What do you think?
Rate this book
Tidings
In Tidings, one of America’s best-loved authors paints a vivid scene of an unusual family Christmas. At an old mill in the French countryside, philosophy teacher Will and his wife Loretta await the return of their four adult children for the Christmas holidays. The house is swept, the fire is lit, and the scene is set. Will is determined to make this a Christmas to remember; however, he is unprepared for the personal troubles each family member will bring to the festivities. Unsatisfied desires, affairs, and the shadow of divorce threaten the Yuletide cheer. As they struggle to resolve their issues, the family and their holiday celebrations come alive in a heart-warming evocation of the traditions, magic, and unseen labour for a family Christmas.
256 pages, Paperback
First published November 1, 1987
7 people are currently reading
191 people want to read
About the author
William Wharton
39 books262 followersWilliam Wharton (7 November 1925 - 29 October 2008), the pen name of the author Albert William Du Aime (pronounced as doo-EM), was an American-born author best known for his first novel Birdy, which was also successful as a film.
Wharton was born in Philadelphia, Pennsylvania. He graduated from Upper Darby High School in 1943, and was inducted into the school's Wall of Fame in 1997. He volunteered to serve in the United States Army during World War II, and was assigned to serve in a unit to be trained as engineers. He ended up being assigned to serve in the infantry and was severely wounded in the Battle of the Bulge. After his discharge, he attended the University of California, Los Angeles and received a undergraduate degree in art and a doctorate in psychology, later teaching art in the Los Angeles Unified School District.
His first novel Birdy was published in 1978 when he was more than 50 years old. Birdy was a critical and popular success, and Alan Parker directed a film version starring Nicolas Cage and Matthew Modine. After the publication of Birdy and through the early 1990s, Du Aime published eight novels, including Dad and A Midnight Clear, both of which were also filmed, the former starring Jack Lemmon.
Many of the protagonists of Wharton's novels, despite having different names and backgrounds, have similar experiences, attitudes, and traits that lead one to presume that they are partly autobiographical[citation needed]. There is precious little certifiable biography available about Wharton / Du Aime. He served in France and Germany in World War II in the 87th Infantry Division, was a painter, spent part of his adult life living on a houseboat as an artist in France, raised several children (not all of whom appreciated his philosophy of child-rearing), is a reasonably skilled carpenter and handyman, and has suffered from profound gastrointestinal problems.
In 1988, Wharton's daughter, Kate; his son-in-law, Bert; and their two children, two-year-old Dayiel and eight-month-old Mia, were killed in a horrific 23-car motor vehicle accident near Albany, Oregon, that was caused by the smoke generated by grass-burning on nearby farmland. In 1995, Wharton wrote a (mostly) non-fiction book, Ever After: A Father's True Story, in which he recounts the incidents leading up to the accident, his family's subsequent grief, and the three years he devoted to pursuing redress in the Oregon court system for the field-burning that caused the accident. Houseboat on Seine, a memoir, was published in 1996, about Wharton's purchase and renovation of a houseboat.
It is worth to be noted that he gained an enormous and very hard to be explained popularity in Poland, which was followed by many editions as well as meetings and, eventually, some works prepared and edited only in Polish.
Wharton died on October 29, 2008 of an infection he contracted while being hospitalized for blood-pressure problems.
Wharton was born in Philadelphia, Pennsylvania. He graduated from Upper Darby High School in 1943, and was inducted into the school's Wall of Fame in 1997. He volunteered to serve in the United States Army during World War II, and was assigned to serve in a unit to be trained as engineers. He ended up being assigned to serve in the infantry and was severely wounded in the Battle of the Bulge. After his discharge, he attended the University of California, Los Angeles and received a undergraduate degree in art and a doctorate in psychology, later teaching art in the Los Angeles Unified School District.
His first novel Birdy was published in 1978 when he was more than 50 years old. Birdy was a critical and popular success, and Alan Parker directed a film version starring Nicolas Cage and Matthew Modine. After the publication of Birdy and through the early 1990s, Du Aime published eight novels, including Dad and A Midnight Clear, both of which were also filmed, the former starring Jack Lemmon.
