше голям slow burn, което много ми хареса, и като цяло искрено ме изкефи – имаше моменти, в които буквално ритах с краката във въздуха. За жалост двойката вече не ми харесваше толкова, след като се събра, но това не е рядко явление при мен.
Избутах тази книга докрая само заради Софи. В заключение – втф 😃👍 Също така, въпреки че съм чела доста книги, предназначени за деца на възраст 7-10 години, ми се струва, че тази е най-детинската 😬
Дотук от мен 🫡
След като тази книга ме мъчи 11 месеца, с голяма радост съобщавам, че от юни 2025 вече съм свободен човек. Впечатляващо е, че успя да ме тормози за толкова дълго време, при положение че е юношеско фентъзи (да сме точни, за ранни тийнейджъри), но явно наистина всичко е възможно... Проблемът се състои първо в това, че изглежда авторката се е постарала да натика възможно най-много думи в едно произведение – романът има 720 огромни страници. Второ, умирах от скука през поне 80% от времето. Пълно е със скучни събития, които не допринасят към сюжета, и събития, които допринасят към сюжета, ама пак ме морят със скуката си. Светът е странен по възможно най-лошия начин – усеща се като измислиците на авторката от 10-годишна възраст. Просто са нахвърляни различни елементи заедно без никакъв замисъл за естетика, цялостност, или интереса на читателя. Авторката иска лилави орли вегетарианци, държащи се като кучета? Тогава ще има лилави орли вегетарианци, държащи се като кучета, що пък не! От една страна, този номер не минава в жанра, а именно "високо" фентъзи, а от друга, той изисква значително по-високо ниво на прозата. Та орлите не ми харесаха. Не ми хареса и че всички членове на една раса имат еднакви цветове на очите и косата и че вампирите са някакво авторско същество, на което е лепнато името "вампир". Не ми харесаха криндж диалозите и грозните, описани омално подробно дрехи. Не ми хареса света без държави и доминиращите чуждестранни имена на българска територия. И направо ми излиза пушек от ушите, като мисля за това – мразя неадекватния начин, по който се хранят! Явно авторката е веганка, ама като човек, който се опитваше да стане веган преди години и се надява някой ден да го постигне поне отчасти, никога не съм виждала толкова некадърен веган. Тези хора не консумират НИКАКЪВ протеин и НИКАКВИ въглехидрати през цялата книга!! Ядат само зеленчуци!!! А къде са бобът, лещата, соята, картофите, хлябът??? На моркови и домати не се живее!!!!! Втф???? Толкова е зле положението, че бях впечатлена, като ядоха грах... Но това пак е много малко протеин!!!!!!!!!!!! Как имат енергия да говорят, пък камо ли за всичката тази физическа дейност?!?! А когато са в кризисна ситуация, вместо да убият животно, избират да се хранят с водорасли месеци наред!!! Абсолютно не вярвам, че биха оцелели с такъв слаб източник на енергия. Разбирам, че авторката не е искала да слага нещо против моралните ѝ ценности в книгата си, но това е толкова нереалистично.
Единствената причина да не дам 1 звезда е любовната история. Беше голям slow burn, което много ми хареса, и като цяло искрено ме изкефи – имаше моменти, в които буквално ритах с краката във въздуха. За жалост двойката вече не ми харесваше толкова, след като се събра, но това не е рядко явление при мен.
Избутах тази книга докрая само заради Софи. В заключение – втф 😃👍 Също така, въпреки че съм чела доста книги, предназначени за деца на възраст 7-10 години, ми се струва, че тази е най-детинската 😬
Дотук от мен 🫡
July 10, 2025
Честно казано не знам, как я прочетох. В началото ми беше интересна, до момента в който Найт и Ел отидоха на онзи остров. От там нататък такава скука..... А когато се върнаха пък изооообщо не разбрах какво и защо се случва, набързо написан край, а самият край беше изключително и откровено смотан. Не ми хареса. 720 страници на вятъра.....
December 27, 2022
Замисълът на книгата не е лош, макар че не е нов, идеята вече многократно е експлоатирана. Все пак с подходящ стил на писане би могло да се получи нещо читаво, но реализацията е просто трагична. Никой от героите не успява да ти стане интересен (затова пък дразнят изобилно), сюжетът е съшит с бели конци, а диалозите счупиха тъпомера. На доста места си казах "какъв некадърен превод има тая книга", после разбрах, че авторката е българка. Редактор изобщо намесвал ли се е тук? Обичам обемни книги, но такива със съдържание, не просто пълнеж. Две трети от книгата са си чисто за изхвърляне, останалата една трета трябва сериозно да се преработи.
Ами какво да кажа повече? Постижение си беше, че успях да я избутам до края, въпреки че почти никога не оставям недочетени книги, дори и такива, които не са ми харесали. Подведох се по високия рейтинг и горещо съжалявам.
Ами какво да кажа повече? Постижение си беше, че успях да я избутам до края, въпреки че почти никога не оставям недочетени книги, дори и такива, които не са ми харесали. Подведох се по високия рейтинг и горещо съжалявам.
September 6, 2021
Предупреждение - изчакайте да подминете средата на книгата, тогава вече наистина ще е интересно. Като цяло доста се усмихвах, смях и мръщих. Една от малкото YA книги, в които не се вбесявам на реакциите на героите, тъй като тук почти нямаше неадекватни за възрастта и ситуацията решения. Тъжно ми беше за неуредиците в конкретни моментни ситуации, но откъм сюжет неуредици нямаше! Интересно замислена смесица от фентъзи и антиутопия, все още съм в чуденка как да приема всичко това :)
November 21, 2022
Чета я за 4 път, няма да ми омръзне
March 10, 2025
Поздравления за дебюта на авторката!
Увлекателна,интересна книга!
Геройте и светът са добре изградени!
Действието се развива плавно,за да хвърли достатъчно детайли и яснота,но не се усеща циклене и скука.
В началото,може би ми идваха малко в повече повторенията на ежедневни еднакви дейности и имаше много дребни подробности,които нямаше да е загуба да липсват. Също малко не ми допадна в началото,че много набързо бяха представени спецификите на расите,но пък по-напред се доизграждаха като характеристика.
Изграждането на отношенията между главните герой ми допадна,че се разгърна постепенни и много добре представя връзката,която се заражда -забавни и приятни като характери. Диалозите са забавни,закачливи.
Има добре премерена доза мистерия през цялото време и в края екшънът,не е нито прекалено претупан,нито прекалено разточител��н.
Може би бих класифицирала книгата повече към тийн аудиторията,но категорично е приятна и за надхвърлили тази възраст читатели.
Увлекателна,интересна книга!
Геройте и светът са добре изградени!
Действието се развива плавно,за да хвърли достатъчно детайли и яснота,но не се усеща циклене и скука.
В началото,може би ми идваха малко в повече повторенията на ежедневни еднакви дейности и имаше много дребни подробности,които нямаше да е загуба да липсват. Също малко не ми допадна в началото,че много набързо бяха представени спецификите на расите,но пък по-напред се доизграждаха като характеристика.
Изграждането на отношенията между главните герой ми допадна,че се разгърна постепенни и много добре представя връзката,която се заражда -забавни и приятни като характери. Диалозите са забавни,закачливи.
Има добре премерена доза мистерия през цялото време и в края екшънът,не е нито прекалено претупан,нито прекалено разточител��н.
Може би бих класифицирала книгата повече към тийн аудиторията,но категорично е приятна и за надхвърлили тази възраст читатели.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews