What do you think?
Rate this book
Особнякът
Юсуф Атълган (1921-1989) e един отосновоположниците на модернизма в турската литература. Орхан Памук го смята за един от своите учители.Характерен е с блестящия си стил и с дълбок психологизъм.
„Дане би всичко това да се случва във време, в което аз не съществувам, и в измерения, където мен ме няма?“
Темата на романа е екзистенциалната криза на съвременния човек, загубил себе си и търсещ отговора за смисъла на съществуването си.Героят, наречен Дж., не може да намери мястото си в обществото, отблъскват го фалшът, двуличието, абсурдността на битието. Отрича наложените ценности, смята, че най-доброто общество се състои от двама, и търси истинската любов. Уви, тя все му се изплъзва. Същевременно иска да спаси хората от безсмисленото им съществуване. Някои намират сходство на романа със „Спасителят в ръжта“ на Дж. Селинджър и „Глад“ на Кнут Хамсун.
Юсуф Атълган предава душевните състояния на героя сис топла съпричастност и фина ирония, която разведрява атмосферата на романа.
„Дане би всичко това да се случва във време, в което аз не съществувам, и в измерения, където мен ме няма?“
Темата на романа е екзистенциалната криза на съвременния човек, загубил себе си и търсещ отговора за смисъла на съществуването си.Героят, наречен Дж., не може да намери мястото си в обществото, отблъскват го фалшът, двуличието, абсурдността на битието. Отрича наложените ценности, смята, че най-доброто общество се състои от двама, и търси истинската любов. Уви, тя все му се изплъзва. Същевременно иска да спаси хората от безсмисленото им съществуване. Някои намират сходство на романа със „Спасителят в ръжта“ на Дж. Селинджър и „Глад“ на Кнут Хамсун.
Юсуф Атълган предава душевните състояния на героя сис топла съпричастност и фина ирония, която разведрява атмосферата на романа.
204 pages, Paperback
Published January 1, 2018
11 people want to read
About the author
Yusuf Atılgan
20 books523 followersYusuf Atılgan (27 June 1921, Manisa - 9 October 1989, İstanbul) was a Turkish novelist and dramatist, who is best known for his novels Aylak Adam (The Loiterer) and Anayurt Oteli (Motherland Hotel). He is one of the pioneers of the modern Turkish novel.
Atılgan is considered as one of the pioneers of the modern Turkish novel. His novels had a psychological style, digging into themes such as loneliness, questioning, meaning of life.
Atılgan finished middle school in Manisa, then high school in Balıkesir. He graduated in Turkish language and literature from İstanbul University. He finished his thesis titled Tokatlı Kani: Sanat, şahsiyet ve psikoloji under supervision of Nihat Tarlan. Atılgan then began teaching literature at Maltepe Askeri Lisesi in Akşehir. In 1946, he settled down at a village named Hacırahmanlı near Manisa where he took up writing. His novel Aylak Adam was published in 1959 which dealt with psychological themes such as loneliness, scope and possibility of love, meaning of life, seeking and obsession. This was followed in 1973 by Anayurt Oteli, which narrated the life of a hotel doorkeeper(named Zebercet) in an Anatolian town, with deep psychological examinations and touching themes such as sexuality and obsession. It gained further fame with a film based on the novel. In 1976, he began working in İstanbul as an editor and translator. With his wife Serpil he had a son in 1979 named Mehmet.
Atılgan died of a heart attack in 1989 while in the middle of writing a novel titled Canistan
Atılgan is considered as one of the pioneers of the modern Turkish novel. His novels had a psychological style, digging into themes such as loneliness, questioning, meaning of life.
Atılgan finished middle school in Manisa, then high school in Balıkesir. He graduated in Turkish language and literature from İstanbul University. He finished his thesis titled Tokatlı Kani: Sanat, şahsiyet ve psikoloji under supervision of Nihat Tarlan. Atılgan then began teaching literature at Maltepe Askeri Lisesi in Akşehir. In 1946, he settled down at a village named Hacırahmanlı near Manisa where he took up writing. His novel Aylak Adam was published in 1959 which dealt with psychological themes such as loneliness, scope and possibility of love, meaning of life, seeking and obsession. This was followed in 1973 by Anayurt Oteli, which narrated the life of a hotel doorkeeper(named Zebercet) in an Anatolian town, with deep psychological examinations and touching themes such as sexuality and obsession. It gained further fame with a film based on the novel. In 1976, he began working in İstanbul as an editor and translator. With his wife Serpil he had a son in 1979 named Mehmet.
Atılgan died of a heart attack in 1989 while in the middle of writing a novel titled Canistan
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
April 22, 2019
Турската поезия с особената си меланхолия ми е много на сърце, но си признавам, че, с изключение на няколкото книги от Орхан Памук, не съм добре запозната с прозата им. Въпреки това още като видях "Особнякът" от Юсуф Атълган, вече бях сигурна, че книгата ще е от "моите".
Оказа се, че този роман се води модерна турска класика на ХХ век, а Атълган е сред основоположниците на турския модернизъм в литературата.
Това, което особено ме впечатли в неговата проза, е поетичността на стила, темите и начинът, по който е изграден главният герой Дж.
Романът разглежда екзистенциални проблеми на модерния човек като отчуждението и самотата в големия град (който тук е любимият Истанбул), където е най-лесно да се изгубиш сред тълпите. Основен мотив е темата за вечното търсене, за търсенето на смисъл извън и отвъд, за лутането из "лабиринт" - в материален и духовен план. През цялото време Дж. търси "нея" и при всеки импулс, че я е открил, се впуска в преследване, за да "я" улови и задържи. "Тя" не е само Жената, тя е нещо много по-голямо и неопределено - Любовта, Майката, Сигурността, Смисълът. Поне аз така възприех този неутолим порив на Дж.
Този герой е от ненамиращите удовлетворение и покой, от онези вечно блуждаещи и тревожни души, които се опитват чрез изкуството да търсят опора, за да не вървят "по мост без парапети", защото както самият Дж. казва "Всичко е въпрос на вкопчване".
И ако до към средата на романа читателят не спира да се пита защо животът на Дж. е такъв при положение че, както става ясно, разполага с привидна свобода и добро материално положение, което му позволява да се скита из истанбулските улици и да обикаля безцелно кафене след кафене, то последните около 50 стр. дават отговор на този въпрос и той, както в повечето случаи, е свързан с детска травма. Това е втората книга след "Онзи в мен" на Сам Шепърд, която чета и която засяга проблема за бащата по сходен начин - стремежът на сина да избяга от образа на бащата и невъзможността да го стори.
Романът на Атълган е задълбочен и емоционално наситен и затова въпреки неголемия си обем не позволява бързо четене. Не на последно място бих искала да откроя красивия превод на Хубавинка Филипова на този никак нелек текст.
"Утрешният ден щеше да започне с една потискаща утрин. Кой знае, може би ако не им се стягаше душата, хората щяха да забравят, че трябва да ходят на работа. "Работата успокоява!" - казваше баща му. Той не искаше подобно спокойствие. Целта на битието им беше навикът, спокойствието."
"Защо имената на дните да не се променят в зависимост от случките? Днес е "Денят, когато си съблече палтото за пръв път", след това ще е "Денят, когато видя Гюлер за пръв път". Слънчев, топъл ден."
"В човешкото общество всяка дреболия има значение. Дори и имената на дните."
"После се вторачи в ъгъла. Понякога, без видима причина, на човек му се струва, че сградата, пред която минава, или ъгълът с някоя пресечка, или столът, на който седи, ще изиграят важна роля в живота му."
"Всичката ми грижа е в някакво бързо заздравяващо изгорено местенце. Този безметежен покой направо ме плаши. Поне да бях хванал за два-три дни някоя болест."
"И лондонските, и истанбулските месари гледат на света с едни и същи очи."
Оказа се, че този роман се води модерна турска класика на ХХ век, а Атълган е сред основоположниците на турския модернизъм в литературата.
Това, което особено ме впечатли в неговата проза, е поетичността на стила, темите и начинът, по който е изграден главният герой Дж.
Романът разглежда екзистенциални проблеми на модерния човек като отчуждението и самотата в големия град (който тук е любимият Истанбул), където е най-лесно да се изгубиш сред тълпите. Основен мотив е темата за вечното търсене, за търсенето на смисъл извън и отвъд, за лутането из "лабиринт" - в материален и духовен план. През цялото време Дж. търси "нея" и при всеки импулс, че я е открил, се впуска в преследване, за да "я" улови и задържи. "Тя" не е само Жената, тя е нещо много по-голямо и неопределено - Любовта, Майката, Сигурността, Смисълът. Поне аз така възприех този неутолим порив на Дж.
Този герой е от ненамиращите удовлетворение и покой, от онези вечно блуждаещи и тревожни души, които се опитват чрез изкуството да търсят опора, за да не вървят "по мост без парапети", защото както самият Дж. казва "Всичко е въпрос на вкопчване".
И ако до към средата на романа читателят не спира да се пита защо животът на Дж. е такъв при положение че, както става ясно, разполага с привидна свобода и добро материално положение, което му позволява да се скита из истанбулските улици и да обикаля безцелно кафене след кафене, то последните около 50 стр. дават отговор на този въпрос и той, както в повечето случаи, е свързан с детска травма. Това е втората книга след "Онзи в мен" на Сам Шепърд, която чета и която засяга проблема за бащата по сходен начин - стремежът на сина да избяга от образа на бащата и невъзможността да го стори.
Романът на Атълган е задълбочен и емоционално наситен и затова въпреки неголемия си обем не позволява бързо четене. Не на последно място бих искала да откроя красивия превод на Хубавинка Филипова на този никак нелек текст.
"Утрешният ден щеше да започне с една потискаща утрин. Кой знае, може би ако не им се стягаше душата, хората щяха да забравят, че трябва да ходят на работа. "Работата успокоява!" - казваше баща му. Той не искаше подобно спокойствие. Целта на битието им беше навикът, спокойствието."
"Защо имената на дните да не се променят в зависимост от случките? Днес е "Денят, когато си съблече палтото за пръв път", след това ще е "Денят, когато видя Гюлер за пръв път". Слънчев, топъл ден."
"В човешкото общество всяка дреболия има значение. Дори и имената на дните."
"После се вторачи в ъгъла. Понякога, без видима причина, на човек му се струва, че сградата, пред която минава, или ъгълът с някоя пресечка, или столът, на който седи, ще изиграят важна роля в живота му."
"Всичката ми грижа е в някакво бързо заздравяващо изгорено местенце. Този безметежен покой направо ме плаши. Поне да бях хванал за два-три дни някоя болест."
"И лондонските, и истанбулските месари гледат на света с едни и същи очи."
Displaying 1 of 1 review