Many of the protagonists of Wharton's novels, despite having different names and backgrounds, have similar experiences, attitudes, and traits that lead one to presume that they are partly autobiographical[citation needed]. There is precious little certifiable biography available about Wharton / Du Aime. He served in France and Germany in World War II in the 87th Infantry Division, was a painter, spent part of his adult life living on a houseboat as an artist in France, raised several children (not all of whom appreciated his philosophy of child-rearing), is a reasonably skilled carpenter and handyman, and has suffered from profound gastrointestinal problems.
In 1988, Wharton's daughter, Kate; his son-in-law, Bert; and their two children, two-year-old Dayiel and eight-month-old Mia, were killed in a horrific 23-car motor vehicle accident near Albany, Oregon, that was caused by the smoke generated by grass-burning on nearby farmland. In 1995, Wharton wrote a (mostly) non-fiction book, Ever After: A Father's True Story, in which he recounts the incidents leading up to the accident, his family's subsequent grief, and the three years he devoted to pursuing redress in the Oregon court system for the field-burning that caused the accident. Houseboat on Seine, a memoir, was published in 1996, about Wharton's purchase and renovation of a houseboat.
It is worth to be noted that he gained an enormous and very hard to be explained popularity in Poland, which was followed by many editions as well as meetings and, eventually, some works prepared and edited only in Polish.
Wharton died on October 29, 2008 of an infection he contracted while being hospitalized for blood-pressure problems.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
December 31, 2018
"Tidings"
Покрай коледните празници винаги се присещам за уилямуортъновите Коледи, особено за "Tidings". Отдавна чакам да бъде преиздадена в сносно и качествено издание, подходяща корица, хубава хартия, печат и т.н... По-важното е, че ми се иска да бъде с оригиналното си заглавие: "Вести". Съгласен съм, че "Илюзии" е "по-така", "хваща окото", при това съвсем логично се връзва със съдържанието на книгата, НО..., ако Уилям Уортън е счел за необходимо да я кръсти "Илюзии" щеше да го е направил със сигурност. А, не е! Книгата не случайно носи името "Вести". При "Илюзии" акцентът е върху отричането, не вярването..., докато "Вести" запазва, съхранява Коледата, това което Уортън със сигурност е желал.
Коледа. На повърхността всичко е прекрасно, вълшебно..., докато в средата на тази приказка не влезем в мислите на всеки един от семейството. Тогава разбираме, че се полагат усилия, за да се поддържа красивата илюзия. Илюзия, от която всички имаме нужда. Илюзии, които крепят света, за да не рухне в безсмислие и потъне в отчаяние.
Прелюдия за следващата книга. Семейство с четири деца, точно колкото е лисичето семейство във "Франки Фърбо"... Уортън отново пише себе си.
Покрай коледните празници винаги се присещам за уилямуортъновите Коледи, особено за "Tidings". Отдавна чакам да бъде преиздадена в сносно и качествено издание, подходяща корица, хубава хартия, печат и т.н... По-важното е, че ми се иска да бъде с оригиналното си заглавие: "Вести". Съгласен съм, че "Илюзии" е "по-така", "хваща окото", при това съвсем логично се връзва със съдържанието на книгата, НО..., ако Уилям Уортън е счел за необходимо да я кръсти "Илюзии" щеше да го е направил със сигурност. А, не е! Книгата не случайно носи името "Вести". При "Илюзии" акцентът е върху отричането, не вярването..., докато "Вести" запазва, съхранява Коледата, това което Уортън със сигурност е желал.
Коледа. На повърхността всичко е прекрасно, вълшебно..., докато в средата на тази приказка не влезем в мислите на всеки един от семейството. Тогава разбираме, че се полагат усилия, за да се поддържа красивата илюзия. Илюзия, от която всички имаме нужда. Илюзии, които крепят света, за да не рухне в безсмислие и потъне в отчаяние.
Прелюдия за следващата книга. Семейство с четири деца, точно колкото е лисичето семейство във "Франки Фърбо"... Уортън отново пише себе си.
November 21, 2025
Не илюзии, любов! 💝
June 15, 2015
Илюзиите, от които е изтъкан нашият живот: http://knigolandia.info/book-review/i...
"Още една надежда, изпарила се във въздуха. Би било хубаво, ако съхраня тези илюзии, но трябва да внимавам да не чакам твърде дълго и накрая да остана с тръпчивия вкус на разочарованието."
