Съчинения в три тома. Том 2

by Чудомир

Издание:

Автор: Чудомир

Заглавие: Съчинения в три тома

Издание: четвърто

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: СПК „Д. Благоев“ София

Излязла от печат: 15.VI.1981 г.

Редактор: Татяна Пекунова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Художник на илюстрациите: Чудомир

Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books...

392 pages, Hardcover

Published January 1, 1981

About the author

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.

Reviews

[Toni · Rating 3 out of 5]

Малко бяха разказите, които наистина ми се сториха смешни. За мен беше любопитна носталгията по един отминал начин на живот, но и откровения поглед към душевността на българина. Прочетох издание от 1971 година, от което най-много ми харесаха разказите от “Малко археология”, “Нещо за себе си” и “Из недовършената книга мама”.

Ето някои любими цитати:

“Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.”

“Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:
- Дайте ми да прочета нещо весело!
Библиотекарката, която не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.
- Този автор, казвам, не ми действа. Той не може да ме разсмее.”

“Чук-чук-чук.
- Кой чука?
- Ний, ний от Комитета за културни връзки с чужбина.
- Какво обичате?
- Придружаваме двама монголци. Бяхме в Търново, през Габрово, па се позабавихме горе на Балкана и закъсняхме, а трябва на всяка цена да видим музея. Такава ни е програмата. Да видим музея и да нощуваме в Пловдив.
- Добре бе, другарю, но сега вече е десет часът без три минути и гробницата е вън от града, нашата програма пък е по това време да си лягаме.
- Да, но ний бързаме за панаира. Утре се открива.
- Ама и ний бързаме да се наспим, за да сме готови за работа утре.
- Да, но гостите, монголците…”