Уилям Уортън продължава да ме изумява – след шедьовъра “Пилето” и хубавата “Отбой в полунощ” започнах “Илюзии” с големи очаквания. И те се оправдаха. Психологически прецизна, сюжетно задълбочена история, развиваща се в рамките на една броени дни около Коледа, с камерен брой участници… книга, която се чете на един дъх, но след която куп дребни детайли от нея се запечатват в съзнанието.
Изд. "Рата"
http://knigolandia.info/book-review/i...
"Още една надежда, изпарила се във въздуха. Би било хубаво, ако съхраня тези илюзии, но трябва да внимавам да не чакам твърде дълго и накрая да остана с тръпчивия вкус на разочарованието."
Уилям Уортън продължава да ме изумява – след шедьовъра “Пилето” и хубавата “Отбой в полунощ” започнах “Илюзии” с големи очаквания. И те се оправдаха. Психологически прецизна, сюжетно задълбочена история, развиваща се в рамките на една броени дни около Коледа, с камерен брой участници… книга, която се чете на един дъх, но след която куп дребни детайли от нея се запечатват в съзнанието.
Изд. "Рата"
http://knigolandia.info/book-review/i...
March 2, 2017
Първата ми книга на Уортън.
По време на четенето героят ми беше трудно поносим, прекалено умуващ, съмняващ се в себе си и оценката на другите за него. Но можеше ли да не ме спечели - всъщност безкрайно чистосърдечен и способен на "спокойна" любов (като повечето герои-мъже на Уортън)...
Друго препятствие за мен бяха подробните описания и на най-дребните неща/действия, взирането и в най-дребното (което с течение на времето - в следващите книги - също ми стана любимо).
След края не бях сигурна дали искам да прочета друга книга на Уортън, по-скоро от любопитство - да. Но като се започна, вече съм почти към привършване на книгите му. Имам нужда от него от време на време - като надежден добър приятел.
Имаме си и шега у дома по отношение на Уортън - когато разказвам за негова книга, а мъжът ми не е запомнил името му, го описвам така: "Онзи бавният, чиято книга започва малко преди Коледа и свършва малко след Коледа". Но мъжът ми вече знае, че искам да кажа и също "Нашият човек!"
По време на четенето героят ми беше трудно поносим, прекалено умуващ, съмняващ се в себе си и оценката на другите за него. Но можеше ли да не ме спечели - всъщност безкрайно чистосърдечен и способен на "спокойна" любов (като повечето герои-мъже на Уортън)...
Друго препятствие за мен бяха подробните описания и на най-дребните неща/действия, взирането и в най-дребното (което с течение на времето - в следващите книги - също ми стана любимо).
След края не бях сигурна дали искам да прочета друга книга на Уортън, по-скоро от любопитство - да. Но като се започна, вече съм почти към привършване на книгите му. Имам нужда от него от време на време - като надежден добър приятел.
Имаме си и шега у дома по отношение на Уортън - когато разказвам за негова книга, а мъжът ми не е запомнил името му, го описвам така: "Онзи бавният, чиято книга започва малко преди Коледа и свършва малко след Коледа". Но мъжът ми вече знае, че искам да кажа и също "Нашият човек!"
Read
December 10, 2021Z „Wieści” wyziera jakiś smutek. Nieukształtowany, nieusankcjonowany słowem, myślą, co najwyżej emocją między wierszem. Dużo tam śniegu, mrozu, ozdób świątecznych i starań, żeby wszyscy się uśmiechali. A jednak szkoda mi na nią czasu. Patetyczne rozważania, że mężczyźni chodzą „na siku”, a kobiety „na siusiu” to nie jest książka, z którą chcę iść przez grudniowe życie. Pięknie napisana, ale bez kitu. DNF.
December 24, 2012
A poor book from a beloved author is like opening the refrigerator to find that a saved, favorite meal has gone bad.
William Wharton's "Tidings" made me feel that way. This second of Wharton's novels set during Christmastime is nowhere near the first, "A Midnight Clear," in quality. Wharton wrote a couple favorites of mine in the '80s, "A Midnight Clear" and "Birdy." "Tidings," telling the story of a family reuniting for Christmas at the parents' home in a refurbished mill in France, doesn't even approach those two novels. Here, Wharton meticulously documents every movement of the patriarch, Will (I suspect, like most of Wharton's other books, this is novelized personal history), from starting his car to building a fire to, seemingly, each step. One wouldn't think a 260-page novel could have a plot this glacial, that never gets going, but "Tidings" does.
Nothing here is outright bad, but there's just not much story or character development. I'm certain that if Wharton hadn't published strong best-sellers before it, "Tidings" would have been greeted by publishers with a shrug and never would have seen print. The fact that both "A Midnight Clear" and "Birdy" deal at least partially with war — and they're undoubtedly Wharton's best books — tells me the author needs that deeply felt experience (and occasional action) to bring out the best in his writing. The detailed ordinariness of "Tidings" just doesn't cut it.
William Wharton's "Tidings" made me feel that way. This second of Wharton's novels set during Christmastime is nowhere near the first, "A Midnight Clear," in quality. Wharton wrote a couple favorites of mine in the '80s, "A Midnight Clear" and "Birdy." "Tidings," telling the story of a family reuniting for Christmas at the parents' home in a refurbished mill in France, doesn't even approach those two novels. Here, Wharton meticulously documents every movement of the patriarch, Will (I suspect, like most of Wharton's other books, this is novelized personal history), from starting his car to building a fire to, seemingly, each step. One wouldn't think a 260-page novel could have a plot this glacial, that never gets going, but "Tidings" does.
Nothing here is outright bad, but there's just not much story or character development. I'm certain that if Wharton hadn't published strong best-sellers before it, "Tidings" would have been greeted by publishers with a shrug and never would have seen print. The fact that both "A Midnight Clear" and "Birdy" deal at least partially with war — and they're undoubtedly Wharton's best books — tells me the author needs that deeply felt experience (and occasional action) to bring out the best in his writing. The detailed ordinariness of "Tidings" just doesn't cut it.
April 7, 2025
„Не се съпротивлявай толкова усилено. Остави нещата да следват естествения си ход. Няма върховен господар, нито предсказуем план. Трябва да имаш повече увереност.“
Отношенията в едно семейство могат да бъдат предизвикателство, а празниците винаги са един своеобразен тест за тях. Съмнения, страхове, пропуснати разговори, премълчани чувства, грешки, компромиси – къде е пределът на търпението? Кога и къде се пропуква семейната идилия? Колко време можеш да поддържаш илюзията на хармония и привидно спокойствие?
Много въпроси и пространство за размисъл поражда романът на Уилям Уортън. Авторът умело и непринудено разкрива гледната точка на всички членове на едно семейство, както на родителите, така и на децата, което носи достоверност и читателят може да придобие представа за пълната картина на атмосферата между тях. Сякаш всеки е приел своята специфична роля, за да поддържат стремежa за цялост, да бъдат: „благословени като семейство — досущ горичка от хора, която се извисява нагоре и търси мир и любов в този свят.“
Главният герой, съпруг и баща на 4 деца, е изгубен в своята несигурност, постоянно премисляне на изказванията и действията си, страх да не сгреши в преценката си, с постоянно чувство за вина, което го задушава. Тази смесица от объркани емоции, вечното отлагане и неспособността да забележи промените, случващи се около него, е до голяма степен саморазрушително и на места дори ме ядосваше…
Не мога да кажа, че този роман ми въздейства силно, но 'срещите' с Уилям Уортън винаги са ценни.
Цитати:
„Ще бъде прекрасно, ако може да изразим привързаността си към любимите хора, като се примирим с недостатъците им и ги обичаме такива, каквито са, а не някакви идеализирани образи, съществуващи само в нашето съзнание."
„Започвам да си мисля, че човекът ще бъде щастлив и ще успее напълно да се реализира само когато осъзнаем, че всичко е временно, дори самият живот; когато проумеем, че всъщност, действителността е нереална. Hеобходимо е да се отдаваме на предположения да градим хипотези, без да очакваме точен отговор, а само нови въпроси.“
„Стремежът ни към непоклатима сигурност в действителен и в преносен смисъл, всъщност е бягство от истинската ни същност.“
„Половината удоволствие от четенето е да споделяш с някого какво си прочел.“
„Какво щастие е да мислиш и да си заобиколен от други мислители.“
Отношенията в едно семейство могат да бъдат предизвикателство, а празниците винаги са един своеобразен тест за тях. Съмнения, страхове, пропуснати разговори, премълчани чувства, грешки, компромиси – къде е пределът на търпението? Кога и къде се пропуква семейната идилия? Колко време можеш да поддържаш илюзията на хармония и привидно спокойствие?
Много въпроси и пространство за размисъл поражда романът на Уилям Уортън. Авторът умело и непринудено разкрива гледната точка на всички членове на едно семейство, както на родителите, така и на децата, което носи достоверност и читателят може да придобие представа за пълната картина на атмосферата между тях. Сякаш всеки е приел своята специфична роля, за да поддържат стремежa за цялост, да бъдат: „благословени като семейство — досущ горичка от хора, която се извисява нагоре и търси мир и любов в този свят.“
Главният герой, съпруг и баща на 4 деца, е изгубен в своята несигурност, постоянно премисляне на изказванията и действията си, страх да не сгреши в преценката си, с постоянно чувство за вина, което го задушава. Тази смесица от объркани емоции, вечното отлагане и неспособността да забележи промените, случващи се около него, е до голяма степен саморазрушително и на места дори ме ядосваше…
Не мога да кажа, че този роман ми въздейства силно, но 'срещите' с Уилям Уортън винаги са ценни.
Цитати:
„Ще бъде прекрасно, ако може да изразим привързаността си към любимите хора, като се примирим с недостатъците им и ги обичаме такива, каквито са, а не някакви идеализирани образи, съществуващи само в нашето съзнание."
„Започвам да си мисля, че човекът ще бъде щастлив и ще успее напълно да се реализира само когато осъзнаем, че всичко е временно, дори самият живот; когато проумеем, че всъщност, действителността е нереална. Hеобходимо е да се отдаваме на предположения да градим хипотези, без да очакваме точен отговор, а само нови въпроси.“
„Стремежът ни към непоклатима сигурност в действителен и в преносен смисъл, всъщност е бягство от истинската ни същност.“
„Половината удоволствие от четенето е да споделяш с някого какво си прочел.“
„Какво щастие е да мислиш и да си заобиколен от други мислители.“
May 5, 2010
a lovely book about families and christmas.
"maybe the whole idea of love has always been a subsitute for life, or live. about the only time one begins to sense a loss of love for life itself; when childhood, play, joy, diminish; we shove love in. the words are so similar, both in english and german."
Rules of Order: Read in the week before Christmas.
"maybe the whole idea of love has always been a subsitute for life, or live. about the only time one begins to sense a loss of love for life itself; when childhood, play, joy, diminish; we shove love in. the words are so similar, both in english and german."
Rules of Order: Read in the week before Christmas.
October 30, 2015
The structure of this novel felt forced, introducing voices of family members in order to "explain" the tension at a Christmas gathering. The resolution also felt awkward, overly earnest and emotional. I guess I have become a grinch in my older age. I did enjoy the setting of rural France.
May 7, 2018
Уортън е чудесен разказвач. Историята не е нещо кой знае какво, но начинът на представяне, описанията и атмосферата - имах усещането, че гледам сцените на живо. Книгата е добра, с някои изключения, които правят историята твърде наивна, за да е реална.
December 23, 2011
Reading Tidings has become an annual tradition for me. This book gets so many of the little things about Christmas right without sounding like a Hallmark card. Wharton takes his time describing the way it smells when it's too cold to snow, that freezing dread when you have to run to the loo in the middle of the night, the anticipation of the holiday, the ups and down of being altogether with you family. The setting is an old mill house in France where Will, his wife Lor, their three adult children and their teenage son all gather for Christmas. Each character is at a crossroads - which makes for some of the usual family drama. The actual story arc of each of these characters is secondary for me. Instead I bask in the holiday glow of baking cookies, singing carols, building a fire, opening presents. At any other time of the year I would not want to read about such minutia but when it comes to Christmas - there are no mundane tasks and I let myself get absorbed in every minute of Christmas at the mill.
December 28, 2014
This short Christmas novel by the author of "Birdy" and "Dad" is infuriatingly uneven. At times it is so beautifully written in its observations of Christmas in a rustic French cabin that you honestly feel you are experiencing walking through the environment with the characters. Then, in the last third, the author starts adding in mysterious Christmas stockings that appear out of nowhere, filled with oddly appropriate gifts for each family member gathered for the Christmas celebration in the cabin. Following that, a return to the characters with a not-that-shocking revelation in the last ten pages of the novel.
I'm a fan of Wharton, but was frustrated by parts of this book.
I'm a fan of Wharton, but was frustrated by parts of this book.
August 6, 2011
holiday classic...if your holiday is based in the hinterlands of emotion.
January 14, 2020
Чудесен Уортън. Още една книга, която те държи няколко дни след прочитането. Вече ми липсват празничните дни описани от него.
August 23, 2023
История за любов, вина и (коледни) чорапи
Уортън ми напомня Камю като разказвач. Бих определила усещането като субективно, ако „Камю“ не се споменаваше в самата книга. Този факт ме наведе на мисълта, че стиловата прилика не е случайна. Предполагам, че почитателите на Камю биха харесали и Уортън. Конкретно за книгата. „Излюзии“ е многопластова история. Първи пласт: подготовката и посрещането на Коледа. Действието се развива в дните около Коледа, когато многобройното семейство на Уил се събира за честването. Празникът е предшестван от рождения ден на най-малкото дете в семейството – Бен, а на деня след Коледа Уил и Лор отбелязват годишнина от сватбата си. Повествованието е бавно и детайлно. Всяка подробност от подготовката за семейното събиране – от търсенето на зеленика с плодове и подходящо коледно дръвче до изпичането на курабийки и приготвянето на пуйка са описани стъпка по стъпка. Студените камъни на старата мелница, пригодена за жилище, броят на стъпалата, които водят до тавана, капещото казанче в тоалетната – всичко присъства в повествованието.
Втори пласт: невидимото. Между налудничавата детайлност, с която са описани битовите елементи, се вмъкват чувствата и мислите на героите. Предметите добиват силна символна натовареност и съм изненадана, че в коментарите, които прочетох за книгата, никой не говори за чорапи. Коледните чорапи в историята не са просто чорапи: „Унасям се, когато осъзнавам, че не сме закачили чорапи над камината. Години наред провесваме шест различни по размер и цвят чорапа и ги напълваме с подаръци. Пишех дълги коледни писма със заоблен почерк и снежинки вместо точки. Тъжно е, че някои неща свършват. Трябва да се подготвя.“; „Радвам се като дете. Наистина ще бъде Коледа. Чорапите ще компенсират всичко.“ Чорапите символизират семейното щастие. Спайк, любимият на Ники (по-малката дъщеря), който е обсебен от камъните и длетата си и не желае да има деца и семейство, е описан само с няколко изречения, едното от които е: „Няма чорапи“. Когато всички пристигат в мелницата, Уил се тревожи, че Майк има твърде малко багаж и се пита дали синът му си е донесъл чорапи. Семейната история, разказана през очите на всяко от четирите деца, неизменно включва констатацията, че тази година коледни чорапи няма. Уил и Лор също отбелязват пропуска (си). В празничната сутрин обаче чорапите са над камината. Връщах се няколко пъти назад в книгата, за да проверя къде съм пропуснала окачването им. Проверката ми показа, че такъв момент липсва. Остава си внушението, че магията все пак съществува и е възможно запазването на нещо, което на пръв поглед вече е разрушено – семейството на Уил.
Мислите и чувствата на героите причислявам към пласта на „невидимото“, защото те са нематериални, но реални, определям обаче „магията“ като трети, отделен пласт. Тук е мястото да отбележа, че основният конфликт между Уил и семейството му е породен от отсъствието на Уил от настоящето, умението му да става „невидим“ и непрекъснатите му философски размисли по въпроса кое реално съществува и съществува ли изобщо нещо реално. Сякаш Уил живее в друг свят, но пък именно тези негови качества му дават възможността да създава "вълшебства" за останалите (като традицията с коледната супа от камъчета). Остава си обаче съмнението в магията. Възможно е да има банално обяснение за ключовите "вълшебни чорапи" - не е изключено отнесеният Уил да ги е поставил, но съзнанието му, обременено от други мисли, да е изтрило тази информация. Читателят сам решава в какво да повярва.
Защо определям любовта и вината като водещи теми в „Илюзии“? Всеки от героите споделя виждането за любовта, на практика няма глава, в която да не се говори за любов, а историята завършва с интересен отговор на въпроса дали грехът може да ни освободи от чувството за вина, а не да ни натовари с него.
Не бива коментарите да издават най-интересното от книгите. Спирам дотук и Ви оставям да се насладите на четенето.
Уортън ми напомня Камю като разказвач. Бих определила усещането като субективно, ако „Камю“ не се споменаваше в самата книга. Този факт ме наведе на мисълта, че стиловата прилика не е случайна. Предполагам, че почитателите на Камю биха харесали и Уортън. Конкретно за книгата. „Излюзии“ е многопластова история. Първи пласт: подготовката и посрещането на Коледа. Действието се развива в дните около Коледа, когато многобройното семейство на Уил се събира за честването. Празникът е предшестван от рождения ден на най-малкото дете в семейството – Бен, а на деня след Коледа Уил и Лор отбелязват годишнина от сватбата си. Повествованието е бавно и детайлно. Всяка подробност от подготовката за семейното събиране – от търсенето на зеленика с плодове и подходящо коледно дръвче до изпичането на курабийки и приготвянето на пуйка са описани стъпка по стъпка. Студените камъни на старата мелница, пригодена за жилище, броят на стъпалата, които водят до тавана, капещото казанче в тоалетната – всичко присъства в повествованието.
Втори пласт: невидимото. Между налудничавата детайлност, с която са описани битовите елементи, се вмъкват чувствата и мислите на героите. Предметите добиват силна символна натовареност и съм изненадана, че в коментарите, които прочетох за книгата, никой не говори за чорапи. Коледните чорапи в историята не са просто чорапи: „Унасям се, когато осъзнавам, че не сме закачили чорапи над камината. Години наред провесваме шест различни по размер и цвят чорапа и ги напълваме с подаръци. Пишех дълги коледни писма със заоблен почерк и снежинки вместо точки. Тъжно е, че някои неща свършват. Трябва да се подготвя.“; „Радвам се като дете. Наистина ще бъде Коледа. Чорапите ще компенсират всичко.“ Чорапите символизират семейното щастие. Спайк, любимият на Ники (по-малката дъщеря), който е обсебен от камъните и длетата си и не желае да има деца и семейство, е описан само с няколко изречения, едното от които е: „Няма чорапи“. Когато всички пристигат в мелницата, Уил се тревожи, че Майк има твърде малко багаж и се пита дали синът му си е донесъл чорапи. Семейната история, разказана през очите на всяко от четирите деца, неизменно включва констатацията, че тази година коледни чорапи няма. Уил и Лор също отбелязват пропуска (си). В празничната сутрин обаче чорапите са над камината. Връщах се няколко пъти назад в книгата, за да проверя къде съм пропуснала окачването им. Проверката ми показа, че такъв момент липсва. Остава си внушението, че магията все пак съществува и е възможно запазването на нещо, което на пръв поглед вече е разрушено – семейството на Уил.
Мислите и чувствата на героите причислявам към пласта на „невидимото“, защото те са нематериални, но реални, определям обаче „магията“ като трети, отделен пласт. Тук е мястото да отбележа, че основният конфликт между Уил и семейството му е породен от отсъствието на Уил от настоящето, умението му да става „невидим“ и непрекъснатите му философски размисли по въпроса кое реално съществува и съществува ли изобщо нещо реално. Сякаш Уил живее в друг свят, но пък именно тези негови качества му дават възможността да създава "вълшебства" за останалите (като традицията с коледната супа от камъчета). Остава си обаче съмнението в магията. Възможно е да има банално обяснение за ключовите "вълшебни чорапи" - не е изключено отнесеният Уил да ги е поставил, но съзнанието му, обременено от други мисли, да е изтрило тази информация. Читателят сам решава в какво да повярва.
Защо определям любовта и вината като водещи теми в „Илюзии“? Всеки от героите споделя виждането за любовта, на практика няма глава, в която да не се говори за любов, а историята завършва с интересен отговор на въпроса дали грехът може да ни освободи от чувството за вина, а не да ни натовари с него.
Не бива коментарите да издават най-интересното от книгите. Спирам дотук и Ви оставям да се насладите на четенето.
December 20, 2025
I read William Wharton's A Midnight Clear years ago and was deeply moved by it. It had passages so wonderfully written, I wrote them down and keep them in a journal. (I wholeheartedly recommend the movie starring Ethan Hawke and Gary Sinese as well.) After that, Wharton became an author I filed away as "to read more of his stuff." And this, Tidings is the second book I've discovered from the author. It involves an American couple living in France, nearing middle age, they host a Christmas for their three adult children. Each child comes bearing an issue with life or love or an aspiration of some sort.
Lor and Will, the hosting couple have a few misgivings and dilemmas this year, themselves. But old resentments and recent griefs are put asunder by unexpected miracles that brings the old magic of childhood. This book, as The Pittsburgh Press said, "is a modern Christmas fable."
Lor and Will, the hosting couple have a few misgivings and dilemmas this year, themselves. But old resentments and recent griefs are put asunder by unexpected miracles that brings the old magic of childhood. This book, as The Pittsburgh Press said, "is a modern Christmas fable."
February 16, 2020
My first Wharton. I’m impressed by his writing and the story really grew on me. There is magic and mystery and make-believe as a backdrop to the messiness of family life. Along with the themes of love, desire, unfulfilment, betrayal, and finding one’s truth, there is an air of sadness and foreboding as Wharton leads up to the final scene which neatly avoids becoming corny. Thought-provoking and moving. I would read it again and also read another of his. 4 stars.
March 10, 2022
This is now one of my top 3 books of all time....... it is as if it was written for me. Set in a rural French mill with little more than basic amenities it is the days before a family gather for Christmas in this idyllic but impractical setting. Arriving on Christmas Eve and departing on the 26th the 3 children who have left home and live in the states leave the family flat in Paris and gather. I just embraced every moment of their family as I do of ours.
June 5, 2023
3.5/5
Niezwykle prawdziwa, jednak drażniły mnie niektóre sformułowania, chociaż może to świadczyć o naturalizmie tekstu.
Wiele uniwersalnych zagadnień i filozoficznych myśli, które zawsze w książkach uwielbiam.
Co mnie ujęło, to dodatkowe punkty widzenia innych, nie tylko głównego bohatera.
Za dużo jednak niepotrzebnych opisów, przez co książka się bardzo dłużyła.
Styl pisania często piękny, jednak niektóre fragmenty jakby potrzebowały dodatkowej korekty.
Niezwykle prawdziwa, jednak drażniły mnie niektóre sformułowania, chociaż może to świadczyć o naturalizmie tekstu.
Wiele uniwersalnych zagadnień i filozoficznych myśli, które zawsze w książkach uwielbiam.
Co mnie ujęło, to dodatkowe punkty widzenia innych, nie tylko głównego bohatera.
Za dużo jednak niepotrzebnych opisów, przez co książka się bardzo dłużyła.
Styl pisania często piękny, jednak niektóre fragmenty jakby potrzebowały dodatkowej korekty.
July 18, 2021
This book did a great job of creating a believable world to visit but I was a bit frustrated by the lack of plot. I got a bit fed up with the main character's ruminations and almost ditched it but the potency of the world created by Wharton drew me back.
It's also deep Christmas, not something I'd paid much attention to going in, but that jarred a bit with my beach holiday in July reading.
It's also deep Christmas, not something I'd paid much attention to going in, but that jarred a bit with my beach holiday in July reading.
December 15, 2016
Звездите всъщност са 3,5. Не съм достатъчно екзалтирана, за да дам 4, а не съм достатъчно екзалтирана, защото най-вероятно авторът иска така. Толкова спокойна книга. Една неочаквана Коледа, но пък точно каквато трябва да бъде.
January 27, 2019
Idea 4.5
Characters 4.8
Page-turn 4.3
Style 4.8
My rating 4.6
Characters 4.8
Page-turn 4.3
Style 4.8
My rating 4.6
April 11, 2020
Честно казано, леко съм озадачен. И разочарован.
April 23, 2021
took me a while to get into it but I was hooked at the end and couldn't put it down. a lovely tale of real life.
August 13, 2023
Харесва ми как пише Уортън. Спокойствието, натрупването и разгръщането на героите. Малките тайни и големите истини в и за живота.
December 18, 2023
Nudnawe i naiwne. Książkę uratował fragment na pustyni w Stanach.
September 30, 2025
Дочитам всички книги винаги, тази не можах....
Read
May 16, 2008Mr. Weiland gave me this as a Christmas present for being his Teaching Assistant. He always picked the right books for my mood at the right time. This is a story about a family coming together for Christmas and the struggles each family member brings home with them. The setting is in France if my memory serves correctly; a lovely book, an easy read.
June 20, 2009
not his best but still quite good
November 5, 2015
Отне ми невероятно много време. Може би точно този Уортън просто не ме грабна.
Displaying 1 - 30 of 30 reviews